Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски
Власт и отрови (9) (Imperium et venena)

3.5. Властови контрол върху съзнанието — връзка с изменените състояния на съзнанието (ИСС) като психо-физиологичен организационно ефективен инструмент — психо-физиологичен и психиатричен аспект на властта (психични заболявания) и неговото овладяване при ИСС.

Според нас, човешкото съзнание е: Осъзнато, езиково детерминирано, двупосочно „Аз↔неАз“, динамично, адаптационно (приспособяване предимно на околната среда към човека чрез труда, опосредствено от оръдията на труда) психично явление (т.е. психични процеси, свойства и състояния, свързани с материални структури). То чрез образуване на понятия и образи, и опериране с тях по определени правила, създава и поддържа по холографски принцип, хармонични енерго — информационни (на молекулно, клетъчно, тъканно, церебрално и емоционални, както и поведенческо и социално ниво) взаимовръзки между отворени неравновесни самоорганизиращи се, самообновяващи се и самозапазващи се материални структури, свързани във функционална система от системообразуващ фактор — удовлетворяване на актуални човешки потребности (биологични, социални и идеални).

Властовият контрол върху съзнанието, а чрез това и върху поведението (емпирично — като магии, внушения и религии в миналото, и системно — научно днес в рамките на принуждаващата, условната и компенсаторната власт) се осъществява чрез биопсихосоциални въздействия. Това може да е както върху вътрешните психични явления и свързаните с тях вътрешни структури („съзнанието определя битието“), така и върху външните материални структури („битието определя съзнанието“), свързани с прави и обратни връзки в една обща система за удовлетворяване на актуални човешки потребности.

Това се извършва чрез процес с различна интензивност и продължителност, на целенасочена подмяна в актуалните потребности и ценности на човека, обществото, тълпата, посредством образованието или липсата му (за създаване на поколения от сервилни, безчувствени и без собствено мнение хора); внушението, рекламата и пропагандата на консуматорската култура създаваща мисловни и поведенчески модели в т.ч. и по технологията на „прозорецът на Овертон“ (Дж. П. Овертон 1960–2003 г.) (искането се превръща в овеществена потребност, мотивация, чрез манипулиране на образа, който хората сами изграждат за себе си — Edward Bermays, 1928 г.); налагането на хомосексуална антиеволюционна култура (за еволюцията като процес е важно размножаването и развитието на биологичния вид, а не на индивид); спортът, политиката, религията („разделяй и владей“ чрез групи основани върху внушението за нуждата от доминиране и конкурентна победа); храната, водата, въздухът (с добавяне на токсични вещества водещи до апатичност и подчиненост); зависимостта от алкохол, наркотици (най-вече психомиметични вещества) и т.н., много често предизвикващи изменени състояния на съзнанието (ИСС).

Изменените състояния на съзнанието (ИСС) са значителни отклонения от обикновеното състояние на съзнанието в субективното преживяване или функциониране на психиката, които се идентифицират или субективно от самия индивид, или обективно. Признаците за ИСС или преход към тях, са изменения във: 1. вниманието; 2. възприятията; 3. мисленето; 4. говоренето (външно и вътрешно); 5. паметта; 6. възприемането на времето; 7. самоосъзнаването; 8. образа на тялото; 9. нивото на активиране; 10. преживяването и изразяването на емоциите; 11. самоконтрола; 12. поведението и комуникацията. 13. ценностните системи за мотиви и смисъл; 14. повишена внушаемост; 15. повишена образност (103).

Изменените състояния на съзнанието (ИСС) са психо-физиологичен феномен, който е приспособително оправдан и качествено изменен начин на функциониране на редица относително автономни перцептивни и когнитивни (в т.ч. и евристични) модули в мозъка — за управляване движението и възприемането на схемата на тялото; за усещания и възприятия; темпорален, емоционален и паметов модул; модул за оценка и преработка на информацията; за поведение и структура на личността. ИСС (в това число творческото вдъхновение — „сатори“, трансперсоналните преживявания, съзнателно управляване дейността на вегетативната нервна система и др.) могат да възникнат при нарушаване на дневния режим, при физическо и умствено пренапрежение, при дълбоки психически преживявания, при затруднена адаптация, дезадаптация, стрес, травми, отравяне, различни заболявания особено свързани с висока температура, при бурен сексуален оргазъм, в резултат на пределна концентрация и пренапрежение — все състояния особено характерни за хората — „властници, мениджъри“.

Подобно на ИСС е и състоянието „сън“. Съгласно информационната теория по време на сън става активно преработване и реорганизация на получената информация с цел възстановяване на информационния капацитет на паметта и на емоционалното равновесие (делта — сънят има най-голямо значение за това). Това е определило сънят като регулярна и актуална потребност, за разлика от ИСС. Количеството и качеството на съня подлежат до някъде на индивидуален контрол, и те често са първи белег на промяна в състоянието на организма. Сънят е цикличен процес от редуващите се фази на „бавен сън“ (състои се от: дрямка, сън, дълбок сън и делта-сън) и „бърз сън“ (особено състояние на организма съответстващо на бодърстването, но обърнато на вътре, с бързо движение на очните ябълки и многобройни сънища, което заема 15-25% от нощния сън, и което е необходимо за оптимизация на изследователската, творческата, дейност в предстоящото бодърстване). Циклите са с продължителност от 90 до 120 минути и се повтарят 4 — 6 пъти на нощ. Поддържането на съня се осъществява от три нива на синхронизираща мозъчна система: първо — предният таламус, при чийто дразнение са появява прозяване, протягане, сънна поза; второ — ядрата на хипоталамуса, които заедно с лимбично — стволовата система реализират бавния сън; трето — ретикуларната формация на мозъчния ствол, която вероятно организира бързия сън. Неврохимичните механизми на съня са свързани с повишаване на съдържанието на задръжни медиатори (серотонин, гамааминомаслена киселина, делта — сън — индуциращ пептид, субстанция Р, мурамил-пептид) във фазата на бавния сън, и натрупване на катехоламини във фазата на бързия сън и бодърстването.

Един от важните фактори индуциращ ИСС, е и промяната в нивото на взаимносъгласуваност в дейността на лявото (по-свързано с информационната аналитична сфера на личността, с положителните емоции и с ориентация към бъдещето) и дясното полукълбо (по-свързано с емоционално мотивационната и инстинктивна сфера на личността, по-чувствително към отрицателните емоции и с ориентация към минали събития) на мозъка, със затормозване дейността на лявото полукълбо.

