Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (55)

Петдесет и пета глава

Телефонът на Шарлот изпиука и я стресна. Тя сграбчи апарата и погледна екрана.

— Съобщение от Мадисън Бенсън — каза тя. — Ти беше прав. Определено следи получаваните съобщения.

— Какво ти пише? — попита Макс.

Шарлот прочете съобщението на глас.

— „Спешно трябва да се срещна с теб и Кътлър.“

Макс скръсти ръце върху бюрото си.

— Питай я къде и кога.

Шарлот въведе съобщението и натисна „изпрати“.

Отговорът дойде почти веднага. Шарлот го прочете безмълвно и вдигна очи.

— Иска да се срещнем по тъмно в дома й.

Макс обмисли това за миг.

— Чувства се в безопасност там заради охранителната система.

— И пистолета си — напомни му Шарлот.

— И пистолета си — съгласи се той.

— Джоселин имаше и двете и все пак избра да избяга — каза Шарлот.

— Да, така е — потвърди Макс. — Интересно е, че Мадисън не изпитва нужда да се укрие.

— Мисля, че е много трудно да изплашиш Мадисън Бенсън — каза Шарлот. — Срещал си се с нея. Тя е жилава.

Ансън се намеси:

— И ако съдя по това, което ми каза, тя иска да държи пръстта си върху пулса на онази сделка за изкупуване.

— Да — съгласи се Макс. — А има и още едно нещо, което знаем за Мадисън Бенсън — тя иска ние да мислим, че Джоселин може да се опитва да убие членовете на инвестиционния клуб.

Шарлот замръзна.

— Да, така е.

Макс извади пистолета в кобура от чекмеджето на бюрото.

— Може би има причина да ни насочва в тази посока.

Шарлот огледа оръжието.

— Къде отиваш?

— Да говоря с Мадисън Бенсън.

— Но тя насрочи срещата за довечера.

Ансън изглеждаше развеселен.

— Никога не трябва да позволяваш на обекта да диктува времето и мястото на срещата — особено когато можеш да направиш нещо по въпроса.

— Ясно. — Шарлот скочи на крака. — Идвам с теб.