Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски
Власт и отрови (5) (Imperium et venena)

3.1. Човешкото поведение — мишена на властта. Психотропни фитопсихофармакологични препарати и растения за тях. Примери чрез собствени продукти

Биохимичната и психо-физиологичната основа на властта закономерно водеща до токсиномания с психична зависимост, физическа зависимост, толеранс и абстинентен синдром, принуждава властника да властва и да не може да се откаже от властта. Това много често му налага използването на психотропни препарати и растения за тях от групата на психостимулаторите и психомиметиците, и като противодействие след тях — транквилизатори, седативи и алкохол. Това е трети токсичен парадокс на властта.

Използването, без ефективен обществен контрол като обратна коригираща функци-онална връзка, на различни средства от източниците на власт и за трите й вида (принуждаваща, условна и компенсаторна) често предозирано и при прилагане на принципа „целта оправдава средствата“, е четвърти токсичен парадокс на властта, който целенасочено превръща властниците в политико-икономически „олигархичен елит“, а обекта на властта в „роб“ или „тълпа“.

Петият токсичен парадокс на властта, са психосоматичните заболявания, в чиято основата лежат органични изменения в органите, възникнали по схемата: „психични промени → вегетативни нарушения→ структурни изменения“. В тази насока най-характерни са сърдечно-съдовите заболявания (функционални психокардиологични разстройства; исхемична болест на сърцето; хипертонична болест често комбинирана с атеросклероза). Въпреки това много хора се стремят към властта.

Регулирането, управляването и преживяването на психичните явления и поведение в отделния човек, в обществото, в тълпата — обекти на властта, с цел упражняването върху тях на власт от властниците — субекти на властта, е древно изкуство (в т.ч. и лечителско) до голяма степен интуитивно и емпирично в древността, когато то е било насочено към манипулиране предимно на възприятията и емоциите в отделния човек и в тълпата чрез религиозни внушения, чрез звуково-ритмични и светлинни въздействия, и чрез психоактивни продукти от растителен, гъбен и животински произход, а при необходимост и до премахване на неудобния за властника човек (51, 52, 53).

Днес, това древно изкуство е съвременно научно — приложно направление на психологията, психиатрията, социологията, политиката, неврофизиологията, психофармакологията, фитопсихофармакологията, токсикологията и фитотерапията, свързани с човешкото съзнание и поведение, обединени чрез био-психо-социалният системен холистичен подход. В тази посока е и Фитопсихофармакологията на човешкото поведение (54).

Изложеното до тук поставя във фокуса на системата: „власт — психично явление — поведение — източници на власт“ психичните явления и човешкото поведение, както и функционалните връзки между тях в процесите на активно взаимодействие между Личността и Социалната среда чрез средства от източниците на власт.

От тази гледна точка токсикологията на властта може да се фокусира върху някои психични методи и средства от минерален, животински, растителен, гъбен и микробиален произход, използвани в процесите на контрол и целенасочено управляване на човешкото съзнание и човешкото поведение и емоции включително по целесъобразност за властника и до летален изход. В тази връзка особено важни думите на Парацелз: „Dosis sola factit venenum“ — „Дозата сама прави отровата“.

Тъй като в повечето случаи от древността, а и до днес, интересите на субекта на властта и на обекта на властта са различи и антагонистични, логично е методите и средствата за упражняване на власт от субекта и върху обекта на властта да са различни, по-явни или по-прикрити, едновременно или последователно използвани, но при всички случаи насочени към индивидуален и масов контрол на човешкото съзнание и човешкото поведение и емоции както при субекта на властта, така и при обекта на властта. Това налага паралелното разглеждане на видовете и действията на тези методи и средства по отношение на субекта и на обекта на властта.

Според нас, от гледна точка на Синергетиката (съвременна теория за сомоорганизация на системите), Човешкото съзнание е психично явление, което чрез образуване на понятия и образи, и опериране с тях по определени правила, създава и поддържа холографски енерго-информационни и емоционални взаимовръзки между отворени неравновесни материални структури, свързани във функционална система от системообразуващ фактор — удовлетворяване на актуални човешки потребности.

Човешкото поведение е начин на съществуване на живия организъм, на Аз-ът, на обществото или тълпата като колективни субекти и обекти на властта, на реагирането им на външни стимули и на напрежения, които възникват в тях при когнитивния дисонанс, тоест противоречия между принудително изпълнявани действия при определени социални условия и потребностите на човека или на хората, водещо до отрицателни емоции.

Човешкото поведение е процес на активно взаимодействие между личността и социалната среда, активна дейност, понякога изразявана и чрез „бездейственост“ (т.е. психическа активност на личността свързана със силата и продължителността на процеса вътрешно задържане), свързан с ценностните ориентации на личността към различни обекти, цели и средства за тяхното реализиране. Функционалната единица на поведението е поведенческият акт, който според нас, във всеки един от петте си стадии, е основната мишена на токсикологията на властта. Поведенческият акт започва с нарушаване на равновесието вътре в организма и завършва с неговото възстановяване (свързан е с неосъзнат или осъзнат въпрос „Защо?“ е необходимо нещо да се прави).

От физиолого-кибернетично гледище в поведенческият акт като „единица“ на дейността, се разграничават пет основни стадии:

1. аферентен синтез — приемане и преработка на информацията, предшестваща вземането на решение, необходима за организиране на най-адекватен при дадените условия приспособителен акт — кой, защо, какво, кога, как, къде, колко да се прави? Според нас, психо-физиологичните му механизми са Доминантата на Ухтомски и условният рефлекс, които се допълват образувайки единен интегративен комплекс — функционална организационна единица на поведението. Доминантата на Ухтомски е временно господстваща рефлекторна физиологична система, функционално обединяваща различни нервни центрове от гръбначния мозък, подкоровите структури или кората на главния мозък, със задължително първично огнище на възбуда в един от отделите на централната нервна система, насочваща работата на нервните центрове в дадения момент и определяща вектора на поведение. Формираната Доминанта има четири типични свойства: устойчива възбуда, повишена възбудимост благодарение на която възниква основното свойство на доминантата, а именно — способност към сумиране на най-различни дразнения с участието на хипокампа в мозъка можещ да реагира на сигнали с малка вероятност на реализация, и изразена инерционност. Синтезът между механизмите на Доминантата и тези на формирането на условния рефлекс дава двата фактора необходими и достатъчни за целенасоченото поведение: първият — неговият активен, творческо-изследователски характер (от доминантата) и вторият — точното съответствие на обективната реалност (от утвърдения тясно специализиран условен рефлекс). В състава на аферентния синтез влизат като компоненти: доминираща мотивация, обстановъчна аференция и паметта.

