Алекс Кош
Медиум на повикване (16)

Глава 16

Последен етаж на Златната болница. Кабинетът на главния лекар.

Главният лекар Шина Кацуги нервно барабанеше с пръсти по масата, превъртайки в главата си различни форми на извинение. По всичко излизаше, че най-добрият вариант ще е харакири. Доктор от болницата беше провел серия от експерименти върху болно момиче, които не бяха съгласувани нито с комисията, нито с роднините, беше пренебрегнал предпазните мерки и едва не беше заразил с нов вирус цялата болница. В резултат на това заразените бяха предизвикали ужасна суматоха, бяха убили охраната и самите те едва не бяха загинали. И, сякаш това не беше достатъчно, проблемът беше решен не от висококвалифицирани специалисти от най-добрата болница на Златния остров, а от начинаещ медиум-тийнейджър.

В кабинета надникна асистентката й Леночка, сладка миниатюрна жена с мила усмивка, едва достигаща метър и половина височина. Грижлива като майка, но ставаща истински цербер, ако някой прояви неуважение към шефката й.

— Мис Кацуги, някой си Семьонов иска да ви види, казва, че го очаквате. Да го пусна или да го изхвърля? Изглежда подозрителен.

Разбира се, мис Кацуги не планираше никаква среща със стария си познат. Освен това скоро се очакваше да пристигне адвокатът на семейство Палмър и тя трябваше да реши каква линия на поведение да избере. Да си бърбори със Семьонов изобщо не влизаше в плановете й.

— Кажи му, че…

— Че на драго сърце ще ме приемеш и ще ме почерпиш с кафе? — добродушно попита професор Семьонов, влизайки в кабинета. — Много мило от твоя страна.

Той погледна изразително асистентката и тя, дочакала обреченото кимване от страна на шефката си, отиде да приготви кафе.

— Уф, уморих се. Е, и денят вчера беше напрегнат.

Семьонов се строполи собственически на стола срещу мис Кацуги и с облекчение протегна крака.

— Да, денят наистина беше тежък — съгласи се жената. — И днес не е по-лесно. Затова говорете по-бързо, а не както обикновено обичате, с преамбюл, отклонения, цитати и намеци.

— Нервна ли си? — кимна разбиращо професорът, разроши сивата си коса с две длани и протягайки ръце нагоре, изпъна цялото си тяло. — И аз бих бил. Дубров такава каша забърка. Имаш голям късмет, че нито един пациент не е пострадал, въпреки че инцидентът при всички случаи ще навреди значително на твоята репутация.

„Ще навреди? — с горчивина си помисли главният лекар. — Много меко се изразява. Бих казала, че ще ме удави в лайна. Можеш да спасиш хиляди хора, но само веднъж да сгрешиш, и това ще зачеркне всичките ти усилия.“

— Дойдохте да злорадствате или има някаква друга цел? — недоволно попита жената.

— Както винаги, с остър език — подсмихна се Семьонов. — Разбира се, че има друга цел. Първо, исках да спася твоята мила… личност от предстоящите проблеми. Все пак ти си една от моите ученички. И второ…

— Нека спрем на първата цел — веднага каза мис Кацуги. — Как можете да помогнете?

Въпреки нееднозначния си характер и фанатичната жажда за нови знания, Семьонов винаги следваше правилата. По-точно, той правеше каквото иска, като стриктно спазваше официалните рамки. „Правилата не са създадени от нищото и не е за вашите пилешки мозъци да ги пренебрегвате“ — обичаше да повтаря Семьонов в дните, когато изнасяше лекции в института. Самата Шина Кацуги взе целия му курс през четвъртата си година и този мърляв, вечно разрошен професор беше любимият й лектор. Може би именно благодарение на поученията на Семьонов тя успя да стане главен лекар на най-добрата болница на Златния остров на толкова млада възраст.

— Колкото и да е жалко, ще трябва много да лъжете. Ще покрием Дубров и ще кажем, че е действал с твое разрешение и под пълен контрол. Вирусът е мутирал от само себе си, а не вследствие на неговите действия. Естествено, и заразяването на семейство Палмър е по тяхна вина, стаите с висока степен на сигурност не предполагат контакт с болния, а те явно са помолили сестрата да отвори защитния купол.

— Да, вие сте направо гений — тъжно се усмихна жената. — Но процесът ще се проведе под наблюдението на сензор, способен да открива лъжи. А полуистините в подобни ситуации не са достатъчни.

