Мери Макниър
Да се завърнеш на езерото Бътърнът (25)

25.

— Госпожице Джакс?

— Франки? — изненада се Джакс. И малко се ядоса. Не очакваше да види някой познат в „Москито Ин“ тази вечер. Освен, разбира се, Боби. А той закъсняваше вече петнайсет минути. Джакс седеше там скрита в сепаре, гледаше външната врата и се опитваше да изглежда незабележима. Или по-скоро колкото е възможно по-незабележима за жена, бременна в деветия месец, в долнопробен бар в девет часа вечерта в четвъртък.

— Госпожице Джакс, какво правите тук? — попита Франки.

— Същото, което правиш и ти — отвърна Джакс и отпи глътка от кока-колата си.

— Аз играя билярд — намръщи се той и посочи щеката, която държеше в дясната си ръка.

— Аз пък ще се срещам с един стар приятел — каза Джакс и си помисли: „Стар приятел, който ме изнудва и когото ми идва да убия“.

— Това място не е добро да се срещате с приятел — поклати глава Франки.

— Но ти си тук — възрази Джакс.

Той повдигна грамадните си рамене.

— Идвам понякога да играя билярд. Но това не е мястото за дами като вас, госпожице Джакс. Особено след като сте… нали се сещате…

— Бременна ли? — развеселена попита тя, въпреки че никак не й беше до смях.

Франки кимна смутено.

Въпреки внушителния му външен вид Джакс знаеше, че той е много срамежлив.

— Не се тревожи, Франки — каза тя и нервно погледна към вратата. — Ще поседя тук и ще си тръгна, преди да усетиш.

Франки не помръдна.

— Къде е Джеръми? — попита той.

Джакс пак отпи глътка от кока-колата си и се опита да запази спокойствие. Не беше предвидила този проблем.

— Джеръми играе покер като всеки четвъртък в седмицата. А Карълайн, Бог да я благослови, предложи да стои при момичета за два часа. — „И за разлика от тебе не задаваше въпроси“ — ядосано си помисли тя, но веднага се почувства виновна. Франки не любопитстваше, а искаше да я предпази да не й се случи нещо лошо.

Той се поколеба.

— Добре, ще ви оставя на мира. Но щом приятелят ви дойде, трябва да отидете в друго заведение. В момента тук е тихо и спокойно. — Франки огледа посетителите, повечето от които разговаряха тихо. — Но по-късно става малко… непредсказуемо.

— Виж, не се безпокой за мен — каза Джакс, поглеждайки вратата. — Ако искаш, вярвай, но и друг път съм била на такива места. Знам как да се държа. — Това поне беше вярно. Затова Джакс реагираше интуитивно на присъствието си тук. Миризмата на застояла бира, потракването на чаши, почукването на топките на билярдната маса — всичко това й беше познато. Тя беше прекарала много време на такива места, когато беше дете, отглеждано от родители пияници. — Ще се видим по-късно, Франки — натъртено добави Джакс.

Той кимна без желание и отиде в дъното на бара, където бяха билярдните маси. „Слава богу, че Боби закъснява“ — помисли си Джакс и пак погледна към вратата. Това й беше спестило неудобството да го запознава с Франки, въпреки че донякъде й се искаше да види изражението на лицето на Боби, когато застане пред този грамаден здравеняк. Защото въпреки всичкото си перчене Боби беше страхливец.

Тя бръкна в чантата си, извади ненадписан плик и го сложи на масата пред себе си. Пликът изглеждаше безобиден, но съдържанието му можеше един ден да й коства брака и семейството. Джакс го отвори и извади чека вътре — за десет хиляди долара в брой.

Сутринта бе прехвърлила парите между различни сметки. Не бяха дошли от чековата им сметка или спестовната, а от трета сметка. Бяха я открили, след като се роди Джой, в период от живота си, когато имаха мечта. Искаха да спестят достатъчно пари, за да изпратят нея и другите деца, които можеше да имат, да учат в колеж.

Джакс не беше учила в колеж. Джеръми бе учил, но беше работил, за да се издържа, и бе завършил със студентски заеми, които съвсем наскоро бяха изплатили. И двамата искаха децата им да учат в университет, без да им се налага и да работят, и да се дипломират, без да дължат пари.