ИСС се групират като сугестогенни (възникващи при внушение и самовнушение, хипноза и автохипноза), фармагогенни (индуцирани в резултат на използването на психоактивни препарати), и „екзогенни“ състояния (възникващи при екстремални външни условия, които включват механизмите на адаптация и дезадаптация) (104).

В различните ИСС е възможно или стесняване, или разширяване полето на съзнание. Обикновено началните стадии на интеграция на невронните комплекси се обезпечават от стеснените състояния на съзнанието. При стесненото съзнание става избирателно увеличаване активността на функционалните органи на главния мозък до прекомерно или задпределно възбуждане, което предизвиква задържане. Действащата Доминантта на Ухтомски сумира възбудните процеси. Така най-напред се потискат най-енергоемките комплекси. Тези, в които в този момент се поддържа най-високо ниво на възбуждане. Така в нормално състояние не достига сила на възбудните процеси за да се потиснат негативните изместени доминанти. В резултат на този процес изместеният психически материал става по-достъпен за съзнателна преработка. Разширеното съзнание обикновено се обезпечава от увеличаването на общата активност на кората на главния мозък и синхронизацията в работата на различните му участъци. Максималната синхронизация може да предизвика разширение на съзнанието даже на фона на потисната кора. При това в резултат от резонанс на енцефалограмата се увеличава амплитудата на електромагнитните колебания. При много ИСС става масирано освобождаване на неврохормони и невромедиатори. Тяхното съотношение и количество се диктува от вътрешните условия и потребности, поради което те действат по-меко и целесъобразно, отколкото вкараните от вън психофармакологични вещества.

На фона на този процес става възможно потискането, подчинението на негативните доминанти на по-общи програми.

И в двата случая, резултат от действието на ИСС е преразпределяне и образуване на нови функционални връзки между невроните, което води до уравновесяване на процесите на възбуждане и задържане в различните участъци на мозъка, тоест до ликвидация на стреса.

В отделна група на ИСС трябва да се отделят индуктивните състояния на съзнанието предизвикани от хипервентилация и някои халюциногенни препарати. Те, за разлика от наркотиците, действат специфично премахвайки блокировката върху информационните потоци и повишават емоционалната индуктивност. В резултат на това възникват интензивни халюцинации и други интересни феномени. Като отделни групи ИСС са и „ритуалния транс“ (при молитви, религиозни обреди, мистерии, ритуални танци, теорията за който е формулирана от Бехтерев и се базира на принципа на Доминантата), и „ефекта на тълпата“ особено в комбинация с ритмична музика и осветление, при което в действие се включват и инстинкти повишаващи емоционалната индуктивност и внушаемост на всеки отделен човек в тълпата, позволяващо на хорската маса в определени ситуации да действа като единен организъм (104, 105, 106).

Най-широко разпространение при обективно изучаване на ИСС са получили методите за регистриране на ИСС с помощта на психо-физиологически корелати: електроенцефалография (ЕЕГ), предизвикани потенциали (ПП), електрокардиография (ЕКГ), физико-радиоелектронни методи (ФРМ) (107).

Важно е и че емоциите са важен фактор при формирането на ИСС, още повече че в основата на психотропното действие на веществата е влиянието им непосредствено на емоционалната сфера (108). От друга страна емоциите лесно се поддават на сугестогенни въздействия. Тези две страни на емоциите ги определят като много важен и достъпен инструмент за безвредно повлияване на поведението и предизвикване и управляване на ИСС подкрепяни от Мозъчните системи за самостимулация чрез удоволствията, особено в комбинация с определени дози от целесъобразно подбрани фитопрепарати, например невролептици и транквилизатори при пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на съществуващата доминанта, и антидепресанти и психостимуланти при създаване на нова доминанта, действащи предимно на ретикуларната формация, лимбичната система и хипоталамичната област, като се избягва използването на вредните психомиметици.

При това се използва, че мотивационното влияние на хипоталамуса върху новата кора на мозъка има асиметричен характер, проявяващ се както в активация (нежелана в случая) предимно на лявото му полукълбо (по-чувствително от дясното към невролептиците, което в случая е желан ефект за потискането на лявото полукълбо при пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на съществуващата доминанта като първи етап), така и в засилване на взаимовръзките между електрическите процеси в мозъка.

Да повторим, че емпирично, това е било използвано в древността при религиозни и култови обреди чрез „опушващите“ растения (например"тамян"), тлеещи върху дървесни въглени или изпаряващи се от специален съд смоли, сокове и водни отвари от тях. Така последователно, при стесненото съзнание изместеният психически материал става по-достъпен за съзнателна преработка, а при последващото разширено съзнание става възможно потискането, подчинението, на негативните доминанти на по-общи програми, тоест преоценка на съществуваща доминанта, последвана от създаването на нова, свързано с преразпределяне и образуване на нови функционални връзки между невроните водещо до уравновесяване на процесите на възбуждане и задържане в различните участъци на мозъка. В този процес много ефективни инструменти са и внушението, самовнушението и хипнозата.

Създаването и приложението на Изменените състояния на съзнанието (ИСС) като психо-физиологичен организационно ефективен инструмент за съзнателното контролиране и променяне на околната среда и поведението на други същества, особено при дефицит на информация и време, намират своето оптимално място при предизвикване и управляване на функционалната единица на властовото поведение на властника — едноличен (лидер, мениджър) или колективен „елит“ — поведенческият акт, особено в стадиите му на „аферентен синтез“ и формиране на „акцептор на действието“, както в негативна, така и в позитивна посока.

ИСС могат да се появяват спонтанно или умишлено. Травми, епилепсия, хипоксия, инфекции, инсомния, психоза, анестезия, постене са сред най-честите причини за спонтанни промени в съзнанието. Сензорна депривация, ясно сънуване, хипноза, медитация, и психоактивни вещества водещи до транс, са основните причини за умишлено причинени състояния на променено съзнание (109, 110).

Именно при изменените състояния на съзнанието е възможно и практикувано от хилядолетия както за отделния човек, така и за обществото и тълпата т.н. „промиване на мозъка“ — лишаване от самоличност, последвано от целево изграждане на нова самоличност с нови актуални потребности на открит последовател или на скрит чрез внушение и хипноза изпълнител на чужда воля. Променя се психотипа на личността, човек променя ценностната си система, в него се пробужда агресивност, в подсъзнанието му се „вграждат“ определени програми за действие (например чрез внушение през телекомуникациите) за които той не знае, и които се задействат чрез кодиран сигнал от вън, блокират волята му и го превръщат в програмиран изпълнител на чужда воля (111).

