Шърли Конран
Лейс (43)

42.

През следващите шест седмици Джуди не го видя, след това той й телефонира един понеделник в седем и тридесет сутринта, за да я покани на вечеря в ден по неин избор. Тя каза:

— Сигурно сте луд! — каза тя. — По работа ли ми се обаждате по това време? Защото с положителност не е, за да ми доставите удоволствие!

— Вижте, знам, че ставате рано. А дали ще бъде едното или другото — вие ще решите. Но аз наистина работя с рекламни агенции.

— Окей, какво ще кажете за „Шантий“ в седем довечера.

За нея не беше изненада да открие в Грифин интересен и забавен събеседник. Разбира се, беше наредила да изпратят в офиса й папката с вестникарски изрезки за него, но всички в света на медиите познаваха Грифин. Между вестниците и списанията на издателската му империя имаше доста печеливши буламачи, но там фигурираха и едно-две от най-добрите списания на Америка. Всички бяха убедени, че Грифин е упорито, умно копеле, на което не му пука кой какво мисли за него, което си беше точно така; бяха сигурни и че той може да осъществява блестящи, изненадващи бизнес удари. Знаеха, че има свое собствено чувство за сурова справедливост, че е на четиридесет и пет години и е известен женкар. О, да, разбира се, бяха осведомени и че е женен и има три или може би четири деца.

Грифин Лоу седеше срещу Джуди на тапицираното с кадифе канапе. Ядяха гъста крем супа от омари, след нея печено агнешко със салата от кресон. Последваха карамелизирани резенчета портокал. После, докато отпиваха от кафето си, Грифин нежно взе ръката й под масата и Джуди почти получи шок. Не беше ли това 1968 година, когато беше модерно и общоприето да се казва: „Здрасти, искаш ли да се чукаме?“. И не беше ли тя известна личност на тридесет и пет години, притежаваща всички качества, присъщи на една силна, пряма и зряла жена? Наистина ли изпитваше това старо познато чувство на премаляване също както когато беше ученичка?

Да.

Седяха в ресторанта повече от час и просто се държаха за ръце и мълчаха. На излизане Джуди не вървеше, а се носеше във въздуха. След като шофьорът й помогна да се качи в чакащата ги кола, Грифин промърмори:

— Сигурно се чудиш дали това е стандартният ми подход. Бях щастлив само да държа ръката ти и исках това да няма край. Искаш ли да стигнем по-далеч, или не?

— Да, може би само до лакътя.

Той се наведе към нея и я взе в прегръдките си. Джуди внезапно почувства устата му да притиска нейната, ръцете му смазваха тялото й, дъхът му пареше бузата й, пръстите му се ровеха в косата й.

Не можеше да си спомни как слязоха от колата и стигнаха до апартамента й. Усещаше само, че ръцете й треперят, докато Грифин бавно сваляше ципа на черната й кадифена рокля, която се смъкна на пода на хола. Той я притегли към себе си и Джуди отново почувства устата му върху своята, твърдите му квадратни ръце се плъзгаха нежно надолу към задника й, притискаха тялото й към неговото, докато коленете й така се разтрепериха, че не можеше повече да стои права. Тогава той нежно смъкна прозрачния й черен чорапогащник и я положи все още трепереща, върху меките еластични възглавници на кушетката.

Тръпнеща от удоволствие, тя се подчини на неговото докосване, на пръстите и устата му. След това той също се съблече гол и Джуди можеше да вдъхне и усети топлината му върху себе си.

Той я взе на ръце, отнесе я на копринените чаршафи на леглото и после, като се наслаждаваха на всяко мигновение, те се отдадоха на бавно и сладострастно любене.