2. формиране на действието и на „акцептор на действието“ — апарат за предсказване и оценка на резултатите от действието преди извършването му (кой, как, защо, колко?), съгласно функционалните системи на П. К. Анохин.

3. резултати от действието свързани с обратната аференция (какво?).

4. обратна аференция между действието и ефекта от него — поведенческият акт става стройна система заедно с оценката на резултатите от действието в акцептора.

5. „разсъгласуване“ между цел и получен резултат, при което емоционалният фактор „удовлетвореност — неудовлетвореност“ е допълнителен стимул за търсене на нови, по-адекватни цели на програмата за аферентно действие. Биохимичният и фармакологичен механизъм за това са Мозъчните неврохимични системи за самостимулация чрез удоволствията — инструменти на еволюцията чрез „награда“ за целесъобразен и полезен за оцеляването и развитието избор или чрез „наказващите“ отрицателни психосоматични сигнални реакции, превърнали се от физиологични реакции (стрес) в мотивационни доминанти и състояния (дисстрес), водещи до психосоматичен риск и дезадаптация.

Според нас, управляването на поведенческия акт при всички случаи трябва да започва с пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на повишената възбудимост в рефлекторните системи в мозъка от съществуващата Доминанта на Ухтомски, последвано от целево създаване на нова Доминанта, разположена най-напред на нивото на временна координация на функциите — в периода на т.н. „еластичност на ЦНС“. Инструментът за това е холистичният подход, включващ и фитопсихофармакологичните комплексни препарати с възможност за едновременно регулиране на задръжните и възбудните процеси в мозъка. При това „дейността на човека се определя от доминантните тенденции в структурата на личността“ (Е. Фромм, 1990), а „целостността на личността (К Г. Юнг) е постигната, когато главните двойки противоположности са относително разграничени, т.е. когато двете части на цялостната психика, съзнание и несъзнавано, са свързани една с друга и са в активна връзка по пътя към индивидуация“. Нервнофизиологичните механизми за това доминиране са свързани също с Доминантата на Ухтомски.

Човешкото поведение е сложен психо-био-социален процес, затова от огромно практическо значение е поетапното психо-физиологично разбиране, оценяване и регулиране на поведението. В това се крие принципната невъзможност за създаване на един регулатор — „панацея“ за много различни видове поведение едновременно, или за един вид поведение в различни условия. Обективно е необходим холистичен подход, обхващащ както средствата на психотерапията, хипнозата, самовнушението, автогенния тренинг и физиотерапията, така и препарати за поетапно пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на съществуващата доминанта и създаване на нова. Такива много важни и сравнително безвредни са фитопсихофармакологичните препарати (и растенията за тях) въздействащи на централната нервна система и периферната нервна система, и модифициращи (чрез невротрансмитери, невромодулатори, хормони и ензими) възприятията, чувствата, мислите и поведението. За фитопрепаратите от значение е правилният подбор на растенията и технологиите за производство им от тях, което е възможно и оптимално само чрез „фармакотаксономичния“ метод, базиран на системния подход (54).

Паралелното разглеждане на видовете и действията на фитопсихофармакологичните препарати (и растенията за тях), и на методите за прилагането им по отношение на субекта и на обекта на властта, е дълго скривана информация в древността даваща власт на жреци, шамани, религия и властници. Днес това е фармацевтична наука.

 

 

Основни мишени на фитопсихофармакологичните средства за управляването на психичните системи в човека и неговото поведение са централната нервна система (ЦНС) и периферната нервна система — соматична (за скелетната мускулатура и двигателните функции) и вегетативна (автономна, за растежа на организма, регулира функциите на вътрешните органи и участва в поддържането на хомеостазата; функционално и морфологично е свързана с ендокринната система) с нейните два раздела от симпатикови и парасимпатикови нерви, образуващи по хода си ганглии. Симпатиковите и парасимпатиковите нерви са функционални антагонисти и органите, които са свързани едновременно и с двата раздела при разделното дразнене на нервите реагират противоположно.

Предаването на нервните импулси за центробежните нерви чрез невротрансмитерите в синапсите в ЦНС, периферните ганглии и от нерва към органа, е чрез: ацетилхолин (в синапсите на парасимпатиковите неврони, във вегетативните ганглии и в нервно-мускулните синапси, като постсинаптичните холинорецептори са М и N-йонотропен);

норадреналин и адреналин (в синапсите на симпатиковите неврони), и за ЦНС; освен тях се включват и серотонин, допамин, гама аминомаслена киселина и др. (55).

Холиномиметичните средства с пряко (Arecoline, Pilocarpine) и непряко (антихолинестеразни средства, Galantamine, Physostigmine и др.) действие, имитират ефектите на парасимпатиковите импулси.

М-холинолитиците (Atropine, Scopolamine и др. атропиноподобни средства) блокират постсинаптичните М-холинорецептори в ефекторните (изпълнителните) органи и пресинаптичните М-холинорецептори в адренергичните синапси, в резултат на което се получават косвени ефекти на възбуден симпатикус.

N₁ — холинолитиците блокират N₁ — холинолинергичните рецептори във вегетативните ганглии–симпатикови и парасимпатикови и понижават артериалното налягане и секрецията на солна киселина в стомашния сок (Hexamethonium и др.)

Адренергичната медиация обхваща ефекторните (изпълнителните) клетки и се извършва чрез норадреналин и алфа — и бета — адренорецептори. Адреномиметиците (симпатикомиметици) са с пряко действие (агонисти на адрено-рецепторите в постсинаптичната мембрана на ефекторните органи — антихипотензивни средства) и с непряко действие (навлизат в аксоплазмата и изтласкват катехоламините норадреналин, адреналин и допамин от техните депа — Ephedrine).

Адренолитиците (антиадренергични средства, симпатиколитици) блокират предаването на нервните импулси от адренергичните неврони към ефекторните органи по различни механизми. Те са алфа-блокери (Dihydroergothamine и др.), бета-блокери (Atenolol), средства повлияващи катехоламиновите депа (Reserpine).