Това звучеше лесно, поне на пръв поглед, но пестенето на пари за образованието на децата им се оказа по-трудно, отколкото си представяха. Скоро откриха, че животът е пълен с непредвидени ситуации, малки и големи. Нов покрив на железарския магазин. Нова скоростна кутия за пикапа на Джеръми. Нова септична система за къщата им. Списъкът продължаваше.

И все пак сметката за колежа бавно се увеличаваше, докато през пролетта достигна десет хиляди долара. И двамата знаеха, че парите не са достатъчно, за да платят цялото обучение на Джой в колежа, камо ли на по-малките й сестри, но това беше начало. И бяха твърдо решили да съберат още. Джакс умееше да пести. Правеше го цял живот.

Ето защо решението й да прехвърли парите от спестовната сметка за колеж в тяхната чекова сметка и да напише чек за същата сума, беше изключително мъчително и болезнено за нея. Отвращаваше я мисълта да даде тези трудно спестени пари на човек като Боби, който не ги заслужаваше. Още по-неприятна обаче й беше мисълта Джеръми да научи истината.

Единственото, което й вдъхваше надежда, че той няма да разбере веднага, беше това, че тя отговаряше за личните им средства и за финансите на железарския магазин, тъй като беше добра с математиката.

Джакс плащаше сметките и данъците и правеше всички депозити, тегления и прехвърляния между сметките, а Джеръми рядко следеше движението на парите, по-скоро никога. Той обаче имаше достъп до цялата информация и беше само въпрос на време да открие факта, че Джакс е опразнила фонда за колеж. Планът й беше някак да замени липсващите пари, преди това да се случи. Естествено, нямаше представа как ще го направи. Нямаше на разположение други десет хиляди долара. И не познаваше някого, който да ги има. Може би, ако внимаваше много със семейните финанси и върнеше колкото е възможно повече пари в сметката, щеше да я възстанови напълно, преди Джеръми да открие липсата. Знаеше, че планът й не е много реалистичен, но в момента беше единственият, който имаше.

— Здравей, скъпа — каза Боби и я стресна, когато се вмъкна в сепарето и седна срещу нея. Джакс беше потънала в мислите си и бе забравила да наблюдава вратата.

Тя го погледна предпазливо и се изненада, като видя колко много го е променил затворът. И не за добро. Външно Боби изглеждаше горе-долу същият. Беше по-слаб и косата му — малко по-дълга. Джакс обаче знаеше, че душата му се е променила. Разбра го от начина, по който той собственически се прегърби над бирата, която донесе на масата. И от начина, по който очите му постоянно шареха из помещението, сякаш се опитваше да прецени нивото на заплаха от всяка посока.

— Здравей, Боби — безучастно му отговори. — Изглеждаш добре — излъга тя, надявайки се да поддържа разговора на дружеска основа.

— А ти изглеждаш дебела — троснато каза той, след като я огледа.

— Бременна съм — отвърна Джакс и стисна зъби.

— Господи — възкликна Боби и отпи голяма глътка от бирата си. — И кое дете ще ти бъде това?

— Четвърто. — „Мразя те“, помисли си тя.

Отговорът й обаче не стигна до него. Той явно не се интересуваше колко деца има Джакс. Отново огледа бара и Джакс се улови, че прави същото. С облекчение установи, че никой не им обръща внимание. Отново погледна Боби и с отвращение го видя как изгълта бирата си и трясна празната бутилка на масата.

— Какво пиеш? — попита той и стана.

— Кока-кола — разсеяно отвърна Джакс и бутна чашата си към него по масата.

— „Джак Даниълс“ и кока-кола?

— За бога, Боби, бременна съм.

Той незаинтересувано повдигна рамене.

— Все едно.

— Бих искала кока-кола, ако ще поръчваш нещо — погледна го гневно тя.

— Добре — отговори Боби, но вместо да отиде на бара, застана там малко смутено. — Ще ми трябват пари.

Джакс въздъхна, бръкна в портмонето си и му даде няколко банкноти. Боби се върна след няколко минути с напитките им.

