Мери Макниър
Да се завърнеш на езерото Бътърнът (28)

28.

— Значи… оставате? — повтори Джакс, защото не беше сигурна дали да повярва на онова, което току-що й беше казала Али.

— Оставаме — потвърди Али и се усмихна унило.

— Това е най-хубавата новина, която съм чувала от дълго време — радостно заяви Джакс. Али и Уайът бяха дошли в Бътърнът само преди три месеца, но вече й беше невъзможно да си представи живота тук без тях. — Тогава предлагам наздравица. — Вдигна кутията с кока-колата си. — За Али и Уайът, които остават в Бътърнът.

— Да пием за това — каза Карълайн и трите се чукнаха.

Беше вечер и те седяха около масата в кухнята на Джакс и ядяха пицата, която Али и Карълайн бяха донесли. Джой, Джоси, Джейд и Уайът бяха приключили с вечерята си и гледаха филм в дневната, а Джена, вече на две седмици, спеше в кошчето си на горния етаж. Бейбифонът примигваше на масата пред Джакс.

— Джакс — престорено неодобрително каза Карълайн, — нима си помисли, че Али ще замине заради някакъв си мъж? Ако от Бътърнът си тръгваше по една жена всеки път, щом връзката й не провърви, в града нямаше да останат жени.

— Не, разбира се, че не съм си го помислила — отговори Джакс. — Тревожех се, че след като прекара лятото тук, Али може да реши, че Бътърнът е твърде скучен за нея, това е всичко.

— Скучен? — недоумяващо повтори Али. — Кое по-точно беше скучно, Джакс? Че Уайът и аз избягахме от вилата по време на бурята? Или че ти роди в дома ми?

Джакс се засмя. Али беше права.

Зелено-кафявите очи на Али изведнъж станаха сериозни.

— Когато Уайът каза, че това е домът ни, осъзнах, че той има право. Тук наистина е нашият дом. Може да живеем на много места и пак да не намерим някое, което да почувстваме като дом така, както тази порутена стара вила. Случилото се между мен и Уокър няма да отслаби чувството, че това е домът ни. Пък и нещата в работата стават интересни. Сара започна да ме води в ателиета на художници и ще ми възложи да отговарям за връзките ни с тях.

— Това е чудесно — засия Карълайн.

— Има само една засечка в целия план с оставането ни — продължи Али и отчупи парченце от едната от курабиите с шоколад, които беше изпекла за Джакс. — Когато казах на Уокър, че не искам да го виждам повече, не съзнавах, че това ще бъде невъзможно в градче с големината на Бътърнът.

— Често ли го виждаш? — попита Карълайн и си отвори още една кутия с газирана вода.

Али въздъхна.

— Непрекъснато. На бензиностанцията, в бакалията, в банката — отброи на пръсти тя. — Въпросът е къде не го виждам.

— Няма проблем. Ще свикнеш — успокои я Карълайн, но гласът й не прозвуча убедено.

— Може би — съгласи се Али, — но е адски неловко. И странното е, че докато аз се правя, че не го забелязвам, той ме гледа втренчено, сякаш иска да привлече вниманието ми. А в бакалията онзи ден направо тръгна към мен. Аз, разбира се, избягах, но той сякаш искаше да ми каже нещо.

— Може би наистина е било така — обади се Джакс.

Али повдигна рамене.

— Мисля, че Уокър няма какво повече да ми каже.

— Казал ти е, че се нуждае от време, а не че не държи на теб — подчерта Карълайн.

Али се намръщи, все още чупейки курабията.

— Не, не ми е казвал, че държи на мен. Всъщност мисля, че по свой начин държи на мен, но не е готов за сериозна връзка. И знаете ли какво? — попита Али, поглеждайки първо едната, а после другата си приятелка. — И аз не съм сигурна дали съм готова.

— Защото се чувстваш виновна ли? — попита Карълайн.

— И да, и не. Докато бяхме заедно, бях толкова увлечена от момента, че… не мислех за Грег толкова много, колкото би трябвало.

— Не знаех, че има ръководни насоки за това — подхвърли Карълайн.

— Няма, но понякога ми се иска да имаше. Как може да се влюбиш в някого, когато все още си спомняш колко много си обичала друг?

В същия миг бейбифонът изпращя и трите се заслушаха. Чу се леко шумолене и изплакване, а после настъпи тишина.

— Всичко е наред — каза Карълайн, стана и започна да разчиства масата. Али й помогна.

