Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски
Власт и отрови (6) (Imperium et venena)

3.2. Токсични и отровни свойства на растенията. Примери за собствено know how и собствени антитоксични фитопродукти.

По данни от 1982–2002 г., от 300000 вида растения на планетата Земя, около 100000 вида са токсични, а 700 вида могат да предизвикат тежки или смъртоносни отравяния на хората и животните. Растенията в природата за своя защита синтезират голям брой токсични вещества (екзометаболити), които в определена доза, както и при едновременно консумиране на няколко хранителни растителни продукта, и в съучастие с имунната система на човека, могат да предизвикат алергична-IgE медиирана реакция, псевдоалергии (идиосинкразия), или токсо-алергична реакция, като и при трите вида реакции може да се получи анафилаксия с всички последици от това (94). Добър собствен пример за антитоксично и профилактично действие върху чернодробните и бъбречните функции при токсично въздействие на микотоксини — Охратоксин А от Aspergillus ochraceus и Пеницилинова киселина от Penicillim viridicatum, е действието на галеновия фитопрепарат „ROSALLSAT“ — собствен Патент за Изобретение № BG 61638 Б1 с изобретатели и патентопритежатели Любомир Тонев Пировски и Връбка Цекова Орбецова, цитиран и по-горе (95). Тези микотоксини са метаболити на гъбичките Aspergillus и Penicillinum, развиващи се най-вече във фуражи съхранявани дълго време при висока влажност и предизвикващи микотоксична нефропатия. Препаратът „Rosallsat“ потиска липидната пероксидация, която е усилена от Охратоксин А и има статистически значимо протективно и нормализиращо действие при интоксикация с Охратоксин, доказано чрез анализ на промените на серумните нива на пикочна киселина, глюкоза, тотален протеин и холестерол, а също и на хемоглобин и еозинофили.

Освен това, по данни от Руския център по съдебномедицинска експертиза, до днес са синтезирани над 7000000 отровни вещества, в т.ч. и лекарства и наркотични вещества (особено актуалните напоследък „дизайнерски дроги“), които при предозиране са отрови и техния брой нараства ежегодно.

Актуално и опасно е масовото налагане и използване на токсични и отровни вещества (в т.ч. и растителни) в т.н. съвременна „хибридна война“ като „продължение на икономиката и политиката с други средства“ в борбата за власт. Едни от най-коварните и с избирателна токсичност отрови са тези, при които се използват фармакокинетична и фармакодинамичната фаза в действието им при едновременното прилагане на няколко вещества при полипрагмазията, всяко от които в лечебна или профилактична доза е безвредно, но в организма образуват краткотрайни биологично активни вещества, чийто взаимодействие води до психотропен, токсичен и/или летален изход, замаскиран като изход от естествени заболявания, например, психиатрични състояния, инфаркт, инсулт и др. Това е като „фармацевтичен скалпел“ с който можеш да излекуваш, но може и да убиеш — зависи от ценностната система на Личността на човека, както всичко свързано с упражняването на наука и власт.

Токсичните свойства на растенията са свързани със съдържащите се в тях биологично активни вещества (БАВ), както като индивидуални представители (напр. токсичният албумин в Ricinus communis L.; цикутотоксин в Cicuta virosa L.), така и като сума (смес) от тях (хиосциамин, атропин, скополамин в Татул Datura stramoniumL.; големият брой алкалоиди в Сънотворния Мак Papaver somniferum L).

При тази смес между отделните БАВ може да възникне потенциране, сумиране или антагонизъм между фармакодинамичните ефекти, присъщи на всяко вещество по отделно.

При отравянето, в организма настъпват сложни изменения в хомеостазата, които и определят клиничната картина от отравянето.

Освен това индивидуалните БАВ могат да имат различни места на въздействие и различни направления на действие. Например алкалоидите производни на пиперидина (кониин, лобелин); бицикличните деривати от пиперидина (никотин); кондензирани съединения (кокаин, цитизин) и др.

Наред с алкалоидите могат да присъстват и сапонини, етерични масла, токсалбумини, гликозиди, гликоалкалоиди, флавоноиди, дъбилни вещества, смолисти вещества, органични киселини, цианисти съединения и др.

