Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
1 (× 1 глас)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon (2023)

Издание:

Автор: Любомир Т. Пировски; Никола Л. Пировски

Заглавие: Власт и отрови

Издание: първо

Издател: Издателство Бон

Град на издателя: Благоевград

Година на издаване: 2017

Тип: научнопопулярен текст

Националност: българска

Печатница: Издателство Бон

Рецензент: Трендафил Атанасов Атанасов

ISBN: 978-954-395-166-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17015

История

  1. — Добавяне

І. Увод

„Знанието е власт, Властта е знание“.

Алвин Тофлър

„Dosis sola factit venenum“[1]

Парацелз

Целта на тази книга е да даде нов био-психо-социален системен поглед върху категориите „власт“ и „отрови“ и съществуващите връзки между тях. Според нас взаимовръзката е на биохимично, токсикологично, психо-физиологично и социално ниво.

Историята на човешката цивилизация свидетелства, че властта и свързаното с нея насилие, винаги е било обективен фактор както за развитие, така и за упадък. Според нас Властта като личностно психично явление и като социално поведение, както и Свободата (Бенедикт Спиноза 1632–1677 г.), са осъзнати необходимости подвластни на обективни закони, и могат да предизвикват различни последици. Единственият начин да се оптимизират положителните резултати и да се намалят негативните, е процесът на обучение и Знанието — точно, широко и масово, като „противоотрова“, като коректив на властта, и като гарант на Свободата.

В продължение на хилядолетия чрез скриване на Знанието и чрез властови насилствени методи са се разрешавали или създавали политически, социални и икономически противоречия между народите. Често силовото властово принуждаване (в т.ч. и политическо) се е превръщало в най-важната външна формална страна в между личностно и международно общуване, в това число и чрез предизвикване на страх — основният признак и цел на тероризма, при който чрез предизвикването на страх в отделния човек, в обществото, в тълпата като обекти на властта, стремежът е да се наложи и утвърди принуждаващата власт на подсъзнателно ниво. Днес, социалното неравенство и не ефективното властово законово регулиране, са предпоставки и фактори за образуването и дейността на значително количество екстремистки националистически организации и фанатични религиозни секти използващи тероризма като средство за налагане на политическа, икономическа и религиозна власт. Докато в миналото добиването на информацията и легитимизирането и са били бавен и труден процес, то сега сме „затрупани“ от огромно количество различна по вид и качество информация, в това число и властово налагана. Особено важно е да можем да изберем кой да приемем за източник и какъв алгоритъм да използваме за да направим информиран избор на това, което искаме. А това е свързано с изградената във всеки човек ценностна система и като резултат — със Свободата на човека.

На фона на „бойното поле наречено човешки мозък“ (1, 2), от хилядолетия контролът над човешкото съзнание от малки елитни групи властници, което освен власт носи и пари, днес се извършва: чрез образованието (за създаване на поколения от сервилни, безчувствени и без собствено мнение хора); чрез реклама и пропаганда на консуматорската култура създаваща мисловни и поведенчески модели в т.ч. и по технологията на „прозорецът на Овертон“ (Дж.П.Овертон 1960 — 2003 г.); чрез електронни виртуални игри (искането се превръща в овеществена потребност — мотивация чрез манипулиране на образа, който хората сами изграждат за себе си) — (Edward Bermays, 1928 г.); чрез налагането на хомосексуална антиеволюционна култура (за еволюцията като процес е важно размножаването и развитието на биологичния вид, а не на индивида); чрез спорт, политика, религия („разделяй и владей“ посредством групи основани върху внушението за нуждата от доминиране и конкурентна победа); чрез храна, вода, въздух (с добавяне на токсични вещества водещи до апатичност и подчиненост); чрез зависимост от наркотици; чрез незабележимото премигване на електронните екрани на компютри и телевизори, променящи алфа ритъма на мозъчните вълни; чрез силната условна власт на медиите и т.н.

Особено важно и исторически утвърдено място в историята на човешката цивилизация като средства на властта, заемат отровните и психоактивните, в т.ч. и растителни вещества, променящи поведението, мислите, чувствата и възприятията на хората за осъществяване на контрол върху живота и съзнанието им.