— Това е най-дългият й сън — рече Джакс и погледна часовника си. — Шест часа.

— Шест часа е изумително за бебе на две седмици — окуражително каза Али, прибирайки мръсните чинии от масата. — Сигурно ще спи много.

— Може би — отговори Джакс и се намръщи. Не мислеше за циклите на сън на бебето, а защо Джеръми все още не се е върнал вкъщи тази вечер. Беше се обадил по-рано и бе казал на Джейд да й предаде, че ще закъснее, но не му беше присъщо да не говори лично с Джакс. Както и да закъснява след работа. Особено след като в дома си имаше новородено бебе.

Карълайн сякаш прочете мислите й и попита:

— Къде е Джеръми, миличка?

— О, той ще работи до късно днес. Скоро ще си дойде — уклончиво отговори Джакс и понечи да прибере остатъка от пицата.

— Не, недей — скара й се Карълайн и грабна кутията от ръцете й. — Тази вечер ние ще свършим всичката работа, въпреки че ти усложняваш нещата за нас, като отказваш да си купиш съдомиялна машина.

— Обичам да мия чинии — отговори Джакс, но не се опита да помогне на приятелките си, докато ги миеха. Не беше свикнала да я глезят, но тази вечер мислите й бяха твърде заети с отсъствието на Джеръми, за да възрази. Тревожеше се какво би могло да означава това. И се страхуваше твърде много, за да се замисли по-сериозно по въпроса.

— Нещо не е ли наред, Джакс? — попита Али, докато бършеше чиния.

— Не — побърза да отговори Джакс и поклати глава. — Добре съм.

Али обаче не й повярва. Тя остави чинията в бюфета, закачи кърпата и седна до Джакс.

— Питам се дали с ново бебе вкъщи става по-лесно всеки следващ път, или винаги е сякаш за пръв път? — попита Али.

— По малко и от двете — призна Джакс и после, за своя изненада, се разплака.

— О, Джакс. — Али я прегърна. Карълайн престана да бърше кухненския плот и също отиде да я утеши.

— Добре съм, наистина — настоя Джакс. — Само съм малко изнервена и прекалено чувствителна.

— Как няма да си — окуражи я Али. — Да имаш бебе е изтощително. Особено липсата на сън. — Тя леко потрепери, спомняйки си колко трудно й беше, когато Уайът беше бебе.

— Пък и хормоните — добави Карълайн. — Когато донесох Дейзи у дома от болницата, непрекъснато ревях като уплашено хлапе на Хелоуин.

Джакс се помъчи да се усмихне, докато бършеше сълзите си с хартиената кърпичка, която й беше дала Карълайн, но знаеше, че причината не е липсата на сън или хормоните, а страхът. Чист и неподправен страх, че закъснението на Джеръми има нещо общо с факта, че е открил изчезването на парите от спестовната сметка за колеж.

— Не ви заслужавам — благодарно каза тя и прегърна първо едната и после другата си приятелка.

— Разбира се, че ни заслужаваш — увери я Али. В същия миг на вратата се появи Уайът.

— Мамо, филмът свърши — обяви той, сънено търкайки очи.

— Вече? — попита Али. — Не го ли пуснахме по видеото преди малко?

Уайът поклати глава.

— Не, наистина свърши. Искаш ли да знаеш какво стана? Мога да ти разкажа целия филм.

— Добре, но хайде да бъде по пътя, докато се прибираме. — Али се усмихна извинително на Джакс и я попита: — Добре ли си? Не се налага да тръгнем веднага. Може да почакаме, докато се върне Джеръми.

Карълайн кимна в знак на съгласие.

— Не, моля ви — отговори Джакс. — И двете сте на работа утре, забравихте ли? А и съм много по-добре, след като си поплаках.

Джакс се сбогува с Али, Уайът и Карълайн и изпрати дъщерите си да спят. По някакво чудо и трите си легнаха, без да се оплакват или да възразят.

След това провери Джена. Тя все още спеше, дишайки равномерно. Джакс оправи памучното й одеялце, излезе от стаята и безшумно затвори вратата.

Слезе в дневната и зачака. Стана девет и половина. После десет. След това десет и половина. Къде е Джеръми, зачуди се тя и почувства надигаща се в гърдите й паника. И защо не се обажда?

Най-после, малко преди единайсет, когато навън започна да ръми лек дъжд, Джакс чу, че пред къщата спира кола. Някой слезе и колата потегли. По чакъла на алеята се разнесоха стъпки. Тя стана от дивана и погледна през прозореца на дневната. Беше Джеръми, но изглеждаше… различен. Залиташе. Болен ли беше? Джакс забърза да му отвори вратата.