— Това за мен ли е? — попита той, поглеждайки плика.

Джакс кимна и плъзна плика по масата към него.

— Чекът е вътре. Написан е да се изплати в брой на приносителя за сумата, която обсъдихме. — Тя положи усилия да говори спокойно и равнодушно. Напомни си, че това е делова сделка.

Боби отпи голяма глътка от бирата си и отново огледа заведението, а след това взе плика, извади чека и тихо подсвирна.

Джакс го гледаше и се чудеше дали е възможно да намрази друг човек толкова много, колкото мрази него.

— Ще се уредя добре тук — каза той и прибра чека в портфейла си.

Джакс недоумяващо се втренчи в него.

— Какво има? — попита Боби и присви очи.

Тя леко разтърси глава. Вероятно го беше разбрала погрешно.

— Нищо. Каза го така, сякаш смяташ да останеш в Бътърнът.

Той изгълта остатъка от бирата си и се усмихна злобно.

— Така е. Това проблем ли е?

— Да, проблем е — отвърна Джакс и почувства пристъп на паника. — Споразумяхме се, че след като ти дам парите, ще напуснеш града. Спомняш ли си?

— Казал съм, че ще напусна? — попита Боби и се наведе към нея. — Е, значи съм променил решението си. Сега, след като имам пари, може да поостана тук. Да наглеждам дъщеря си. Да видя дали я гледате добре.

Джакс почувства, че пребледнява.

— Да, точно така — кимна той. — Искам да се запозная с дъщеря си.

— Не може. — Паниката й се засили. — Не може да я видиш. Тя не е тук. Изпратихме я извън града за лятото. Няма да се върне скоро.

— Не ти вярвам, Джакс — очевидно раздразнен каза Боби. — Мисля, че лъжеш. Опитваш се да ме държиш настрана от моята дъщеря, но не можеш да го направиш.

„Мога поне да се опитам, по дяволите“ — ядоса се тя и реши, че гневът е по-добър от паниката. Прочистваше съзнанието.

— Ти обеща, че няма да се намесваш в живота й — каза Джакс през стиснати зъби.

— Обещанията се дават, за да бъдат нарушавани — повдигна рамене Боби. — Пък и по някое време парите ми сигурно ще свършат. И въпреки че сега си бедна, мисля, че там, откъдето дойдоха тези пари, има още.

Преди Боби да изрече всичките тези думи, Джакс почувства, че бебето се размърда в корема й. Движението беше толкова внезапно, рязко и болезнено, че за миг й се стори, че ще изпищи, но не го направи, а вкопчи пръсти в масата. И добре, че го направи, защото имаше опора, когато изведнъж стаята застрашително се наклони на една страна. Звуците в бара — приглушеното бръмчене на разговорите, дрънченето на грамофона автомат и тряскането на вратата — заглъхнаха в далечен шепот. Студена пареща пот обля тялото й и после й се догади. Джакс или щеше да припадне, или да повърне, но и в двата случая гледката нямаше да бъде приятна.

Някъде отдалеч тя чу глас. Познат глас.

— Госпожице Джакс, добре ли сте? Какво ви е? — И после: — Какво й направи?

Олекна й, щом осъзна, че това Франки, а миг по-късно видя и едрото му лице. Той беше коленичил до сепарето и леко я разтърсваше за раменете.

— Джакс? Какво има? Да извикам ли линейка?

— Не — замаяно отговори тя. — Добре съм.

— Не изглеждате добре — подозрително каза Франки, а после явно се обърна към Боби. — Ти. Донеси й чаша вода и салфетки. Веднага.

Този път Боби се подчини, защото когато отново заговори, Франки се обърна само към нея.

— Госпожице Джакс, не изглеждате добре. Кожата ви… е сива. Моля ви, нека да извикам линейка или да ви закарам в болницата.

— Не. Моля те, недей, Франки. Ще се оправя. Обещавам. — Тя си пое дълбоко дъх, потрепервайки, и наистина се почувства малко по-добре. Вече не й се струваше, че ще припадне или ще повърне. Паниката обаче не я бе напуснала и пулсираше във вените й. Веднага щом си помисли за думите на Боби, я обзе отново.

