Джейн Фалън
Пази си гърба! (8)

7.

За Стефани неделните вечери бяха съвсем различни. След като събереше нещата на Фин за училище на следващия ден — безнадежден ритуал, който се разиграваше почти по един и същи начин всяка седмица…

— Къде са ти маратонките?

— Не знам.

— Къде ги видя за последно?

— Не знам.

— Носи ли ги през уикенда?

— Не помня.

— Къде ти е торбата за физическото?

— Арун Симпсън си има хамстер. Казва се Спайк.

… и борбата да го сложи да спи до осем и половина, тя обикновено сядаше на дивана и се взираше отсъстващо в телевизора, докато станеше време да си ляга.

Тази нощ обаче не можеше да се концентрира дори в „Грозната Бети“. Мислите й препускаха. Накрая се бе предала пред най-ужасните си пориви и прегледа имейлите на Джеймс, но там не откри нищо. Разбира се, той не беше толкова глупав. А после, така и така беше започнала, прерови бюрото му и нощното шкафче. Нямаше представа какво да стори след това. Можеше да се обади на Сали в клиниката, но какво да й каже? „Мисля, че Джеймс ми кръшка с жена, чието име започва с К. Какво мислиш по въпроса?“ Колко унизително ще е това? Можеше да отиде до Линкълн и да послухти, да се скрие в храстите и да се надява, че той няма да я види. Можеше да намери местния телефонен указател и да се обади на всяка жена, чието първо име започва с К. Не знаеше защо й беше толкова важно да разбере коя е К, но имаше чувството, че иначе няма да се успокои. Щеше да се чувства като пълна глупачка — да изгуби мъжа си заради невидима жена.

Наташа не беше щастлива. Махна на Стефани да отиде в по-малката стая. Определено не можеше да направи това пред свидетели. Огледа се за място да седне, но както винаги, всичко беше покрито с рокли, торби и обувки, които бяха изпращани редовно, за да могат клиентките им да си изберат. Премести купчина модни списания от стола на Стефани и се настани зад бюрото. После си пое дълбоко дъх, провери пак номера, написан на лист хартия, и го набра.

„Здравейте, това е телефонът на Кати — пропя записан глас. — В момента не мога да говоря с вас, така че, ако обичате, оставете съобщение след сигнала.“

Наташа затвори и въздъхна с облекчение, че не се наложи да провежда разговора, който със Стефани бяха планирали. („Здравейте, аз съм от фирмата за медицински стоки «Пади Паус Пет» и се опитвам да се свържа с господин Джеймс Мортимър. От клиниката ми дадоха този номер.“ После замълчава, за да може К да каже: „О, съжалявам, но аз съм Кати“ [както се оказа] и после си казва фамилията или че ще предаде съобщение на Джеймс, или ще й даде номера му, а тогава Наташа ще затвори възможно най-любезно.) Е, вече знаеха първото й име.

— Е? — попита Стефани, когато Наташа я извика.

— Казва се Кати — сви рамене Наташа. — Не говорих с нея. Включи се направо гласова поща.

— А как ти прозвуча? — Стефани седна на дивана в ъгъла на стаята. — Млада? Стара?

— Трудно е да се каже. Младичка май — каза притеснено Наташа.

— Колко млада? Трийсет и две? Петнайсет?

— Не зная, просто не е… стара.

Стефани извъртя очи.

— Е, сигурно. Акцент?

— Господи, не знам. Ами просто нормален.

— Нормален южняшки или нормален северняшки? Или нормален шотландски?

Наташа въздъхна.

— Просто нормален. Знаеш ли, обади й се. Тя явно е изключила телефона си. Ще можеш да чуеш съобщението й и сама ще решиш как звучи.

— Ами ако вдигне?

— Няма да вдигне.

— И все пак ако вдигне?

— Тогава затвори. Ето. — Тя взе телефона, набра отново и подаде слушалката на Стефани, която я пое сякаш беше бомба.

— Слушай — изсъска Наташа. Стефани притисна телефона до ухото си точно когато гласът на Кати се чу отново. Стефани затвори очи и се заслуша напрегнато, сякаш така щеше да си представи жената. Когато съобщението свърши, тя затръшна бързо слушалката и седна отново. Изглеждаше потисната.

— Е…? — попита плахо Наташа.

— Звучи просто като жена — каза Стефани и потърка очи с опакото на дланта си.

— И какво искаш да правим сега?

Стефани си погледна часовника.

— Закъсняваме за Мередит. Трябва да тръгваме.

Мередит Барнард, вещица от сапунен сериал (един мъртъв съпруг, две провалени любовни афери, една с мъж, който се оказа, че й е брат, и присъда за ужасна телесна повреда, всичко това в нейния измислен екранен живот), не беше в настроение да изпробва рокли за БАФТА. Беше ядосана, че Стефани закъсня и изглежда разсеяна, и не се опита да го скрие. Каза, че с роклите, които й бяха донесли, се чувства като травестит.

Стефани и Наташа я ласкаеха и уговаряха, но тя не отстъпваше, отказа дори да облече червената с бюстието и тясната пола.

Всъщност Стефани малко я съжаляваше въпреки грубостта й, защото тя наистина приличаше на травестит с роклите — с всяка рокля, ако става въпрос, — но нали тя бе казала, че иска да изглежда по-женствено. Ако останеше на тях, може би щяха да я издокарат със смокинг и хубави черни панталони, в стил Марлене Дитрих. Може би фалшив мустак, цилиндър и готово.

— Просто не сте разбрали какво исках — каза Мередит. — Ако исках да приличам на Шърли Беси, щях да ви го кажа.

Стефани не отговори, че би било истинско чудо, ако я накарат да изглежда наполовина толкова добре, колкото Шърли Беси.

— Просто исках да подчертая извивките ти. Имаш чудесни форми — каза тя. Твърде изразени форми и все на грешните места, помисли си и едва не се засмя.

— Опитвам се да кажа, че границата между женствено и кичозно е много тънка и мисля, че ти си я прекосила с тази рокля.

Стефани знаеше, че няма смисъл да спори с нея.

— Е, много съжалявам, ако мислиш така, Мередит. Ще продължим да търсим. Повярвай ми, ще намерим нещо перфектно.

— Надявам се — отвърна Мередит. — Плащам ви достатъчно.

До шест и петнайсет не бяха стигнали доникъде. Стефани отказа предложението на Наташа да пийнат по едно на път за дома — винаги отказваше, когато Джеймс го нямаше, защото искаше да си е у дома, за да сложи Фин да спи — и махна на едно такси, което щеше да я откара до Белсайз Парк, а после щеше да продължи към уютната къща на Наташа в Мъзуел Хил.

— Ще говоря с нея — каза тя зловещо, когато поеха по Чалк Фарм Роуд.

— С Мередит ли? — попита Наташа, която още мислеше за драмите от следобеда.

— С Кати. Реших да й се обадя, да й кажа, че знам, и да видя какво ще отговори.

Наташа въздъхна шумно.

— Може би ще е по-добре просто да кажеш на Джеймс, че си разбрала какви ги върши.

— Не, той ще ме излъже и ще твърди, че не е вярно, а после ще накара и нея да мълчи. Така никога няма да разбера истината.

— Добре — каза Наташа, макар да не звучеше особено убедена.

— Когато съм сигурна, че той ще е на работа — добави решително Стефани, прегърна приятелката си и слезе от таксито.