Относно фитопсихофармакологичните препарати (и растенията за тях) можем да посочим като пример (по целесъобразност от гледна точка на властника, лидера):

от една страна като мишена на властта при първи и втори стадий на поведенческия акт — фитопсихофармакологичните препарати (и растенията за тях) повишаващи работоспособността на субекта на властта (властника, лидера) чрез въздействие върху функционална система състояща се от три подсистеми — информационна, енергийна и мотивационна — възбуждащи растения и препарати от тях: стимулатори на централната нервна система–психоаналептици; на сензорните системи; на сърдечно-съдовата система; общо укрепващи и тонизиращи фитопрепарати и растения за ендокринната система; за сърдечно-съдовата система-кардиотоници; биогенни стимулатори; витамини; психозомиметици и др. Психостимулантите (психоаналептици) повишават умствената и психическа работоспособност и настроението, действайки чрез адренергичните или холинергичните механизми, или пряко чрез клетъчната обмяна. Чрез психозомиметиците се мобилизира неосъзнаван материал; и от друга страна като мишена на властта при трети, четвърти и пети стадий на поведенческия акт, като въздействията са върху обекта на властта и са главно върху емоции, воля, психотропните фитопсихофармакологични препарати (и растения за тях) — невролептици (антипсихотици); антидепресанти; транквилизатори (анксиолитици); психомиметици; наркотици; за пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на съществуващата Доминанта на Ухтомски в мозъка на обекта или обектите на властта, последвано от целево създаване на нова Доминанта, примерно чрез религиозни секти, чрез целенасочени промени в образователната система на децата, чрез легализиране на марихуана и др. вещества създаващи зависимости за масово използване, чрез добавяне на хормонални или ендокринно повлияващи вещества в храните и напитките (глутамат, растежни хормони, антибиотици) чрез „чалга“ култура основана на псевдоценности, неправилна или неспазвана лекарствена политика и т.н.

От гледна точка на З. Фройд, невролептиците (психолептици) имат блокиращо действие върху допаминергичните системи, водят до изчерпване (отлив) на психичната енергия (либидото), а основната личностнова структура се измества от параноидна към манийно-депресивна. Антидепресантите (имат антихолинергични ефекти и механизъм на действие свързан с трансмисията на норадреналина и серотонина), изместват посоката на агресивността от „към себе си“ (както е при меланхолията), „към другите“ (както е при манията). Чрез транквилизаторите се стига до известно разтормозяване, мобилизиране на „материал от подсъзнанието“, както и ограничаване властта на „свръхАз-а“, улеснява се трансферът, а главни защитни механизми стават регресията, отричането и проекцията, редуцирането на страха.

Вижда се пряката връзка между психотропното действие на психофармакологичните лекарства и емоционалните и инстинктивни вътрешно-конфликтни реакции на „Аз-ът“, както и възможностите за тяхното психотерапевтично повлияване. Ако обаче тези реакции на Аз-а са в нормално, респективно непсихотично състояние, то действието на посочените групи средства е съвсем различно и неспецифично (психотропно), цялостно успокояващо и изравняващо, стабилизиращо, забавящо динамиката. Например невролептиците (фенотиазини) редуцират повишеното ниво на психо-физиологичната активност и реактивността спрямо стимули (мотивации, потребности). Действието на психофармакологичните средства (в т.ч. и от растителен и биологичен произход) може качествено да се модифицира, дори до напълно противоположно, в зависимост от дозата, времето и начина на въвеждане и други фактори, включително характера на личността. Това е особено важно при тяхното прилагане за създаване, изучаване, управляване и използване на „изменените състояния на съзнанието“ (ИСС).

Психотропните фитопсихофармакологични препарати и растения за тях са подредени според фармакологичното действие на съдържащите се в тях биологич-но-активни вещества в следните групи (55):

 

 

І. Групата на психостимулаторите наричани още психотоници, психоаналептици, психоенергетици, централни стимуланти (56) обхваща разнообразни химически съединения с общите свойства да отстраняват чувството на умора, да подобряват умствената и физическата работоспособност, да повишават настроението, но без да имат истински антидепресивни свойства. Повечето от психостимулантите подобряват условнорефлекторната дейност с преобладаване на възбудния процес. Това им действие ги прави удачни за използване при създаването на нова, определяща вектора на поведение целесъобразна доминанта. При по-големи дози обаче, се достига до потискане на условните рефлекси поради настъпване на задпределно потискане; двигателната активност се засилва, както и възбудимостта и готовността за реагиране. При употребата им сънят се разстройва и настъпва понижение на апетита. Те само мобилизират резервните сили на организма, без да отстраняват необходимостта от почивка. Прилагането им при ежедневна умора и непсихотична потиснатост на настроението е вредна и може да доведе или до привикване (наркомании) или (по-често) до състояние на абсолютно изчерпване на физическите (в т.ч. и значително спадане на теглото) и психическите сили (вкл. до смърт) на лицата, които ги приемат (57). Ето защо важен детайл при употребата им е срокът за който могат да се използват, дозировката и нагласянето им спрямо индивидуалните циркадни цикли, както и предварителната подготовка и правилна нагласа за ефективно използване на ефектите им в ограничения времеви диапазон.

Особено удачни за използване при създаването на нова, определяща вектора на поведение целесъобразна доминанта са някои холиномиметици (растителните-галантамин и физостигмин; аминопиридин и прекурсори на ацетилхолина-деанол), както и ноотропните средства и средствата на метаболитната терапия — „еуметаболизаторите — стимулиращи функцията и обмяната на нервната клетка“: аминалон; пирацетам; прамирацетам; пиритиоксин; меклофеноксат; Фитопрепарат"FAE" — собствен патент за изобретение BG № 60639 В1 /1997; алкалоидът Винкамин от Vinka minor L., Apocinaceae; Винпоцетин (Кавинтон); Ницегролин; Оротова киселина; Никотинова киселина(vit.PP); Органични киселини; Рибофлавин(vit.B₂); Токоферол(vit.E); Полиненаситени мастни киселини(vit.F).; и др. (58).

Ноотропите не променят пряко емоционалната активност на ЦНС, но оказват стимулиращо влияние върху трофичните и енергетичните процеси — основа на психичната адаптация и така косвено оптимизират емоционалната реактивност. Някои са структурни аналози на гамааминомаслената киселина. Те се отнасят към психотропните средства на метаболитната терапия. Имат ГАМК-миметичен ефект. Действат тонизиращо върху ЦНС, подобряват метаболизма на нервните клетки, облекчават възстановителния период след функционалното натоварване, оказват защитно действие върху нервните клетки при въздействие на хипоксия и различни токсични фактори. Ноотропите подобряват интегралната дейност на мозъка, процесите на обучението и паметта, вниманието и мотивацията, най-вече чрез активиране на окислителното фосфорилиране в митохондриите и стимулиране синтезата на ядрена рибонуклеинова киселина, която има пряко отношение към синтезата на макромолекулите в неврона. Ефектът им се проявява след продължително (многомесечно) използване, което наред с посочените им фармакологични свойства, позволява използването им за оптимизирание през цялото време на психо-физиологичния процес на пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на съществуващата доминанта и създаване на нова, определяща вектора на поведение целесъобразна доминанта съгласно ценностната система на конкретния индивид или общество.