— Джеръми? Добре ли си? — попита тя.

Той спря на стълбите и леко се наклони на една страна.

— Добре съм — дрезгаво отговори, мина покрай нея и влезе в къщата. Джакс инстинктивно потрепери, когато долови миризмата на уиски, разнасяща се от него.

— Джеръми, пиян ли си? — попита тя, защото не можа да повярва на обонянието си. Затвори вратата и го последва в дневната, където той тромаво се отпусна на фотьойла. Джакс седна на дивана, за да бъде на разстояние от него. Имаше чувството, че не познава този Джеръми. Той й се струваше непознат.

Може би защото нито веднъж през всичките им години заедно не го беше виждала пиян. За разлика от Джакс, която беше пълна въздържателка, той пийваше от време на време — чаша шампанско на сватбата им, по някоя бира, докато играеше покер — но никога толкова много. Веднъж Джеръми й каза, че преди години решил, че напиването вечер не си заслужава цената на махмурлука на другия ден. Джакс обаче имаше друга теория защо Джеръми не преминава границата с пиенето. От уважение към нея. И заради хаоса, който бе създал алкохолът в семейството й.

— Какво има, Джакс? — попита той и я погледна с малко помътнели очи.

— Нищо — мрачно отговори тя и отмести поглед встрани. — Не ти отива да си пиян.

Последва дълго мълчание.

— Не ми отива, а? — попита Джеръми с нехарактерен за него сарказъм. — А знаеш ли какво не отива на теб, Джакс? Не ти отива да лъжеш.

Тя врътна глава и го погледна, твърде изненадана, за да каже нещо.

— О, не се прави, че не знаеш за какво говоря.

— Не знам — отвърна Джакс, когато най-после съумя да продума. И наистина беше така. Беше му наговорила толкова много лъжи и бе премълчала толкова много истини, че не знаеше точно коя има предвид Джеръми.

— Наистина ли си мислеше, че няма да забележа липсващите пари? — попита той. — Трудно бих пропуснал десет хиляди долара, не смяташ ли?

Джакс имаше чувството, че всичкият въздух наведнъж излезе от тялото й, но когато успя да си поеме дъх, промълви:

— Знаех, че рано или късно ще разбереш. Искаше ми се да ги възстановя, преди да откриеш, че ги няма.

— Да ги възстановиш? — подигравателно повтори той и Джакс трепна. Никога не й беше говорил с такъв тон, нито на нея, нито на някой друг. — И как по-точно щеше да ги възстановиш? Познаваш ли някой, който би ти дал назаем десет хиляди долара?

— Не — потрепервайки, прошепна тя. — Не познавам никого, който би ми дал назаем толкова много пари. Но имах план… — Гласът й заглъхна. Планът й не струваше и Джакс го знаеше.

— План? — отново й се присмя Джеръми. — Може би да обереш някоя банка? Или магазин за алкохол?

Джакс отново извъртя глава. Джеръми знаеше. Беше направил връзката. Но как?

Той видя прозрението, изписано на лицето й, и поклати глава. Гневът му, изглежда, намаля. Но се замени с тъга. „А тъгата е по-лоша от гнева“ — реши Джакс.

— Ако си искала да прахосаш парите ей така, Джакс, защо не го направи? Бих ти го простил. Но да ги дадеш на Боби Луис? Къде ти беше умът?

Мислите на Джакс трескаво препускаха в главата й. Какво знаеше Джеръми? И какво не знаеше?

Той видя изражението й и се изсмя. Горчиво.

— Джакс, ако не ти бях толкова ядосан в момента, щях да те съжаля. Защото това те побърква, нали? Да се опитваш да бъдеш една крачка пред мен. Да се опитваш да разбереш къде се е объркал планът ти.

Тя преглътна с усилие, но не каза нищо. Не можеше. Беше твърде уплашена, за да говори.

— Е, ще ти кажа къде се обърка планът ти — продължи Джеръми неестествено спокойно. — Обърка се още в самото начало, Джакс. Защото тогава ти забрави колко трудно е да опазиш тайни в Бътърнът. Големи тайни. Малки тайни. Един ден всичките излизат наяве в този град.

Джакс все още се опитваше да диша нормално, по-точно изобщо да диша.