Сун Дзъ казва, че върховното постижение е да надвиеш врага без сражение, да го победиш още преди да започне истинската битка. За да се постигне това трябва да го „заслепим“, да го замаем, да спуснем мъгла пред очите му чрез емоции, чрез съмнения в собствените си сетива и усещания, чрез физическа заблуда съчетана с психологическо съмнение и объркване: „…всяка война се основава на измама. Когато си силен, преструвай се на безопасен. Когато си на поход, преструвай се, че още лагеруваш. Когато наближаваш, карай врага да мисли, че още си далече. А когато си още далече, карай го да мисли, че чукаш на вратата.“

Актуален пример за психобиохимично въздействие, е легализирането на масовото използване на Марихуаната (Cannabis sativa, Cannabis indica) съдържаща Тетрахидроканабинол, чийто еднократна доза предизвикваща типичното наркотично (токсично) действие е около 10 мг. При това наркотичното действие започва 15–20 секунди след вдишване, максимумът му е след 10–30 минути, а продължителността му е 1–3 часа. Твърде възможно е отравяне с характерните симптоми за това.

Наркоманното преживяване при употребата на Канабис, заради което той се използва, е чувство за благополучие с еуфория и сензорни нарушения водещи до по-интересно възприемане на околния свят (който иначе за много хора е скучен, неинтересен, досаден, който изисква труд и усилия и т.н.) без собствени усилия за това, тоест създаване и живот в собствен, макар и илюзионен свят вместо социални и икономически усилия за промяна на реалната действителност около човека. А това е идеалната социална среда за властващите от древността до днес и истинската причина (освен печалбата от търговия с канабисни продукти) за кампанията за масова легализация на употребата на канабис. Употребата му за хуманни медицински цели под формата на регистрирани стандартизирани лекарствени продукти (която и сега е възможна както е при морфина), е само за прикритие, тъй като тя е много малка в сравнение с милионите млади и по-възрастни хора, които искат, макар и за малко да избягат от своето ограбено и не свободно настояще. Използването на психофармакологичните препарати трябва да е само по медицински показания и само от компетентни медицински специалисти.

В случая Знанието не е отрова, напротив то, заедно със спазването на законите, са единствената противоотрова и всичко се свежда до изграждане още от детска възраст на ценностна система базирана на творческо (евристично) мислене и действия, като интересна и социална реализация на Аз-ът и реализиране от неговата Личност на инстинктивната му и вечно актуална потребност от човешко достойнство (112).

Друг пример за психобиофизично въздействие е създаването и приложението на Изменените състояния на съзнанието (ИСС) като колективен психо-физиологичен организационно ефективен инструмент за едновременно съзнателното контролиране и променяне на околната среда и поведението на много хора събрани на едно място (дискотека, концерт и др.) и притежаващи психологичните особености на „тълпата“, както за манипулирането им, така и за положителни емоционални и творчески прояви, е използването на звукът и музиката, особено в комбинация с инструментариума на внушението и хипнозата.

Използването на този механизъм не е ново — датира от ритмичните напеви и танци на шаманите, през религиозното пеене и музика, до съвременните диско-, рок — и други стилове. Хемисинхронизация на мозъчните полукълба на Робърт Монро също е създадена на принципа на промяна на съзнанието със звук. Съвременните познания за възприемането и въздействието на звука и музиката върху човека показват, че това е сложен психо — физиологичен процес. Звукът и движението са неразривно свързани. Именно движението на материално трептящо тяло в обкръжаващата среда, създава разширяващ се сферичен вълнов процес пренасящ енергия, който в определен честотен диапазон (при човека — 15 Hz до 20 kHz) се възприема (чува) като звук от органите на слуха–специализирани приемници (рецептори) на механични трептения, възникнали в процеса на биологичната еволюция. Те могат да взаимодействат с другите органи на чувствата, например да усилват или успокояват болката, да въздействат на емоциите и т.н., което е предмет на психоакустиката, да предизвикват ИСС (113). Изобщо доказано е, че всички процеси в материалния свят, в т.ч. и тези свързани с живота, имат вълнова природа, като вълната е част от спиралата, нейна пълноценна проекция, а оптимума на вида на тази спирала е при „златното сечение“ — израз на уникална и универсална хармонична пропорция.

От 20 kHz до 1000 MHz е ултразвук, от 10⁹ до 10¹³ Hz — хиперзвук, а под 16 Hz — инфразвук. С периода и честотата на трептенията са свързани и други характеристики на звука — дължина на вълната — разстоянието между две последователни сгъстявания или разреждания на средата, и тембъра — качествената характеристика на звука (второстепенни тонове, обертонове, с по-висока честота наложени върху основния тон). Друга основна характеристика на звука е амплитудата на трептенията — най-голямото отклонение от равновесното положение при хармоничните трептения, която определя интензивността (силата) на звука, тоест количеството акустична енергия протичащо за 1 секунда през площ от 1 см². С интензивността на звука, но различно от него, е свързано понятието гръмкост на звука — мярка за силата на слуховото му възприятие, като при това ухото преобразува силата на звука в гръмкост по сложен логаритмичен закон, запазвайки вътрешните си части от прекомерно въздействие. Минималният праг на възприемане на звук от човешкото ухо е 10^-12 Вт/м² Звук десет пъти по-мощен има интензивност 10 децибела(дБ), един милион пъти — 60 дБ, а 10 милиона пъти, предизвикващ болка — 130 дБ, което съответства на 10 Вт/м². Има още една особеност на човешкия слух — ако към звук с определена гръмкост се добави звук със същата или близка честота, то общата гръмкост е по-малка от сумата на им, т.е. едновременно звучащите звуци като че ли се компенсират или маскират един друг, докато звуците с много различни честоти не си влияят един на друг. Това се използва от композиторите за постигане на максимално звучене на оркестъра. За разлика от музиката (хармонична система от звуци) и нейните лечебни хронобиоритмологични свойства, шумът е безсистемно съчетание на много звуци слети в едно. При човека, шумът нарушава динамиката на централната нервна система и функциите на вегетативната нервна система, повишава артериалното налягане, ускорява или забавя пулса, понижава или повишава киселинността на стомашния сок, въздейства на мозъчното кръвообращение, отслабва паметта, понижава остротата на слуха. Разпространението на звука се подчинява на общите закони: за неговото отразяване и пречупване на границите на различните среди; за интерференция (наслагване) на звуковите вълни при еднакви честоти или при честоти, които се отнасят като цели числа; за дифракцията на звука („изкривяване на звуковите лъчи“) и неговото разсейване при наличието на препятствия и нееднородности в средата или на границата между средите и съотношението между размерите на тези препятствия и дължината на вълната; за намаляване на интензивността и звуковото налягане обратнопропорционално на квадрата на разстоянието. На разстоянието за разпространение на звука оказва влияние факторът на поглъщане на звука, т.е. необратимото преминаване на енергията на звуковата вълна в други видове енергия, в частност — в топлина. Важен фактор е и насочеността на излъчване и скоростта на разпространение на звука, зависеща от средата и нейното специфично състояние.

