Шърли Конран
Лейс (28)

27.

Двамата мъже се потяха от задухът в кабината на хеликоптера. На триста метра под тях изнесената напред сянка на вертолета подскачаше над южната част на Сидонската пустиня. На север се бе ширнала тясната, зелена равнина, разсечена от виещата се сребърна лента на реката, поела от извора си високо сред великолепните планински върхове на източните възвишения и плъзгаща се на запад към Червено море. По̀ на изток, отвъд планините, неумолимата бежова монотонност на пустинята се нарушаваше единствено от покривите на Фенза.

Абдулах издигна хеликоптера малко по-високо. Във въздуха винаги се чувстваше щастлив и необвързан, освободен от страха по начин, непостижим на земята. Както той, така и Сюлейман се бяха научили да пилотират в Сандхърст, а по-късно Абдулах беше получил свидетелство за управляване и на хеликоптер. Той беше идеално средство за бързо и сравнително тайно придвижване в неговата страна.

Летяха на юг, отдалечавайки се от Семира, столицата на кралството му. Старият град се издигаше на северния бряг, а на най-високата му точка беше изправил снага кралският дворец, от който се виждаха гъсто разположените блестящи покриви с бели кубета, тесните улички и малкият пазарски площад в средата. Цяла седмица над пазара витаеше лошо предчувствие — площадът беше необичайно унил, изпълнен с навъсени, загрижени лица и с резките звуци на внезапно избухнал спор. Размириците, с обичайните си лозунги, се бяха разшетали отново. Според Абдулах изпращането на младежи да учат в чужбина беше нож с две остриета — те се връщаха с неприложими радикални идеи, най-общо представяни като „прогресивни“, и говореха за създаването на така наречената народна република, в която никой никога нямало да се страхува и нямало да му се налага да работи.

Предишната вечер кралят беше приел спешно, по негова молба, посланика на САЩ. Те се разхождаха под асмите и по алеите на окосените градини, където подслушването беше невъзможно.

Посланикът беше предупредил краля, че до два дни може да се очаква нов опит за покушение срещу него и че заговорът очевидно е организиран на много високо равнище. Никой от двамата не беше изненадан. Предишната година младият владетел на Сидон бе дал да се разбере, че възнамерява да осъществи множество промени, че не ще се поколебае да изкорени циничната корупция и латергичните средства, с които бе управлявана неговата страна. За съжаление, по-възрастните политици не желаеха да се отказват от стария си начин на живот, а студентите, учещи в западни страни, настояваха за радикални промени, включително за отмяна на кралската институция. Можеха да се очакват неприятности.

Привидно хеликоптерът летеше на юг, над ярката лазурна ивица на крайбрежието към южната граница, по посока на крайморския кралски дворец „Динада“ — красива сграда от стомана и стъкло, проектирана от Филии Джонсън по поръчка на бащата на Абдулах. Но изведнъж той се гмурна и зави на изток под ъгъл от седемдесет градуса спрямо първоначалния курс, стрелвайки се към вътрешността на страната, над пустинята, която съставляваше седемдесет процента от Сидон.

След по-малко от десет минути те забелязаха ниска черна палатка от козя кожа и няколко завързани за колчета камили. Хеликоптерът се приземи на стотина метра от животните, за да не ги изплаши.

Един млад офицер от Пустинния патрул и двама офицери от Първи брониран полк изтичаха към вертолета и застанаха, отдавайки чест, извън обсега на все още въртящите се перки. С приготвеното за стрелба оръжие Сюлейман изчака мерките да спрат и скочи долу.

— Salam Alaikum.

— Alaikum a Salam.

След традиционния поздрав мъжете се поклониха на своя крал, който влезе в ниската палатка, седна бързо със скръстени крака и проследи с поглед останалите, които сториха същото. Настъпи мълчание, последвано от обичайната размяна на приповдигнати комплименти и декларации за всеотдайност. Сюлейман, който беше израсъл с двама от офицерите, им кимна.

— Ваше Величество, говори се, че животът на Ваше Сияйно Величество е в опасност. Знаем това, тъй като към един от нас се обърна висш офицер с обещание за по-висок чин, ако в замяна му бъде дадена клетва за пълно и безпрекословно подчинение през следващите няколко дни.