Още от Асиро-Вавилонската религия и медицина, лекарите практици (асу) и магьосниците (ашипу) наред с физическо и психотерапевтичното въздействие са използвали предимно растения (шамму). Така е и при траките чрез виното с целево добавени растителни части или извлеци, при индийските „Веди“, „Ригведи“ (например напитката „сома“) и при иранската „Авеста“ (например напитката „хаюма“) и при древен Китай — император Шен-Нунгу (описал повече от 70 растителни отрови и противоотрови). Тази традиция преминава и в Египет в лицето на Имхотеп — учен, медик, архитект, в Гърция — Ескулап, а после и Теофраст, Александър, Митридат, Хипократ, както и в последващите Римска и Византийска империи.

Минералните отрови, преди всичко Арсен и неговите съединения — As2O3 (без цвят и мирис и при 60 мг. смъртоносна доза и симптоми от отравяне подобни на холера) и As2S3 и As4S4, Живак, Талий — солите му TlNO3, TlClO4 (в ХХ век талиевите соли като отрова се използват в радиоактивен вариант) и др., са се появили по-късно и са се използвали в Европа в Средновековието (Чезаре Борджа, Екатерина Медичи, Ла Вуазен) (3, 4).

Тук ние се спираме само на фитопсихофармакологичните препарати (и растенията от тях) въздействащи на централната нервна система и периферната нервна система. Съвременната психофармакология и токсикология разглежда биологично-активните вещества (БАВ) действащи на психичната дейност на човека на ниво синаптични образования, неврохормони и ензими в централната нервна система, и в крайна сметка променящи процеса на предаване на информация или трансформиращи го, чрез въздействие на невродинамичните системи в мозъка. Химичните агенти, които участват в предаването на интрацелуларните информационни сигнали в нервната система са невротрансмитери, невромедиатори и невромодулатори. Те променят или трансформират процеса на предаване и използване на информацията от акционен електропотенциал в химично-рецепторен, и обратно. При това предаването на информация дори и под формата на химична невротрансмисия изисква само бинарно кодирано (възбудно или потискащо) съобщение оформено от фактора време. Декодирането на възбудната или инхибиторната заповед се осъществява най-често от постсинаптичния рецептор вместо от трансмитера.

Актуално и опасно е масовото им налагане и използване в т.н. съвременна „хибридна война“ като „продължение на икономиката и политиката с други средства“ в борбата за власт.

Днес те се използват чрез властови действия или бездействие при все по-голям брой (над 36%) млади и незрели хора, срещу които психоактивните вещества са мощно оръжие както във финансово, така и в политическо и идеологическо отношение. Това широко е залегнало в програмата на ЦРУ-САЩ „МКУЛТРА“ още от 1953–1973 г. и други подобни програми, например на КГБ в бившия СССР. (5, 6, 7, 8, 9, 10, 11).

По легален или нелегален начин, човек може да намери стотици психоактивни вещества, чийто обща способност е да променят нивото на наличност в мозъка на невротрансмитерите (предимно допамин), водещо до бързо, в момента и без дълги усилия, изживяване на удоволствия, без значение или поради незнание, че това води до грубо нарушаване на фино балансирания механизъм на нормалното човешко поведение и физиологичното и социалното здраве, тоест до тяхното „отравяне“. За целите на властта се използва характерното им действие да предизвикват състояние на безразличие към околния свят с потискане на всякакъв вид активност при запазена яснота на съзнанието, като по такъв начин обектите на властта стават лесно управляеми при запазване на производствените им функции.

С изучаването на системата: „власт — психично явление — поведение — източници на власт“, целим да осигурим информация, която да послужи за профилактика на ефектите от властта у властващите и подчинените, както и да помогнем за съзнателен информиран избор от всяка Човешката Личност. Тази научно-приложна разработка е базирана на научна информация за психо-физиологичните, психофармакологичните и токсикологичните механизми, методи и средства на властта.

Бележки

[1] „Дозата сама прави отровата“