Ричард Касъл
Буря назрява (16)

Глава 16

Някъде в Средиземно море

Пред очите му имаше ръка. Голяма и космата. Полезна на вид, ако и малко грозничка. По кокалчетата се виждаха следи от твърде много ожулвания, твърде много крошета. По дланта криволичеше дълъг белег, който му се стори странно познат и…

Да. Нищо чудно, това беше собствената му ръка. Опита се да я свие в юмрук и тя се раздвижи. Не само, че беше неговата, но можеше да я контролира. Добро начало.

Лежеше в легло. Хубаво легло, с качествени сатенени чаршафи и дебело одеяло, което отлично го предпазваше от климатика. Премигна веднъж. Два пъти. През ред прозорци отляво нахлуваше слънчева светлина. Когато погледна навън, видя само облаци… които се движеха.

Не, той се движеше. Намираше се в някакъв съд, лодка. Положително беше лодка. Голяма, но Сторм усещаше лекото движение на вълните и ръмженето на двигатели под себе си.

Подпря се на лакти.

— Събудихте се, най-после — пропя приятен глас.

Червенокосата от предишната вечер. Носеше синьо плетено горнище и бели шорти, точно толкова дълги, колкото да не предизвиква пълен смут, когато се навежда. Косата й беше вързана на опашка. Изглеждаше все така поразително, но някак по-формално.

— Добро утро, господин Сторм — каза тя.

Той измънка нещо, което прозвуча като „къъъъем“. Накрая интонацията му отскочи леко нагоре и жената го възприе като въпрос.

— Намирате се на борда на яхта на име „Принцесата-воин“ — отговори тя. — Собственост е на работодателката ми, Ингрид Карлсон. Казвам се Тилда и съм личен асистент на госпожа Карлсон. Снощи ви докараха с хеликоптер, след като припаднахте. Съжалявам, че се наложи да постъпя така, но госпожа Карлсон много държи на сигурността си. Яхтата й никога не влиза в пристанища, тя не обича хората да минават и да я зяпат. Смята, че това нарушава уединението й.

Сторм седна в леглото и разтърка очи.

— Изглежда, че имам нужда да ме спасят по-рано, отколкото очаквах — отбеляза той.

— О, това не се брои — каза тя. — Съжалявам за края на вечерта снощи, но искам да знаете, че прекарах чудесно. Наистина сте великолепен танцьор. — Тя се изкиска и покри устата си е ръка. — И целувате изключително. Благодаря ви.

Сторм издаде звук, който трябваше да означава „няма за какво“, но не прозвуча точно както трябва.

— Ефектът от приспивателното, което използвахме, би трябвало скоро да отшуми — каза Тилда. — Ако желаете, лекарят ще ви приготви лек амфетамин, за да живнете по-бързо.

— Никакви медикаменти — изграчи той.

— Много добре. Тогава може би ще закусите?

Той кимна и миг след това чу:

— Добро утро, господин Сторм, какво желаете да ви приготви готвачът?

Сторм с мъка фокусира погледа си и видя, че това е Жак от предишната вечер. Вече не приличаше на нагъл, разглезен наркоман и носеше спретнати бели панталони и синьо поло. Бялото и синьото изглежда бяха неизменна част от униформата на служителите тук. Освен това младежът беше много по-слаб, отколкото си го спомняше, без помен от бирено шкембе.

— Снощи сте били с нагръдник — каза той.

— Да, сър — каза той и добродушно се усмихна. — Въпреки това тази сутрин бях леко натъртен. Мощен ритник, сър.

— Добре, че не се целех в лицето ви.

— Охранителите на госпожа Карлсон проучиха навиците ви и казаха, че ако вдигна ръце и оставя торса си открит, ще ударите там. Слава богу, че бяха прави. Както и да е, какво ще желаете от кухнята?

— Яйца, бекон, препечена филийка и кафе — отвърна Сторм. Знаеше, че тази комбинация ще го освежи по-бързо от разноцветните хапчета на корабния лекар.

— Да, сър — каза младежът и изчезна толкова бързо, колкото се беше появил.