Освен през рецепторите, обаче, енергията на механичните трептения, особено низко честотните, които ние не чуваме, но притежаващи висока проникваща способност и разпространяващи се на много големи разстояния почти без да отслабват от препятствията поради голямата дължина на вълната (инфразвук — 0,05–2–7–16–25–1000 Hz) пряко действа на организма (резонансната честота на човешкия организъм е 4-5-6-8 Hz; на сърцето — 10 Hz; на главата — 20 Hz), най-вече върху структурите на актомиозиновия белтъчен комплекс — основен белтък на скелетните мускули на гръбначните организми (потиска се АТФ — ферментативната му активност в клетките по резонансен механизъм максимално — при честота 200 Hz) и върху нативната структура на клетките (ендоплазматичните биомембрани) в различните тъкани на организма при честота 10 Hz и мощност 135 дБ за 1–3 часа (114), както и поради съвпадане с алфа-ритъма на главния мозък и резонанс с вътрешните органи на организма, което води до гадене, световъртеж, загуба на равновесие, умора, главоболие, отслабване на зрението, силно чувство на безпокойство, безпричинна паника и страх. Особено чувствителни са хората със сърдечно-съдови заболявания и ревматизъм.

В механиката резонансът се характеризира количествено чрез: Х_макс/Х₀ = Q,

където Х_макс. е максималната амплитуда, Х₀ е статичното (изходното) изместване, предизвикано от външна сила, а Q е еднородност на трептящата система, която характеризира степента на хетерогенност на вътрешните структури на трептящата маса (всички живи системи са хетерогенни по маса, еластични свойства и структурна организация и техните физикохимични свойства са променливи величини). Затова резонансът при живите системи може да обхване широка честотна област. Инфразвук се създава при много природни явления (земетресения, вулканична дейност, над водни повърхности в резултат на образуване на вихри зад гребените на вълните, силен вятър около високи сгради и др.), и от дейността на човека. Например от работата на двигателите на морските съдове (13 Hz и интензивност 113 дБ), или в леки автомобили движещи се със скорост около 100 км/ч., където се създава инфразвук с интензивност над 100 дБ, като причината за това е завихрянето на насрещния въздушен поток зад автомобила, при това интензивността на инфразвука нараства с намаляването на неговата честота. Ултразвукът (от 20 kHz до 1000 MHz), освен за ехолокация и ехография в диагностиката, има и биологично въздействие, базиращо се на три фактора: топлинен, механически и физикохимичен. Топлинното действие е в резултат на дълбоко и равномерно загряване на тъканите в резултат на поглъщане на ултразвуковото излъчване. Механичното действие представлява своеобразен микромасаж на клетките и тъканите, при който разместването на частиците и скоростта на придвижването им са много малки. Физикохимичното действие е свързано с изменяне протичането на окси-редукционните процеси, ускоряване разграждането на сложните белтъчни комплекси до обикновени органични молекули, активизиране на ензимите.

Музиката чрез честота (резонанс, в т.ч. и на клетъчно и органно ниво!), ритъм (в т.ч. и мозъчни биорими), мелодия (хармонична система от звуци), начин на изпълнение (визуализация на емоциите на изпълнителя), словесен текст (поетична образност, като между сложността на мелодията и текста има обратнопропорционална зависимост) по механизмите на сенсибилизация (повишаване чувствителността на нервните анализатори за слух, зрение, а защо не и обоняние — ароматерапия, и осезание — масаж при едновременно въздействие на няколко от тях) и разделното обработване на информацията постъпваща в главния мозък (ритъмът и начинът на изпълнение въздействат на подкоровите емоционални структури, а мелодията и текста — на кората на главния мозък), въздейства психоемоционално и на първата, и на втората сигнални системи.

Според нас, музикалното възприемане от човека и въздействието на музиката върху човека, е сложен, асоциативен, индивидуален (въпреки че определени едни и същи музикални пиеси статистически достоверно предизвикват едни и същи емоции при различните хора, което вероятно е свързано с проява на колективно несъзнаваното), предимно емпатиен (емоционално и творчески) психо-физиологичен процес, предизвикван от конкретна актуална потребност и свързан приоритетно с дясното полукълбо на главния мозък. Неговата дейност се базира предимно както върху натрупан минал опит (енграми и акустични холограми!) свързан с разпознаване и изживяване на емоционалните експресии, така и на многозначността на пространствено-образното и асоциативно мислене, отразяващо богатството на съществуващите взаимовръзки в сферите на Аз-съзнанието и най-вече в лично несъзнаваното (115, 116, 117). В приемането и предаването на музикалните мелодии и акорди преимущество има лявото ухо, съгласно модела за слухова асиметрия на Дорин Кимура (Монреал, 1961) (118).

Способността на музиката да предизвиква различни релаксиращи, медитативни, хипнотабелни, ментални и др. изменени състояния на съзнанието и емоционални състояния и проявления, доведе до развитието на индивидуални стимулиращи комбинирани звукови и светлинни устройства с програмируема честота („мозъчни машини“-стереослушалки заедно с проекционни очила, а в колективен вариант с цел контрол върху съзнанието и психоманипулиране например в „дискотеки“), използващи механизмите на сенсибилизация, биаурален ритъм (на всяко ухо се представя различна звукова честота, като мозъкът изважда едната от другата и това кара човека да чува трета „фантомна“ честота, известна като „биаурален ритъм“) и въздействие с подпрагови сигнали, които позволяват на човек да преживява нещо като халюцинаторна виртуална реалност (119).

Целенасоченото създаване чрез подбрана музика на такава индивидуална виртуална реалност е за предизвикването на емоционални психосоматични състояния и проявления на Измененото състояние на съзнанието в определен момент, когато адаптационните реакции са още на нивото на временна координация на функциите, тоест при „еластичност на Ц.Н.С.“, при подмяна и налагане на нова конкретна актуална потребност (Доминанта). Това е свързано и с промяната в нивото на взаимосъгласуваност в дейността на лявото и дясното полукълбо на мозъка, със затормозване дейността на лявото полукълбо.