— С това ще се справим — намигна Семьонов. — Имам начини да измамя сензора без особени затруднения, а и освен това аз самият ще действам като свидетел.

Мис Кацуги много се изненада от изявлението му, тъй като професорът винаги е бил известен като яростен привърженик на стриктното спазване на всички правила.

— Да допуснем — предпазливо каза тя. — И тук плавно се приближаваме към втората ви цел. Какво искате да получите за вашата помощ?

— Разбира се, всички материали за вируса плюс Дубров да са изцяло на мое разположение. Той, разбира се, е идиот в живота, но е добър специалист. Ще го взема в моята лаборатория.

— С това няма никакви проблеми — облекчено издиша жената. — Дори всичко да се размине, повече не искам да го виждам в моята болница.

— Чудесно. Аз вече се разпоредих, скоро ще доставят малко устройство, способно да заблуди всеки сензор. Нова моя разработка, между другото. Наскоро изучавах понятието „истина“ и това как човек я определя за себе си и за околните. Получи се много интересно изследване, скоро ще бъде публикувана обширна статия на тази тема в „Научен бюлетин“.

— И това устройство работи?

— Гаранция почти деветдесет и осем процента. Охраната на семейство Михайлови имат такъв сензор, направихме много тестове.

Мис Кацуги, като всеки нормален човек, не обичаше да лъже, но просто не виждаше друг избор. Разбира се, ако искаше да запази работата си и да спаси репутацията на болницата. А гаранция от деветдесет и осем процента от такъв педант като Семьонов спокойно можеше да се закръгли на сто.

— Между другото, като споменахте Михайлови, как е момчето?

— Все още е в безсъзнание. Но тялото му е просто в идеално състояние, драскотините зарастват почти моментално, всякакви вируси в кръвта се унищожават от антитела за част от секундата.

— Примерът на Дубров не ти ли е достатъчен? — намръщи се мис Кацуги. — Искаш да се случи нова епидемия ли?

— Всички експерименти бяха проведени само след внимателна подготовка от група специалисти, получих и писмено разрешение от неговия баща. Освен това състоянието на Роман няма нищо общо с вируса, това не е заразна болест, а хиперактивиране на всички защитни функции на организма.

— Защо тогава продължава да е в безсъзнание?

— Може би собственото му тяло е решило, че за него ще е по-безопасно просто да лежи и да не се забърква в проблеми? — ухили се професорът.

— Сериозно? — попита Шина Кацуги. — Това твоя научна теория ли е?

— Една от тях — изобщо не се смути Семьонов. — Трябва да се радваш, че той е в безсъзнание и няма да стигне до изслушването. Младежът патологично не може да лъже, там никакво устройство не може да го спаси.

— Но той е основно действащо лице, него при всички случаи ще искат да го разпитат, ако не сега, то по-късно.

— Не е задължително. Момчето все пак пострада тежко. А и ако е действал в рамките на длъжностната си характеристика, то вместо него може да бъде изслушан ръководителят на болницата.

— Само че той няма такава характеристика и не работи тук.

В кабинета влезе асистентката с две чаши кафе и събеседниците известно време мълчаха, изчаквайки тя да излезе.

— Значи трябва да бъде назначен на работа със задна дата — продължи Семьонов, когато жената затвори вратата след себе си. — Това ще обясни участието му в лечението на момичето, освен това всякакви действия на младежа ще се считат за действия на болницата.

— На работа? И какво образование има? — изсумтя мис Кацуги. — Как си го представяш? Допуснах го до Князева и Палмър по лична молба на Макаров и с разрешение на роднините, но, разбира се, това по никакъв начин не беше отразено в документите.

— Работа като щатен медиум напълно ще му подхожда. Роман има удостоверение за стажант от Асоциацията на медиумите.

Мис Кацуги известно време мълча, премисляйки тази неочаквана мисъл.

— Да допуснем — каза тя накрая. — Но не мога да го уволня веднага след изслушването, би било твърде подозрително. А това означава, че той ще трябва да работи известно време в болницата, докато всичко се успокои.

— Тогава нека работи — махна с ръка професорът. — От това, което видях, момчето вече е доста добро в онмьойдо, ненапразно го обучава самият Джеймс Харнет.

— И легендарният Макаров.

— Да, да, и той също — бързо се съгласи Семьонов.

За факта, че момчето е станало медиум едва преди няколко седмици, професорът предпочете да премълчи.

