Шърли Конран
Лейс (39)

38.

Лили седеше, останала без сили, на хлъзгавите камъни, покрити с морски водорасли. Краката и ръцете й кървяха, а от мократа й коса по раменете и това, което бе останало от розовата й дреха — а то покриваше доста малка част от пищното й седемнадесетгодишно тяло, се стичаше вода. Лили гледаше към синьото Егейско море твърде изтощено, но като че ли не съвсем достатъчно.

— Стоп — каза Цимер. — Внимавай с това око, Лили.

Когато бе уморена, лявото й око леко се кривеше.

— Моля те, искам да опитаме още веднъж, преди да е станало твърде горещо — продължи Цимер. — Запомни, че си полуумряла, почти не можеш да се движиш и току-що си се спасила от корабокрушение.

Моля те. В това бе цялата разлика между Серж и Цимер. Цимер не се отнасяше с нея като с парче месо. Винаги бе вежлив, насърчителен и грижлив — нямаше значение дали нещо не върви със снимките, о, разбира се, това винаги се случваше. Ако спреше, за да изяснява кой е сгрешил, щеше да се завърже безкраен спор и никога нямаше да могат да продължат, затова той само се усмихваше напрегнато, което бе сигнал за опасност, или леко кимваше с глава, като че ли мислено се молеше: „Господи, дай ми сили да се справя.“

Възпитаното държание на Цимер бе старателно усвоен работен навик, особено полезен при работа с жени. Познаваше съвсем малко мъже, които бяха наистина внимателни към нежния пол, освен ако това не бе част от работата им. Но единственият начин да накараш една жена да даде най-доброто, на което е способна — независимо в кухнята ли, в леглото или по време на снимки, е да я окуражаваш и хвалиш, като съумееш да запазиш авторитета си.

Особено е важно да се помни, че на една актриса вероятно й липсва самочувствие независимо колко самоуверена изглежда, така че вярата в собствените й сили трябва да се изгражда. Казано накратко, бе длъжен да й обръща колкото може повече внимание. Обикновената жена се нуждае от него двадесет и пет часа в денонощието и ако може да получи още малко, не би се отказала. За сметка на това тогава получаваш от нея максималното, на което е способна.

Има огромна разлика между това да работиш с мъже и с жени. Жените се стараят значително повече. Цимер ги бе виждал как падат от изтощение, защото са на крак от пет сутринта, а вече наближава осем вечерта и трябва отново да застанат свежи и силни пред камерата. И те успяват да се справят всеки път, защото, въпреки че нямат физическата сила на мъжете, притежават невероятна твърдост. Актрисите, които са успели да се наложат, винаги са имали малко късмет и безкрайна твърдост. Но, горкичките, всички те нямат самоувереност и трябва да бъдат окуражавани. Цимер се съмняваше дали има поне една истински щастлива актриса в света. Отговорността на работата им и тежкото физическо натоварване ги довършваха: докато се стремят да се наложат, те се страхуват да не загубят своята индивидуалност; щом стигнат до върха и осъзнаят колко е трудно да се задържиш на него, вече не могат да повярват, че са успели. Винаги имат чувството — и с право, че вървят по въже.

Лили бе твърда, бе работяга и красавица, но и тя щеше да свърши като всички останали. Знаеше това със сигурност.

— Стоп. Добре, направете копие. Свободни сте до три часа, деца. Лили, като се поосвежиш, би ли дошла, моля те, в моя фургон? Искам да обсъдим сцената на брега.

 

 

От почти две седмици актьорите и останалата част от екипа се бяха разположили на десет километра от Атина и на Лили й оставаше да изиграе още една сцена в оскъдно облекло. Все пак и това бе промяна след толкова голи снимки. Завърза пояса на синьото си кимоно, отметна мократа си коса назад и се хвърли в платнения стол в сянката на сребристосивото маслиново дърво. Погледна надолу към тясната пясъчна ивица. Морската вода се разбиваше в скалите на заливчето. Встрани от брега, там, където пясъкът се смесваше с ниската растителност, петдесетина души се бяха струпали около колите и фургоните. С папки и сценарии в ръцете, лъщящи целите от плажно масло, те говореха спокойно за работата си, надянали летни шапки и слънчеви очила. Лили виждаше как Стан Валанс обсъжда нещо с Цимер. Лицето на застаряващия американски актьор бе изпито от слабост — никога не бе виждала човек, който да спазва такава строга диета. Ядеше само пастърма — тънки ивици сушено телешко месо, специално доставено от Южна Америка. Дъвчеше го като тютюн.