Той замълча и погледна към двамата си събратя-офицери, сякаш търсеше потвърждение на своите думи.

— Предлагат се големи богатства, за да се подкупи армията, това също знаем със сигурност.

Другите офицери кимнаха и черните очи над острите им носове блеснаха сурово.

— Освен това, бяхме предупредени, че Първи брониран полк съвсем скоро ще получи заповед да се отправи в дълъг поход, на тайни нощни учения.

Отново настъпи мълчание и отново говорещият се огледа, сякаш търсеше подкрепа.

— Ваше Величество, ние се боим, че ще ни бъде наредено да обкръжим столицата и да завардим всички изходи. Ако позволим да се случи такова нещо, възможно е в суматохата в Сидон да избухне гражданска война, или пък някаква външна сила, например тези кучета от Саудитска Арабия, бързо да завладее Семира, след това радиото и чрез него — цялата страна.

Той пое дълбоко въздух, за да изрече последните слова:

— Подозираме, че във всички армейски единици има предатели. Съмняваме се дори в лоялността на нашите командири и бихме желали да получаваме заповеди директно от Ваше Величество.

В надвисналата тишина, нарушавана единствено от острия пустинен вятър, четиримата мъже зачакаха отговора на Абдулах. Съзнавайки опасностите, на които се бяха изложили тези офицери, обръщайки се към Сюлейман, за да уреди срещата, Абдулах вдигна глава. Дори и със скръстени крака, облечен в маслиненозелени дочени дрехи, кралят имаше внушителна осанка и излъчваше груба сила. Той каза твърдо:

— Не забравяйте, о, братя мои, че Аллах ме е изпратил, за да ви водя!

Вдигна лявата си ръка и бавно посочи всеки от мъжете.

— Вие всички помните личната си клетва пред мен като ваш водач. Когато узнае за действията ви, цялата нация ще ви възхвалява. — Той скръсти ръце на гърдите си и леко повиши глас. — Справедливостта е на наша страна! Сега ще действаме бързо и безмилостно, за да заличим от земята си тази заплаха.

След кратко мълчание те потвърдиха лоялността си към краля; после обсъдиха възможните заговори, заподозрените заговорници и датите на екзекутирането им.

Беше решено и тримата офицери да приемат евентуалните предложения на заговорниците, а след това да се опитат да предупредят Сюлейман — или по телефона, или лично.

Срещата продължи по-малко от четвърт час.

В тъмнината се чуваше пляскането на малки вълни, удрящи се в корпуса на осемнадесетметровата моторна яхта, застанала на дрейф на три мили от брега на север от пристанището на Семира. Гръцкият капитан, наведен над мостика и напрегнал слух, чуваше приглушения звук от греблата на двете надуваеми лодки. На няколко пъти зърна фосфоресциращата водна струя, сребристия като херинга блясък на кипящата им диря, когато лодките се отделиха от въжената стълба, спусната от горната палуба до ватерлинията. Дори и на такова голямо разстояние те не смееха да рискуват да бъде чут шумът от извънбордните двигатели. За щастие, нямаше луна. Под прикритието на нощта двете надуваеми лодки трябваше да стигнат до пристанището и да успеят да се промъкнат между рибарските лодки, наредени край северния кей.

Капитанът хвърли бърз поглед през бинокъла за нощно виждане. Градът изглеждаше тих и спокоен. Около пристанището се мержелееха някакви светлини, макар и оскъдни в този късен час. Двете надуваеми лодки бяха натоварени с достатъчно взрив, за да вдигнат във въздуха цялото пристанище. Слава богу, че най-сетне се беше отървал от него. Изглежда, не бяха настъпили никакви промени в обстоятелствата от следобеда на предния ден, когато беше получил заповед след двадесет минути да отплава от крайбрежния дворец Динада. Негово величество беше нахлул на борда на яхтата заедно с телохранителите си и му беше заповядал да се отправи с максимална скорост в северозападна посока с крайна цел Кайро.

Веднага, щом брегът се скри от погледа им и падна мрак, те загасиха всички светлини, направиха завой, а след това с помощта на компаса и под прикритието на нощта поеха курс на север, към Семира.