Растителни ноотропи: Женшен (Panax ginseng C.A.Mey); Златен корен (Rhodiola rosea L.); Maackia amurensis = Cladrastis amurensis Rupr. Et Maxim.; Зимзелен (Vinka minor L., Apocinaceae).

Растенията за фитопрепарати — стимулатори на централната нервна система, които облекчават предаването на импулсите в междуневронните синапси и отслабват процесите на задържане в централната нервна система, или блокират действието на задръжните медиатори — глицин (в постсинаптичните нервни окончания на гръбначния мозък, при което се повишава рефлекторната възбудимост на гръбначния мозък водещо до тонизиране на скелетните мускули и на гладките мускули на вътрешните органи и подобряване на трофиката им), таурин, гамааминомаслена киселина-ГАМК, са: алкалоидо-съдържащите семена от Strychos nux-vomica L., Loganiacae; Securinega suffruticosa Pall.; Челядник (Echinops ritro L., Echinops sphaerocephalus L.) (59).

Тонизиращи растения за фитопрепарати с бета-адреностимулиращо кофеиноподобно действие: Психостимулиращият ефект на кофеина се дължи на пряко възбуждащо действие върху кората на главния мозък и ретикуларната формация. Той е по-силен при слаб тип нервна система и състояние на изразена умора. Кофеинът, измествайки конкурентно задръжния медиатор аденозин от пуриновите (аденазинови)рецептори, възбужда ЦНС. Внезапното му спиране позволява на аденозина да свърже всичките си рецептори и да предизвика задържане в ЦНС и абстиненция под формата на депресия, сънливост, умора, понижаване на артериалното налягане и др. Растенията са: Китайски чай (Camellia sinensis = Thea sinensis L.); Coffea arabica L.; Theobroma cacao L.; Cola acuminata Schott.et Endl.; Ilex paraguariensis = Ilex Mate St. Hil.; Бодливолист джел = Кошличато-бодлива зеленика (Ilex aquifolium, Aquifoliaceae).

Растения с адреномиметично, стимулиращо, действие, съдържащи норадреналин и други катехоламини или ефедрин: Тлъстига, Тученица (Portulaca oleracea L.); Ephedra equisetina Bunge; Ефедра (Ephedra distachya L.); Sida spinosa L.; Копитник европейски (Asarum europeum L.); Asarum Seiboldii Miq.; Majanthemum bifolium L., F.W. Schmidt; Магарешки бодил, Гинер (Onopordum acanthium L.).

Растения — аналептици притежаващи н-холиномиметичен ефект: Лобелия (Lobelia inflata L.); Багрилна жълтуга (Genista tinctoria L.); Thermopsis lanceolata R.BR.

Растителни психостимулатори и адаптогени: Адаптогените (60, 61) са високоефективни лекарствени средства, хранителни добавки и функционални напитки за здрави хора, повишаващи неспецифичната съпротивляемост на организма и увеличаващи неговата устойчивост към различни неблагоприятни въздействия. Те са слабо токсични, с голяма терапевтична ширина и не предизвикват пристрастяване и привикване. Още след първите им приеми се подобрява самочувствието, повишават се умствените, физическите и сензорните възможности на организма, което рефлектира директно върху човешкото поведение. За растителните адаптогени е свойствен принципа на нормализация, тоест те възстановяват до норма изменените функции в организма, в съгласие с общия биологичен закон: „слабите дразнения възбуждат жизнената дейност, средните по сила дразнения я засилват и подпомагат, а силните дразнения я потискат“. В тази посока съпосочно работят информационната (от органите на чувствата от околната среда), и мотивационната подсистеми, докато енергийната (оптимизиране на хранене и дишане) в началото също е съпосочна, но при настъпване на умора понижава действието си. Това е така, защото чувството за умора е „биологичен сигнализатор за временно влошаване на функционалното състояние на организма“ (А. А. Ухтомский) изискващо възстановителни адаптационни процеси закономерно протичащи в автовълнов режим, както при специфичната, така и при неспецифичната адаптация. Доказано е, че адаптацията към действието на растенията е вълнообразен процес, от което следва, че действието растителните биологично-активни вещества върху човешкия организъм може да бъде противоположно в зависимост от времето, срока и фазата на адаптация на организма при прилагането им (хронофитофармакология и хронофитоергономика). Освен това, от особено важно значение е спазването закономерностите при прилагане на растителните биологично-активни вещества за синергизъм и антагонизъм както помежду им, така и с лекарствената или като хранителна функционална добавка (напитка) форма, и пътя на въвеждане, тоест биофармацевтичните принципи (62). Растителните адаптогени модулират селективно функционирането на допаминергическите структури чрез инхибиране на КОМТ, инхибират прекисното окисление на липидите чрез неферментативна антиоксидантна система, защитават от изтощение системата „хипофиза — кора на надбъбреците“ и влияят на образуването на пептидните хормони. В резултат адаптацията се проявява на структурно клетъчно ниво. Адаптогените увеличават активността на почти всички акупунктурни канали (особено на бъбреците и пикочния мехур, отразяващи състоянието на надбъбречните жлези и хомеостатичните възможности на организма) и на биологично-активните точки, представителни за хипоталамо-хипофизарно-надбъбречната система, тоест те са стресори и афродизиаци, които напрягат адаптационните механизми при спокоен или нормално трениращ организъм (с намаляващ ефект в редицата: Rhodiola rosea, Leuzea carthamoides, Schizandra chinensis, Panax ginseng), но при астенични състояния, претренираност или други функционални отклонения от нормата те ги нормализират, т.е. проявяват ефективно адаптационният си дозозависим ефект, като ефекта им по сила е в противоположна последователност.

Растенията за адаптогенни фитопрепарати са:

Манджурска аралиа (Aralia mandshurica Rupr. Et Maxim.); Aralia Schmidtii; Женшен (Panax ginseng C.A.Mey); Echinopanax elatum Nakai; Codonopsis pilosulae Naunfeldt.; Левзеа (Rhaponticum carthamoides Willd.); Китайски лимонник (Schisandra chnensis Turcz.); Бръшлян (Hedera helix L.); Hedera colchica C. Koch.; Rhododendron Adamsii Rehd.; Златовръх (Rhodiola rosea L.); Rhodiola algida Fisch. Et Mei.; Sterculia platanifolia L.; Елеутерокок (Eleutherococcus senticocus Rupr. et Maxim); Невен (Calendula officinalis L.) (63).

