Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Life Among the Indians, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Лиценз за свободна документация на ГНУ, версия 1.2 или следваща)
Форма
Пътепис
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
internet
Корекция и форматиране
mitashki_mitko (2022)
Допълнителна корекция
Karel (2023)

Издание:

Автор: Джордж Катлин

Заглавие: Живота на индийцитѣ

Преводач: И. Михайловъ

Език, от който е преведено: руски

Издател: Книжарница на Е. П. Христовъ

Град на издателя: Търново

Година на издаване: 1898

Тип: повест

Печатница: Скоро-печатница „Зора“ на П. Н. Икономовъ № 5 — Варна

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17452

История

  1. — Добавяне

Глава I
Общо описание

Племената, които са населявали Америка по времето на нейното откриване и които съществуват и до днес из обширните й пространства, били наречени индианци, както се наричат и досега, поради погрешното разбиране на испанските и португалски мореплаватели, които смятали Америка за продължение на Индия. Обаче, макар това название и да е погрешно, то е утвърдено от вековете. Колкото се отнася до другото, прилагателното див, което им се прибавя, това означава всъщност — непросветен човек.

Преди три столетия това племе — което наброява милиони човешки същества, събрани в няколкостотин племена и което говори на толкова многочислени наречия — е имало, както и другите, свое историческо минало, но то е изчезнало поради отсъствието на книги и летописи. Намалено поне с три четвърти чрез огнестрелни оръжия, разврат и болести, които се появили едновременно с цивилизованите народи, това племе сега угасва и неговите злочести остатъци имат само злокобната перспектива да изчезнат съвършено в най-близко бъдеще.

Те положително не знаят хитрините на цивилизацията, а в отношенията си с образованите хора те са като сираци. Правителствата, които са ги завладели, им натрапват своето настойничество и ги наричат червени деца, а те в своята детинска природа наричат всеки, който им е назначен за чиновник баща, а президента на Щатите — дядо. Винаги, когато се ръкуват с момченце или момиченце от бяло племе, те не ги наричат иначе, освен брат и сестра.

Разпръснати по всички кътчета на Южна, Северна и Централна Америка, дето живеят в своите груби хижи или „вигвами“, тия племена наброяват около четири милиона, макар и да е несъмнено, че по времето на Колумб те са достигали до дванадесет или четиринадесет милиона, обаче произходът им остава твърде неясен, понеже никакви исторически следи не показват откъде са дошли техните прадеди.

Въобще се предполага, че населението на Америка е дошло от изтока на Стария свят, през Беринговия пролив. Тази хипотеза се основава на много и силни доказателства, но има и такива, свидетелствуващи против тази вероятност. Този въпрос ме е занимавал от много години, докато най-подир се реших да предприема едно колкото уморително, толкова и скъпо пътешествие из Източен Сибир — в страната на коряките, камчадалите и алеутите; по островите, лежащи между двата материка и из туземците на противоположния американски бряг. От всичко, което можах да узная в това пътешествие, излиза, че между двата континента е имало чести контакти през пролива, което твърде добре се доказва както със сходството на наречията, тъй и с чертите на физиономиите; но аз оставям този въпрос, за да го разгледам по-подробно в друго, посветено само на него съчинение.

Тия народи в своето първобитно състояние са бодри, умерени и достатъчно облечени, според климата, в който живеят. Сиромашията, както и другите несгоди за тях всъщност започват от онова време, когато се простира над тях завистливата и недобросъвестна ръка на белия човек.

За да може да си състави човек ясна представа за характера на индианците, не трябва никога да забравя, че тия клети хорица имат за най-близки цивилизовани съседи една част от най-грубото, безпринципно бяло общество и че тия бели лица, снабдени със спиртни напитки и огнестрелни оръжия, злоупотребяват със своите преимущества там, където не ги ловят никакви закони и между хора, които не разполагат с никакви средства да заявят гласно своите оплаквания.

Не трябва тъй също да се забравя, че индианското общество се дели сега на две съвършено отделни части, които се определят по разстоянието, което ги дели от европейските колонии. Ония от тях, които се намират по-близо до колониите, са се променили от влиянието на цивилизацията, осиромашели са и са се развратили от злоупотребата с пробудените у тях пороци.

Туристът стъпва най-напред в местностите, които те населяват. В тях много лесно се прониква и ония, които се боят да отидат по-нататък, често се задоволяват с това, което са видели, а то е, в повечето случаи, именно току-що споменатата полуцивилизация и полуразвалени нрави на тия диваци, които туристите вземат за истински бит и нрави на американските индианци: по този начин те клеветят характера на целия народ и лъжат читателя с неверни сведения.

Аз започнах своите изследвания оттатък крайните предели на цивилизацията и както съм се надявал винаги, никога не съм бивал толкова в безопасност, колкото между индианското общество в неговото истинско и първобитно състояние. Там именно аз видях на този свят истински бит на индианци.

Американските индианци съставляват голямо семейство, което рязко се отличава със своята външност и типичен характер от всички други племена на земното кълбо. Обаче, ако се различават по език, изражение на лицето и цвета на кожата, то те обладават в своята първобитна простота и други черти, които биха направили чест на всяко племе. За доказателство на това ще послужат следващите страници.

Няма хора по-предани към своите приятели и по-състрадателни към бедните. Ала както всички диваци, те справедливо са наречени жестоки; но кой народ не е жесток? Жестокостта на диваците си има своята причина — тя е една необходимост в техния живот — а каква социална група може да ни представи по-смекчаващо обстоятелство?

В индианското общество се спазват личните права без помощта на писани закони. Затова всекиму се позволява да отмъсти за нанесеното му оскърбление; и ако той не отмъсти жестоко, то не би съществувала безопасност нито за хората, нито за собствеността. Като упражнява това си право, индианецът не само се ползува с преимущества, но изпълнява това, което го принуждава племето под угрозата на срама, който той не би могъл да преживее. Така че тази жестокост в едно и също време е и право, и дълг — такъв е законът в индианската земя.

Много се е говорело тъй също и за варварството и коварството на индианците във военно време; но в това отношение индианците много си приличат с цивилизованите народи.

Създателят е надарил североамериканските индианци с високо нравствено и религиозно чувство, а така също и с ум, човечност, юначество, искреност и други качества, с каквито е надарил и другите народи.

Те обожават Великия Дух и инстинктивно вярват в съществуването на душата в задгробния живот.

Най-сетне, те не се отдават нито на идолопоклонство, нито на канибализъм (човекоядство), независимо от всичко, което се пише относно тия техни въображаеми прегрешения.

Подир тия предварителни бележки читателят може да ме следва през сцените и произшествията, чрез които искам да го запозная с живота, идеалите и действията на този интересен народ.

Аз вече ви казах, че индианците са деца, че сами се наричат така, и че ако вие се озовете между тях, то те ще протегнат към вас ръце като братя и сестри. Струва ми се, че с това аз достатъчно ви подготвих да съдите за характера и действията им и се надявам, че вие не ще им откажете съчувствието си, което природата е вложила във всяко добро сърце — съчувствие към хората, които, макар и угнетени, невежи и слаби, все пак постъпват дотолкова хуманно, колкото им позволява средата, в която живеят.

Бележки

[0] В това адаптирано издание погрешно е указан като автор Майн Рид, но истинският автор е: George Catlin (1861). Life Among the Indians. London: Gall and Inglis (en.wikipedia.org).