Сега осем от въоръжените стражи на Абдулах гребяха в първата лодка. Най-добрите войници бяха с Негово величество във втората. Никой не знаеше кой щеше да ги чака, колко души щяха да бъдат посрещаните и дали изобщо някой щеше да се появи на уречената среща на пристанището.

Вчера следобед един от офицерите, които служеха като връзка между Сюлейман и Първи брониран полк, беше телефонирал на Сюлейман в Динада и му беше предложил да отскочат на лов за яребици в пустинята — бе готов веднага да тръгне за Динада с кола и с няколко приятели. Сюлейман имаше готов отговор. Предпочитал да иде на риболов. И искал да се срещне с приятеля си точно преди изгрев-слънце на пристанището на Семира, между ниската сграда на митническото депо и офиса на началника на пристанището.

— Невъзможно, вече приех да отида на лов.

— Тогава изпрати други приятели да посрещнат моите рибари.

След това Сюлейман беше докладвал на Абдулах, че вероятно бронираната бойна част се кани да тръгне от казармата в Семира към двореца Динада, за да го убие. Нито кралят, нито Сюлейман можеха по какъвто и да било начин да узнаят дали младият офицер ще разполага с достатъчно време, за да организира „риболова“, и дали група верни на краля бойци ще ги чака на пристанището, но и двамата бяха сигурни, че никога вече няма да видят младия офицер, който ги беше предупредил за опасността. Телефонното му обаждане в двореца щеше да бъде автоматично регистрирано и също така автоматично той щеше да бъде убит, тъй като щяха да го заподозрат, че е информатор.

Вече бяха доближили бреговата линия — между първата лодка и входа на пристанището оставаха само двеста метра. Долавяха типичните пристанищни миризми — на дизелово гориво, на въжета, на платна, на смола, на развалена риба, на урина и на йод.

Тихо подсвирване в нощта и те вдигнаха греблата. Плъзнаха се по инерция и влязоха в тъмното като меласа пристанище, завиха наляво й тихо се промъкнаха сред рибарските лодки. Щом стигнаха, двама босоноги моряци скочиха на каменния кей и привързаха фалините към кнехтите. Още едно тихо подсвирване и моряците помогнаха на войниците да се изкатерят, а после мъжете и техният товар се сляха с черната нощ. Зад тъмната грамада на митническото депо бяха спрели две бронирани коли, във всяка имаше по един шофьор и по един офицер. Войниците тихо се натъпкаха в тях, като оставиха един на стража край допълнителното оръжие и амунициите, за които нямаше достатъчно място в колите.

— Към казармата — заповяда Абдулах.

Напрегнати и мълчаливи, с вдигнати предпазители, мъжете от мрачната група бавно напуснаха пристанището; една след друга колите поеха по криволичещите, неосветени улици, които водеха към северната порта. Масивните, обковани с желязо триметрови дървени крила на портата бяха прикрепени към каменните, дебели два метра стени, които обграждаха стария град. Както всяка нощ, тук стоеше дежурен часови и когато те приближиха, той вдигна оръжието си и им извика да спрат.

Офицерът се наведе през прозореца на колата.

— Отворете портата и се отдръпнете — минава Негово величество крал Абдулах.

— Имаме заповед да не отваряме портата тази нощ — каза колебливо часовият.

— Войници — извика Абдулах. — Това съм аз, вашият крал. Приближете се, за да видите, че именно вашият крал желае да влезе в града.

Все още колебаейки се, часовият пристъпи бавно и надникна в колата. Разпозна спокойното лице на Абдулах и тъмните, пронизващи го очи и веднага замръзна на мястото си, отдавайки чест, сетне се затича да отлости вратата, предупреждавайки войника от другата страна да стори същото. След като часовите изтласкаха до стената тежките крила на портата и ги закрепиха здраво, двама от хората на Абдулах изскочиха, за да ги заместят и безмълвно, само с жест, ги отпратиха във втората кола. Автомобилите се отправиха бързо към казармата на Семира.

