Уилям Бърнхарт, Лесли Глас, Джини Харцмарк, Джон Каценбах, Джон Лескроарт, Бони Макдъгъл, Филип Марголин, Брад Мелцър, Майкъл Палмър, Лайза Скоталайн, Лорънс Шеймс
Фатални подозрения (13)

Послепис

Тази книга съществува по две причини — защото Филип Марголин е готин тип и защото Брита Сантрел прави най-хубавата „маргарита“ на света. Брита също е готина, а и Филип прави върховна „маргарита“, доколкото знам, но не са съвсем взаимозаменяеми.

Преди няколко години редактирах един сборник с къси разкази на съдебна тематика, която беше публикувана под заглавието „Правни досиета“. Да обединя тази книга беше трудна работа, която ми отне доста време, но я вършех с любов. За дългогодишен книжен червей като мен възможността да работя с толкова много от най-талантливите писатели на нашето време можеше да бъде единствено удоволствие. Гордеех се с книгата, която се получи, но бях особено доволен след нейното публикуване, когато преждеспоменатият мистър Марголин ми изпрати бележка, в която пишеше: Беше забавно. Трябва да го направим пак някой път.

Филип имаше доста основателна причина да е доволен от антологията: тя беше избрана за „Най-добрите американски детективски разкази на 1999 г.“. Но все пак идеята му намери отклик у мен. Да го направим отново? Интересно хрумване, но аз не исках да се повтарям с още една сбирка къси разкази. Нямаше ли някакъв друг вид проект за съвместна работа?

Някъде по това време двамата със съпругата ми бяхме поканени на вечеря у нашите добри приятели Деймън и Брита Сантрел. Поканата беше неустоима и защото, наред с другите причини, Брита правеше преждеописаните ефектни напитки. Тогава тя беше щатски директор на Службата по опазване на горите и водите и по време на вечерята спомена някои от чудесните проекти, с които смятат да се захванат, за девствените земи, които искат да опазят, но не могат, защото нямат средства.

Онези, които са чели моя роман Dark Justice, сигурно знаят, че подобни екологични теми са близки до сърцето ми. Сигурно, мислех си аз, трябва да има някакъв начин да се увеличат тези средства…

И в този миг на щастливо хрумване двете идеи се сляха в едно. Резултатът е тази книга.

Беше ли трудно да накараш всички тези водещи автори да отделят от времето и таланта си за проект, от който няма да получат и стотинка? Не. Моят опит показва, че писателите са сред най-щедрите представители на нашето общество. В резултат на което аз попаднах в щастливата позиция да мога да избера точно кой да се присъедини към мен — десет от най-талантливите писатели на нашето съвремие.

Когато за първи път се обърнах към тях, смятах, че можем да се свържем всички чрез конферентна връзка и да разискваме сюжета. Но когато се стигна до там, никой не искаше да го направи. Те всички казаха: Просто ми изпрати предната глава. Ще бъде по-забавно, отколкото да участвам в обсъждане.

И се оказаха прави. Накрая вече нямаше никакви правила, ограничения, насоки или възражения. Всеки автор беше ограничен единствено от своето въображение — и от потребността да напасне следващата глава с предходните. Принципно те можеха да правят каквото си поискат — и го направиха. Аз написах първата глава, като се опитах да създам някакви характери и ситуации, отворени за доизграждане, после я изпратих на следващия по ред автор — който написа втора глава и я изпрати на следващия. А после на четвъртия. Ето така се появи цялата книга.

Дали бях изненадан от крайния продукт? Можете да бъдете сигурни. Няма да споменавам имена, но това, което някои от тези автори бяха направили с моите характери, беше странно и жестоко, ако не и съвсем извратено. Сравнете края на първа глава с да речем края на седма глава и ще разберете какво имам предвид. Клоуни убийци? Гигантски зайци? Но най-странното беше, че всяка намеса и нововъведение правеха книгата по-добра. Помислете само за изпълнените с напрежение завършеци на главите. Очевидно някои от авторите бяха изпитвали удоволствие от това да предоставят на следващия от редицата предизвикателна ситуация. Което също направи книгата по-добра.

Аз бях донякъде предубеден, разбира се, но когато всичко свърши, реших, че книгата е забележително четивна — с логични характери и добре развита интрига. За проба, преди да изпратя ръкописа на издателя си, помолих трима свои приятели да го прочетат, без да им обяснявам начина на написване. И тримата я харесаха, но което беше по-забележителното — нито един от тях не заподозря, че е от множество автори.

Някои читатели могат да поискат да разберат повече за Службата по опазване на горите и водите и нейната важна роля при опазването на нашето природно богатство. Или пък могат да пожелаят да направят дарения, които са съпроводени и от данъчни облекчения. Можете да сторите и двете неща на адрес: Служба по опазване на горите и водите, 2727,21-ва Източна улица, номер 120, Тулса, Оклахома 74144. Или изберете 1(918) 585–1117. Или посетете техния уебсайт: http://www.tnc.org/. Кажете им, че ви изпраща „Фатални подозрения“.

Благодаря ви, че бяхте част от този забавен проект. Надявам се, че книгата ви е харесала. Ако пожелаете да споделите мислите си за нея, пишете ми на e-mail: [email protected]. Или посетете моя уебсайт: www.williambemhardt.com, където ще откриете препратки към уебстраниците на много от другите автори на тази книга.