Ранкин Дейвис
Злоупотреба с правосъдието (51)

50.

Езерото бе спокойно. Ранната утринна светлина хвърляше дълги сенки на евкалипти и цитрусови дървета по равната водна повърхност, подобни на дебели пръсти, които посягаха към сърцето на езерото. На Джак му беше студено. Не заради температурата, а от страх: мигът да се върне отново във водата почти беше настъпил. Янгос настоя да отседне в таверната. Чистата варосана стая със снежнобели чаршафи му даде възможност да поспи няколко часа.

Бяха разговаряли до късно през нощта. Почти нямаше клиенти. Янгос настоя да му сготви нещо специално с аргумента, че на Джак му са необходими всички сили, за да може да се гмурка. Нямаше сърце да каже на своя приятел кипърец, че се ужасява от водата. Едно огромно рифи — цяло агне на шиш — бе опечено с подобаваща церемония и очевидна гордост. Джак се постара да оправдае усилията на приятеля си. Янгос му предложи вино. Той изпи две чаши. Янгос подуши букета и го одобри с думите, че просто „поздравява свой стар другар“. Пи гъсто черно кафе, докато рифито се стопяваше до скелет. Джак му разказа всичко. Той имаше право да го знае.

Янгос, на свой ред, му описа продължителното си търсене на Кира. След разделението положението в Кипър се бе объркало напълно. Нямало никакъв шанс за оказване на помощ от страна на турската полиция. Стотици били изчезнали, когато всяка от воюващите страни — Турция и Гърция — се втурнала към вътрешността на ограничените по нов начин територии. Един стар диспут довел острова до национална шизофрения. Янгос безуспешно се опитвал да открие момчето, което причинило бременността на дъщеря му. В паниката при разделянето много документи били изгубени, някои и умишлено унищожени. Бюрокрацията властвала навсякъде. Той търсил години наред, дори рискувал с няколко нелегални пресичания на границата. А тя през цялото време почивала в дълбините на езерото на не повече от два километра от таверната.

Тази вода сега се простираше пред него. Янгос ги бе снабдил с водолазни костюми и кислородни бутилки. Джак си облече черния водонепроницаем костюм и усети изпъването на гумата, когато придърпа краищата на закопчаването. Полутвърдата надуваема лодка вече бе спусната във водата. Извънбордовият й мотор бе готов за действие.

— Трябва да разделим езерото на части, Янгос.

Кипърецът тъкмо прибираше корема си, за да може да вдигне горнището на костюма.

— Добре, Джак Форт. Започваме оттам, където си го видял да пуска Кира във водата. Има подводни течения обаче. Повърхността лъже. Като гърците — спокойни отгоре, страстни отдолу. — Той се усмихна леко.

— Не си длъжен да правиш това, Янгос.

— Грешиш. Моят дълг пред Кира ме тласка към водата. А теб какво те кара да плуваш?

Джак сви рамене:

— Същото.

Янгос се взря в лицето му.

— Може би, но мисля, че има и нещо повече. Ти искаш да спасиш всички малки момиченца от водата.

Джак знаеше, че е така.

— Някой трябва да го направи.

Янгос пристъпи към него, след което положи огромните си ръце върху раменете му.

— Чуй ме. Не може да носиш проблемите на целия свят. Вината не е твоя, Джак. Този човек е зло, а ти си добър. Ти ще го спреш, така е писано, само дето няма да е лесно.

На Джак му допадаше дълбокото разбиране, което проявяваше кипърецът. Трябваше да бъде откровен с него, иначе безопасността им беше под заплаха.

— Аз се страхувам от водата.

Янгос шеговито го тупна по рамото.

— Знам, виждам страха в очите ти, но не и в сърцето ти, нали? Мъдрият човек винаги се страхува: светът е опасно място. Мъдрият знае това и внимава повече. Тъй доживява да стане стар мъдър човек. Ти ще плуваш, защото това е правилно, то е единственото, което трябва да се направи.

Натовариха екипировката в гумената лодка. Янгос се бе върнал от Ларнака с нея тъкмо когато Джак се събуди от краткия си сън. Освен водолазните костюми и кислородните бутилки, беше успял да се сдобие и със старичък генератор за въздух.

— Това, като почнем да се задъхваме. Попълва отново цилиндъра — обясни той, когато устройството с кашляне се бе събудило към живот. — Тези бутилки дават половин час въздух. Ето часовник, в него не влиза вода. Нагласи сигнала на двадесет и пет минути. Не като в леглото. Като зазвъни, идваш нагоре. Няма да лягаш на дъното или… оставаш завинаги.

Джак прояви любопитство, когато Янгос извади дълъг оребрен куфар, който съедини с генератора.

— Издухва пясъка — обясни. — Кира е там от дълго време, много дълго време — добави с тъга. — Моят приятел Петър в Ларнака ми каза за навоз.

— Искаш да кажеш — нанос.

— Тиня, боклук, както там се вика. Това го издухва, за да видим. Петър каза, че трябва да бъдем спокойни, чакаме, докато наносът също се успокои. Тогава виждаме както трябва.

Янгос отиде до камионетката си форд и извади два дълги тънки предмета. Бяха харпуни. Беше взел половин дузина стрели към тях.

— За рибата?