Беше сдържан и не прахосваше грам енергия за разговори с другиго освен Цимер.

В три часа заснеха сцената на брега. Лили играеше ролята на богата, глезена пътничка от края на миналия век, претърпяла корабокрушение, а Стан Валанс бе огнярят, току-що измъкнал я на сушата от корабокрушението.

— Махни си ръцете от мен! — изсъска тя, докато той с мъка я влачеше навън от водата, хванал я под мишниците. Лили се дръпна рязко, освободи се от немощния Стан и легна изтощена в морската пяна.

— Плувам идеално — каза задъхано — и бих могла да се справя сама!

Опита да стане и загледа изненадано, като разбра, че треперещите й ръце не могат да повдигнат тялото й; главата й падна на мокрия пясък. Без да каже нито дума, Стан пое дълбоко дъх, хвана я за ръцете и опита да я изтегли от водата. Макар и трудно, Лили повдигна лице и каза през зъби:

— Да не си посмял да ме докоснеш!

От гласът й ставаше ясно, че Стан е прислужник, при това мъж, и че единственото й облекло са мокрите остатъци от нощницата й. Само с тези няколко думи Лили успя да изрази едновременно изтощение, непобедимо, изключително високомерие и поразителна скромност на девица. При това изглеждаше изключително сексапилна.

— Стоп!

 

 

По-късно, когато се стъмни, Цимер и Стан Валанс изгледаха пробите.

Внезапно Стан се отпусна назад и каза:

— Дявол да го вземе! Тази п… може да играе!

На следната сутрин Валанс изчака Серж да се махне и бавно се доближи до стола на Лили под маслиновото дърво. Заговори, като пестеше всяка дума:

— Познавах Мерилин, дете, и съм работил с всички тях — Джоан Крауфорд, Вивиан, Лиз. Мога да ти кажа едно — не се подценявай. Притежаваш всичко необходимо… Както аз.

— Наистина ли мислиш така? — Тя го погледна невярващо с искрящи очи.

— Без съмнение. Всичко, което правиш, става. Така че не позволявай никому да те промени. И не допускай до себе си разни лайна.

„Има предвид Серж“ — помисли Лили, докато Валанс бавно се отдалечаваше. Серж не я оставяше сама и за момент, когато не бе на снимки. Това бе добре, тъй като имаше нужда от него. Беше й необходим заради славата и начина, по който реагираше на нея. Успехът я бе накарал да се почувства унизена, да разбере, че бе само имущество, което всеки може да експлоатира или презира. Вече не можеше да се крие зад анонимността; понякога чувстваше, че всеки е виждал известния календар и онези ужасни филми. Хората я гледаха нервно — жените с нескрита завист, мъжете с тежък, преценяващ поглед. Постепенно започна да я обхваща параноя. Вече не можеше да си купи букетче цветя от продавача на улицата, без да се запита дали не е видял календара, дали знае как изглежда съблечена, дали я е познал и дали е била обект на мечтите му.

Накрая започна да избягва тези незначителни контакти с хората; рядко излизаше из улиците. Поръчваше каквото й трябва по телефона или помолваше новата секретарка на Серж да й го достави. Дръзкото й самочувствие бе само поза, зад която криеше колко неуверена се чувства. Когато бе с хора, които не познаваше, ставаше рязка, непохватна и невъзпитана. Често се случваше да каже някоя глупост и след това в опит да прикрие смущението си изтърсваше нещо още по-лошо.

Грешките й се повтаряха с ликуване из цял Париж и пресата ги отпечатваше в клюкарските колонки — често невярно, което само увеличаваше страха й от хората. Отново и отново доверието й биваше измамено; другите бяха добри с нея само защото искаха нещо — изведнъж толкова много лица искаха нещо! Автограф, снимка, телефонния й номер, копче от палтото й, кичур от косата й, интервю… Непознати й шептяха, че имат прекрасни идеи за нея; добре облечени очарователни жени я канеха да рекламира пуловери, дезодоранти и дори вибратор. Бързо говорещи мъже с приятна външност се опитваха да я накарат да подпише документи, които не бе прочела, или я канеха в леглото си, сигурни, че няма да откаже. (Добре, миличка, има ли значение един повече или по-малко?)

Серж с неговата непоколебима самонадеяност разбра, че не е трудно да използва Лили, и бе съвсем естествено да прави всичко възможно, за да засили у нея липсата на самочувствие и следователно — нейната зависимост от него.