— Добре, тогава ще се заема с оформянето на документите — решително каза Шина Кацуги, ставайки от бюрото. — Изслушването е насрочено за утре сутринта, надявам се, че ще успеем да се подготвим.

* * *

Църквата „Света София“. Килията на владиката.

Сивокосият мъж прокара ръка по дългата си брада, както правеше всеки път, когато започваше разговор.

— Брат Павел, разкажи ми повече за момчето, което хвана демона с голи ръце.

Инквизиторът седеше смирено на стола срещу владиката, с ръце на коленете и леко наведена глава. Килията на човека, отговарящ за всички земи около Барса, беше обзаведена минималистично, както подобава на свещеник, но върху солидната маса стоеше модерен лаптоп, защитен с руни.

— Начинаещ медиум, ученик на Джеймс Харнет. Вдъхва големи надежди, също така доста добре се справя с онмьойдо.

— И това е всичко? — подозрително попита владиката. — А произшествието на гробището? Казаха ми, че момчето се е осмелило да призове блуждаещ призрак на свята земя? За това се полага сериозно наказание.

Отец Павел се поколеба с отговора си, тъй като не искаше да създава неприятности на момчето, но в крайна сметка не посмя да лъже.

— Има подозрение, че това не е бил блуждаещ призрак, а душата на починал.

Владиката се намръщи.

— Това шега ли е?

— Мис Норн не можеше да пусне децата си: първо беше убита голямата Елла, след това и по-малкото момче — започна да обяснява инквизиторът. — Остатъчни образи преследваха жената, като постепенно изпиваха душата й. Това е нещо обичайно, аз лично работих с нея, помагах й да се примири със смъртта им, но на горката не й беше останал никой друг. За съжаление, ние не можем насила да върнем на човек желанието за живот…

— Това със сигурност ли са били остатъчни образи, а не неупокоени души? — прекъсна го владиката.

— Джеймс Хартнет извърши ритуала на упокоение по всички правила, той никога не е допускал такива глупави грешки. И аз самият чувствах, че в нея са се вкопчили „празнини“, както ги наричат медиумите. Михайлов обаче взе този остатъчен образ и привлече към него душата на мъртвото момче.

— Но на това са способни само светци!

— Като потвърждение може да послужи и появата на Ангела на смъртта. Очевидно беше дошъл за избягала душа.

— Така значи — замислено проточи владиката, завъртя екрана на лаптопа и натисна бутона „play“. — Е, тогава искам да ти покажа един интересен запис.

Изглежда видеото беше заснето от някоя от пътните камери, разположени покрай пътя. Черна спортна кола се движеше бавно, после вратата се отвори и от нея излетя мъж. Качеството на заснемането беше доста ниско, но инквизиторът без проблем успя да разпознае човека като Роман Михайлов. След това гумата на колата се спука, тя поднесе и се удари в дърво. От колата изскочи шофьорът и последва кратък, но интензивен сблъсък, в края на който Роман дълго повръщаше кръв, а вторият участник лежеше в безсъзнание. После и двамата дойдоха на себе си, поговориха кротко, извикаха такси и потеглиха.

— Това място анализирано ли е вече? — уточни отец Павел.

— Разбира се. И там бяха открити остатъчни следи от тъмно присъствие.

— Разбирам — провлачи инквизиторът. — Явно вече можем да не се притесняваме за избягалия демон и да отменим тревогата?

— Това е очевидно. По-добре ми кажи какви изводи направи от това видео?

— Ако не греша, шофьорът беше Дони Палмър, нали? Той чакаше Роман в трапезарията онзи ден, когато изпълнявахме ритуала за екзорсизъм, и очевидно избягалият демон се е добрал до него. Първо демонът напълно е подчинил момчето, последвала е схватка с медиума и той по някакъв начин унищожи демона.

— И аз мисля така. Този шофьор трябва да бъде изследван, за да се уверим, че демонът е напълно унищожен, но при всички случаи медиумът притежава някакви способности и имаме нужда от него.

Отец Павел кимна в знак на съгласие.

— Още при първата ни среща забелязах, че момчето има много чиста и силна душа.

Владиката обърна лаптопа обратно към себе си и започна бързо да въвежда нещо със скорост, нехарактерна за толкова възрастен човек.

— Не бих искал да губим време. Веднага ще отправя молба до Асоциацията на медиумите да го командироват в нашата църква.