— И знаеш ли какво, Джакс? Когато разбрах за твоите тайни и лъжи, аз бях готов да ти простя. Защитавах те пред себе си. До днес. Трябваше да внеса пари в банката. Знам, че обикновено ти се занимаваш с това, но ти не спа добре заради бебето снощи и затова реших да ти дам почивка и да го направя сам. Представи си изненадата ми, когато видях Джон Куортърман и той спомена, че си изтеглила парите. Отначало не му повярвах. Трябваше да видя с очите си банковото извлечение.

— Но как… — смотолеви Джакс, която все още не проумяваше как Джеръми е свързал нещата.

— Знаех, че Боби е излязъл от затвора, Джакс. Знаех, че е бил тук преди две седмици. Затова не беше трудно да се досетя какво се е случило.

Той се наведе напред, сложи лакти на коленете си и се хвана за главата. Изглеждаше сломен. Смазан. Сърцето на Джакс се сви за него.

Обзе я тъга. „Много съжалявам“ — помисли си тя, но нямаше доверие на гласа си да изрече думите.

— Защо го направи, Джакс? — тихо попита Джеръми, без да я поглежда. — Защо му даде парите?

Джакс пак не каза нищо.

Джеръми се вгледа в нея, въздъхна и отмести поглед встрани.

— Виж, знам защо си го направила. Той те е изнудвал. Но защо си му позволила да те изнудва? Защо не дойде при мен, Джакс? Защо не ми каза?

Тя се помъчи да преглътне буцата в гърлото си. В очите й пареха сълзи.

— Опитвах се да те предпазя.

— От какво? — попита Джеръми и се прегърби на фотьойла.

— От истината — отговори Джакс и се почувства малко по-добре, че поне този път беше искрена. Каквито и да бяха последиците.

— Джакс, аз знам истината. Винаги съм я знаел.

Тя го погледна озадачено и се запита дали говорят за едно и също нещо, но не виждаше как е възможно.

Джеръми обаче кимна.

— Да, Джакс, тази истина. — Той се втренчи в нея и леко кървясалите му очи изведнъж се фокусираха. — Знам, че Боби е бащата на Джой. Знам го от деня, в който тя се роди. Знам го от деня, в който ти ми каза, че си бременна.

Джакс го погледна недоумяващо. Умът й се опита, но не можа да обработи думите му.

— О, за бога, Джакс — нетърпеливо каза Джеръми. — В онази първа нощ, на пикника по случай Четвърти юли, чух, че си се срещала с Боби Луис. Това вероятно би трябвало да ме предупреди да стоя далеч от теб, не мислиш ли?

Джакс трепна. За пръв път чуваше Джеръми да казва нещо толкова жестоко.

— Но знаеш ли какво, Джакс? Не можех да стоя далеч от теб. И мислех, че държа под контрол всичко. До края на нощта, когато бяхме под лодката край езерото. И ти ме прелъсти, Джакс. Не беше ли така? Не че беше много трудно да го направиш. Дотогава вече бях полудял по теб. Желаех те неудържимо. Ти беше толкова невинна и в същото време толкова отракана. Комбинацията беше неустоима. Поне за мен.

Джакс седеше неподвижно и мълчеше. Полагаше усилия да слуша, въпреки че й се виеше свят от шок.

— В онази нощ си казах: „Внимавай какво правиш. Бъди предпазлив“ — продължи Джеръми. — Знаех, че имаш таен мотив. И се досетих какъв е. Единствената причина да не те е грижа, че не взимаме предпазни мерки, беше или че не ти пука, че може да забременееш, или че вече си бременна. И не бях глупак дори тогава. Знаех за тестовете за бащинство. Знаех, че не може да ми се търси отговорност за дете, което не е от мен. Мислех, че съм готов за всички непредвидени случаи. Но знаеш ли какво, Джакс?

Тя поклати глава. Не знаеше. Вече не знаеше нищо.

— Не бях готов само за един непредвиден случай — че ще се влюбя в теб. Защото когато две седмици по-късно ти ми каза, че си бременна, вече не ми пукаше кой е бащата. Реших, че да отгледам детето на друг мъж, е малка цена, която трябва да платя, за да прекарам живота си с теб. И после, когато се роди Джой, осъзнах, че няма значение от кого е детето. Не бих я обичал повече, ако беше моя дъщеря. — Джеръми погледна Джакс. Чертите на лицето му изведнъж омекнаха от някакъв спомен — може би за момента, когато за пръв път бе държал в ръцете си Джой. — Не ме разбирай погрешно. Не съжалявах, когато Боби Луис отиде в затвора. Не исках да се навърта тук и да ни създава неприятности. И ми олекна, че Джой прилича на теб. Щях да я обичам дори ако беше пълно копие на баща си, но все пак…

— Знаел си? — промълви Джакс, която все още се мъчеше да проумее какво й казва Джеръми. — Знаел си през цялото време? Защо не ми каза?

