Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (24)

8

Джулия чу тревожния вик на Аарон, но не му обърна внимание и отвори. Джеръми Болтън стоеше на прага. Обикновено грижливо сресаната му коса беше силно разрошена от вятъра, красивите му черти бяха ужасно разкривени. Веждите му бяха буреносно смръщени и му придаваха заплашителен вид. Приличаше на изваден от равновесие човек. А Джулия знаеше, че когато е в такова състояние, другите трудно стигат до него.

Но, господ да й е на помощ, той пак беше неустоимо привлекателен. Тя не беше от жените, подвластни на сексуалното желание, и беше изключително доволна от този факт — сексуалните връзки понякога се превръщат в абсолютна бъркотия и отвличат вниманието на човек от работата му. Обаче Джеръми Болтън беше наистина привлекателен, мъжествен. Тя винаги се беше отнасяла с пренебрежение към идеята за животинското привличане, но у този мъж наистина имаше нещо. Може би отделяше много феромони. Каквото и да беше, тя беше срещала изключително малко мъже в живота си, които можеха да й въздействат по този начин… почти да я направят… импулсивна. Да я накарат да поиска да почувства приятната ласка на брадата му по зърната й…

Стоп. Престани с тези мисли.

Инстинктите и импулсите могат да вървят по дяволите. Да им се поддаде беше в противоречие със здравия разум и нямаше да доведе до нищо добро. Не можеше да подложи на риск своята неутралност, научната си обективност.

— Влез, Джери.

Той се спря за секунда, после пристъпи вътре. Смръщи дори още по-силно вежди, когато видя Аарон.

— Мисля, че дължиш извинение на доктор Леви — побърза да каже тя.

Забеляза, че Аарон беше отишъл във възможно най-далечния ъгъл на стаята и се беше прикрил зад един стол. Лицето му беше силно пребледняло, беше почти напълно лишено от цвят.

Джеръми продължаваше да го гледа втренчено.

— Как успя да се измъкнеш от багажника ми?

Аарон само поклати глава. Изглежда изпитваше толкова силен ужас, че не можеше да говори.

Джулия каза:

— Извинението, Джеръми. Чакаме.

Погледът му остана прикован в Аарон.

— Той иска да сложим край на експеримента. Иска отново да ме затвори.

— Не. Той не иска нищо подобно.

— Казаха ми…

— Подвели са те. Излъгали са те. И, за твоя информация, най-сигурният начин да се сложи край на експеримента е доктор Леви да изчезне. Това ще бъде краят за теб. Никога няма да видиш отново слънчевата светлина.

Без да каже дума, той й хвърли поглед, после продължи да гледа втренчено Леви.

Джулия продължи да настоява.

— И за секунда не помисляй, че би могъл да се изплъзнеш. Медицинският експеримент, на който си подложен, е под егидата на правителствена агенция, която има неограничени ресурси и дълга ръка. И може да бъде също толкова безмилостна като теб. Ще те проследят и когато те намерят, няма да бъдат мили и снизходителни. Погледни ме, Джеръми.

След няколко секунди той обърна сините си очи към нея.

— Слушай внимателно какво ти казвам. Този експеримент е много важен за определен брой хора, които имат почти неограничена власт и са предимно от отделите за разузнаване и сигурност. Ако попречиш на напредъка на науката, те много ще се ядосат. И този гняв ще се изсипе върху теб — по начини, които няма да са в съгласие с Женевската конвенция.

Надяваше се той да не помисли, че преувеличава. Защото не беше така.

— Искам да ти кажа в този момент и право в лицето, че доктор Леви е сто процента на страната на експеримента, който и не би бил възможен без него. Той е един от създателите на D-287. Има не само интерес към проекта, но също така е инвестирал в него. Той иска ти да успееш. Мога ли да се изразя по-ясно от това, че да те накарам да разбереш?

Усети как част от напрежението у Джеръми се стопява. И продължи:

— Лъгала ли съм те някога, Джеръми?

След кратка пауза, той поклати глава.

— Не. Поне аз не знам да е имало такъв случай.

— Е, не съм. И след като случаят е такъв, вярвам, че дължиш извинение на доктор Леви.

Той отново погледна Аарон, след това сви рамене.

— Съжалявам, докторе.

Аарон изглеждаше изумен. Устата му се отвори и затвори няколко пъти, преди да успее да каже нещо.

— Съжаляваш? Ти щеше да ме убиеш!

Джеръми се усмихна.

— Не. Просто щях да те повозя малко. Получих грешна информация за теб, това е всичко. Чух, че ако някой ме предаде, това ще си ти. Но щом доктор Века казва, че информацията е грешна, предполагам, че е така. Грешката е моя. Не изпитвам лоши чувства към теб, окей?

Аарон просто остана на мястото си с вкаменено лице, но Джулия продължи да настоява, да подтиква и него.

— Аарон, трябва да оставим това зад себе си и да продължим напред.

Най-накрая той вдигна ръце — жест, който означаваше, че се предава, че приема извинения, че капитулира.

— Добре, добре.

Джулия плесна с ръце.

— Прекрасно! А сега искам да ви видя да си стиснете ръцете.