Той обходи с език скритите й местенца. Опита се да близне ухото й, но Джуди отдръпна глава — не можеше да понася тази топла влага. Но нали сексът беше влажен и тя отстъпи и се подчини на удоволствието. Той провери къде другаде й харесва да я докосва с език и двамата откриха, че почти навсякъде. После изведнъж той стана много буен, тя отвърна със същото и за кратко се побориха, за да си оспорят кой да бъде отгоре и той я остави да победи. Някак си обаче се изтъркулиха от леглото върху покривката от червена лисица и после тя почувства пръстите му да проникват в нея, а след това той я възседна доста бурно и Джуди нямаше нищичко против топлата лепкава влага. После тя се изви и се качи отгоре, а той остана безпомощен под нея — или поне им харесваше да се преструват, че е така. Започна да се движи, притисната до тялото му, докарвайки го до същата полуда, която той я беше накарал да изпита преди десет минути, после го бутна отново върху канелените копринени възглавници, наведе се назад и сграбчи глезените му. Почувства силата му в себе си, твърдите му космати бедра под задника си и пръстите му, които я подлудяваха.

 

 

Събуди се рано, щастлива и спокойна. Спомни си изведнъж нощта, извърна глава и видя черните дъги на веждите му. Изпита странно ново чувство. Не искаше той да се събуди. Когато се събудеше, щеше да си отиде. Веднага изпита подозрение към тази нова уязвимост, а същевременно и ненадейно силно чувство за собственост. Напомни на самата себе си, че партньорът й в леглото е прочут женкар, стана, сложи си халата и приготви закуска.

Грифин Лоу отвори едно око, протегна ръка, дръпна розовата й дантелена нощница, после я притегли в леглото и промърмори с какво би искал да започне деня, но не беше със закуска. И тя отново се плъзна върху него и отново се разтопиха един в друг — нейното тънко тяло върху неговата силна и яка снага.

Накрая той нежно каза:

— Казах на Картър да дойде с колата в осем, така че скоро трябва да изляза. Но ще се върна.

После взе душ и изведнъж вече беше излязъл, като я остави без дъх, неспособна да мисли, да работи или да прави нещо друго, освен да съживява в паметта си всеки миг, откакто го беше срещнала.

Изведнъж й хрумна, че това ново чувство не беше просто плътско желание или страст. За пръв път, на тридесет и пет години, тя с основание заподозря, че се влюбва.

 

 

Неканен, Грифин нахлуваше в мислите на Джуди, когато тя най-малко очакваше това, изненадвайки я по време на заседания и срещи. Тя прекарваше доста време взряна замечтано в пространството — мислеше за кожата му, за начина, по който вратът му се съединяваше с широките рамене, за меките косми по ръцете му, формата на дланите, белега на лявата ръка (От какво? Имаше толкова много неща да го пита.), топлината на тялото му. Грифин дори знаеше как да се съблича еротично, с това бавно разхлабване на вратовръзката, докато я гледаше втренчено, събуването на чорапите преди гащетата, за да избегне смешния водевилен вид на космати крака между ризата и чорапите.

В шкафчето от палисандър до леглото си тя пазеше една бледосиня риза, която той беше носил, и когато го нямаше, я притискаше до лицето си и вдъхваше мускусния дъх на тялото му.

Грифин веднага нае „Лейс“ за една от новите си компании, като изтъкна, че това ще им дава повод да бъдат заедно, което и стана. Джуди беше изненадана, че в бизнеса методите му бяха лишени от напрежение. Не хабеше енергия да се прави на деен, на моменти изглеждаше, като че ли не върши нищо. На срещите се държеше деликатно, почти извинително, потриваше носа си отстрани с левия показалец, докато задаваше въпроси, коментираше, възразяваше и насърчаваше останалите, като проучваше всяка подробност. След това за три минути резюмираше цялата среща. Когато Грифин Лоу присъстваше на заседание, независимо дали беше официално и се провеждаше в залата за конференции, тапицирана в сив велур, или водеше обикновен разговор, на който седеше с крака върху бюрото, всички сякаш мислеха петнадесет процента по-бързо и по-добре. Това беше едно от качествата, по които двамата с Джуди си приличала.

 

 

Виждаха се три пъти седмично. Отначало бяха дискретни, но постепенно станаха безразсъдни. Джуди с основание заключаваше, че жена му несъмнено знае. Грифин също беше убеден в това. „Тя нищо няма да каже, никога не го прави“ — заяви той на Джуди и тя потръпна от обида. Ненавиждаше мисълта, че е просто поредната му любовница.