— Защо ли? — попита той, като все още се държеше за главата. — Не знам. Сега ми се иска да ти бях казал. Навремето обаче ми се струваше важно да не знаеш. И се тревожех, че ако ти кажа, ти винаги ще търсиш знаци, че не обичам Джой колкото другите момичета. А аз я обичам. Не по-малко от другите ни дъщери.

— Знам — рече Джакс и нещо стегна гърлото й. Беше убедена, че това е вярно. В отношението на Джеръми към децата им през годините нямаше абсолютно никаква разлика. Този факт изостри болката й, защото я накара да го обикне още повече, макар да знаеше, че ще го изгуби.

Той въздъхна тежко и каза:

— Виж, Джакс, не искам да те зарязвам в това положение, но не мога и да остана. Не и след това, което се случи. Мога да ти простя, задето не ми каза, че Боби е бащата на Джой, но за парите не мога да ти простя.

— Защо? — попита тя, отчаяно съпротивявайки се срещу неизбежното. — Защо това е много по-лошо?

— Защото ти отново ме излъга. — В гласа му пак прозвуча гняв. — И взе нещо, което принадлежеше на всички нас, шестимата, и го прахоса. И не само това, Джакс, но и ми нямаше достатъчно доверие, за да ми кажеш истината. След толкова много години брак. Нито дори сега. Ти продължаваш да лъжеш и да криеш тайни. Не издържам вече, Джакс. Не мога да живея така.

Джеръми нетърпеливо потърка очи и Джакс изненадано осъзна, че той плаче. Тази вечер за пръв път се случиха две неща. Тя за пръв път го видя пиян и да плаче.

Джакс си пое дълбоко дъх, мъчейки се да удържи сълзите си.

— Джеръми, вече не е необходимо да живееш така. Сега знаеш истината. Цялата. И повече никога няма да те излъжа — заяви тя, макар да знаеше, че вече е късно.

Изражението му потвърди опасенията й. Той я погледна със смесица от гняв и съжаление.

— Надявам се не си толкова наивна, за да мислиш, че сме видели Боби Луис за последен път, Джакс — каза Джеръми, без да обръща внимание на молбата й. — Това е проблемът с изнудването. То не свършва с плащането. Дори ако му кажеш, че аз знам за Джой, това няма да има значение. Той ще заплаши, че ще поиска да направят ДНК тест на Джой. И въпреки че ти и аз много добре знаем, че Боби Луис няма реален интерес да бъде баща на Джой, съдиите няма да го знаят. Ето защо вероятно ще се наложи да му платим отново. Ще направим всичко само за да го държим далеч от нея, нали?

— Не. — Джакс енергично поклати глава. — Той няма да се върне. Боби Луис напусна града, след като му дадох чека. Оттогава не съм го виждала, нито чувала.

— О, дай му време. Ще дойде пак — мрачно предрече Джеръми.

— Не, сигурна съм, че няма да се върне. Бих заложила живота си на това.

Джеръми я погледна с любопитство. И после загрижено.

— Какво си му казала, Джакс? — попита той и се намръщи.

— Аз не съм му казала нищо, но Франки му каза. Той беше в „Москито Ин“ вечерта, когато се срещнах с него, и разбра, че Боби ме заплашва. Затова го изгони и отиде с него до пикапа му. Казал на Боби да се маха, да не се връща повече и че ако дойде пак, ще го убие, без да му мигне окото. — Джакс щракна с пръсти. — И Франки говореше сериозно. Той е убил човек при самозащита. И ми каза, че пак ще го направи. За да защити мен. Всъщност за да защити нас. Така каза.

Тя се надяваше, че Джеръми ще се поуспокои, като чуе това, но остана разочарована. Той не изглеждаше успокоен, а напротив, още по-ядосан.

— Страхотно — каза Джеръми. — Много съм развълнуван, че сега друг мъж води моите битки вместо мен. Я стига. Не разбираш ли, Джакс? Аз трябваше да водя този разговор с Боби, не Франки. И ако ми беше казала, че ще се срещаш с Боби, щях да дойда с теб и можеше да уредим нещата заедно.