Тилда му показа къде да вземе душ (макар че, за жалост, не влезе с него), а после го отведе до гардероба, където го очакваха няколко различни възможности. Сторм избра по-всекидневно облекло — кашмирено спортно сако, сиво поло и чифт дънки, които толкова добре прилепваха към бедрата и задника му, че сякаш ги бяха шили специално за него. Кой знае, може би беше точно така.

След закуската, която му поднесоха с прибори и сервиз, които струваха повече от първите му три коли, взети заедно, Тилда го разведе из „Принцесата-воин“, от най-горния етаж чак до дълбините на машинното отделение. Остави го да огледа навсякъде, като пропусна само каютите на екипажа, които така или иначе не бяха особено интересни, и личните покои на Ингрид Карлсон, които бяха много интересни, но там можеха да влизат само гости, които самата Ингрид е поканила. Накрая Тилда спря пред собствената си стая, точно до главната палуба, и Сторм не беше сигурен дали това е част от обиколката или покана за по-късно. Надяваше се на последното, но трябваше да признае, че личната асистентка на госпожа Карлсон е непроницаема за него.

Докато се разхождаха, успя да огледа някои от развлекателните екстри в яхтата — кино с екран, чийто размер по нищо не отстъпваше на тези в комерсиалните салони; библиотека, в която откри книги от скандинавските майстори на криминалето Хенинг Манкел, Ю Несбьо, Май Шоевал и Пер Ваалю, но нито следа от татуирани момичета, които ритат стършелови гнезда, докато си играят с огъня; триетажен комплекс с плувни басейни, който включваше водопад, лагуна и четири вани-джакузи (от по-интимна, само с две места, до такава, която спокойно би побрала гостите на по-оживено парти), и фитнес клуб с кортове за тенис и ракетбол и най-различни машини за вдигане на тежести и кардиоупражнения.

Минаха и край платформа за гмуркачи и скокове във вода, която се прибира в палубата, когато корабът вдигне котва, плаващ док, от който да тръгват джетовете и моторните лодки за почитателите на водни ски, горни палуби, от които гостите могат да стрелят по чинийки, да пускат хвърчила и да играят голф с биоразградими топки. Площадката, където изглежда се бе приземил хеликоптерът, докарал Сторм предишната вечер, се намираше при кърмата, до най-високата точка на кораба — лъскавият му комин.

Имаше още най-различни трапезарии, открити и закрити, където сервираха всякакви ястия както за малки, така и за големи групи; супермаркет, в който всички стоки бяха (разбира се) безплатни, и безброй сухи и мокри барове, където приготвяха най-различни алкохолни и безалкохолни коктейли. Като цяло бяха налични всички удобства, предлагани по курортите и круизите.

Обзавеждането обаче смая дори Сторм, който бе привикнал и на богатство, и с навиците на онези, които го притежаваха. Всяка стая имаше своя собствена естетика, сякаш Карлсон искаше да може да избира епохата според настроението си. След викторианското помещение можеше да се озовеш в модерно, а след това отвсякъде да те заобикаля кубизъм. Културните влияния бяха най-различни, от западни до ориенталски и азиатски, от руския имперски период до африканското фолклорно изкуство.

Единственият свързващ мотив бе разкошът. Навсякъде се виждаха редки антики, прекрасни мебели и безценни творби на изкуството. Всяка от тях можеше да бъде перлата в нечия колекция. Тук се срещаха на всяка крачка и понякога Сторм едва успяваше да повярва, че всичко това се намира в кораб, който може да се озове във всяка точка от световния океан… Но не, със сигурност бяха на кораб. В един момент се разминаха с друг и го поздравиха три пъти, а гръмкият сигнал напомняше на по-мека версия на тромпет.

— Това какво беше, тромбон ли?

Тилда се разсмя.

— Почти. Всъщност имитира гласа на френски рог. Госпожа Карлсон много го обича и когато поръча кораба, настоя сигналът му да напомня на него. Наистина обмисли всички подробности.