Сапонините например, освен собствена токсичност и хемолитичен ефект, имат и способността да усилват резорбцията на някои отровни съединения през лигавиците (например сапонина дигитонин от Напръстник — Digitdlis има такова действие по отношение на съдържащия се гликозид — дигитоксин).

Действието на растителните отрови е свързано и със свойството им да кумулират в организма (сърдечни гликозиди), тъй като слабо се хидролизират от ензимите, или да се натрупват в определени органи (алкалоидите хелиотропин, лазиокарпин, циноглосин от Знойка — Heliotropium europaeum L. се натрупват в тъканта на черния дроб), което и определя водещите симптоми на отравянето.

Един от важните химически фактори за отравянето е леталният метаболизъм (летален синтез). Например гликозида вицин в семена от Вика — Vicia sativa L., Leguminosae, в организма отначало се хидролизира до глюкоза и дивицин, който се разпада до синилна киселина, която именно определя тежестта на отравяне при поглъщане на семена от растението.

Отровните БАВ могат да се концентрират както във всички части на растението (алкалоида аконитин в Самакитка — Aconitum L. видове), така и избирателно в отделни негови органи (гликозида амигдалин в костилките на праскови, бадеми и др.) Натрупването на отровни БАВ е свързано и с периода на вегетация на растението и с почвено-климатичните особености на неговия ареал.

В своето историческо развитие човекът постепенно се е научил да ползва огъня, да лови риба и животни, да воюва с лък и стрели, често намазани с растителни или животински отрови. Актуалните му потребности, наблюдателността и волята да оцелее и властва над другите хора, са превърнали някои от тях в жреци, магьосници или лекари. Лекарствата и отровите предизвикващи в жреца екстаз, даващи му възможност да излекува страдащия или да го убие, да отгатва, предвижда, предсказва, да властва, са го превръщали във всемогъщ властник всяващ страх и подчинение, или в уважаван, обичан и доверен старейшина. Така се е изграждала и ценностната система на Личността на човека, от която е зависило всичко свързано с упражняването на власт и наука.

Приблизително от около 2500 години пр.Хр., емпирично са известни свойствата на определени отрови (токсини), в това число и невротоксини (96, 97, 98):

— с дигиталисоподобно действие на сърцето (в малки дози стимулират сърдечната дейност, а в големи дози предизвикват спиране на сърцето в систола и са много токсични за млекопитаещи) от Жабата Bufo bufo gargarizans („чан-су“ в Китай; „сенсо“ в Япония);

— със стрихининоподобно действие върху Централната нервна система и гръбначния мозък, от кожата на Европейските видове Саламандри — Salamandra maculosa maculosa и Salamandra maculosa taeniata;

— невротоксин „β-(N)-оксалиламино-l-аланин“ от шушулки от Секирче — Lathyrus sativus L., който при поглъщане предизвиква болестта „латиризъм“ вследствие демиелинизация на нервните влакна, изчезване на осовите цилиндри и т.н. Механизмът на действието му е свързан с натрупване в организма на амоняк, повреждане на биомембраните от лизозомите в мозъка, конкурентно потискане на поглъщането на глутамат от нервните клетки;

— невротоксична отрова „Сакситоксин“ от морски мекотели Gonyaulax catenella, от сладководни синьо-зелени водорасли Aphanizomenon flos-aquae и от редица морски микроводорасли в северната част на Атлантическия и Тихия океан и около Япония, чийто действие е напълно аналогично на Тетродоксина;