После изведнъж той пак се отпусна във фотьойла. Вече не изглеждаше пиян, а само изтощен. И това разби сърцето на Джакс.

Тя стана и се приближи до него с безумната идея, че може да му помогне някак. Да го утеши. Да му вдъхне увереност. Нищо, че и тя не се чувстваше добре. Цялата трепереше. И сълзите, които се мъчеше да сдържи, вече се стичаха по лицето й.

Джеръми обаче вдигна ръка.

— Не, Джакс, недей. Не прави нещата още по-трудни. Ще хвърля няколко неща в куфара и ще си тръгна. Ще се обадя на някой приятел да ме вземе. Някой, който ще ми позволи да спя на дивана му, докато си намеря нещо… постоянно. — Той се запъна леко на последната дума.

Джакс се смрази от страх, но после, както в миналото, страхът донесе яснота и с тази яснота дойде решение. Не можеше да поправи грешките си, но поне можеше да направи настоящето малко по-лесно за Джеръми. В края на краищата, той не беше сторил нищо лошо. Беше обичал нея и Джой, макар да знаеше, че Джой е дъщеря на Боби. Защо той да бъде наказан? Тя беше виновна за сегашното им положение. Тя трябваше да си тръгне.

— Аз ще си тръгна, Джеръми — заяви Джакс, изведнъж обзета от сюрреалистично спокойствие. — Ти остани тук с момичетата. Те се нуждаят от теб и те обичат.

— Джакс, не мога да се грижа за Джена — отчаяно каза той. — И за още три деца. И да работя.

— Ще взема Джена — обясни Джакс. — Момичетата ще започнат училище във вторник. А след училище Джой ще се грижи за другите. Нямаш представа колко отговорна стана тя това лято. Ще им помага с домашните, вечерята, лягането.

Джакс се замисли за всичко, което щеше да й липсва, рутинните неща, които винаги й бяха доставяли удоволствие. Отново почувства болка, че лъжите и премълчаванията й са причинили страдания на хората, които обича най-много. И макар да смяташе, че трябва да си тръгне, мисълта за онова, което щеше да загуби, беше прекалено болезнена. Джеръми я погледна недоверчиво.

— И къде ще отидете с Джена?

„При единствения човек, който би приел майка и двуседмичното й бебе“ — помисли си Джакс.

— При Карълайн — отговори тя. — И момичетата може да идват да ме виждат там всеки ден след училище.

Джакс отново се постара да запази спокойствие. Дължеше го на Джеръми. Щеше да си тръгне бързо и кротко, без да прави сцени, без самооправдателни речи, молби за прошка или грозни истерии.

Тя стана и машинално се качи по стълбите горе, в спалнята им. Свали куфар от най-горната лавица на дрешника, сложи го на леглото и започна да хвърля вътре дрехите си. След това занесе куфара в стаята на Джена и сложи и някои нейни неща. Трябваше да дойде пак някой път, когато Джеръми не беше вкъщи, и да вземе и останалите им неща. Засега си спомни за най-важното за бебето — памперси, влажни кърпи и дузина памучни бодита.

Щом събра багажа, Джакс дръпна ципа на куфара, занесе го в пикапа си и го хвърли на предната седалка. После взе бебешкото столче на Джена от задната седалка и го качи в стаята й. Докато я вдигаше от кошчето й и я слагаше на столчето, Джена се размърда, но не се събуди. Джакс й сложи предпазните колани и я смъкна долу. Джеръми все още седеше в дневната, когато тя мина покрай него и излезе. Той не вдигна глава.

Сълзи замъглиха очите й, докато слагаше бебешкото столче на задната седалка. Джакс ги преглътна, докато караше по краткото разстояние до „Пърл“. Спря на улицата пред кафенето, взе бебешкото столче с Джена и куфара и натисна звънеца на апартамента на Карълайн.

— Джакс? — изненада се Карълайн, когато отвори вратата, и с един бърз поглед видя всичко — бебето, куфара и нещастното изражение на лицето на Джакс. — Какво се е случило, миличка? Какво не е наред?

— Всичко — промълви Джакс. — Всичко се обърка.

— О, миличка — тъжно каза Карълайн, взе куфара от ръката й и я поведе вътре. — Влизай. Може да ми разкажеш какво е станало горе.

И Джакс й разказа всичко. От самото начало. И накрая добави, че се е случило единственото нещо, от което винаги се е страхувала. Беше загубила Джеръми. Завинаги.