Обиколката завърши на капитанския мостик и за техничар като Сторм това беше най-впечатляващата част. Ставаше дума не толкова за кабина, колкото за команден център, а стените бяха покрити с компютри и дигитални екрани. Технологично „Принцесата-воин“ беше точно толкова напред, ако не и по-напред с материала, колкото корабите от американския морски флот, на които го бяха допускали. Ингрид Карлсон очевидно нямаше нужда да се тревожи, че някой ще посегне на кораба й — също като самата Зина, тази принцеса-воин бе готова за бой. Охраната се състоеше от мъже-гардероби с униформи в бяло и синьо. Сторм ги мерна няколко пъти и се учуди, че не са повече… поне докато му демонстрираха електронната защита, която беше далеч по-впечатляваща.

Помощник-капитанът му описа някои от възможностите й. Радар, естествено. Сонар, както пасивен, така и активен. Лидар^[1] за онова, което останалите системи пропуснеха. Ракети земя-въздух, които можеха да поразят всичко, което се опиташе да доближи кораба отгоре. Торпеда, които го пазеха от набези по вода, било от повърхността, било под нея. Всичко това бе свързано със сложна предупредителна система, която работеше денонощно, независимо дали я наблюдаваха хора, или не.

— Наложи се да променим някои от настройките — каза помощник-капитанът. — Няколко ята риба тон задействаха системата. Въпреки това е доста чувствителна. Истината е, че ако нещо, по-голямо от делфин, се опита да доближи кораба, към него ще полети бойна глава. Веднъж за малко да взривим един кит.

— Което никак нямаше да ми хареса — чу се авторитетен глас. — Въпреки всички дарения, които им правя, Грийнпийс нямаше да ме оставят на мира.

Сторм се обърна и видя жена на средна възраст, висока почти метър и деветдесет, добре гледана, с черна коса, подстригана на бретон и живи сиво-сини очи.

Това беше самата принцеса-воин.

 

 

Запознаха се както се полага, след което оживено обсъдиха събитията от предишната вечер.

— Искам още веднъж да се извиня за начина, по който ви доведоха — каза Карлсон, щом чу всичко. — Реших, че тъй като се намеси и ЦРУ, трябва да взема допълнителни мерки. Ако се бяхме срещнали на F-18, както се уговорихме, някой със сигурност щеше да ни проследи. Единственият начин да го предотвратя беше като ви хвърля в ръцете на Тилда.

— Няма нищо — отвърна Сторм и намигна на червенокосата асистентка. — Това си имаше и добрите страни.

Също като останалите стаи в кораба, и тази беше мебелирана по определен начин, в случая в стил кралица Ана. Портретите също бяха класически пример за това. От най-големия ги гледаше мъж с месесто лице, рицарски доспехи и внушителна туфа къдрава коса, разделена на път по средата. Перука, с която би се гордяло всяко момиче от Джърси.

Сторм си избра един орехов стол с висока облегалка и извити крака и седна.

— От началото на осемнадесети век е — каза му Карлсон. — Смята се, че самата кралица Ана е седяла на него, когато Актовете за съюз са били гласувани в парламента. Запознат ли сте с Актовете за съюз?

Сторм прехапа устна, за да не се пошегува относно актовете, които предпочита.

— По-скоро не — отвърна той.

— Два са, били са гласувани в английския и шотландския парламент и са сложили край на стотици години кървави воини не с меч, а с перо. Интересното е, че за разлика от повечето мирни договори, в този и двете страни заявяват, че са победители. Според мен именно това е резултатът, когато бъдат изтрити националните граници. Човешка приумица, която никога не е трябвало да съществува. Без нея всички печелят. Този стол е символ на надеждите ми за човечеството.

— Да стана ли?

— Не, не — разсмя се тя. — Знам, че вкусовете ми са малко еклектични, но във всичко е вложена мисъл. Не искам да робувам на един стил, също както не искам да робувам на една държава. Не искам хората да дойдат и да кажат: „О, тук живее шведка“ или дори „Тук живее шведка, която се преструва на индийка“. Искам на този кораб да бъде представен целият свят, искам в една стая хората да открият нещо познато и уютно, а в друга — нещо, което ще разшири светогледа им или ще ги накара да се замислят.

— Изключително е — каза Сторм. — Всичко тук буквално спира дъха.

— Ами, благодаря ви — отвърна тя. — Честно казано, Бригите много ми помогна с тази стая. Избра доста неща. Портретът от Михаел Дал зад вас например й беше любим.