Последва дълго мълчание.

— Страшно мръсен номер — произнесе тя и това беше само наполовина шега. Искаше да го нарани, така както неговите думи я бяха наранили и унижили: „Никога не го прави“.

Бяха обядвали в апартамента й пушена пъстърва и половин бутилка „Пуйи Фюме“ на шкафчето до леглото. След това Грифин се беше изкъпал, облякъл и се канеше да излезе.

— Страшно мръсен номер — повтори Джуди и се обърна към него с лош блясък в сините си очи. — Затова ще те накажа така, че никога вече да не ме обиждаш и унижаваш.

Грифин беше напълно съгласен — беше готов да се пръсне от яд, че бе изрекъл тези думи. Тя го водеше за ръка обратно към омачканото легло и го бутна на него. С пресилен смях, защото закъсняваше за следващата си среща, Грифин вдигна лениво ръка да я притегли отново към гърдите си, но тя хвана китката му и каза:

— Ще те вържа за леглото, после ще се разправя с теб. Ще те накажа, за да не се държиш никога, никога вече гнусно и егоистично с мен.

Ухапа палеца му достатъчно силно, за да го накара да подскочи от болка и изненада. След това смъкна широкия колан на червеникавия си копринен халат и бързо завърза дясната му ръка за горната табла на кревата.

Той се опита да протестира шеговито, да влезе в тон с играта. Беше усетил истинска болка в закачливия й глас, а също така бе разбрал, че следващата му среща няма да се състои. Когато тя посегна и към другата му китка и я завърза с един червен копринен шал, той смирено попита:

— Няма ли първо да ме съблечеш?

— Ще ти сваля обувките — обясни Джуди, изу ръчно изработените му италиански мокасини и завърза глезените му за леглото с бежовите му копринени чорапи. Грифин бе вече вързан и за ръцете, и за краката.

— О, не — замоли Грифин с висок фалцет — Не, не, не! Не превъзпитаване в гестаповски стил, не с камшик, не с мъчения, не с кожения колан с кабарчета и безмилостната медна тока, и ужасните високи остри токчета и превръзката с пречупен кръст на ръката. — Стенеше и се смееше — нямаше нищо против да си поиграе веднъж и на мазохист.

— По-лошо те чака — каза Джуди, изчезна в кухнята и след малко се появи на вратата — гола, с ножици в ръце. Като я видя да се отправя към леглото все с тоя лош блясък в очите, Грифин каза нервно:

— Окей, Джуди, наистина съжалявам. Хайде, стига сме се правили на глупаци. Тази нелепа шега продължи доста дълго, а аз вече съм закъснял.

— О, но аз още не съм започнала, така че изобщо няма да престана — каза тя.

И докато Грифин разбере какво става, тя вече беше срязала сакото на ръчно изработения му костюм.

— Джуди! — Той се помъчи да се изправи, но за своя изненада откри, че не може да се движи. Тя започна да кълца копринената му риза, внесена предния месец от Джърмин стрийт.

— Джуди! Какво правиш? Нали ти ми подари тази риза и то вчера. Помниш ли?

— Грешка — каза спокойно Джуди, кръцна подгъва на левия крачол на панталона и след това продължи да го реже нервно към чатала. — Ти наистина нарани чувствата ми и се страхувам, че ще трябва да объркам живота ти така, както ти объркваш моя.

Грифин едва се сдържаше. Нямаше да има нищо против, ако беше събота, но му предстоеше напрегнат следобед и освен това току-що се бяха…

— Не ти ли беше хубаво, когато се любихме?

— Млъквай. Всъщност мисля, че ще направя така, че да не можеш да говориш.

Тя остави ножиците, взе чорапогащите си, напъха ги в устата му и я завърза със светлокафявата му копринена вратовръзка. След това внимателно сцепи другия крачол и захвърли настрана остатъците от сива каша. За момент Грифин се притесни, като видя ножиците да се размахват из въздуха и да се насочват към гащетата му. Започна сподавено да моли за милост. Каквото и да беше решила да прави, това изглеждаше най-правилната реакция.

