Иван Вазов
Тя се казваше Тамара

Mais elle était de ce monde, où les plus belles choses

Ont le pire destin,

Et rose, elle a vécu ce que vivent les roses —

L’éspace d’un matin.

Malherbe

Възхитителна девойка,

златокоса и напета,

весела и песнопойка,

съща роза, неначета

от световната поквара —

        Тя се казваше Тамара.

 

Аз я гледах по ливади,

кат играйше с дружки млади

в роклицата белоснежна.

Как бе прелестна и нежна,

пълна с радост, пълна с вяра! —

        Тя се казваше Тамара.

 

Аз я виждах, кат се връща

от училище — пак съща:

жизнерадостна, игрива,

лястовичка — песен жива —

пролет що при нас докара —

        тя се казваше Тамара.

 

Що прекрасното умира?

Що цветущото издъхва,

кат самотен звук на лира?

Що ручей шумящ пресъхва

под горещата омара?

        Тя се казваше Тамара.