Сторм се обърна и отново огледа мъжа с перуката от Джърси.

— Това е принц Георг Датски, съпругът на кралица Ана. Бригите избра тази картина, повлияна от това какъв съпруг е бил. Пред хората винаги подкрепял жена си, дори ако на четири очи били на коренно различни мнения. За разлика от повечето мъже, които се опитвали да се наложат на съпругите си във всяко отношение, принц Джордж нямал нищо против, че неговата е жена с власт. Може да се каже, че кралица Ана е имала първия наистина модерен съпруг в света. Мъж, който не е бил вманиачен по социалните роли, изкуствено наложени на мъжа и жената.

Гласът на Ингрид затихна. Личеше си, че се е отдала на спомени.

— Много държахте на Бригите, нали? — попита той.

— О, господи, аз… Да, разбира се. Бяхме любовници, както вероятно сте чули. Тя беше… Няма да кажа, че благодарение на нея съм осъзнала, че съм лесбийка, защото това не е вярно. Много рано си дадох сметка, че не се интересувам от сексуални връзки с мъже. Не се обиждайте.

— Не съм се обидил. И аз не се интересувам от сексуални връзки с мъже.

Карлсон се усмихна и продължи:

— Въпреки че знаех, че мъжете не ми влияят така, както жените, не бях сигурна дали някога ще мога да имам истинска връзка с жена. Повечето от онези, които ми допадаха физически, не ме привличаха другояче. Не знаех дали бих могла да изживея живота си с която и да е от тях. Звучи надменно, но не смятах, че могат да ми бъдат равни. Не бях готова да бъдем равни, да давам, да взимам и да правя компромиси така, както трябва, ако искаш връзката ти да има шансове за успех. Тогава срещнах Бригите и всичко се промени. Точно нея бях търсила още преди да осъзная, че я търся.

Погледът й отново се зарея някъде далеч. Накрая тя отново огледа стаята и каза:

— Моля ви, не го споделяйте с пресата. Не желая да чета за това в таблоидите.

— Не бих си го и помислил.

— Благодаря ви. С Бригите често си говорехме, че трябва да бъдем по-открити, защото сме горди една с друга и с връзката си. Семействата ни бяха наясно каква е, приятелите ни също, но просто не смятахме, че това засяга когото и да било друг. Никой не обсъжда сексуалните предпочитания на директора на UPS или FedEx. Защо моите са проблем?

— Разбирам.

— Както и да е, не бяхме женени пред закона, тъй като нито една от нас не признаваше хегемонията на националната държава, а не желаехме усложненията, които произтичат от църковния брак. Не съм сигурна, че лесно щяхме да решим коя религия изповядваме всъщност — отбеляза тя и се засмя, — но бяхме женени в емоционалния смисъл на думата. За мен никога нямаше да има друга жена, за нея също. Не мисля, че някога ми е минавало през ум, че няма да доживеем до дълбока старост. Тогава онзи самолет…

Сторм се разшава на стола си, който изскърца с древния глас на дърво, което е носило много тела преди неговото. Виждаше, че Ингрид отново е потънала в мислите си, и реши да привлече вниманието й с думите:

— Именно заради това съм тук. Джедедая Джоунс ми каза, че разполагате с информация за виновника.

— Да. Оказва се, че петдесет милиона долара могат да купят съдействието на хора, които иначе не биха съдействали на никого. Тези терористи се кълнат, че лоялността им към каузата е безсмъртна, но това се променя смайващо бързо, когато им предложиш достатъчно пари. Чували ли сте за ордена „Медина“?

— Орденът „Медина“… Членовете му са радикални отцепници от Мюсюлманското братство — равно отговори Сторм, сякаш рецитираше. — Наречен е на град в Саудитска Арабия. Там избягал пророкът Мохамед, след като го прогонили от Мека през 622 година. Това преселение, известно като хиджра, се счита за началото на ислямската епоха. Обсадата на Медина била първата голяма военна победа на Мохамед и последователите му, които постепенно завзели цяла Арабия. Освен това Мохамед е погребан в Медина, което я превръща във второто най-свято място за мюсюлманите след Мека. В някои части на града не се допускат неверници. Какво още… Също като Мюсюлманското братство в ордена смятат, че коранът и хадитът са единствената възможна основа за истински праведно общество. Също като Мюсюлманското братство отричат модернизацията, светската държава и всички западни влияния, но за разлика от братството, което иска да вземе властта законно, чрез избори, орденът „Медина“ се опитва да постигне целите си със сила, като всява страх. Сред тях са пълното унищожение на Израел, връщането на Палестина в мюсюлманско владение, пропъждането на всички немюсюлмани от управлението, установяването на мюсюлманска теокрация… Как се справям засега?