Един от най-добрите фитопсихостимулатори с адаптогенно и тонизиращо действие е схизандринът — лигнан от Schisandra chinensis Baill — Magnoliaceae (Китайски лимонник) (64). Ние експериментално доказахме, че при нашите агроекологични условия отглеждането в България на Schisandra chinensis Baill — Magnoliaceae Китайски лимонник, е възможно в райони с надморска височина от 150 до 750 м. при гъстота на посева 1000 растения за 1 декар. При това е възможно използването за промишлена дрога на вегитативната маса от стъбла и листа след втората — третата година, вместо да се чака петата — шестата година плододаването му.

Добивът на екстракт е 1,5–2% от сухата вегитативна маса, като екстракта съдържа 22% схизандрин и ориентировъчна денонощна доза за възрастен човек е от 1 до 3 гр. екстракт.

Растителните адаптогени и реадаптогени са много подходящи за квалифицирано използване през целия период на пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на съществуващата доминанта и създаване и затвърдяване на нова, определяща вектора на поведение на човека.

Изучаването на традиционната медицина от страните на Източна Азия с помощта на компютърен анализ (65), при различни заболявания, определя комплекс, съчетания от растения („ядро“ в билковите рецепти), даващи специфичното действие (според сумата от симптоми или синдроми) на предписанията при заболяванията, в случая на нервната система.

За китайската медицина този комплекс обхваща:

Panax ginseng C.A.Mey; Poria cocos Wolf; Zizyphus jujuba Mill.; Rehmannia chinensis Libosch.;Angelica sinensis Diels; Scrophularia oldhamii Oliv.; Polygala tenuifolia Willd.; Schisandra chinensis (Turcz.) Baill.; Ophiopogon japonicus (L.f.) Ker-Gawl.

За корейската медицина този комплекс обхваща:

Areca catechu L.;Citrus auranthium L.;Glycyrrhiza glabra L.; Perilla frutescens (L.) Britt.

За японската медицина този комплекс е от:

Astragalus membranaceus Bunge; Atractylodes japonica Koidz. Et Kitam.; Ligusticum acutilobu; Siebold et Zucc.; Paeonia lactiflora Pall.; Panax ginseng C.A.Mey.; Rehmannia chinensis Libosch. = Rehmannia glutinosa (Gaerth.) Libosch.

 

 

ІІ. Група на психомиметичните вещества. Днес растенията съдържащи психоактивни — психомиметични вещества, които въздействат на централната нервна система, променят възприятията, настроението, чувствата, мислите и поведението на човека предизвиквайки Изменени състояния на съзнанието и могат да предизвикат наркотична зависимост, са добре проучени след повече от 3500 годишна употреба.

Психомиметичните средства — централните холинолитици действащи като антагонисти върху М-рецепторите на невротрансмитера ацетилхолин и предизвикващи делириум, използван от лечители, шамани и магьосници в древността — атропин, l-хиосциамин, скополамин от татул, беладона, мандрагора; адреномиметици, променящи нивото на някои катехоламинови невротрансмитери в мозъка и преди всичко на допамина, с което активират „възнаграждаващата система“ — опиев мак (опиум, хашиш, морфин), канабис (тетрахидроканабинол), амфетамин, кокаин, тирамин, инхибиторите на МАО;

индоловите халюциногени свързани и със серотониновата обмяна, съдържащи съставки от типа на ЛСД (в мораво рогче Claviceps purpurea, грамофонче Ipomoea purpurea);

триптаминовите халюциногени (ДМТ-диметилтриптамин) — от Acacia simplicifolia кора — 0,86%, Pilocarpus organensis 1,06%, Diplopterys carberana-листа и др., и псилоцин и псилоцибин — от пандемичната гъба (Psylocibe cubensis — разновидност от Panaeolus и Stropharia cubensis) — постсинапнични агонисти на множеството серотонинови рецептори в различните отдели на мозъка;

бетакарболините — хармин и хармалин от зърнеш, седефче Peganum harmala, които са ензимни инхибитори и позволяват натрупването на ДМТ, поради което се комбинират с него в амазонския чай „аяуаска“;

индолов алкалоид ибогаин — с халюциногенни и афродизииращи, активиращи феромоните свойства от кората на корените на два вида африкански дървета — Tabernanthe iboga и Tabernamontana;

салвинорин А — дитерпен с 23 въглеродни атома и без азотен атом, агонист на капа-опиоидните рецептори, от листата на Salvia divinorum; и много други.

Изхождайки преди всичко от фармакологичните качества на веществото може да се направи следната класификация на наркотичните зависимости: от типа на опиума и опиевите производни; от средства от барбитуров тип, транквилизатори и ненаркотични аналгетици; от типа канабис; от алкохолен тип; от психостимуланти (амфетаминов, кокаинов и кхат тип); от халюциногенен тип; от никотинов тип (66).

Подробна информация за това може да се намери във: (67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 78, 79, 80).

 

 

ІІІ. За групата на невролептиците (81) действащи предимно върху централната нервна система, е характерно да предизвикват състояние на безразличие към околния свят с потискане на всякакъв вид активност при запазена яснота на съзнанието. Те имат екстапирамидни неврологични ефекти като прекъсват връзката между челната кора и лимбичната система и блокиращо действие върху допаминергичната, серотониновата, холинергичната и адренергичната системи. Тези им действия ги правят подходящи за употреба при пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на съществуващата доминанта. Въпреки че невролептиците са най-ниско токсичните от психотропните медикаменти и към тях не се наблюдава пристрастяване, при тях има психични, неврологични, невровегетативни и ендокринни странични действия и повишена чувствителност към светлината.

Силният седативен, общоуспокоителен, ефект, например при хлорпромазина (АТС: N05AA01), с увеличаване на денонощната доза се съпровожда с потискане на условнорефлекторната дейност и преди всичко на двигателно-отбранителните рефлекси, намаляване на спонтанната двигателна активност и разхлабване на скелетната мускулатура; настъпва състояние на понижена реактивност на външни и вътрешни стимули при запазено съзнание; влиянието върху емоционалната сфера е в отслабване и премахване на бълнуването и халюцинациите, намаляване или премахване на страха, тревогата и напрежението при болни с психози и неврози и безсъница. Използването обаче на този синтетичен химичен препарат (както и други синтетични сънотворни, седативни или транквилизиращи средства) в една или друга степен нарушават структурата на съня, лишавайки го от естествената дълбочина и фазата на интензивното сънуване (за разлика от валериановите фитопрепарати) (82). С това се нарушава и понижава преработването на дневната информация и възстановяващото действие на съня, което рефлектира върху психо-физиологичните механизми на аферентния информационен синтез, а от там и върху човешкото поведение.