Примери за предимно психично въздействие:

Внушението (сугестия) е метод, пряка връзка на несъзнаваната психическа активност със средата, форма на психическо отражение, при което предимно по пътя на несъзнаваната психическа активност се създава специална нагласа към разгъване на функционалните резерви на човешката психика. Внушението съдържа едновременно информативен и алгоритмично-препрограмиращ аспект. Внушението е резултат от преодоляването на антисугестивните бариери в хода на сложния единен десугестивно-сугестивен процес. Много често внушението е оформено словесно, но то може да постъпи у нас и по несловесен път. Внушението може да съществува и при будно и при сънно състояние, и при съноподобни състояния (120).

Внушението е чувствено въображение. Въображението е построяването в мозъка на нов информационен модел във формата на образ, представа или идея, чрез рекомбинации от съхраняваната в паметта информация. Във внушение обаче, се превръща не всяко въображение. Само емоционално наситеното въображение чувствено се възприема като реалност и затова получава силата на физиологично въздействие върху организма. При това емоциите могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. При внушението, въвежданата информация не се възприема пасивно, а се пречупва през призмата на собствената индивидуалност. Подложеният на внушение субект винаги встъпва в ролята на съавтор на внушението, като обогатява въвежданата информация със своето собствено въображение, зависещо от степента на емоционалност, жизнен опит, култура, потребности и физическо състояние. Като фактор за внушаемостта на субекта и за осъществяването на внушението е необходима готовност за него — психологическа ориентация — специфично състояние на насоченост и готовност за удовлетворяване на възникнала потребност в конкретна ситуация. Това е във връзка с Потребностно-информационната теория за висшата нервна дейност (Симонов П. В.). за актуалните потребности, които са определящите причини и движеща сила за човешкото поведение. Изключително значение за внушаемостта на субекта има и несъзнателното подражаване на социалната микросреда, изразяващо се в представи, емоции, усещания и действия — така наречената конформност (например пасивност или паника на тълпата; мода и др.). По този начин внушението е производно на въображението, психологическата ориентация и конформността. Те образуват психологическата структура на внушението.

При организация на поведението предизвикано чрез внушение, в мозъка информация за реалната ситуация не постъпва. Аферентната сигнализация, противоречаща на внушението е блокирана от процес на задържане. За това способства ярко изразена емоция, без която внушението е невъзможно. Внушението заобикаля началния стадий на поведенческия акт „аферентен синтез“. Така се създават условия, когато информацията (в т.ч. и лъжливата) предадена чрез словото, думата (начин на кодиране на действителността и на предаване на информация, тоест важно е не само какво и кога се говори, но и как се говори), не може да бъде опровергана. Тя се възприема като чувствена реалност. За поведенческия акт се формира „акцептор на действието“, съдържащ програма от реакции и нейния чувствен еквивалент, който после се потвърждава от санкциониращата обратната аференция, в т.ч. и мозъчните системи за самонаграждаване чрез удоволствия. През това време съзнанието на човека е напълно запазено и затова всички други поведенчески актове остават адекватни на реалната действителност. Запазването на съзнанието е характерна особеност на внушението в будно състояние. Функционалната система (П. К. Анохин) организирана чрез внушението, работи в автономен режим. Тя функционално е разединена, изолирана, от останалите мозъчни образувания. Това става причина за физиологично и психично раздвояване, особено характерно за внушението. Потискането на постъпващата информация от реалната действителност, става причина за това, че материалът за реализация на внушението е само запаметения жизнен опит. На човек извън неговия жизнен опит нищо не може да се внуши. Улесненото извличане от паметта на информация при внушение, особено важно при евристичните процеси, позволява да се спомнят и възпроизведат отдавна забравени ситуации, форми на поведение и информация, например при възрастова регресия.

Самовнушението е съзнателен процес на целеустремено съзнателно управляване на своите действия. Принципна разлика във физиологическата природа на внушението и самовнушението няма. Обединяващото звено между тях е чувственото въображение. Нещо повече — не може да има внушение без самовнушение и внушението може да стане мотив за самовнушението. Самовнушението също се постига посредством думите, т.н. вътрешно говорене (121, 122, 123). Молитвата може да се разглежда като вид самовнушение, при който се активизира предимно париеталния дял на мозъка.

Други методи за въздействие и контролиране на съзнанието (включително самоконтрол) са Нервно лингвистично програмиране; и ТЕС (техники на емоционална свобода).

Осъзнаването на конкретната актуална потребност от личността и на преградите по пътя за удовлетворяването й, чрез волята на човека като рефлекторна потребност от свобода постигана чрез преодоляване на препятствията по този път, пораждаща и положителни емоции, много може да помогне в изграждането на психологическата структура на внушението и самовнушението. При това волята стабилизира поведението и способства за поставянето на важни, макар и трудни за постигани цели.

Този процес на целеполагане е най-ефективен при разширеното съзнание, когато се обезпечава увеличаване на общата активност на кората на главния мозък и синхронизацията в работата на различните му участъци.

Самовнушението и самохипнозата са в основата на Автогенната тренировка. Тя е активен метод за психотерапия, психопрофилактика и психохигиена, насочен към възстановяване на динамичното равновесие в системите на организма за хомеостатично саморегулиране, нарушено от стресорни въздействия. Основните елементи на автогенната тренировка са трениране на мускулна релаксация, самовнушение и самовъзпитание (автодидактика). Те се характеризират с овладяване на начин за дълбоко и бързо предизвикване на пълно отпускане на мускулите на тялото; усещане на топлина в крайниците чрез влияние на тонуса на кръвоносните съдове; регулация на сърдечния ритъм; въздействие върху дълбочината и ритъма на дишането; умение да се предизвиква чувство за топлина в областта на корема и чувство за прохлада в областта на челото, тоест целенасочени самостоятелни въздействия на психичните процеси и психовегитативните функции (124). Най-трудното при автогенната тренировка е да се постигне вътрешна концентрация, съсредоточеност върху чувствата, образите, представите и усещанията без използване на волята, тъй като тя автоматично повишава нивото на напрежение и прави релаксацията невъзможна. Просто трябва да се отпуснеш на потока на представите, без да ги анализираш, без да ги направляваш, да се разтвориш в своите усещания и в предизвиканите от тях образи, достигайки до състояние на частична самозабрава, тоест да се потисне дейността на висшите отдели на мозъка и да се активират низшите му отдели, да се съживят следите на подкоровите реакции (енграмите). Залог за успеха в това е позитивната психологическа настройка и вярата в успеха (125).