— Ще те накажа, за да не правиш никога повече така — каза тихо Джуди. — Ще те накарам да съжаляваш! Ще те накарам да страдаш! Защото това, което всъщност бих искала да ти направя в този момент, се наказва по закон.

Наведе се към члена му и обърканият Грифин усети, че получава ерекция. Тя изви език и започна да докосва плътта му с трептящи движения като с крила на пеперуда. Грифин простена от удоволствие. Джуди спря. Смъкна се бързо от леглото и отново се отправи към кухнята. Появи се пак, с шише зехтин, и каза, като че ли водеше най-обикновен разговор:

— Наистина трябваше да бъдеш по-мил, Грифин.

Коленичи на леглото до него и изля цялата бутилка отгоре му — зехтинът се стече от тялото му по чаршафите. Джуди се премести в долната част на леглото и се залови да масажира левия му крак, започвайки внимателно с палеца, като мачкаше силно извивката на ходилото, после продължи по цялата дължина на крака му със силни движения на намазнените си ръце. „Ще ме изстиска като лимон, натам отиват нещата“ — помисли си Грифин. Но тя не го направи. Спря рязко и започна да разтрива десния му крак, после направи умел масаж на цялото му тяло, като с две ръце разтриваше големите мускули от двете страни на врата му. От време на време докосваше леко гърдите му със зърната на гърдите си, докато палците й ритмично се придвижваха към ушите му.

— Сега вече трябва да си се отпуснал и примирил — каза замислено Джуди.

После се приведе към хлъзгавото от олиото тяло на Грифин и с връхчето на езика си започна едва-едва да докосва твърдия му член като коте, което лочи мляко. След това го възседна и внимателно започна да гали клитора си с члена му, без изобщо да обръща внимание на Грифин — третираше го всъщност като сексуален обект, предназначен да я докара до оргазъм. Грифин лежеше на леглото, завързан за ръцете и краката, а тя седеше върху него, така че той не можеше да направи нищо. Глух стон се изтръгна от устните му. Лицето му беше зачервено. Чувстваше се силно възбуден. Джуди много внимателно възседна бедрата му и пъхна само връхчето на члена му в тялото си, после бързо се повдигна, така че той почти се изплъзна навън. След като няколко минути го дразни по този начин, тя изведнъж рязко го пъхна в себе си и заизвива тялото си върху неговото. След това, също така внезапно, отскочи.

Грифин издаде глух яростен стон.

— Не. Мисля да си сипя едно уиски със сода.

Тя се отдалечи с леки стъпки, оставяйки Грифин да се гърчи в оковите си, и се завърна с голям скоч с лед.

Отпи и повъртя течността в устата си, като че ли жабуреше. После се изтегна на леглото до Грифин, лапна две бучки лед и отново се наведе. Той задавено извика, защото парещото усещане бе невероятно различно от нормалната вътрешност на устата. Вместо да бъде топла, мека и мокра, тя беше смразяваща и с опасни ръбове.

Джуди засмука, докато ледът се стопи, и Грифин загуби ерекцията си. После с въртеливо движение пъхна пръста си в ануса му и го повъртя малко, за да напипа простатата му, откри я и я притисна, докато Грифин бързо потръпна в оргазъм.

Тя се изправи и изля остатъка от уискито върху главата му. Сега леглото представляваше отвратителна смесица от зехтин и топящ се лед. Джуди бързо се отправи към хладилника. С думите: „Това винаги изглежда толкова комично на кино“ — тя се върна с лимонов пай с разбити белтъци, лепна го върху лицето на Грифин, махна подложката от фолио, изправи се и огледа внимателно сцената.

— Божичко, каква мръсотия! — каза тя неодобрително, завъртя се кръгом и се отправи към душа.

Десет минути по-късно се появи отново в безукорна къса ленена туника без ръкави с цвят на лютиче и с подходящи обувки.