Тези отрицателни ефекти до голяма степен могат да се избегнат чрез употребата на фитофармакологични препарати.

Фитопрепарати — невролептици, действащи подобно на хлорпромазина са от следните растения: Валериана (Valeriana oficinalis L.) — в България днес се използват осем фитопрепарата от нея; Теснолистна върболика (Chamaenerium angustifolium Scop. = Epilobium angustifolium L.); Lagochilus inebrians Bunge; Решетка (Carlina vulgaris L., Carlina acaulis L., Carlina acanthifolia All.); Passiflora incarnata L.; Patrinia intermedia Roem.et Schult.; Червен божур (Paeonia anomala L., Paeonia peregrine Mill.); Polemonium coeruleum L.; Stephania glabra Miers.; Лайка (Matricaria chamomilla L.86) и др.

Растителните невролептици действащи подобно на резерпина (в по-високи дози той води до изчерпване на депата на катехоламините и серотонина в ЦНС, понижава агресивността, понижава тонуса на симпатикуса и го повишава при парасимпатикуса, но има нежелани странични действия свързани с потискането на психиката, засилване на депресията, усещане на слабост и е противопоказан при сърдечно-съдови заболявания, язва и др.) са от растенията: Зимзелен малък (Vinca minor L.); Лечебна овчарка, Чобанка, Лопуш (Petasites albus L., Petasites hybridus L.); Ballota nigra L.; Обичниче кандилколистно (Thalictrum foetidum L., Thalictrum aquilegifolium L.); Ziziphus jujuba Mill.; Вълча ябълка обикновена (Aristolochia clematitis L.); Cimicifuga dahurica, Cimicifuga racemosa Nutt.; Magnolia grandiflora L.; Бял имел (Viscum album); Дяволска уста (Leonurus cardiaca); Scutellaria baicalensis Georgi, Scutellaria galericulata; Eucommia ulmoides Oliver и др.

 

 

ІV. Фармакологичните препарати от групата на антидепресантите по различни механизми повишават нивото на норепинефрин (норадреналин) и/или 5-НТ (серотонин) в мозъка (Citalopram ATC: N06AB04), което при депресии е понижено. Серотонин-мелатониновата обмяна с прекурсори L-триптофан и 5-хидрокситриптофан (във „Choleon-5Ambros“ — многослойни таблетки с контролирано освобождаване, съдържащи и никотинамид и пиридоксин) е специфична за епифизата чрез хидроксииндол-0-метилтрансфераза (ХИОМТ), чиято активност се повишава на тъмно и от хиперицин, а се потиска от светлината. Дефицитът на серотонин и на рецепторите му, води до депресията и депресивните разстройства на човешкото поведение. Депресията се характеризира с липса на интерес към ежедневните дейности, липса на енергия и способност за концентрация, чувство за безпомощност, безнадежност и тъга, безполезност и неадекватност, лош сън, понижена сексуална активност, значително покачване или загуба на тегло, умора, главоболие и други промени в самочувствието и поведението на човека. Депресията много често е в периода на обратна аференция между действието и ефекта от него и на „разсъгласуване“ между цел и получен резултат, при което емоционалният фактор „удовлетвореност-неудовлетвореност“ е както фактор за отрицателни преживявания обусловени от чувството на неудовлетвореност от резултатите от дейността (поведението) на човека, така и допълнителен стимул за търсене на нови, по-адекватни цели на програмата за аферентно действие. Точно в този период е оптимално използването на антидепресантите. И те обаче имат редица нежелани действия, странични ефекти и противопоказания — атропиноподобни странични ефекти, кардиотоксични ефекти, абстинентен синдром и др. Антидепресантите не се понасят добре от здрави хора и не подобряват настроението им. С оглед на тяхното широко търсене поради непрекъснатите вътрешни конфликти в личността, особено важно е разработването на нови фитопрепарати с антидепресивен ефект, но без или с по-малко нежелани странични ефекти.

Често антидепресивният ефект е съчетан с анксиолитична активност (Maprotiline ATC: N06AA21) или седативен ефект (Amitriptylin ATC: N06AA09). Антидепре-сивният ефект е свързан с влияние върху фронталната кора, амигдалоидните ядра, хипоталамуса, средния и продълговат мозък.

От фитопрепаратите от тази група са известни (в България — 3 броя) капсули „Esbericum“, таблетки „Removit“ и дражетата с широк спектър на действие „Peflavit C“, съдържащи екстракт от Жълт кантарион (Hypericum perforatum L.)

По собствено „know-how“ е получен гъст Екстракт-концентрат от Herba Hypericum perforatum (жълт кантарион). Този екстракт-концентрат, съдържа съответно 0,09% (от стръковете) и 0,17% (от листата с цвета) кондензирани антрахинонови димери — хиперицин (С₃₀Н₁₆0₈) и псевдохиперицин (С₃₂Н₂₀О₁₀), и 4,45% — флавоноли — бифлавоноидите с агликон кверцетин (хиперозид-кверцетин–з-О-глюкозид) и кверцитрин (кверцетин-з-О-рамнозид), както и катехини (таниди) (анализ чрез UV спектрофотометрия). Известна е денонощната доза хиперицин 0,75 mg. в капсули „Esbericum“ на „Shaper а Brummer“. Изчислената денонощна доза за човек от гъстия екстракт-концентрат получен от нас е 0,84 гр. за галенови био — и фитопродукти с антидепресивно през деня и благоприятно повлияващо на съня през нощта действие, чрез повлияване на серотонин-мелатониновата обмяна в Епифизата и мозъка. (собствен патент за изобретение № BG 66092 B1 /2011 Пировски Л. Т., Пировски Н. Л.).