Хипнозата е особено, изменено (стеснено) състояние на съзнанието, което е поведенчески съноподобно, различно от съня и е състояние с рапорт. Рапортът е връзка с външната среда („стражеви пункт“), позволяваща извършването на най-сложна психическа дейност без събуждане. Именно благодарение на рапорта, чрез който се осъществяват всички хипнотични внушения, ние отличаваме съня от хипнозата. Най-често хипнозата се получава чрез внушение, но може да възникне и без него. Хипнозата е състояние на контролиран транс — ментален феномен присъщ на всеки индивид. При транса доминира подсъзнанието, което става достъпно за комуникации и манипулации (126, 127).

Условията и психо-физиологичните механизми за възникване на хипнозата са:

1. деактивиращо действие на монотонни дразнители, предизвикващи умора в съответните сензорни мозъчни зони предизвикваща процес на задържане, който после ирадиира на останалите участъци от мозъчната кора;

2. релаксация (разслабване, отпускане) на мускулите, подготвящо нервната система за почивка и сън на организма. При това се отчита тясната връзка между емоциите и мускулния тонус — депресивните състояния закономерно се съпровождат с напрягане на дихателната мускулатура; страхът повишава тонуса на мускулите свързани с издаването на звуци и артикулацията, както и на вратните мускули; при неврозите се повишава тонуса на скелетните мускули;

3. възприемането на звукови сигнали по време на сън — физиологично и естествено създалата се „стражева“ роля на бодърстващи пунктове от кората на главния мозък по време на сън, върху която чрез психологическа ориентация и мотивация се формира рапорта;

4. филогенетично утвърдилата се охранителна роля на внушението. Тя е необходима, когато нервната система на човека е отслабена от извънредни въздействия понижаващи тонуса на кората на главния мозък и водещи до парадоксална фаза, при която силните дразнения от реалността, отстъпват място на слабите дразнения от думите на хипнотизатора — понякога той може да не знае за тази си роля — например, когато към него са се обърнали за съчувствие, съвет и помощ;

5. дефицит в опита за поведение в сложна и непозната обстановка. В този случай поведението става подражателно и като следствие се повишава внушаемостта. При това волевите качества на неопитния човек могат да са големи, но те не се включват в системата на отношения с „лидера“, а се насочват към реализация на действията определени от инструкциите на „лидера“ (128, 129).

Прицелните технологични точки за изследване и използване на възможностите за безвредно поетапно повлияване на внушението и хипнозата са:

първо — психологическата структура на внушението (въображението, психологическата ориентация и конформността),

второ — заобикалянето на началния стадий на поведенческия акт — „аферентния синтез“ при внушението (потискане на лявото мозъчно полукълбо),

трето — формирането чрез словото на „акцептор на действието“ на хипнозата (най-вече релаксация на мускулите).

Подпомагащи средства за това са фитопсихофармакологични препарати действащи съпосочно с тях, за постигане на целта: пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на съществуващата доминанта и създаване на нова, определяща вектора на поведение целесъобразна доминанта съгласно ценностната система на конкретния индивид или общество, чрез директно или кръстосано по групи управляване (удовлетворяване) на актуалните творчески потребности и оптимизиране синхронността между двете мозъчни полукълба. В ежедневието тези процеси протичат непрестанно, но когато са контролирани това може да намали времето и необходимата енергия и усилия до толкова, че да направи възможни иначе слабо вероятни резултати.

Днес е известно, че разтоварването на съзнанието чрез душевен покой позволява да се достигне до алфа — и тета — ритмична синхронизация на нервните клетки в челната кора на мозъка, и подпомага способността за образно мислене, което (и при това изключително това мислене), дава възможност за достъп към подсъзнателните слоеве на мозъка.

Мускулната релаксация дава по-слаби от нормалните, аферентни сигнали от рецепторите към мозъка и особено към ретикуларната формация. При това едновременно с отпускането на мускулите се успокояват и моторните центрове, и цялата вегетативна система, както и ретикуларната система. Усещането за тежест или топлина е следствие отслабването на мускулното напрягане срещу силата на тежестта и разширяване на кръвоносните съдове поради отпущане на тяхната мускулатура. Потискането на чувството за страх и на депресията също спомага за пълна релаксация, при която може да се достигне синхронизация в работата на мозъка, вкл. до алфа — или тета — ЕЕГ ритми.

Между впрочем достигането на тета — синхронизация се облекчава и чрез един феномен, който и до днес не е намерил обяснение: веднага когато очните ябълки се обърнат и преместят нагоре колкото това е възможно (като че ли искаме да видим корените на своята коса), то в мозъка настъпва, макар и не пълна, тета — синхронизация. Неслучайно молитвата се прави коленичил, а иконите се поставят над нивото на главата за да се стимулира точно този поглед нагоре. Това може да се провери експериментално: ако почнем да преместваме очните ябълки колкото се може по-нагоре в продължение на няколко секунди (без значение със затворени или отворени очи) и след това погледнем напред, ще забележим, че ни обхваща лек световъртеж.

Според нас, за фармакологично предизвикване и подпомагане на мускулната релаксация като условие за внушение и хипноза, от синтетичните лекарствени вещества — миорелаксанти, оптимален е Tolperizone (Mydocalm) АТС: М03ВХ04, тъй като избирателно потиска импулсите преминаващи по каудалната част на ретикуларната формация, понижава патологично повишения при неврозите тонус на скелетната мускулатура, има директен съдоразширяващ ефект и е с минимални странични ефекти (130). Като фитофармакологичен миорелаксиращ препарат според нас за целта могат да се използват екстракти от трева (Herba) на многогодишното тревисто растение Голяма Тлъстига (Sedum maximum L. Crassulaceae), което, освен че притежава биостимулиращи свойства — усилва процесите на обмен и регенерация, оказва общо тонизиращо и противовъзпалително действие, но и съдържа, освен гликозиди от флавоновата група, и биологично усвоен и усвоим Mg2+ 17,1 mg/g — най-много в сравнение със 125 растения; или от листа (Folia) от култивираното растение Градински чай, Конски босилек (Salvia officinalis L. Lamiaceae), което освен етерично масло — до 2,5%, съдържа и биологичен Mg2+ 9,2 mg/g. (131)

Магнезият е жизненоважен за организма елемент със средна концентрация 17 mmol/kg, от които 99% са включени интрацелуларно. Той участва в значителен брой ензимни реакции в организма. Магнезият редуцира невронната възбудимост и нервно-мускулното провеждане, предизвиквайки потискане на нервно-мускулната активност. На пресинаптично ниво той инхибира предизвиканото отделяне на ацетилхолин, а на постсинаптично ниво Mg²⁺ намалява деполяризацията на постсинаптичната мембрана предизвикана от ендогенен ацетилхолин. В по-големи концентрации магнезият намалява съкратимостта на мускулните влакна. При намаление на серумната концентрация на Mg²⁺ под 12 mg/l (5 mmol/l) се развива тежък дефицит, изразяващ се с отпадналост, раздразнителност, безсъние, мускулен тремор, тетания, атаксия, тахикардия, екстрасистолна аритмия, диспептични прояви, диариа. В състояние на покой организмът на възрастния човек се нуждае от 280 — 330 mg Mg²⁺ дневно (132, 133).