Зазоряваше се. Двете превозни средства наближиха главния вход на ниската тухлена постройка. Няколко камиона вече излизаха бавно и тежко от огромния плац през трите сводести изхода. Двете коли рязко спряха пред първата порта. Вратите се отвориха бързо и всички с изключение на Абдулах и шофьорът му, скочиха на земята с готови за стрелба автомати. Двамата офицери енергично се приближиха до изненаданите часови и спряха потока от камиони, давайки път на колата на Абдулах, която влезе в двора, където охраната веднага я заобиколи. Кралят пъргаво се изкачи на покрива на превозното средство и облечен с внушителната си алена дреха на дворцов страж, със смела и сурова осанка, обяви, че той, техният законен крал е дошъл, за да поведе своето войнство срещу предателите.

Обзети от внезапен порив, смуглите войници с радостни възгласи се спуснаха към колата му и я наобиколиха. Свирепите им лица с черни бради и орлови погледи се обърнаха към него; прокънтяха викове на задоволство; проблеснаха ятагани. Изминаха поне пет минути, преди гръмките гласове да утихнат и Абдулах да продължи речта си.

— Целият личен състав на армията ще изпълнява само моите команди, само заповеди, издадени от моята уста, а не предадени посредством офицери или подофицери — извика той. — Никой няма да напуска казармата, докато не бъдат арестувани офицерите-предатели! Обявявам извънредно положение, по време на което моята армия, ръководна от мен, ще установи пълен контрол над страната.

Последваха нови одобрителни възгласи. Абдулах продължи:

— Парламентът ще бъде разпуснат и конституцията суспендирана, докато в държавата ни се възцари ред! Забраняват се всякакви политически събрания, а от днес в цялата страна се въвежда комендантски час от здрач до зори. Никакви политически оратори няма да бъдат допускани до радиото до следващо нареждане.

Последните му думи заглуши взрив от задоволство. Абдулах изрева:

— Всички бунтовнически тълпи ще бъдат незабавно разпръсквани от конна полиция със сълзотворен газ и всеки, който се опита да издига барикади или да хвърля камъни що бойците ми от покривите, ще бъде незабавно разстрелван!

Половин час по-късно, след като издаде заповед, цялата армия да остане в казармите и лагерите си и да изчака посещението на краля, Абдулах вече можеше да проведе среща-разговор с командния състав. Почти всички заговорници бяха висши офицери; броят на замесените подофицери беше малък, и изглежда, никой от обикновените войници не участваше в заговора. Абдулах дълго щеше да си спомня с горчивина за това, че покушението беше организирано от главнокомандващият на армията и че в него бяха участвали не само други двама генерали, но и трима членове на неговия Вътрешен съвет на петимата, включително и новият министър-председател. Ударът беше по-голям, отколкото беше очаквал.

Същия ден следобед кралят свика в кралския дворец в Семира съвещание на останалите двама члена и Вътрешния съвет и на всички армейски офицери с чин по-висок от майор. Когато отвън долетя равномерното рам-та-ри-рам на барабаните, приглушеният говор в голямата прохладна зала секна.

Изведнъж на прага на сводестия вход се появи крал Абдулах. Фигурата му се различаваше много от тази на суровия, обгърнат в алено наметало пълководец, който, разкрачен върху покрива на колата, размахвал ятаган, проблясващ под лъчите на изгряващото слънце. Облечен с безупречно бяла церемониална униформа със златни еполети, Абдулах бавно тръгна напред — по-скоро владетел, отколкото водач.

Двамата мъже стояха мълчаливо на най-високата тераса на двореца, отправили погледи към белите покриви на Сидон. Кървавочервената топка на слънцето потъваше зад хоризонта; небето над тъмното море бе набраздено с оранжеви и жълти ивици. Съзнавайки, че рискува, Сюлейман се усмихна почтително и каза:

— Добре мина, Ваше Величество.

— Да, и аз така мисля. Би ли се разпоредил до три дни да бъде екзекутиран бившият министър-председател заедно с другите политически заговорници, които още не са избягали в Сирия? Иначе несъмнено ще продължат да заговорничат против мен и оттам.

— Разумно е да се вземат всички предпазни мерки, Ваше Величество.

Абдулах продължи да наблюдава залеза, докато слънцето изчезна и небето избледня. Накрая взе решението.

— Това ми напомни и още нещо. Би ли поканил Ел Гуали тук възможно най-бързо. Да уговорим сватбата. Не мога да отлагам повече. Нужни са ми синове.