Новата му секретарка отваряше писмата до Лили и отговаряше, когато я търсеха по телефона. Самата тя стоеше по цял ден в елегантния апартамент, който Серж бе купил на улица „Франсоа I“. Бе съвсем сама в него. Той не й позволяваше да си вземе дори коте, тъй като бе алергичен. Сега се обличаше с костюми от „Джерути“ и бе винаги навън, прекалено зает, за да стои при Лили — съвещаваше се с агенти по рекламата, с бизнесмени, режисьори и адвокати — все студени мъже с тъмни костюми и чанти, които гледаха Лили с опънати усмивки и очи, стараещи се да не изразяват нищо. За тях тя не бе човек. Беше само една сделка, стока, която трябва внимателно да се продаде, „живо месо“, както каза един агент. Да се разпореждат с Лили, бе много важна работа.

Серж вече не я глезеше. Бе я вързал доста здраво, така че нямаше защо повече да се занимава с нейните нужди и проблеми; секретарката му предоставяше на Лили всичко, от което имаше нужда, в рамките на определен бюджет (Серж не желаеше тя да харчи луди пари за дрехи от Ив Сен Лоран), пък и честно казано, той вече се отегчаваше от нея. Бе почти осемнадесетгодишна, но си оставаше една малка невежа кучка — добре все пак, че училищните инспектори не го бяха пипнали, и ако не бяха парите, отдавна да я беше зарязал. Един мъж може да изпита досада дори и от най-пищните цици, особено ако принадлежат на едно необразовано и наивно момиче, което хленчи и търси внимание като дете.

Лека-полека Лили разбираше, че Серж губи интерес към нея. Не знаеше, по-точно — не искаше да узнае причините, но беше очевидно, че го дразни и че той вече не може да я търпи. От друга страна — не й разрешаваше да направи крачка навън без него.

Бе объркана и неспокойна. Ако не беше със Серж, струваше й се, че се е загубила — нямаше свое място в този свят. Почти пет години й беше казвал какво да прави, какво да казва, какво да носи, как да се държи. Лили изпадаше в ужас, че може да я изгони, както понякога намекваше, че ще направи, ако не е послушна.

— И запомни, че ти беше едно нищо — озъбваше й се Серж и щракаше с пръсти под носа й, — нищо, преди да те открия. И отново ще станеш нищо без мен.

 

 

Премиерата на „Q“ в Париж беше точно преди осемнадесетия рожден ден на Лили и въпреки че имаше малък бюджет и мизерни средства за реклама, филмът веднага стана хит. На премиерата Лили се усмихваше победоносно на светкавиците и стоеше с високо вдигната глава, докато позираше в кремав копринен смокинг, елегантен панталон и прозрачна блуза от кремав воал — дрехи, които показваха новото й положение на звезда, и сега нямаше нужда да крие причините за това.

След като си пробиха път през тълпата към наетите лимузини, звездите, режисьорът, продуцентът, помощниците и представителят от печата поеха към „Ше Лип“, където според театралния обичай трябваше да изчакат първите издания от следващия ден и отзивите в тях сред гравирани огледала и кадифе в златисто и червено.

Тъй като бюджетът не достигна и не можа да осигури огромната сума, която Стан Валанс поиска, за да присъства на премиерата, Лили бе удостоена с най-много внимание. Придружена от Цимер, който още не се беше отпуснал напълно, тя се усмихваше, докато полицията направи кордон около нея, за да може да се качи в лимузината.

— Трябва да се научиш да влизаш и излизаш от колите бавно — изкоментира Цимер. — Винаги се движи спокойно на обществени места. Ако искаш да станеш голяма звезда, освен красиво лице и талант ще са ти необходими стил и класа; трябва винаги да изглеждаш, като че ли ти подават ръка, за да слезеш от ролс-ройс, а не все едно че гониш автобус.

Щом лимузината се измъкна от тълпата, Цимер се обърна към нея — лицето му ту се скриваше, ту се осветяваше от уличните лампи.

— Лили, искам да ти кажа две неща, като за едното знам, че не ми влиза в работата. Установих с изненада колко добра актриса си всъщност. Имаш природен инстинкт към камерата. Реагираш на нея, като че ли си отрасла с това проклето чудо. Вслушваш се в указанията и наистина ги възприемаш. Не чакаш да свърша, за да ме уведомиш как ти виждаш нещата. Имаш всички заложби да станеш добра актриса. Само трябва да работиш с режисьори от класа.

Постави лявата си ръка на задната облегалка, помълча и продължи:

— Не мога да престана да се чудя дали Серж знае каква е разликата между добрия и второкласния режисьор. Второкласният ще забележи очевидното в теб, но вероятно ще пропусне тъгата, крехкия чар, онази вяра, изпълнена с надежда, която струи от теб. А това са вълшебните ти качества, които ще ти помогнат да останеш звезда.