— Имам среща, Грифин, и трябва вече да тръгвам — каза учтиво Джуди. После вдигна от пода ножиците и ги остави на леглото на около две педи от главата му. Той се опита да изрази възмущението си с крясъци, но от запушената му уста се изтръгваха само задавени звуци. Яростно се мъчеше да се освободи.

— Бил си бойскаут, Грифин, ще се оправиш — каза тя и напусна апартамента.

Грифин не можеше да повярва на очите си. Не можеше да приеме, че тя наистина го е оставила и че той няма да може да се освободи. Извиваше се и се бореше с нелепите си копринени окови и постепенно му ставаше много студено на неприятно-лепкавото и влажно легло, вонящо на уиски.

Накрая откри, че като си извие внимателно дясната ръка, може да досегне възела на колана на халата. Отне му половин час, но след това успя лесно да се освободи и се обади на Картър да му донесе чисти дрехи.

Беше бесен.

Но и впечатлен. Той, Грифин Лоу, крупният търговец, сваляч, който изоставяше любовниците си и съумяваше така хубавичко да ги подрежда в личната си емоционална картотека, че никога да не се застъпват с работното му време и да не нарушават домашния му уют — сега той беше изпаднал в ситуация, която цялата му власт, чар и такт не бяха в състояние да разрешат. Зад това, което направи Джуди, личеше истински гняв и тя не беше се размекнала. Освен това беше демонстрирала и физическата си власт над Грифин. Познаваше така добре тялото му, че го беше държала час и половина на прага на оргазма, беше го възбуждала почти до полуда, докато нервите му не издържаха.

Беше докаран до смирение и дори унижение.

От този момент нататък характерът на връзката им се промени и Грифин се отнасяше към Джуди с много повече внимание и уважение, не защото се страхуваше от нея, а защото беше направила точно това, което се беше заканила: беше го наказала!

 

 

Но Грифин знаеше, че трябва още веднъж да рискува да я нарани и да предизвика яростта й. Трябваше да й изясни съвместното им бъдеще — справедливостта го изискваше. Една вечер, седмица след като го беше вързала и накълцала дрехите му, те лежаха голи на леглото й под слабите последни лъчи на залязващото слънце. И двамата изпитваха сластна умора, след като току-що се бяха любили, и всъщност на Грифин не му се говореше, но знаеше, че трябва да го стори. Здраво стисна ръката й, защото знаеше, че трябва да бъде напълно откровен с нея и че от това ще я заболи. Накрая простичко каза:

— Дилия знае, че никога няма да изоставя нито нея, нито децата, Джуди. Твърде много се борих, за да постигна това, което съм, за да зарежа сега семейството си или да го наскърбя.

Последва дълго мълчание. Той се почувства неловко, а Джуди изглеждаше толкова затворена и отчуждена, че Грифин се измъкна от леглото и с тихи стъпки се отправи гол към кухнята. Върна се с бутилка шампанско „Дом Периньон“.

— Чудя се защо ли те търпи — каза Джуди.

— Знае, че колкото и да е странно, може да се чувства в безопасност със съпруг, който постоянно се влюбва.

Джуди го гледаше как развива телчицата и леко вади с палци тапата на шампанското. Личеше, че е ядосана. Трябваше да й го каже без заобикалки.

— Първо, Джуди, срещам се с много красиви жени и им се наслаждавам. Второ, освен това имам и семейство. За мен това са две съвършено различни неща и се надявам, че го разбираш.

Тя протегна ръка изпод омачканите чаршафи от канелено кафява коприна и пое чашата с шампанско, която Грифин й подаде.

— Това, което искам да кажа и да подчертая, Джуди, е, че не искам да те наскърбя, нито пък да създам погрешно впечатление у теб, но трябва да разбереш, че никога, никога няма да оставя жена си. Би я наранило твърде много и никога не бих си го простил.

Последва дълга пауза.

