Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (40)

Четиридесета глава

Нито един от двамата не проговори, докато не се върнаха обратно в колата на Макс и не потеглиха, отдалечавайки се от къщата на Емили. Шарлот се опита да организира мислите си, но непрекъснато се блъскаше в мисловен камък, без значение от посоката на разсъжденията си. Хвърли поглед към Макс. Той изглеждаше унесен в собствените си мисли.

— Не мога да повярвам — каза тя по-скоро в опит да разчупи мълчанието, отколкото заради нещо друго.

— Не можеш да повярваш, че Джоселин и дружките й от инвестиционния клуб са изживявали някакъв вид реална женска фантазия за отмъщение ли?

— Ами всъщност мога да си представя Джоселин да направи нещо подобно — призна Шарлот. — Предполагам, че това, което намирам трудно за вярване, е, че нямах представа за този неин таен живот.

— Връщайки се назад, сигурна ли си, че тя никога не се е изпускала да прави някакви намеци?

— Не. Е, поглеждайки назад, предполагам, че фактът, че тя бе толкова категорична в отказа си да ме покани да членувам в клуба, може да е било такъв намек. Но не съм го разбрала. Сигурно си мислиш, че съм невероятно наивна.

— Това, което смятам, е, че си нямала причина да подозираш за огромния риск, който Джоселин е поемала.

— Но какво общо има всичко това със случилото се в Лоринг преди толкова много години?

— Може би ще получим повече отговори от Виктория Матис — отвърна Макс.

Шарлот извади телефона си и отново набра номера на Виктория. Веднага бе препратена на гласова поща.

— Все още не отговаря — каза тя.

— Или и тя е избягала като Емили Кели. Или…

Той се спря. Стисна устни. Шарлот усети как стомахът й се сви.

— Или който е убил Луиз, вече е убил и нея, това ли щеше да кажеш? — попита тя.

— Възможно е, но към този момент съм склонен да се съмнявам.

— Защо?

— Както казах, мъртвите тела намират начин да се появят.

— Понякога обаче те изчезват завинаги.

— Понякога — съгласи се той. — Но този конкретен убиец не изглежда заинтересован от това жертвите му да изчезнат. Ако сме прави за него, целта му е да направи така, че да изглежда сякаш жертвите му са взели свръхдоза.

— Значи не му пука дали ще намерят тялото — каза Шарлот. — Явно е много уверен в себе си.

— Да — отвърна Макс, вече потънал в мисли. — Да, той е много самоуверен, нали? Това е интересно.

— Защо?

— Накрая това ще го направи по-предвидим.

— Е, жива или мъртва, Виктория не вдига телефона.

— Така ни остава да говорим само с Мадисън Бенсън — каза Макс. — Освен ако и тя не е решила да бяга.