Боби се върна от бара и плъзна по масата чаша вода с лед и купчина салфетки, а после с омраза погледна Франки.

— Нищо не съм й направил — измърмори той.

Франки не му обърна внимание. Той потопи няколко салфетки в леденостудената вода и ги подаде на Джакс.

— Сложете ги на челото си.

Тя изпълни съвета му и хладната влага я накара да се почувства още по-добре.

— Благодаря, Франки — промълви, допирайки до лицето си мокрите салфетки.

Той се изправи и насочи вниманието си към Боби.

— Мисля, че е време да се разкараш — тихо каза Франки и Джакс чу заплахата в гласа му.

— Още не сме приключили тук — раздразнено отговори Боби. — Джакс и аз имаме да говорим и за други неща.

— Не, приключил си тук. Може да излезеш или да те изнеса аз, но и в двата случая си тръгваш веднага.

— Това не е твоя работа — рече Боби.

— Моя работа е. Госпожица Джакс е моя приятелка, а ти очевидно я разстройваш. Махай се.

Джакс погледна Боби и се запита дали той ще се опита да се бие с Франки. Донякъде се надяваше това да стане. За нея нямаше съмнение кой ще победи.

Боби обаче беше злобен, но не и глупав. Той се наведе над масата.

— Ще се видим по-късно — каза на Джакс, сякаш изплю всяка дума върху нея, а после се изниза от сепарето и излезе от бара.

— Връщам се веднага — каза Франки на Джакс и тръгна след него.

Първата й мисъл беше, че и тя трябва да си тръгне. Единственият проблем беше, че нямаше доверие на краката си и не знаеше дали ще я държат. Втората й мисъл беше, че е направила ужасна грешка. Беше изложила на риск брака си и бе загубила десет хиляди долара за нищо. Боби нямаше да спази своето задължение от споразумението. Джакс нямаше да се отърве от него. Той нямаше да напусне Бътърнът. И защо да го прави, когато винаги щеше да има възможност да изкопчи още пари от нея?

Джакс се разплака, отначало тихо, а после по-силно. Не й пукаше дали някой ще я види. Какво значение имаше? Животът й беше свършил. Никога нямаше да бъде същият. Тя все още ридаеше окаяно и неудържимо, когато Франки се върна пет минути по-късно.

— Отиде си — мрачно каза той и едва успя да се вмъкне на пейката от другата страна на масата.

Джакс кимна, без да вдига глава, и избърса лицето си с мокра салфетка.

— Госпожице Джакс — продължи Франки, — мисля, че трябва да знаете. Казах му да напусне не само бара, но и Бътърнът. Да се махне и да не се връща повече.

Джакс го погледна изненадано.

— Така ли?

Франки кимна.

— Той ви заплашваше, нали?

— Да — отвърна тя. Вече нямаше смисъл да лъже.

— И аз така си помислих. Както и да е, поговорих с него. Мога да бъда много убедителен, когато се налага — леко се усмихна Франки.

Джакс въздъхна и без да се стеснява, издуха носа си в салфетка.

— Благодаря ти, Франки, че се опита да ми помогнеш, но Боби няма намерение да заминава. Той има… други планове. — При мисълта за тези планове от гърлото й отново се изтръгна ридание.

— Не, госпожице Джакс. Чуйте. — Франки се наведе към нея. — Той ще замине и никога повече няма да се върне.

Джакс тъжно поклати глава.

— Франки, не знам какво ти е казал Боби, но той ще се върне. Още не е приключил с мен и семейството ми.

— О, приключил е — уверено заяви той. — Повярвайте ми.

Джакс въздъхна и изведнъж се почувства толкова уморена, че едва се сдържа да не сложи глава на масата и да заспи. Тя отвори уста, за да обясни отново на Франки, че греши, но не можа. Нямаше сили.

Франки забеляза недоверието в изражението й, наведе се още по-близо към нея и с тих, но настойчив тон каза:

— Госпожице Джакс, казах на Боби да се омита още тази вечер. Казах му, че ако още веднъж го видя в Бътърнът, ще го убия. Просто и ясно.

