Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (33)

Тридесет и трета глава

Трей Грийнслейд паркира стария разнебитен пикап зад редицата от заключени вили. Слезе, като гледаше да остане незабелязан оттам, заставайки от другата страна на колата си. Остави вратата откъм страната на шофьора отворена и се прикри зад нея.

Беше купил пикапа от автокъща за автомобили втора употреба скоро след като бе открил истината за миналото. Тогава бе разбрал, че вероятно ще дойде време, когато ще има нужда от превозно средство, което няма да привлича внимание по планинските пътища.

Имаше дарбата да планира бъдещето, да измисля стратегии. Това беше причината той да е човекът, който щеше да поеме управлението на „Лоринг-Грийнслейд“.

Когато бе попаднал на загадъчните, изтеглени в брой суми в счетоводните документи на баща си — суми, теглени като по часовник на всеки няколко месеца в продължение на цели десет години — той бе предположил, че старецът е имал любовница. Беше забавно да си мисли, че тираничното самодоволно копеле е било такъв лицемер.

Вярно, една извънбрачна любовна връзка, която бе продължила повече от десетилетие, не свидетелстваше за кой знае какви недостатъци в характера. Но за хората от Лоринг, които отдавна бяха поставили Гордън Грийнслейд на пиедестал, щеше да е шокиращо да разберат, че той е изневерявал на съпругата си и е живял таен живот години наред.

Трей бе обмислял дали да не сподели с баба си за откритието. Щеше да е забавно да види изражението на лицето на старата кучка, когато научи, че първородният й син е имал тайна любовница. Беше стигнал обаче до заключението, че ще е по-интересно първо да разкрие самоличността на интимната приятелка.

Едва когато по-внимателно бе огледал конкретното време, когато сумите са били теглени, той бе осъзнал на какво точно се е натъкнал. Изненадата бе такава, че имаше чувството, сякаш го е блъснало нещо със силата на лавина в пуст район на страната.

Плащанията бяха започнали по-малко от месец след като случаят на Прует бе прекратен от детектива, който отговаряше за него. Това нямаше как да е съвпадение. Баща му бе плащал подкупи години наред, за да не позволи той да бъде разпознат като заподозрян.

Но истинският страх го обзе, когато му хрумна, че няма и представа кой е изнудвачът. Можеше да е почти всеки в града — друг студент или може би член на неговото собствено студентско братство — някой, който беше видял нещо онази нощ. Можеше да е чистач или преподавател, който е успял да потвърди присъствието му на местопрестъплението. Може би имаше снимки.

Той бе изключително внимателен онази нощ, но Прует бе първата му жертва. Все още не беше разработил перфектно стратегията. Възникнаха проблеми. Глупавата жена се бе борила с него. Беше одрала ръцете му. След това с дни трябваше да носи дълъг ръкав. Беше си сложил презерватив, но в бързината, когато бягаше от местопрестъплението след това, го бе изгубил. Ами ако имаше охранителна камера някъде по пътя или на паркинга, където беше оставил автомобила, която той не бе забелязал? Беше дочул, че Прует е настоявала за преглед в болницата. Бил подготвен комплект за взимане на проба за изнасилване.

Така че онзи първи път много неща не се бяха получили правилно. При спомена за измъкването му на косъм все още го побиваха тръпки. Но когато никой дори не го бе разпитал, той предположи, че се е отървал без последици. Едва когато бе започнал да урежда финансовите дела на баща си след погребението му и бе разбрал какво означават теглените суми в брой, той беше осъзнал, че в крайна сметка не е извадил късмет.

Когато успя да се овладее от първоначалната паника, той се успокои и започна да мисли по-трезво. Тогава му хрумна, че единственото, което трябва да направи, е да чака. Изнудвачът беше свикнал с редовните плащания. Той или тя щеше да иска да продължи да взима парите.

И точно така стана — първото искане дойде по-малко от месец след погребението на баща му. Не беше използвана никаква висока технология. Нямаше загадъчен текст. Не получи анонимен имейл. Никой не се обади по телефона. Беше намерил бележка на предната седалка на колата си.

Инструкциите бяха прости и недвусмислени. Той ги бе следвал точно и бе оставил куфарчето, пълно с пари, на посоченото място на една туристическа пътека. А след това беше използвал бинокъл, за да наблюдава от разстояние.

Първия път не му провървя. Беше краят на лятото и имаше постоянен поток от туристи, планинари и летовници, които слизаха нагоре и надолу по пътеката. Не успя да види човека, който взе куфарчето.

Месец по-късно обаче пристигна още едно искане. В планините беше ранна есен. Излетниците ги нямаше. Беше инструктиран да остави парите под един мост.