 

 

V. За транквилизиращите (анксиолитични) препарати е характерно, че проявяват силен анксиолитичен стрес-протективен ефект, съчетан с ретроградна амнезия при диазепам и мидазолам (премахват тревогата, страха, вътрешната напрегнатост, повишената възбудимост, създават състояние на самовглъбяване, атараксия, и „философско отношение“ към живота), еухипнотичен ефект, антиепилептичен и централен миорелаксиращ ефекти. Основното им място на действие е свързаната с емоциите мезолимбична система в мозъка, където те изключват емоционалния филтър (активиращата фаза) между сферите на безсъзнателното и съзнателното, намаляват емоционалната напрегнатост произтичаща от несъответствието между тях, стесняват потока от осъзнавана информация, като по този начин се получава емоционално нормализиращ ефект, тоест психическа адаптация. Бензодиазепините са агонисти на специфични рецептори, като при свързването им с тях, се засилва предизвиканото от Гамааминомаслената киселина в мозъка разширяване на хлорните канали, предизвикващо хиперполяризация на невроналните мембрани. Освен това бензодиазепините засилват потискането на допаминергичните неврони в substancia nigra в мозъка. В ниски дози диазепамът и хлордиазепоксидът улесняват, а във високи — потискат сумационната способност на ЦНС. Този фармакологичен профил ги прави подходящи за употреба при пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на съществуващата доминанта. Бензодиазепините обаче имат редица нежелани реакции: намаляват концентрацията на вниманието и удължават реакционното време, предизвикват сънливост и отпадналост, главоболие и запек, понижено либидо, привикване, които налагат търсене на други подобно действащи, но безвредни растителни средства особено за здрави хора.

Фитопрепарати — анксиолитици, действащи подобно на диазепама са от следните растения:

Amorpha fruticfsa L.; Калуна (Calluna vulgaris L. = Erica vulgaris L.); Бутрак (Xanthium strumarium L.); Звездан рогат (Lotus corniculatus L.); Rhododendron dauricum; Блатен тъжник (Filipendula ulmaria L. Maxim. = Spiraea ulmaria L.); Жълта детелина, Целебна раменка (Anthyllis vulneraria L); Хмел (Humulus lupulus L.); Centranthus rubber, Valerianaceae (84); Клинавиче, Орлови нокти, Сладколистен клин, Вълностоцветен клин (Astragalus glycyphyllos L., Astragalus dasyanthus Pall., Fabaceae) (85, 86).

Анксиолитичният фитопрепарат, получен по собствено „Know-how“ и изследван от нас е „Екстракт-концентрат на Диенови Валепотриати“ („валтратна фракция“, която като стандарт се състои от 85% валтрат; 0,7% изовалтрат и 14% хомовалтрат) от корени на растението Centranthus ruber, Valerianaceae, сорт „Мадара“. Добивът на общ екстракт спрямо дрогата е 3,4%, а валтратната фракция е 81,19% спрямо тоталния екстракт от нея, като при това в нея изовалтрата е 1,04%; валтрата е 73,62%, а хомовалтрата е 25,34%. При това, след еднократно допълнително пречистване, при съхранение на този препарат за 36 месеца без добавянето на никакви стабилизатори при +5⁰С на тъмно в хладилник, повторният анализ на същия HPLC апарат и метод даде следните резултати: валтратна фракция 111,7% като в нея: изовалтрат — 0,99%; валтрат — 72,42% и хомовалтрат — 26,59%. Вижда се, че препарата след пречистването се е обогатил на по-тежките валтратни фракции (относителното му тегло се е увеличило), за сметка на съпътстващи вещества, като по този начин неговият количествен състав спрямо „валтратна фракция“ се е подобрил с 37,5%, а количествените разлики между отделните му съставки са незначителни — между 1,5% и 5%. При това срокът на годност (промотиран от запазените в екстракта естествени, присъщи на растението антиоксиданти Vit.F и др.) на нашия Концентрат на Диенови валепотриати е стабилно три години, при запазено количество на валтратната фракция, тоест запазено биологично действие и премахване на вредните окислени продукти — евентуално възможни канцерогенни вещества (87). Това позволява включването му в редица целесъобразни фитопсихофармакологични препарати с анксиолитично, антиагресивно и аналгетично действие.

Към ергогенни растения за фитопрепарати с антистресов ефект, подобряващи възстановителните функции на съня и синхронизацията в работата на различните мозъчни участъци са и седативните растения със:

— бета-адреноблокиращ ефект: Arnica mfntana L.; Бял блатен смил (Gnaphalium uliginosum L.); Блатен ранилист (Stachys palustris L.); и др.

— съдържащи гамааминомаслена киселина: Astragalus-разновидности и др.

— холиномиметичен ефект: Лечебен жаблек (Galega officinalis L.); Коприва обикновена (Urtica dioica L.); Питомна градинска коприва, гръцка коприва (Urtica urens); Луличка (Linaria vulgaris Mill. = Antirrhinum vulgaris L.); Лютива тлъстига (Sedum acre L.); и др.

— ароматични растения с успокояващ и сънотворен аромат: Обикновен риган (Origanum vulgare L.); Градинска мащерка (Thymus vulgaris L.); Бял бор (Pinus silvestris) — през зимата; Обикновен здравец (Geranium macrorrhizum L.) и др.

— ароматични растения адаптогени нормализиращи функциите на нервната система: Лютива мента (Mentha piperita L.); Чесън (Allium sativum L.); и др.

— ароматични растения със стимулиращ аромат: Вратига (Chrysanthemum vulgare Bernh. = Tanacetum vulgare L.); Калина, Офика (Sorbus aucuparia L.); Черна топола (Populus nigra L.); и др.

 

 

VI. Отделна полифункционална група фитопсихофармакологични препарати са етеричните масла.

Действието на етеричните масла от природен произход се характеризира с ниска токсичност и многостранно и едновременно повлияване на най-важните жизнени системи в организма. Както пряко — аромотерапевтично, така и косвено — саниращо и подобряващо здравето, те могат да въздействат върху човешкото поведение.