Пример за психо — социално въздействие е създаването и приложението на Изменените състояния на съзнанието (ИСС) като колективен психо — физиологичен организационно ефективен властови инструмент за едновременно съзнателното контролиране и променяне на околната среда и поведението на много хора е даден перфектно от Ноам Чомски в изброените от него „10 начина да ви манипулират“ (134):

1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето — в кошарата, както и всички други животни“ (цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).

2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение“. Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи. Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.

3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.

4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати. Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето.

5. Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация, като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.

6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение.

7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост. С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят.

8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб.

9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.

10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.

Обществените традиции и съответната култура от миналото и до днес са определящи в масовото използване на различни методи и продукти повлияващи психиката на човека, включително водещи и до изменени състояния на съзнанието. В обществата със западен модел, е традиционно използването на алкохолни напитки, никотин и кофеин съдържащи продукти.

Технологията за осъществяване на позитивно властово поведение чрез създаването и приложението на Изменените състояния на съзнанието както от субекта на властта — властникът (мениджърът), така и в обекта на властта — човек, общество, тълпа, е чрез пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на съществуващата Доминанта на Ухтомски и създаване на нова целесъобразна Доминанта, определяща вектора на поведение съгласно ценностната система на конкретния индивид или общество, и едновременно с това чрез директно или кръстосано по групи управляване (удовлетворяване) на техните актуални социални, идеални и материални потребности. За да е действаща, новата Доминанта трябва да е свързана с възможност за активно поведение насочено към удовлетворяването на социалните потребности за получаване на привързаност и внимание, уважение и любов, и идеалните (духовни, културни, естетически), които са особено важни за реализация на инстинктивната потребност за запазването на достойнството и за своето място в обкръжаващия свят. Това създава вътрешен интерес и потребност към евристично мислене за иновативни продукти като реализация на Аз-ът, като самата човешка Личност се превръща в иновационен продукт насочен и способен на творчество.

Така използването на изменените състояния на съзнанието (ИСС), като целесъобразен оптимален когнитивен и евристичен психо-физиологичен набор от инструменти, поддаващ се и на фитопсихофармакологично и психологично въздействие и контрол, е възможно и в двете посоки — за негативно и за позитивно властово поведение. Както при всеки инструментариум, дейностите трябва да са предварително планирани, как да се изпълнят, как да се контролират (субективно и обективно) и какви могат да са коригиращите мерки.

Психопатологичният аспект на властта и неговото овладяване:

Изменените състояния на съзнанието (ИСС) използвани за властови контрол върху съзнанието, както и патологичните психични промени свързани с властта се обуславят от формулираните от нас по-горе „токсични“ парадокси (противоречия) от властта и тяхната двустранна права и обратна връзка с конфликтите: „искам, но не мога“, „искам, но се страхувам“ и „не бива, не мога, но искам“ предизвикващи борба между разума и емоциите във властника, която е в основата на болестотворния психо — соматичен вътрешен конфликт в Личността. Фройд формулирайки двата фундаментални принципа на функциониране на психиката — принципът на удоволствието и принципът на реалността, подчертава значението на произтичащите от разума ограничения на социалния живот върху индивидуалното поведение (135). Съвестта се оказва постоянен страх на Аз-а от безмилостно взискателният Свръх-Аз, а чувството за вина е най-непоносимото страдание, което съпътства цивилизования човек. За да разграничи този „котел, пълен с кипяща възбуда“, този „хаос от Аз-а (съзнаваното) и СвръхАз-а (субективираната външна социална действителност, закрепена в определени норми, изисквания, традиции, морал)“, Фройд въвежда специално ново название — „То“ (несъзнаваното). „Нагоните изпълват «То» с енергия, ала то не е организирано, няма цялостна воля, а само стремеж да удовлетвори нагонните потребности съгласно принципа на удоволствието“. „Така пришпорван от То, ограничаван от СвръхАз-а, отблъскван от реалността, Аз-ът се бори да приведе в хармония силите и въздействията в него и върху него, а когато Аз-ът е принуден да види своята слабост, обзема го страх — реален страх от външния свят, страх от съвестта пред лицето на СвръхАз-а, невротичен страх от силните страсти на То“.

К. Г. Юнг дефинира четирите основни функции на съзнанието (136): мислене, интуиция, чувство и усещане. Под психична функция, той разбира „определена непроменяща се при различните обстоятелства психична дейност, напълно независима от съответните съдържания“. В конкретния човек има една конкретна доминираща (основна) функция, с която той се приспособява към реалността, и която определя неговия психологичен тип. Тя принадлежи изцяло на съзнанието, докато противоположната на нея т.н. малоценна функция („сянката“) — изцяло на несъзнаваното. Между тях е мястото на т.н. помощна функция — относително диференцирана и ориентирана между осъзнатото и неосъзнатото. Такива основни противоположни двойки функции са „мислене — чувство“ и „усещане — интуиция“. Поради взаимното изключване на функциие в двойките, е невъзможно едновременно да се поддържат няколко основни поведения, но човек е в състояние по пътя на осъзнаването да ги диференцира последователно до определена степен, което да му помогне в постигането на вътрешна цялост като Личност. Осъзнаването на типа функция и нагласа към които човек принадлежи, съвпада многократно със срещата и познаването на неговата „сянка“, „другото Аз“, „alter-ego“ — архетипна фигура, част от индивида, недиференцираната функция и най-малко развитата нагласа на човека, неговата „тъмна страна“, която човек отхвърля по морални, етични или други съображения и не я оставя да излезе отгоре, защото е противоположна на принципите на съзнанието. Човек може да срещне „сянката“ си във вътрешна, символична (например на сън) или външна, конкретна фигура. Най-често и разбираемо тя ни се показва като присъщо ни качество чрез емоциите, които са ни обсебили. Юнг различава две форми на сянката — „лична сянка“, която съдържа все още неоживелите душевни черти на индивида, и „колективна сянка“, която принадлежи на колективното неосъзнавано и символизира обратната страна на властващия дух на времето, неговата скрита противоположност. И двете форми действат в човешката психика. Преработката на сянката съответства до голяма степен и на това, което цели психоанализата на Фройд. Осъзнаването и конфронтацията със сянката означава да осъзнаеш безпощадно критически собствената си същност, да се научиш да разграничаваш себе си от своята сянка, познавайки и приемайки нейната реалност като част от съществото си, за да успееш в конфронтацията с другите двойки противоположности на психиката. С това именно започва онази обективна нагласа към собствената личност, без която няма напредък по пътя към целостта й. Процесът на индивидуация, разработен от Юнг като „метод и път за разширяване на личността към психична цялост в човека, е чрез постепенно доближаване към съдържанията и функциите, и признаване на тяхното въздействие върху Аз-а, което води до това, човек да разпознае себе си в онова, което е по природа, а не в това, което би искал да бъде“.