— невротоксичната отрова предизвикваща паралич на скелетната мускулатура, падане на кръвното налягане вследствие на паралич на гладката мускулатура на кръвоносните съдове, и смърт от спиране на дишането (или от паралич на дихателната мускулатура, или от потискане на центъра на дишането в мозъка), при дози от 0,5 мг./за 70 кг т.м. — „Тетродоксин“ от иглокожите риби (най-вече в черния дроб и яйчниците) от семейството Tetraodontidae, Fugu, Sphaeroides, Tetraodon и др.(Япония). Тетродоксинът (молекулна маса М=319,3) е разтворим умерено във вода, диетилов етер, спирт; добре разтворим в разредена оцетна киселина; бързо (за 25 минути) се разлага при кипене при рН под 2 (1); устойчив е в разтвори с рН = 4–5 и 0⁰С; не устойчив е в кисели и алкални разтвори (99). Тетродоксинът в много ниски концентрации (10_-7мол/л) чрез влияние на селективната йонна проницаемост на клетъчната мембрана — т.н. „Натриево-Калиева помпа“, блокира провеждането на нервния импулс във възбудимите тъкани (нерви и мускули), което го превръща и в мощен местен анестетик. В околната биосреда на неврона, концентрацията на Na⁺ е значително по-голяма от тази във вътрешната му среда, докато във вътрешната му среда концентрацията на K⁺ е по-голяма. Благодарение на тази разлика в концентрацията на йоните от двете страни на цитоплазматичната мембрана на нервните и мускулни клетки обикновено възниква отрицателен потенциал (потенциал на покоя) от 50 до 100 mv (в сравнение с външния, приет за 0). Така, мембраната е като своеобразна батерия с отрицателен полюс на вътрешността си. При понижаване на този потенциал, мембраната се деполяризира. През такава липопротеинна мембрана е възможен активен транспорт и в двете направления — транспорта на Na⁺ навън от клетката и на K⁺ навътре в клетката, тоест в направления противоположни на електрохимическия градиент на тези йони. Това се осъществява от вътре мембранния белтък — Na⁺/K⁺ — АТ-Фаза. Разпространетието на нервния импулс по нерва е сложен физикохимичен процес на деполяризация на мембраните на нерва. При възникване на нервния импулс, трансмембранната разлика в потенциалите на това място (например в основата на аксона) локално се понижава, при което за кратко време се повишава местната проницаемост на мембраната за Na⁺ непосредствено пред областта с изменилия се потенциал. Йоните Na⁺ бързо влизат вътре в нервното влакно, като променят в този участък отрицателния вътрешен потенциал на мембраната в положителен. Това предизвиква затваряне на Na⁺ канали и отваряне на K⁺ канали, което позволява K⁺ да излиза навън. Този поток от йони възстановява потенциала вътре в нервното влакно до размера му на потенциал на покой. Всички тези промени стават в малък участък от нерва, но предизвиканите от тях йонни потоци деполяризират следващия участък от мембраната и така нататък.

В резултат, нервният импулс, явяващ се по същество кратковременно изменение на мембранния потенциал („потенциал на действието“) се разпространява по нерва със скорост зависеща от диаметъра му обикновено от 0,1 до 100 м/сек^-1.

Тетродоксинът, блокирайки избирателно бързия Na⁺ поток, блокира генерирането на потенциала на действие и следователно и неговото разпространение. При това, тъй като предаването на импулса вътре в синапсите не се нарушава, млекопитаещите обикновено умират от спиране на дишането. Тетродоксинът не влияе на транспорта на K⁺. При покой на мембраната е отворен само един от посочените йонни канали — или за K⁺ или за Na⁺ (или и двата са затворени), като всеки от тях може да бъде блокиран, независимо от другия с помощта на други йони. В миокарда или гладките мускули на гръбначните, катионите на калция Са²⁺ заместват Na⁺ за поддържане на входящия йонен поток (100).

Според нас, през хилядолетията, изброените източници на тези отрови (токсини) са били налични в достатъчни количества и достъпни в посочените региони, за натрупване на емпиричен опит в целевото им използване при хора, превръщани в послушни роби от редица Жреци („хоунган“) на Таитянската „Зомби религия“ и Магьосници („бокори“) практикуващи „Вуду религия“, при които Тетродотоксинът вероятно е бил използван в „зомби праховете“ в минимални дози (опитно определени)в комбинация с прах от стрити човешки кости(вероятно заради Ca²⁺ от негови съединения в костите) и растителна пепел от изгаряне на определени растения богати на K⁺ (например Коприва, Бял смил, Магданоз, Змийско мляко и др. съдържащи около 50 мг./гр. калий), както и с растителни смоли, гуми, слузни вещества и др., които забавят всмукването на отровите през стомашната и чревната лигавица, и дават възможност да се вземат по-големи или по-малки дози, като действието им да започне да се проявява след 1–3 часа и да продължи 3–4 денонощия (това е предмет на съвременната Биофармация, и Фармакокинетика). В светлината на горе изложената фармакология, това е напълно оправдано. При това „зомбираният човек“ „умира“ само привидно и за определено време, след което „възкръсва“. Това е възможно при отравяне, при което продължителността, дълбочината и действието на отровата се програмира, чрез приетата през устата доза отрова под формата на титриран разтвор във вода или вино съобразно свойствата на Тетродоксина и помощните вещества. Вследствие на парализата на скелетната мускулатура, падането на кръвното налягане и твърде забавения и приглушен пулс поради парализа на гладката мускулатура на кръвоносните съдове, бледният вид с видимо недоловимото разредено повърхностно дишане (за което все пак има достатъчно въздух), но при пълно съзнание през периода на парализирането и чувайки всичко без обаче да може да контактува с околните, такъв човек може да бъде приет от околните (особено ако не са лекари) за мъртъв. След „възкръсването“ му такъв човек се е превръщал в послушен роб на знаещия властолюбив жрец.