— Не виждам защо това да е необходимо. Ако ние…

— Хайде, хайде. Нали така правят мъжете. Знак за мир, нали така? Искам между вас да има мир.

Джеръми, изглежда, също не изпитваше охота, но все пак пристъпи напред и подаде ръка.

— Съжалявам за недоразумението, докторе.

Аарон се поколеба за миг, после хвана ръката му и я стисна крепко. Но преди да я освободи, я вдигна към очите си, за да я разгледа.

— Какво е това? Татуировка?

Джеръми издърпа ръката си.

— Да. Направих си я преди две седмици.

Джулия гледаше, без да премигва, странната фигурка, подобна на паяк, между палеца и показалеца му. Главата много приличаше на диамант и…

— Изглежда, като че ли има четири ръце.

Джеръми се усмихна.

— Така е. Това е Човекът Ритник.

— И защо са му тези допълнителни ръце?

Усмивката му стана колеблива.

— Не знам със сигурност. Не съм се сетил да попитам. Нещата са такива, каквито са, предполагам.

Татуировки. Джулия никога не ги беше разбирала. Постоянни рисунки върху кожата… За какво? Но от друга страна, тя не разбираше и хората, които носеха бижута. Кой би си направил този труд?

— Е, както и да е. Сега, когато всички ние отново сме приятели, можем да се върнем към въпросите на работата и да се фокусираме върху проекта…

— Не забравяме ли нещо? — запита Аарон. — Онова тяло, мъртво, с лицето надолу във ваната?

Джеръми доби глупав вид.

— Мисля, че малко се поувлякох.

Джулия го гледаше втренчено.

— Защо го направи, Джеръми?

— Ти каза, че той се мъчи да ме раздели с Дон. Знам, че идеята е на майка й. Трябваше да спра един от тях. Нямаше как да посегна на майка й, без да причиня страдание на Дон, затова избрах него.

Джулия знаеше, че може да предизвика насилие със смъртоносен изход, като осведоми Джеръми за Герхард и за онова, което той знаеше. Обаче не можа да се сдържи. Да го наречем, експеримент в рамките на другия такъв. Джеръми като че ли понасяше добре терапията с D-287, но без да има провокация, не можеха да бъдат сигурни, че постигат някакъв реален ефект. Герхард им беше предоставил възможност да му инжектират, така да се каже, външен стимул. Тя се беше надявала, че Джеръми ще намери разумно решение, че ще приеме рационално поведение и така ще потвърди успеха на терапията. Но дори да се отдадеше на невъздържаност и насилие, пак щеше да ги снабди с ценни данни за хода на експеримента. Радваше се, че беше избрал Герхард за мишена на гнева си. Защото той знаеше прекалено много.

Джеръми, за пореден път, сви рамене.

— Не разбирате ли, нямах избор.

— Разбира се, че си имал избор! — извика Аарон. — Можеше да престанеш да се виждаш с момичето!

Джеръми присви очи, лицето му доби мрачно изражение.

— Това не влизаше във възможните опции, докторе. Никой не може да застане между мен и Дон.

— О, хайде! Сигурно има дузини, стотици жени…

— Не! Само Дон. Тя е единствената за мен.

— Нима? — запита Аарон.

Джулия вдигна ръка.

— Ще изпаднете в положение, от което няма изход. Стореното е вече сторено. Не разбирам обаче, защо си прибягнал до толкова безразсъдно действие.

— Исках да получа отговори на определени въпроси.

— Нямаше нужда да го убиваш.

— Напротив. Казах ти: той застана между мен и Дон, а исках още да разбера какво е научил и каква част от него е казал на майка й.

— А после си оставил тялото там, където лесно може да бъде открито. Защо?

Аарон каза:

— Искал си да покажеш на света какво изящество можеш да постигнеш в мъченията, нали?

Джеръми не каза нищо отначало, но изражението му ясно им даде да разберат, че попадението е било абсолютно точно. След това Джеръми направи крачка към него.

— Ти как научи за…?

— Веднага престанете! — каза Джулия, бързайки да се намеси, преди нещата да са излезли от контрол. — Постъпил си глупаво, но ние ще се погрижим.

Джеръми се обърна към нея.

— Ние?

— Нашите хора. Онези, които ти искаш да останат на правилната страна. Те са експерти в почистването на сцени на местопрестъпление. — Щеше да им се обади веднага, щом Джеръми си тръгнеше. — Междувременно, утре ще докладваш в кабинета ми за удвояване на дозата.

Джеръми присви очи.

— Какво ще ми причини това?

— Нищо, което да се забележи.

— По-добре не. Напоследък се чувствам прекрасно и искам това да остане така. Не искам абсолютно нищо да застане между мен и Дон. Това ми е приоритет номер едно.

Аарон каза:

— Твоят приоритет номер едно е терапията.

Джеръми поклати глава.

— Не си разбрал правилно, докторе. Подлагам се на терапията само за да можем с Дон да останем заедно. Аз и Дон — само това има значение. И всеки, който се опита да застане между нас, ще пострада. Защото аз и Дон… — Той се усмихна като човек, който знае най-голямата тайна на света. — Ние ще променим всичко.