Според съвременната психоневрофизиология и физикохимия, разпознаването и действието на над 20 000 въздушно разтворими ароматни молекули носещи „обонятелна“ информация и създаващи възбуждащи или отвращаващи спомени запазени дълбоко в паметта ни, е свързано с пространствената структурна особеност на химическите молекули (цис, трансизомери, енатиомери и др.: D-carvone — мирише на мента, а L — carvone — на кимион; D-лимонен — на портокал, а L — лимонен — на лимон) както и на цялостната нервна структура възприемаща, предаваща и разпознаваща миризмите. Невроните са свързани един с друг, така че активността на всеки зависи от активността на останалите, което ги превръща в динамична система при интерпретирането на асоциативния отзвук на миризмата, такъв какъвто го възпроизвежда паметта. Това обяснява психо-физиологическото действие на миризмите и е научната основа на ароматерапията. Различните миризми оказват различно влияние върху емоциите на хората. Най-чувствително е обонянието на децата до 15 години и на възрастните над 60 години. Обонянието се засилва при бременност, кърмене, диабет, възпаление на бъбреците, мигрена. Различните хора реагират по различен начин на една и съща миризма, но въпреки това може да се говори за типични реакции на големи групи от хора свързани с възрастта и пола. От цветята — теменужките и нарцисите настройват болшинството от изследваните хора сантиментално. Миризмата (етеричното масло под формата на пари, аерозол — 2% разтвор на етерично масло в носител) на жасмин, орхидея, роза, розмарин, исиот, люляк, салвия скларея и др. действа възбуждащо, ободряващо, опияняващо, афродизииращо. Етеричното масло и конкрета от Salvia sclarea със състав: линалилацетат от 58 до 70%; линалол 10 до 15%; оцимен; мирцен; цедрен; неролидол; и склариол (С₂₀Н₃₆О₂ — двупръстен дитерпен съдържащ се в конкрета), има своеобразна миризма напомняща едновременно амбра, лавандула и бергамот. Те имат силно еуфорично и наркозоподобно действие при масаж или продължително вдишване на парите на маслото (над 1 час), като действието му продължава над 3 часа. На това се дължи антидепресивното им действие. С мускусния аромат предизвикващ засилено отделяне на адреналин и стимулиране освобождаването на естрогени, салвиевото масло има еротично въздействие и положително действие при различни менструални смущения (аменорея), болки и предменструален синдром, както и при фригидност. Маслото е и успокояващо (седативно) средство и понижава кръвното налягане.

Етеричното масло от роза, шибой, ягоди, портокали, лимони, евкалипт, лайка, мента действа антидепресивно и повишава производителността на труда. Вдъхването на розовото масло се придружава от повишаване на кожната температура, забавяне на пулса, спадане на артериалното налягане.

За релаксация на мускулно и нервно напрежение се използват етерични масла от лавандула, сандалово дърво, кедрово масло, маточина и градински чай.

Някои етерични масла, които съдържат алифатни терпени имат подчертано бактериостатично и бактерицидно действие, противовъзпалителен ефект, спазмолитично, антиалергично и антисеротониново невротропно действие (розово масло и др.). Етерични масла, съдържащи монотерпени са добри антисептици и дезинфектанти на горните дихателни пътища или се използват за лечение на стомашно-чревни заболявания, в стоматологията и др. (масло от мащерка, чубрица, мента, евкалипт и др.). Например етерично масло от тимолов тип (Monarda fistulosa, Origanum heracleoticum и др.) съдържа тимол и кавракрол, които действат бактерицидно в концентрация 125 до 250 мкг/мл. Те денатурират и коагулират протеина на бактериалната клетъчна обвивка взаимодействайки с цитоплазмената мембрана и така променят пермеабилитета й за катиони (Н+ и К+). Разрушаването на йонния градиент води до воден дисбаланс и клетъчна смърт. При този механизъм на действие резистентност при микроорганизмите не се развива. Нефенолната фракция на етеричните масла (изоборнилацетат, линалилацетат, линалоол) няма антибактериална активност. Терпентиновото и камфоровото масла имат вазодилативен, хиперемичен ефект, а камфоровото масло засилва сърдечната дейност. Етеричните масла, съдържащи сесквитерпени се прилагат при заболявания на горните дихателни пътища, стомаха и др. (масло от хвойна, лайка, и др.) Етерични масла, съдържащи фенолпропанови производни имат инсектицидни свойства и локален анестетичен ефект (карамфилово масло, анетол и др.)

При това от особено значение за комплексното им фармакологично и ароматизиращо действие е синергизмът или антагонизма както между отделните съставки на маслата, така и между различните етерични масла в комбинирани препарати с тях.

Специфичните възможности за управляване на човешкото поведение с ароматерапия са особено забележими при т.н. „изменени състояния на съзнанието“ (ИСС), особено при разширеното съзнание. При него става увеличаване на общата активност на кората на главния мозък и синхронизацията в работата на различните му участъци. Максималната синхронизация може да предизвика разширение на съзнанието даже на фона на потисната кора, което прави възможно потискането, подчинението на негативните доминанти на по-общи програми (при потискане и заличаване на съществуващата доминанта в мозъка) и преразпределяне и образуване на нови функционални връзки между невроните, водещи до уравновесяване на процесите на възбуждане и задържане в различните участъци на мозъка (при създаването на нова целесъобразна доминанта).

Средствата за това в древността при религиозни и култови обреди са били „опушващите“ растения, тлеещи върху дървесни въглени или изпаряващи се от специален съд смоли, сокове и водни отвари от тях (88). Вдишваните въздушни аерозоли, въпреки минималните дози БАВ попадащи през белия дроб в кръвообращението и мозъка, предизвикват повишаване чувствителността и възбуждането на мозъка и нервната система, както и на чакрите и каналите (от източната медицина). При това състояние се получава лесно достигане на пълно психофизическо отпускане и концентрация (ІІІ група растения), или активизация на чакрите (сърдечна и челна) и сенсибилизация на зрителния център в неокортекса свързани с ясновидството и въображението (ІV група растения). Подпомагащо за тези действия и облекчаващо енергийно-информационните взаимодействия е и раздразването на носната лигавица, постигано чрез V група „опушващи“ растения.

Психо-физиологичните ефекти се дължат на хомеопатичния и общобиологичен закон „слабите дразнения възбуждат жизнената дейност, средните по сила дразнения я засилват и подпомагат, а силните дразнения я потискат“.

Използваните растения са:

ІІІ група: Бръшлян, листа (Hedera helix L.); Camphora; Миши уши, Рунянка [Hieracium pilosella L.(88)]; Ладан (Olibanum) — смоли от много дървесни видове; Блатен ледум, листа и цветове, ет. Масло [Ledum palusre L. et Ledum hypoleucum Kom. (90, 91)]

ІV група: Мускатово орехче, плод (Myristica fragang Houtt.); Черна топола, листа (Populus nigra L.); Aloe vera — изсушен и стрит на прах сок; Планинска арника (Arnica montana L.) — настойка (инфуз) от цветове;

V група: Калина, Офика, плодове (Sorbus aucuparia L.); Черен бъз, листа (Sambucus nigra L.); Сандалово дърво, дървесина (Santalum album); Горска теменуга, корени (Viola odorata L); Oleum Lavandulae; настойка, инфуз от (Commiphora abfyssinica); Вратига [Tanacetum vulgare L = Chrysanthemum vulgare Bernh.); Самобайка (Glechoma hederaceae L. (89)].