— Франки, защо си казал такова нещо? — попита Джакс, искрено изненадана. Знаеше, че някои хора се плашат от размерите му, но тя не беше от тях. Интуитивно чувстваше, че каквото и да е миналото му, той е добър човек.

— Казах го, защото го мисля сериозно — отвърна Франки и решително присви очи.

— Франки… — Джакс поклати глава — всъщност не би го убил, нали?

— Напротив. Правил съм го и преди — промълви той. — Убих един човек. И Боби знае това. Бяхме в един затвор. Казах на Боби, че ще убия отново, без да ми мигне окото, ако не ви остави на мира. И той ми повярва. Бъдете сигурна, госпожице Джакс. Видях го в очите му.

— Убил си човек? — попита тя, без да обръща внимание на останалите му думи.

— Да.

— Защо? — Това беше първото, което й дойде на ума.

— Не е важно защо. — Франки махна с огромната си ръка.

— За мен е важно.

Франки се намръщи замислено.

— Добре — каза накрая той. — Ще ви разкажа какво се случи. Но ще си остане между нас. Дори госпожица Карълайн не знае.

Джакс кимна и после силно хлъцна.

Франки се усмихна и бутна кока-колата към нея. Тя послушно отпи глътка.

— Израснах в семейство, което беше… малко откачено — въздъхна той и грамадните му рамене се прегърбиха. — Баща ми ни напусна. Мама правеше всичко по силите си, но честно казано, това не беше достатъчно. Все водеше у дома някакво гадже. И повечето не бяха хора, които биха си подхвърляли бейзболна топка с мен, ако схващате намека ми.

Джакс го разбираше много добре.

— Както и да е — продължи Франки. — Единият й любовник обичаше да удря малката ми сестра и мен. Когато станах по-голям, това, разбира се, вече не беше проблем, но дотогава злото беше сторено. Сестра ми се омъжи твърде млада за човек като приятеля на мама. Той беше страшно избухлив. Когато имаше лош ден в работата, връщаше се вкъщи и изпускаше парата, като… — Той отмести поглед встрани, борейки се със спомена.

Джакс се пресегна през масата и хвана огромната му ръка.

— Всичко е наред, Франки. Разбирам — пошепна тя.

— Все едно. Начинът, по който съпругът й се държеше с нея, ме влудяваше. Нямаше много неща, които обичах на този свят, но обожавах сестра си. Тя беше сладкото ми мъниче. Ако искате вярвайте, но макар и с брат като мен, сестра ми не беше много по-висока от вас, госпожице Джакс. И… не можех да понасям да я гледам как живее по този начин. Затова една вечер отидох да поговоря със съпруга й. Той пиеше. Сбихме се. Аз бях по-силен от него, но той имаше нож. Видях го късно. Той щеше да го използва срещу мен, затова аз… — Франки млъкна.

— Но, Франки, станало е при самозащита, нали? Защо са те изпратили в затвора?

— Съдията реши друго — отговори той, повдигайки рамене.

— О, Франки. — Очите й отново се напълниха със сълзи. — Много съжалявам. Струва ми се нечестно. Но това пак не обяснява защо си заплашил Боби, че ще го убиеш.

Франки се замисли и Джакс видя, че той отново се мъчи да предаде с думи мислите си. Не го биваше много в говоренето. Или поне досега, до тази вечер.

— Предполагам, че ще убия Боби, за да предпазя вас и Джеръми — най-после каза Франки след дълго мълчание. — И момичетата, разбира се. Всички вас. Вие ми помогнахте. Когато дойдох в Бътърнът направо от затвора, госпожица Карълайн и вашето семейство рискувахте с мен и аз не съм го забравил. Никога няма да го забравя.

— Франки, не сме направили чак толкова много — възрази Джакс.

— Направихте много за мен. Когато госпожица Карълайн ми даде работа, нямаше къде да живея. Никой не искаше да даде квартира на бивш затворник, но Джеръми ми помогна да си намеря апартамента над „Ландромат“ и дори договори изгоден наем.

Джакс кимна замислено. Спомняше си, че Джеръми го направи, но не се бе изненадала. Джеръми си беше такъв.