Отново бе наблюдавал отдалеч и този път му провървя. Джип, чийто регистрационен номер бе покрит с кал, спря на отбивката в единия край на моста. От предната седалка бе слязъл Игън Бригс, за да прибере парите.

За известно време Трей се бе задоволил с това да остави Бригс да продължава да вярва, че е в безопасност. Нямаше причина да смята, че уличеният изнудвач сам ще поиска спиране на паричните постъпления. Освен това нямаше да е лесно да се отърве от Бригс. Човекът не беше просто бивше ченге, той беше, по думите на всички, опитен ловец. Също така се говореше, че е опасен параноик, може би напълно полудял.

Трей си бе казал, че му трябва безопасна стратегия и бе работил върху нея, когато Луиз Флинт бе счела за нужно да обърка още повече и без това сложния му живот.

Сега, насред възникналите му отношения с членовете на инвестиционния клуб и опитите му да открие Джоселин Прует, той беше получил ново искане от Бригс. То бе пристигнало много по-рано от обичайното, а наред с това обещаваше, че взаимоотношенията им ще се прекратят.

Той огледа големия джип, паркиран близо до вила номер 6. Затъмнените му стъкла не позволяваха да разгледа вътрешността, но доколкото можеше да прецени, на седалката на шофьора нямаше никого. Нещо в сянката на задния багажник му подсказа, че там има купчина кутии и куфари.

Трябва да се е случило нещо важно, което да накара Игън Бригс да тръгне да бяга — помисли си той.

Завесата на прозореца на вила номер 6 помръдна.

— Тук съм, Бригс. Донесох парите. Къде е кутията с уликите?

Задната врата на вилата се отвори. Игън Бригс се появи. В ръката си държеше пистолет.

— Предположих, че си знаел, че аз съм този, на когото баща ти плащаше — заяви Бригс.

— Ти си единственият, който е бил в състояние да прекрати разследването по случая на Прует — каза Трей. — Просто доскоро не бях разбрал, че си изнудвал старото копеле да ти плаща.

— Страшно се изненада, а? Той не предпазваше теб, нали знаеш?

— Наясно съм с това. Притеснявал се е за името Грийнслейд и за репутацията на компанията. За нищо друго не му пукаше.

— Да. Ако истината за това, което ти извърши преди всичките тези години, бе излязла наяве, щеше да провали сделката за придобиване на имот, която е предстояла да се сключи по онова време. Това можеше да съсипе цялата компания. Адски сигурно е, че щеше да вбеси баба ти. А всички знаят, че тя контролира „Лоринг-Грийнслейд“.

— И тя все това ми повтаря.

— Но ти не се отказа, нали? Прует просто бе първата. Напомнях на татко ти за това от време на време.

— Значи знаеш и за това?

— Бях адски добро ченге.

— Адски мръсно ченге. Къде е кутията с уликите?

Бригс кимна с глава към вратата на вилата.

— Тук вътре.

— Сигурен съм, че ти е ясно, че искам да я видя, преди да ти дам парите.

— Ще я видиш, когато си тръгна. Остави куфарчето на предната седалка на колата ми.

— Виж какво предлагам, Бригс, нека пикапът да остане между нас.

Бригс изсумтя.

— Мислиш, че ще те убия ли?

— Не е ли това планът ти? Давам ти парите, а ти се отърваваш от мен?

— Няма нужда да го правя. Аз съм този, който ще изчезне. От известно време планирам да го направя. След като открих, че онази жена, Сойер, и проклетият частен детектив от Сиатъл са започнали да си навират носовете в случая на Прует, прецених, че е време да отпътувам.

— Все пак предпочитам да не рискувам — заяви Трей. Той вдигна дясната си ръка, за да покаже на Бригс пистолета, който беше взел със себе си. — Просто, за да знаеш, че не си единственият с оръжие. Не харесвах особено стария си баща, но трябва да ти кажа, че научих две неща от него. Едното е как да управлявам „Лоринг-Грийнслейд“. Другото е как да стрелям.

Бригс се изплю на земята.

— Значи имаме равен резултат. Няма причина да не можем да направим още малко бизнес. Ето какво ще ти предложа. Аз ще извадя кутията и ще я сложа ето тук, на стъпалото. След това ти ще ми хвърлиш куфарчето. Ще се кача в пикапа и ще си тръгна. Това устройва ли те?

— Добре. Ти си пръв. Искам да видя тази кутия.

Бригс влезе заднешком във вилата, като продължаваше да държи пистолета насочен. Миг по-късно отново се появи с картонената кутия от архива, върху която се виждаше избледнялата емблема на полицейското управление на Лоринг. Поредица от цифри и думата Улики бяха изписани на ръка отпред.