— Всички така казват. — Джуди внимателно изля чашата си върху главата му. — И освен това, някой да го е искал от теб? Преди много години реших, че никога няма да се омъжа. Не виждах смисъл да си даваме с някого нереалистични обещания, щом не е сигурно, че и двамата ще можем да ги спазим.

Грифин остави бутилката шампанско и се отправи към банята. Поне не му я беше разбила в главата. И най-накрая, просто и ясно, вече беше й го казал.

Джуди продължи с унесен глас:

— Все си казвам, че не бива да искам да се омъжа за теб и не мисля, че наистина го искам. Просто мразя това, че си женен за друга. — Тя повиши глас, за да може той да я чува и от банята. — Не искам щастието ми да зависи от някой друг, а всъщност изпитвам точно това чувство.

Грифин пристъпи отново в стаята и тя си помисли колко е красив така — застанал на вратата и триещ с кърпа косата си. Той неуверено се опита да се усмихне.

— По дяволите, Грифин, изслушай ме, моля те. Винаги съм ценяла независимостта си, но сега чувствам болезнена необходимост да ти разкажа всичко, Грифин, дори и най-малката тайна в живота си. — Тя втренчи поглед в тавана. — Сега съзнавам, че ти не изпитваш същото желание просто защото никой мъж не го изпитва. В един момент пожелах да бъда непрекъснато с теб. Но с разума си разбирам, че не искам да е така.

Джуди удари силно по покривката на леглото с малките си юмручета. Последва късо мълчание. Тя внезапно седна и Грифин не можа да откъсне поглед от малките розови зърна на гърдите й. Хвърли кърпата на пода, приближи се до нея и се наведе над гърдите й, но тя го отблъсна.

— Грифин, искам да запазя уединението си. Ако се присмееш на това, ще те убия, но доста често ми се иска да остана сама. — Тя отново се смъкна на леглото и се покри до шията със завивките. — Дори и когато не можеш да откъснеш поглед от циците ми.

Той седна на края на леглото и я попита сериозно:

— Защо? Защо ти се иска често да останеш сама?

— Защото толкова много хора се ужасяват от самотата, вместо да я оценят. И на мен ми се случи веднъж, но не искам никога вече да се повтори. — Тя бавно се изтегли нагоре, седна, облегната на възглавниците, и каза: — Има страхотна разлика между това да бъдеш сам и да си самотен.

Той я изгледа скептично. Джуди се поколеба и после добави:

— Наистина човек понякога се чувства самотен, като се прибере вечер уморен след тежък ден и влезе в тъмния празен апартамент. Но предпочитам от време на време да се скапвам, отколкото да се вържа с някого, с когото всъщност не ми се иска да бъда. — Тя се намръщи. — И не ми се иска да бъда в същата роля в живота на някой мъж. — Скръсти ръце зад главата си и зърната й отново щръкнаха. — Слушаш ли ме, Грифин? Едно време, когато някой мъж ми кажеше, че е самотен, направо се разтапях. Но сега бягам като от огън.

— Ти май искаш и вълкът да е сит, и агнето цяло.

— По-точно казано: искам всичко наведнъж.

Той се хвърли със смях върху нея.

 

 

При следващото си посещение в Ню Йорк Максин беше очарована от Грифин.

— Изглежда, най-накрая животът на всички ни се нарежда — говореше тя в кухнята на Джуди, докато аранжираше снопа от калии и розови рози, които беше донесла. — Не, благодаря ти, Франсета, обичам да се занимавам с цветята. Пейган и аз се оженихме сполучливо, имаме бебета и работа. Кейт се разведе сполучливо и има успех като писателка. И най-накрая ти се влюби.

Тя замислено помириса закръгленото бледорозово връхче на една розова пъпка.

— Всички се надявахме, че ще бъде Ник, после — че ще бъде някой добър човек. — Тя свърши с вазата и отстъпи назад, за да й се полюбува. — А после вече не ни пукаше кой ще бъде, само да те направи щастлива. Скъпа, какъв е този „Дом Периньон“ в хладилника ти? Я кажи на Грифин, че предпочиташ нашето шампанско. А сега слушай, защото съм ти приготвила малка изненада.