— После, когато се нанесох — продължи Франки, — се оказа, че апартаментът се нуждае от много работа, но все още не бях спестил пари. Джеръми отново ми помогна. Той ми даде кредитна линия в железарския магазин и си купих каквото ми трябваше и сам направих ремонта. Знам, че не сте идвали там, госпожице Джакс, но апартаментът стана много хубав. Мисля, че може да се нарече уютен.

Джакс се усмихна на избора му на думи. Знаеше, че Джеръми бе помогнал на Франк и тогава.

— Но, Франки, ти върна парите. Не ни дължиш нищо. Вече не.

— Не че ви дължа нещо. Вие сте добри хора. И може би през живота си сте виждали предимно добри хора, но аз съм срещал предимно лоши. Или може би твърде увредени, за да бъдат добри. Затова искам да защитавам вас и семейството ви. Вие сте мили. Добросърдечни. Невинни. И искам винаги да си останете такива.

Джакс се замисли върху думата „невинни“ и наведе глава.

— Не знам доколко съм невинна — промълви тя. — Истината е много по-сложна.

Франки обаче не се съгласи.

— Не мисля, че сте съвършена, госпожице Джакс. Всеки прави грешки. Но както казва госпожица Карълайн, всеки заслужава втори шанс. Или поне повечето хора. — Очите му потъмняха. Явно имаше предвид Боби.

Джакс въздъхна и отпи малка глътка от кока-колата си. Беше спряла да плаче донякъде защото Франки я разсея, като й разказа за живота си, но сега мислите й неизбежно се върнаха към собственото й положение.

— Франки, наистина ли мислиш, че Боби вече няма да стъпи тук?

— Сигурен съм.

— Ами ако дойде пак?

— Оставете ме аз да се тревожа за това. Но сега, госпожице Джакс, трябва да ви изпратя до колата ви. Нещата тук започват да се разгорещяват.

Джакс се огледа наоколо и изведнъж осъзна, че в бара е настъпило оживление. Тя беше забравила за обстановката, но сега видя колко много хора са дошли в заведението. И колко шумно е станало.

— Хайде, ще ви изведа през кухнята — каза Франки. — Собственикът ми е приятел.

Той си проправи път през тълпата и Джакс послушно го последва. Двамата минаха през кухнята, излязоха на паркинга и се приближиха до пикапа й.

— Благодаря, Франки. — Тя понечи да го прегърне, но не беше лесно. Ръцете й изобщо не можаха да обвият пояса му, но Джакс направи всичко възможно, а той непохватно я потупа по гърба с огромната си ръка. — Франки? — Джакс изведнъж се сети за нещо, дръпна се назад и го погледна. — Какво стана със сестра ти?

— Не знам — отвърна той и наведе глава. — След случилото се тя повече не ми проговори. Каза, че обичала съпруга си. Иди я разбери. — Франки се помъчи да се усмихне, но не можа.

Джакс затвори очи за секунда. Понякога й се струваше, че има твърде много мъка по света.

— Хей, всичко е наред — каза Франки, като видя изражението й. — Нещата не се развиха толкова лошо. Излежах присъдата си и се научих да готвя в затвора. А сестра ми може да се е вразумила. Кой знае? Може дори да е срещнала някой свестен тип.

— Надявам се — рече Джакс и отново го прегърна.

Докато се прегръщаха, тя почувства още една от онези фалшиви контракции, които имаше напоследък. Тази обаче беше по-силна от другите. Толкова силна, че дъхът й секна. Много приличаше на истинска.

Джакс си пое дъх през стиснати зъби и Франки я погледна загрижено.

— Бебето — обясни тя и прокара ръка по корема ми. — Известява присъствието си.

Той кимна замислено.

— Вие двете по-добре се прибирайте у дома — каза Франки и й отвори вратата на пикапа. Тя се качи и той я затвори, а сетне погледна Джакс и се ухили — първата истинска усмивка тази вечер. — Отидете си вкъщи при онези красиви момичета — весело каза Франки — и ги целунете за лека нощ.

— Ще го сторя — благодарно отговори Джакс и включи двигателя. И наистина го направи.