Сърцето на Трей заблъска. Скоро отново щеше да диша свободно.

— Ето ти кутията — каза Бригс. — Почакай само да видиш какво има вътре в нея. Бях те спипал на местопрестъплението, глупако. Направил си две сериозни грешки онази нощ. Веднага разбрах с какво разполагам. Обадих се на баща ти на следващия ден. Той не се поколеба и за секунда. На момента ми предложи половингодишна заплата. А това бе само началото.

— Млъкни и остави кутията.

Бригс приклекна, за да остави кутията на предното стъпало. Държеше пистолета насочен.

— Остави куфарчето върху капака на твоя пикап — каза той.

— Караш ме да се чувствам нервен, Бригс.

— Остави проклетото куфарче върху капака!

Трей постави куфарчето върху предния капак на пикапа и го бутна. То се плъзна на кратко разстояние до другата страна на капака.

Бригс се премести от прага на вилата. Прокрадна се към пикапа, като държеше пистолета насочен към Трей.

Когато стигна до колата, хвана дръжката на куфарчето и бързо се изтегли назад към джипа. Заобиколи го и отиде до мястото за шофьора.

Сега купето на джипа служеше за преграда. Бригс отвори вратата на мястото за шофьора и остави куфарчето на предната седалка. Трей изчака той да го отвори и да провери, че парите са вътре.

— Доволен ли си? — попита Трей.

— Да, всичко изглежда наред. Беше ми приятно да правя бизнес със семейство Грийнслейд.

Бригс се качи в колата, запали двигателя и включи на скорост. Потегли надолу по стария път, по който сваляха трупи, изпод гумите запръскаха кал и чакъл.

Трей преброи до три и реши, че пикапът е достатъчно далеч. Извади дистанционното от джоба на якето си и натисна бутона.

Малкото устройство, скрито под парите в куфара, експлодира. Големият пикап рязко се отклони — заби се в едно дърво и отскочи назад върху черния път. Колата избухна в пламъци.

Предвид подгизналия от дъжда пейзаж и факта, че пикапът бе по средата на пътя, нямаше голяма опасност от горски пожар, който да привлече внимание, помисли си Трей.

Зашеметен от опияняващата адреналинова треска, обхванала го от това, което беше направил, той бавно се запъти към горящия джип.

Експлозията беше откъснала вратата на шофьора. Игън Бригс бе изхвърлен от колата си. Той се беше превърнал в кървава пихтия, но все още беше жив.

Клепачите му пърхаха. Той присви очи към Трей.

— Казах на баща ти, че няма голям смисъл да ти дава втори шанс — прошепна Игън. Гласът му едва се чуваше. — Ти не си наред. Но той отвърна, че няма избор.

Бригс затвори очи. Умираше.

Трей го застреля в главата просто за да е сигурен. След това хвърли няколко найлонови пакета с дрога във и около джипа. Когато полицаите най-накрая пристигнеха, за да разследват, щяха да стигнат до заключението, че лудият Игън Бригс е бил наркопласьор и е бил убит от конкурентите си.

Едно от полезните неща на това да израснеш в семейство, което трупа състоянието си от фармацевтични продукти, бе, че имаш достъп до много интересни химикали и лекарства, помисли си Трей. Той бе на дванадесет години, когато създаде първата си екзотична улична дрога и я продаде на някакви деца, които не живееха в града и чиито семейства летуваха в планините край Лоринг.

Доволен от гледката, той побърза да се отправи обратно към вила 6. Сега, когато изнудвачът беше ликвидиран, можеше да продължи с издирването на Прует. В продължение на години си бе казвал, че тя никога няма да е проблем. Беше му приятно да знае, че тя е някъде там. Беше убеден, че си мисли за него всеки ден. Но доскоро не бе осъзнавал, че активно го издирва. Новината му бе подействала шоково. Прует беше успяла да се доближи до него. Бе настъпил моментът да се отърве от нея.

Но кутията с уликите беше по-непосредствената заплаха. Веднага щом съдържанието й бъде унищожено, той можеше да се успокои и да не избързва с Прует.

Стигна до стъпалото и се наведе, за да прегледа кутията с улики. Съдържанието й го свързваше с миналото. Нямаше да е свободен, докато всичко вътре не бъде унищожено.

Разкъса тиксото и вдигна капака на кутията.

В продължение на няколко секунди не можеше да проумее това, което вижда. И тогава осъзна. В кутията с улики нямаше нищо, с изключение на няколко пожълтели евтини романа и малко стари списания.

Игън Бригс го беше изиграл.