Робърт Бийти
Серафина и изгубеното сърце (56)

56

На следващия ден, докато Серафина бродеше през гористите планини, които обграждаха „Билтмор“, видя сред дърветата бавно да се движи някаква фигура. Минаха няколко секунди, преди да осъзнае, че това е Роуина.

Магьосницата носеше тъмната роба с качулка, характерна за хората от древния й занаят, и дълга пръчка от лаврово дърво. На шията й имаше сребристо-бронзова огърлица, червената й коса бе сплетена на дебела плитка, която се подаваше от гънките на качулката.

Роуина спря на няколко крачки пред Серафина. Гледаше я втренчено, зелените й очи блестяха на слънчевата светлина, пробиваща си път през листата на дърветата.

— Скрихте ли го? — попита тя.

— Да — кимна Серафина.

— Добре — каза Роуина с облекчение.

Магьосницата погледна към земята за миг, сякаш искаше да събере мислите си, после отново вдигна очи към Серафина.

— Тогава е време пътищата ни да се разделят.

Серафина се поколеба, не знаеше какво да каже на момичето, което й бе едновременно враг и приятелка.

— Решила си какво ще правиш…

Роуина кимна.

— Ще последвам съвета на Уейса. Ще живея добре.

— Къде отиваш?

— Някога тези тъмни гори и назъбени планини са били тайното владение на един велик магьосник, Стареца от гората. Струва ми се, че работното място сега е свободно. И едно момиче ще го запълни. По свой начин.

Серафина кимна. Бе разбрала думите й.

Роуина се загледа в далечината към „Билтмор“, после се обърна към Серафина:

— Ти си защитникът на това място. Защитавай го добре, защитавай всички в него.

Серафина кимна, знаеше добре за кого й говори.

— Живей добре, магьоснице — каза тя.

— Живей добре, котко — кимна в отговор Роуина.