Алекс Кош
Прокълнат (21)

Епилог

Барса, преди 10 години

— Все още не разбирам защо вземат такава огромна цена — раздразнено каза Джеймс. — Това е просто слаб призрак, който не иска да нарани никого.

Беше облечен със светъл анцуг и с преметнат през рамо тъмносин спортен сак.

— Всяка работа трябва да бъде заплатена — търпеливо повтори Макаров. — Знаеш ли колко медиуми от тези, които Асоциацията приема за ученици, умират годишно?

— Откъде да знам — раздразнено отвърна Джеймс. — Прекарвам цялото си време да изучавам онмьоджи, а не безполезни статистики. Числата не са моята сила, да знаеш.

— Половината — отвърна старецът и го чукна по челото. — Ние рискуваме всеки път, когато поемем задача. Освен това с твоите руни трябва планина от енергопроводяща хартия, а тя никак не е евтина. Или планираш да работиш на загуба?

Джеймс сви рамене.

— Разбира се, че не. Но на мен не ми трябва много, само колкото да стига за апартамент под наем и храна. Знаеш ли, както казваше баща ми, не можеш да спечелиш всички пари.

— Без втора част тази фраза звучи някак непълна — Макаров намигна. — „Не можеш да спечелиш всички пари, но си струва да опиташ“ — така ми харесва повече.

— Каква глупост — пренебрежително изсумтя Джеймс. — По-добре кажи кога ще проведеш обещания изпит, след което ще се освободя от твоята опека.

Макаров потупа младежа по рамото.

— Скоро, скоро. Просто трябва да се справиш със съществото, което живее в подземието на една селска къща, и можеш да бъдеш свободен.

— И ще получа карта на пълноценен медиум? — недоверчиво попита младежът.

— Разбира се — очите на стареца злорадо се присвиха. — И ще можеш да отидеш където си искаш, за да правиш добро на хората безвъзмездно и безкористно. Точно както ти харесва.

Чистите и добри очи на Джеймс Харнет, който вече пет години се водеше личен ученик на члена на Управителния съвет на Асоциацията на медиумите Дмитрий Макаров, грейнаха в очакване.