— Аз вече му направих предложение — предпазливо каза отец Павел. — Може би не трябва да оказваме натиск върху момчето, това може да развали всичко. Младежки максимализъм и така нататък…

— Не, не може да чакаме. Технически той вече е участвал в ритуал за екзорсизъм. Лично за мен това е повече от достатъчно, за да позволя момчето да стане послушник.

— А ако той въпреки това не се съгласи?

— Ако не иска неговият приятел да бъде подложен на всички процедури, които се полагат на някой обладан от демони, тогава ще се съгласи. Но като морков ще му предоставим достъп до нашите архиви, разбира се, на най-ниско ниво, както и съответните надбавки. Започни ти да работиш с него, заинтригувай го. Не ми е работа аз да те уча, в края на краищата.

* * *

Централен офис на СБРЗО в Барса.

В заседателната зала се бяха събрали най-добрите специалисти на научния отдел, онези, които знаеха как да говорят разбираемо, командирите на разчистващите отряди и висшестоящото началство, включително главнокомандващият на целия окръг — Виктор Гарибалди.

— Е, казвайте, какви са новините? — недоволно попита добре охранения мъж в костюм, дишайки тежко. — Защо трябваше да идвам тук рано сутринта в почивния си ден?

— Сега е дванадесет часа на обяд — навъсено отбеляза Князев. — И в СБРЗО няма почивни дни, само смени.

— Князев? — учудено го погледна главнокомандващият. — А вие какво всъщност правите тук? Бяхте отстранен.

— От позицията командващ отбраната на Барса — отговори Князев, свивайки юмруци и карайки мускулите на ръцете си да опънат ризата и сакото му до скъсване. — А тук присъствам в качеството си на капитан на един от отрядите.

Думите му бяха подкрепени от тихото мърморене на останалите командири на отряди. Те бяха десетима и всички, разбира се, бяха изцяло на страната на Князев в историята с Орлов.

— Добре, да допуснем — леко пребледнявайки, каза главнокомандващият и бързо смени темата: — И все пак защо ме извикахте? Обикновено всички въпроси се решават без лично присъствие.

Думата взе един от учените.

— Получихме много интересни данни от последния портал. Може би това ще ни даде ключа за отваряне на портали към Лимба вече от наша страна.

— Оттук нататък по-подробно — веднага прояви интерес Гарибалди.

Основната причина за липсата на пълноценни експедиции до Лимба досега беше невъзможността да се създадат портали от земята към Лимба или поне да се задържи нивото им. След появата си порталите се насищаха с енергия и постепенно преминаваха на следващите нива, пропускайки все по-силни демони, и категорично не се препоръчваше затварянето им да се забавя. Последният път, когато порталът продължил до седмо ниво, бил унищожен цял град. Възможността да се отварят портали от земята към Лимба можеше да позволи по-добро проучване на местообитанието на демоните и знание как да се воюва с тях. И подобно достижение веднага щеше да впише името на човека, отговорен за него, както в аналите на историята, така и в правителствените списъци за награди.

— Бяха засечени необичайни изкривявания на параметрите. Първоначално датчиците показаха, че порталът към Лимба се отваря нормално. Нищо не предвещаваше преход към следващо ниво, а той скочи направо от второ на четвърто. Потокът от енергия, поглъщан от портала, се увеличи няколко пъти, сякаш е бил подложен на външно въздействие.

— Това не е нормално, нали? — неуверено уточни Гарибалди.

Въпреки че командваше всички служби на СБРЗО, той никога не се задълбочаваше в техните дела, предпочитайки общото управление, което за него лично се заключаваше в посещаване на светски мероприятия и предаване на висшестоящите лица на предварително подготвени от многобройни помощници доклади. Навремето и военното си звание беше получил за прослужени години, без никога да е участвал в бойни действия, затова се стараеше да не пречи на работата на добре смазаната машина. Но днес го извикаха лично, като го увериха, че проблемът е твърде сериозен.

Князев едва сдържа ехидното си изсумтяване, гледайки нервния дебелак. Гарибалди, както винаги, реагира на възможността да получи още една звезда на пагоните си, сякаш това е целта на живота му.

— Това е абсолютно ненормално — невъзмутимо отговори ученият. — Нивата на порталите пряко влияят на силата и броя на демоните, които могат да преминат през тях. От момента на създаване на системата за оповестяване можем съвсем точно да определим какво ниво ще бъде даден портал. Времето за преминаване към следващото ниво също се изчислява много точно с помощта на формули и никога не се променя.

— И какво означава това?

