Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (63)

4

— Лори! Сервирай на всички! За моя сметка!

Джак седеше в любимото заведение на Болтън, пиеше бира и се преструваше, че чете „Ритника“. Вдигна глава и се огледа, като чу гласа на Джеръми. Беше започнал да мисли, че си губи времето, че няма никакъв шанс Болтън да дойде тук след онази свада, обаче очевидно той не беше човек, който се отказва лесно. Един добър начин да успокоиш чувствата, е да платиш пиенето на всички.

Болтън беше следван от очевидно нещастната Дон. Той видя Джак, кимна му, обаче не спря до него. Застана до бара и започна да оглежда помещението, докато голяма част от редовните посетители се втурнаха нататък, за да получат безплатното си питие. Джак остана на мястото си, загледан в Дон. Тя стоеше до любимия си, изглеждаше смутена, очите й бяха зачервени, като да беше плакала. Проблеми в рая? Ако беше така и ако той не успееше да разбере какво е, може би…

— Добре, всички! — извика Болтън, вдигнал ръка с бутилката „Будвайзер“ в нея. — Искам да се запознаете с моята дама. Дон.

Лицето на Дон почервеня, когато тълпата се разшумя и оттук-оттам се чу по някое „здравей“.

— Просто искам да знаете, че днес Дон ме направи най-щастливият човек на земята.

О, по дяволите. Ще се женят? Кристи ще…

— Днес открих, че тя ще ме направи татко!

Дон доби пурпурночервен цвят, докато всички започнаха да я засипват с поздравления. Джак можеше единствено втренчено да гледа сияещия Болтън, който вдигна бутилката още по-високо.

— За Дон!

Тълпата повтори наздравицата и всички отпиха — всички, с изключение на Джак и Дон. Нейното изражение даваше ясно да се разбере, че бременността й не е желана. Джак имаше чувството, че ще иска детето още по-малко, когато разбере, че негов баща е вуйчо й. А Кристи… Ако беше мислил, че тя ще изпадне в нервна криза при мисълта за предстояща сватба, какво ли щеше да е, когато научеше за бременността на дъщеря си? И особено когато научеше… После забеляза, че щастливо усмихнатият Болтън се приближава към него, като влачи Дон за ръката.

— Хей, Джо! Чу ли?

— Разбира се. — Джак вдигна чашата си и Болтън се чукна с него. — Поздравления, човече! И на вас също, млада лейди. — Дон само кимна.

Болтън каза:

— Това тук е Джо Хенри, скъпа. Срещнахме се онзи ден. Той е запален по видеоигрите и освен това е много добър.

— Приятно ми е — каза Джак. Следващите думи не искаха да излязат от устата му, обаче Джак се застави да ги произнесе: — Като ви гледам вас, двамата родители, бебето със сигурност ще е много красиво.

— Повече от красиво — специално. И то по много, много начини. — Посочи книгата, която лежеше на масата пред Джак. — На него никога няма да му се наложи да бъде дисимилирано, защото никога няма да бъде асимилирано. Ще бъде Човек Ритник по рождение.

Джак потупа с пръст по фигурката, изобразена на корицата.

— От самото раждане!

— Не си ли я прочел още? Вероятно четеш много бавно.

— Изучавам внимателно всяка дума. Не мога да изразя с думи колко много се забавлявам.

Джак хвърли поглед на корема на Дон. Сега разбра естеството на „проекта“ — „мисията“, за която Болтън беше споменал. Дали това не беше и „ключът“, за който говореше той?

След това премести поглед върху Болтън и се запита какво ли става в главата му. А накрая изпи и последната капка бира и се изправи.

— Иска ми се да можех да остана за веселбата, Джери, но трябва да съм на друго място.

— Сигурен ли си, че не мога да ти купя още една бира?

— Трябва да побързам.

Планът на Джак беше да изчака Болтън тук и да побъбри с него в опит да открие какво е намислил… Да изтръгне още малко информация от него, преди да се срещне с Кристи. А обявяването на бъдещото бащинство правеше това неотложно. Също така беше накарало Джак да се страхува от срещата с клиентката си.

Трябваше обаче да направи едно изключително важно телефонно обаждане, преди да се срещне с нея.