Когато лимузината пресече Пон дьо ла Конкорд, Цимер въздъхна:

— И ето че стигнахме до въпроса, който въобще не ми влиза в работата — каза той. — Един господ знае защо ти говоря това, тъй като винаги се старая да не се намесвам в живота на другите, но знаеш ли, че ти преведохме двадесет хиляди долара в една цюрихска банка? Разбира се, платихме много повече на Валанс, но ни беше нужно име със световна известност. И сега се чудя — колко ли от тези пари ще видиш? За бога, Лили, защо не го оставиш? Нямаш нужда от това копеле.

— Напротив, имам — каза Лили и изведнъж се натъжи. — Страх ме е без него. Необходим ми е. Той е цялото… семейство… което имам.

— Значи затова се държиш за него — за сигурност. Която никога няма да получиш. Виж, съвсем естествено е да се страхуваш. Още си малка. Имала си много тежки моменти. Но от теб никога няма да излезе нещо голямо, ако не го оставиш. Той иска да бъдеш зависима от него. Така винаги ще се страхуваш да го напуснеш.

Потупа я по рамото и отново въздъхна, когато слязоха пред ресторанта.

Пак имаше светкавици, фотографи и малък изблик на спонтанни аплодисменти от другите посетители, докато отиваха към масата, където шампанското вече ги очакваше в сребърна купа, а един огромен букет лилии бе ограден от телеграми.

Цимер подаде букета на Лили с поклон и каза:

— От тази вечер си знаменитост.

— Бих искала да се усещам знаменита вътре в себе си — отвърна объркано тя и прегърна лилиите. — Но съм неспокойна.

— Разбираемо е след цялото напрежение, а освен това се притесняваш за отзивите. Скоро ще го преодолееш. Само запомни — ще бъдеш звезда. Не ми е необходимо да прочета вестниците, за да го разбера. Ти не си спомняш за Елизабет Бернс, но тя е имала крехък чар със сърцераздирателна привлекателност. Дъхът ти спира, когато гледаш това беззащитно бездомно дете на екрана. То има тъгата на розовия цвят, полюшващ се на вятъра. И ти притежаваш същото деликатно качество, Лили.

— Само че аз не съм розов цвят — отвърна тя.

 

 

През последните три месеца Лили бе слушала много внимателно какво й казва Цимер и всъщност свикна да му се доверява. Затова тя обмисли съвета му. Двадесет хиляди долара бяха цяло състояние — би могла да си купи собствена къща и може би дори една малка кола. И ще се научи да я кара. Серж не би й дал неговия мерцедес.

Навън настъпваше сива, хладна зора. Докато се събличаха, тя нехайно попита Серж:

— Колко пари са ми платили за „Q“?

— Господи, що за въпрос! След тези отзиви цял Париж ще говори за теб, а единственото, за което можеш да мислиш, са парите!

— Добре, и колко са все пак?

— Зависи дали имаш предвид бруто или нето, а ти дори не знаеш какво означават тези шибани думи, Лили.

— Това, което бих искала да знам, е пълната сума, която Цимер ти е дал. Нарича се бруто, нали.

— Исусе, шест часът сутринта е, Лили! Нима не правя каквото трябва за теб? Нямам ли дори право да поспя? Отивай в леглото или ще ти се стъжни. Утре вечер заминаваме за Лондон, а след още един ден започват снимките. Така че отспи си колкото можеш. Гледай си твоята част от работата, а аз ще се грижа за моята!

— Серж, искам да знам. Двадесет хиляди долара ли ти платиха?

Той я удари с опакото на ръката. Започна да я бие методично така, че да не остават следи, но не я жалеше. Във всеки удар влагаше доста сила.

Лили се свлече на пода. Като я гледаше, застанала на колене, хлипаща от страх и унижение, Серж не можа да се въздържи, ритна я в ребрата и изръмжа:

— Ще имаш само мен и тези цици. Ако ме загубиш, пиши се пропаднала.

 

 

Когато отвори очи, беше почти обед и се намираше в леглото. Струваше й се, че главата й ще се пръсне. През коридора се чуваше гласът на Серж — разговаряше със секретарката. Нямаше никакъв смисъл. Вече не си струваше да живее. Сега се страхуваше толкова много да остане с него, колкото и да го напусне. Изглежда, имаше само един изход. Залитайки, Лили тръгна към полюшващите се завеси на отворения прозорец.