Освен резорбтивните (през устата) форми на отравяния, съществуват и местни форми на отравяне през кожа (увредена или неувредена) и лигавици (например при контакт с власинки по стъблата и листата на Heraeleum spondylium L., Apicaceae), които могат да бъдат използвани при биотероризъм.

Интересно в тази насока е растението Дъбилен Шмак — Rhus toxicodendron L., Anacardiaceae — декоративен храст висок до 50 см., в чийто млечен сок (емулсия в смолистите каналчета и листата му) се съдържа токсикодендрол — катехолов дериват — полихидрофенол с гликозидна природа с алерген-сенсибилизиращи свойства, две капки (0,000001 гр.) от който предизвиква изгаряне на кожата на човека, обриви, сърбежи, оток, главоболие, повишена температура (от 2 до 7 денонощия), а след 25 дни — оздравяване или смърт. Противоотрова — незабавно измиване със сапун и 5%-ен р-р на Калиев Перманганат.

Друго широко разпространено отровно растение е Тютюнът — Nicotiana tabacum. В него и по-специално в листата му (в жилите им няма никотин), се съдържат от 0,5% до 9% никотин (азотсъдържаща хетероциклена алкалоидна база, производна на пиридин и пиролидин–[3-(N-метил пиролидил-2)пиридин]–C₄H₉N) в зависимост от вида на растението, мястото на култивиране, климатичните условия и други.

Той е природен инсектицид с контактно фумигиращо и стомашно действие против листни въшки, акариди и ларвите на оранжерийната белокрилка, екологично чист за третираната селскостопанска продукция и околната среда. Към никотина насекомите не проявяват резистентност, а от него не остават остатъчни количества в продукцията. Никотинът е силна отрова. Поразява централната нервна система. В малки дози възбужда централната нервна система, усилва дишането, повишава кръвното налягане. В по-големи дози потиска и парализира нервната система, като първоначално силно възбужда ганглиите на вегетативната нервна система, след което настъпва парализа. Смъртоносната доза през устата за човек е 100 мг. за 24 часа и 40–50 мг. еднократно. Неговото контактно смъртоносно действие през кожа (увредена или неувредена) и лигавици, може многократно да се ускори и да се прикрие прилагането му, чрез дермални продукти за приложение (вкл. и при биотероризъм), създадени по биофармацевтичните методи за повлияване на освобождаването му от носителя, пенетрацията (проникване) и пермеацията (преминаване) през неувредена кожа с използването на вещества-пенетратори. Този принцип е в сила за още сто растителни алкалоидни бази, които могат да се използват в различни фитопродукти с разнообразно действие и приложение.

За тяхното екстрахиране в концентриран вид има създадена оригинална инсталация по собствен патент за изобретение BG № 60610 B1. Чрез нея експериментално е получен и доказан 65%-ен напълно водоразтворим концентрат на никотин. Инсталацията се характеризира с ниска енергоемкост и екологичност на технологиите, като извън екстрактора порции природна вода се подлагат на електрохимична активация до две отделни фракции: католитна с рН 9 до 11 и анолитна с рН 1 до 3, и се използват за самостоятелно като целесъобразни екстрагенти, а върху филтъра се създава голям по стойност и обратен по знак спрямо филтрувания разтвор електрокинетичен потенциал.

В зависимост от степента на тежест на острите отравяния и възможния изход от тях, растенията могат да се класифицират по токсичност в следната таблица за някои от тях (101, 102):

Класификация на някои растителни отровни вещества (БАВ) в зависимост от тяхната токсичност (101):