— Благодарение на Олег Князев получихме информация, че порталът може да е бил повлиян от медиум, ученик на Джеймс Харнет. Във всеки случай в този момент той е бил с отряда на СБРЗО.

— Цивилен е бил допуснат близо до портала? — попита един от командирите на отряди, мечкоподобен също като Князев. — Защо, за бога?

— Ние просто карахме момчето — предизвикателно отговори Князев. — Бяхме го оставили в бронирана кола, но самото му присъствие беше достатъчно. Освен това момчето ни каза, че същото се е случило преди три седмици с друг портал. Изтеглих цялата информация за този портал и нашите специалисти потвърдиха, че показателите наистина са подобни.

— Какво⁈ Човек помага на демоните? — намръщи се Гарибалди. — И къде е той? Надявам се, че сте го арестували?

— Въздействието е неосъзнато, а и засега това е само теория — трепна ученият. — Нямаме други следи и затова си струва да започнем поне с нещо.

— Тогава започнете с разпит!

— Първо, фамилията на момчето е Михайлов, и никой няма да позволи да бъде арестуван просто така — намеси се Князев. — И второ, той е ученик не само на Джеймс, но и на Макаров, чували ли сте за нещо подобно? — той се усмихна криво. — Въпреки че, ако поемете цялата отговорност, ние с удоволствие ще изпратим отряд за него.

Гарибалди не просто пребледня, а буквално посиня в лицето.

— Ма… Макаров? Онзи същият?

— Точно така — многозначително кимна Князев, наслаждавайки се на реакцията на своя пряк и напълно неуважаван началник. — Затова предлагам да не режем от рамото, а да действаме по-внимателно. Дори бих казал по-нежно. Освен това моят човек ме увери, че по време на пробива демоните, напротив, с всички сили са се опитвали да убият младежа.

— Нали е бил в бронирана кола? — попита друг командир.

— Чакалите се втурнаха към колата с момчето, сякаш вътре има мед, и не обръщаха никакво внимание на моите хора — обясни Князев. — Отстрелвахме ги като на полигон.

— Еха! — подсвирна мечкоподобният. — А всички медиуми ли предизвикват такава реакция или само този? И аз бих искал да имам един такъв в моя отряд. Винаги съм обичал да ловувам на жива стръв.

Останалите командири веднага започнаха да обсъждат, а учените неочаквано подкрепиха интереса им, като започнаха да правят различни предположения за причините за такава агресия в демоните.

Гарибалди почувства силно разочарование, осъзнавайки, че в близко бъдеще няма да чуе никакви подробности.

— И все пак какви ще са следващите ни действия? — попита Гарибалди, опитвайки се да направи гласа си заплашителен.

— При нас има щатни медиуми, така че защо да не наемем още един? — предложи Князев. — Ще назначим момчето като консултант в нашия отряд. Нека идва с нас до порталите, а ние ще изследваме реакцията им. А научният отдел ще осигури подходящата апаратура за измерванията.

— А защо точно във вашия отряд? — недоволно попита мечкоподобният командир на отряд.

— Защото Роман вече участва в едно излизане с нас. Ще го оформим със задна дата, така младежът ще получи паричен бонус, мисля, че за тийнейджър това е добър стимул да продължи сътрудничеството.

— А ако все пак откаже? — скептично попита Гарибалди. Лично той смътно си представяше какъв паричен бонус би могъл да го накара да отиде на затваряне на портал.

— Точно за това ни трябва вашата помощ — каза ученият. — Трябва да се окаже натиск върху Асоциацията на медиумите, за да принудят момчето да приеме нашето предложение.

* * *

Многопрофилна болница номер едно. Три дни по-късно.

Отворих очи и се взрях в познатия бял таван. Може би, когато дойда на себе си след поредната бъркотия някъде другаде, освен в болница, или дори по-добре изобщо да не губя съзнание, това ще бъде още по-голямо чудо от самия факт на попадането ми в друг свят.

— Апхчи!

Кихнах толкова силно, че направо подскочих в леглото, и продължих да кихам в продължение на няколко минути. В стаята се втурна нервна медицинска сестра и се засуети около мен в опит да ми помогне по някакъв начин.

— Всичко… апхчи… е… апхчи… наред — уверих я аз.

Зачудих се, ако в този свят, благодарение на изместването на оста на света, са се материализирали различни същества и магии, то как ли е ситуацията със суеверията? И те ли действат? Тогава сега някой много активно ме споменава.