Осъзнаването на властта (включително при Изменените състояния на съзнанието) започва с преживяванията на Аз-а така:

1. Измерение в първо лице (ИПЛ): квалии (необработени, неосъзнати и дълбоко субективни) и ипсети (непосредствени, прозрачни и завършени). Винаги в настоящето, изпитва се преживяване на безвремие и вечност. Информацията се събира се от сетивата, препраща се до ствола и гръбначния мозък, като таламуса ги преразпределя по различни области на крайния мозък, след което преминават през фронталния кортекс за да ги осъзнаем.

2. Измерение във второ лице: интрасубективната комуникация (разпознава и отсъжда за психичните състояния преживени в ИПЛ, като това разпознаваемо и може да се изрази с думи, а миналото, настоящето и бъдещето се подреждат). Тук има засилено взаимодействие между хипокампуса (който отговаря за паметта) и амигдала (който отговаря за емоциите) и префронталния кортекс (който сглобява информацията). Според теорията на ума на д-р Дейвид Премак, човек има способност да се досеща за мислите на другите, да разпознава намеренията, мотивите и плановете им. На практика това се осъществява от огледалните неврони, открити през 1996 г. От Джакомо Ризолати, Леонардо Фогаси и Виторио Галезе. Тези неврони се активират, когато изпълнявате определена задача и видите някой друг да изпълнява същата задача, както физическа, така и емоционална. Това осигурява мимикрия и съпричастност. Първоначално са открити в премоторните области на маймуни, но след това се откриват и в префронталния кортекс на хората (137). Възможно е всички неврони да имат такава функция, без да има отделен клас специализирани огледални неврони!

3. Измерение в трето лице: разпознаване на психически и поведенчески състояния на други лица (не е времево локализирано, но интегрира социалното и психологическото време). С това измерение симулираме ситуации от бъдещето в нашия модел за света. Това се извършва предимно в дорзолатералния префронтален кортекс с помощта на спомени от миналото, след което резултатът от симулацията може да предизвика удоволствие (нуклеус акумбенс и хипоталамуса) или опасност (орбитофронтален кортекс), което води до борба за избор на поведение. В крайна сметка в дорзолатералния кортекс се взима решение.

Преживяванията са по начало субективни поне по няколко начина, но с определена закономерност. Когато тези закономерности не са спазени (поради токсичните парадокси на властта) се появява съвременният медицински психиатричен аспект на разстройствата в преживяването на Аз-а:

Деперсонализации (нереалност, дисоциация); дереализации (дисхронозии, хроносистола, хронодиастула, времева дезориентация, автобиографична дезориентация, възрастова, екмнезия), (макро и миропсии, метаморфопсии), (дисморфофобия, синдром на Кандински — Клерамбо, личностово разтройство и др.)

Психичните заболявания до голяма степен са причинени от нарушаване на деликатните проверки и равновесието между съперничещи си обратни връзки, които стимулират бъдещето (обикновено защото една област от мозъка е твърде активна или твърде пасивна).

Днес самосъзнанието за болест (инсайт), се формулира като критична оценка на собственото психично състояние. Няма единно становище къде е границата. По правило при психозата няма критично отношение към собствените си болестни преживявания, докато при неврозата има. Може да се подреди по степен съзнанието за болест между двете крайности така: Пълно отричане; Слабо изразено (амбивалентно); Съзнание за болест, поради външни причини; Съзнание за болест, поради неизвестни причини; Интелектуален инсайт; Емоционален инсайт.

Описанието на собственото мнение на пациента за болестта му в прав текст е само началото на разискване на този въпрос. По голяма практическа ценност за лечебния процес има добрата оценка на собственото състояние, и вътрешните фактори водещи до него и чак след това оценката на ситуацията.

Връзка между парадоксите на властта, предизвикани от токсичните й ефекти и психопатологията може да се онагледи така:

Парадокси	Обратна връзка 1	Обратна връзка 2	Засегната област в мозъка
I — Параноя	Забелязване на опасност	Отхвърляне на опасност	Амигдала / префронтален лоб
II и IV — Губи желание за разбиране и несамотност; целта оправдава средствата	Създаване на гласове	Отхвърляне на гласове	Ляв темпорален / Преден сингулар. кортекс
III — Невъзможност за реална самооценка	Оптимизъм	Песимизъм	Ляво/дясно полукълбо
V — Психосоматични заболявания	Нещо не е наред	Удовлетворение	Орбитален кортекс / Каудален нуклеус / Сингулар. кортекс

Според нас психиатричния аспект на властта (включително при Изменените състояния на съзнанието, психичните заболявания) могат ефективно да се неутрализират и овладеят чрез комплексното използване на съвременните психофармакологични фитопрепарати съвместно с осъзнаването и конфронтацията със „сянката“ и процесът на индивидуация разработен от Юнг като „метод и път за разширяване на личността към психична цялост в човека“, за да може първият източник на властта — индивидуалността и качествата на водача — субекта на властта (качества на ума, изказа, моралната убеденост, физиката, способността да убеждаваш или да внушаваш доверие, вярата в собствената си правота и изключителност — харизма) да бъде наличен и на своето място в Лидера (Мениджъра) като Цялостна Личност, което е важно условие за доброто състояние на обекта на властта — човекът и обществото.