Янгос се усмихна, но очите му бяха мастиленочерни.

— За акулата. Ако дойде, Янгос ще бъде готов да я промуши.

Нямаше какво повече да си кажат. Джак пристъпи във водата и усети как студените й пръсти сграбчиха краката му, после слабините — макар тестисите му вече да потръпваха от предстоящото изпитание. Издърпа се върху лодката и седна на седалката от тънка борова дъска. Янгос го последва, като държеше останалата част от екипировката на височината на гърдите си. Джак пое нещата от ръцете му и внимателно остави харпуните. Чу пляскането на водата, когато кипърецът издърпа огромното си тяло в лодката, която се заклати. Джак се вкопчи с две ръце в гумените бордове, докато клатушкането не утихна.

Янгос седна отзад, след което дръпна стартовия шнур на мотора, той изрева. Потопи въртящата се перка в черната вода и лодката се устреми напред.

— Първо ще направим обиколка на езерото за удоволствие. Да ти направим настроението за плуване.

— Вече съм готов — отвърна Джак със свито сърце.

— Не, не си, но ще станеш.

Той увеличи скоростта до възможния максимум. Носът се вдигна обезпокоително, щом се устремиха напред. Джак отново се вкопчи в бордовете.

— Ще се радваш да влезеш във водата, като свърши приятното разглеждане. — Янгос се разсмя гръмогласно и зъбите му, част от които бяха със златни коронки, блеснаха.

Джак бе напрегнат. По-късно, когато вятърът развя косата му, също започна да се смее. Какво, по дяволите, диреше в Кипър, по повърхността на някакво си езеро, с откачен собственик на таверна в търсене на отдавна изгубената му мъртва дъщеря? Абсурдността на положението ненадейно го завладя. Осъзна, че това беше първият истински гръмогласен смях, който бе изпитвал в зряла възраст. Беше се усмихвал, подхилквал и озъбвал пресилено, но никога не бе изпитвал този бликащ от стомаха, заразителен здрав смях, причината за който бе осъзнаването на нелепостта на живота. Янгос с кимване изрази одобрението си. Очите му се бяха просълзили от смях. Тъкмо единият се поуспокоеше, другият избухваше в кикот и първият отново се заразяваше и започваше да цвили от смях. Докато завършат обиколката на езерото, Джак вече го болеше коремът. Янгос плавно намали и спря лодката на мястото, откъдето бяха тръгнали, пускайки малката котва, изключи мотора. Над пустото езеро и околността се възцари тишина. Янгос го погледна и вдигна изкривен пръст, с който посочи към водата.

— Сега. Сега вече си готов, Джак.

Беше толкова готов, колкото можеше да е.

— Аз ще вляза първи — изрече Янгос и сграбчи една от бутилките и маската.

— Не, Янгос, удари моят час.

Кипърецът внимателно се взря в него, премисляйки думите му. Без да казва каквото и да е, му подаде екипировката. Джак нагласи презрамките на контейнера. Беше се научил да се гмурка на една екскурзия в Барбадос с Фиона. Тогава прекара два дни в басейна на хотела, на плитко, за да получи удостоверението си, след което имаше едно-единствено гмуркане на безопасен коралов риф под вещия поглед на инструктора. Това не би могло да е чак толкова по-различно, нали?

Не можеше да изкара никаква слюнка и намаже вътрешната страна на маската, за да не се замъгли във водата. На два пъти опита, но без успех. Янгос се пресегна да я вземе от ръцете му, изплю се вътре, след което с пръсти равно я размаза по стъклото.

— Гръцка кипърска плюнка — най-добрата в света.

Джак се усмихна. Макар английският да изневеряваше понякога на приятеля му, сърцето — никога.

Той завърза тънко въже за глезена на Джак.

— Ако загазиш, дръпни това три пъти. Сега плувай, малка рибке, и донеси Кира у дома.

Джак се отказа от ефектно скачане във водата — задното салто може и да е ефектно в басейн, но тук да доведе до нещастен край още преди да е започнала борбата им. Обърна се и бавно се потопи в хладните води. Усещаше как сърцето му едва не проби кожата му с бесния си ритъм и сега туптеше под гумата на костюма. Янгос му показа вдигнати палци, след което завъртя ръцете на 180 градуса. Джак последва командата му и се потопи.

Спря се на три стъпки под повърхността да се ориентира и свикне с водата. Тя го притискаше дори и на тази дълбочина. Чувстваше тежестта й, натискът на съдържанието на езерото смазваше напрегнатото му тяло. Започна да усеща настойчиво надигащите се тръпки на паника в стомаха и дробовете си. Предполагаше се, че трябва да диша бавно и дълбоко, но чувстваше как дишането му се ускорява.

Тогава забеляза цветовете. Неравно проникващата светлина се разпръскваше на хиляди призми там, където се отразяваше от докосването с водата. Всички цветове на спектъра се показваха само единствено пред него. Беше наистина изумително. Погледна надолу да проследи отразените лъчи до мястото, където изчезваха в дълбините. Там сигурно също имаше цветове — човек само трябваше да открие нужната гледна точка. Джак забеляза, че ритъмът на дишането му се бе нормализирал. Чуваше многократно увеличения звук от собствения си пулс. Пое си дълбоко дъх и се стрелна надолу, към дъното на езерото.