— Доста добре. Пропуснахте, че искат да наложат на жените традиционната им роля, че сред тях отстраняването на клитора, за да бъде смазана женската сексуалност, е широко разпространено, и че са узаконили убийствата на честта.

— Тоест, става дума за мъже, в сравнение с които талибаните изглеждат умерени — обобщи Сторм.

— Джедедая Джоунс ви е подготвил добре.

— Не, просто чета вестници. Както и да е, какво ви кара да мислите, че те стоят зад това?

— Както казах, петдесет милиона купуват много информация, както и съдействие. Все още не съм успяла да проникна в самия орден, но вече няколко групи се свързаха с хората, които изпратих в Близкия изток и според три различни източника зад саботажите стои орденът „Медина“. И… готов ли сте да потиснете за миг неверието си, Дерик?

— Считайте, че съм го потиснал — отговори той.

Ингрид се усмихна, наведе се напред и прошепна:

— Според източниците ми в ордена са конструирали невероятно мощен, футуристичен високоенергиен лазерен лъч. Захранва го елемент, наречен прометий, който до скоро се е считал за толкова рядък, че практически не се среща в природата, но те явно са открили огромен запас. Звучи ми малко налудничаво, но много независими източници го потвърждават.

Сторм въздъхна.

— За съжаление, а може би за щастие, моите сведения по този въпрос съвпадат с вашите. Мога да потвърдя, че са разработили прометиев лазер. Добрах се до един, но очевидно имат поне още един.

— Доколкото разбирам, имат и капацитета, и материалите, за да направят още. Оръжието, свалило самолетите, които пътуваха за Дубай, вероятно е едно от няколко. Все още не съм успяла да установя откъде разполагат с нужната експертиза.

— Аз успях — отговори Сторм и разказа на Карлсон за Уилиам Макрей, изчезналият учен.

— И никой в американското правителство дори не се е загрижил, че такъв човек е потънал вдън земя? — поклати глава тя. — Толкова е типично за държавата! Ако се прецени, че даден гражданин вече не може да й бъде полезен, той става ненужен и отношението към него се променя.

— Нека се съсредоточим върху общата картина — каза Сторм, който не искаше да навлиза в политически дискусии. — Как да спрем ненормалниците, преди да отстрелят още нещо? Информаторите ви споменаха ли къде можем да открием ордена „Медина“?

— Изглежда, че точно това е най-трудното — каза тя. — Според сведенията, които получих, тези хора са хитри. Поучили са се не само от собствените си грешки, но и от тези на другите, от Халид Шейх Мохамед до Осама бин Ладен. Никога не комуникират по интернет, забраняват на членовете си да използват мобилни телефони, водачите им постоянно пътуват и изключително много се стараят да прикрият следите си. Знаят, че американците разполагат със сателити, достатъчно мощни да заснемат мръсотията под ноктите им, и действат по съответния начин. Става дума за група от най-умните терористи, които някой някога е виждал.

Сторм осъзна, че е прехапал долната си устна. Налагаше се да прецени дали човек, с когото се е запознал току-що, заслужава доверие, или не. Един шпионин често се оказва в подобно положение и понякога правилната преценка е въпрос на живот и смърт. Този път в опасност беше не само неговият живот, ставаше дума за хиляди хора, а може би за милиони.

— Ингрид — сериозно каза той. — Знам, че с Джедедая Джоунс сте… приятели.

— Е, не бих се изразила точно така — каза тя. — По-скоро сме хора, които от време на време се използват един друг, и това е удобно и на двама ни. Нали сте чували приказката за жабата и скорпиона?

— Езоповата басня ли? Скорпионът не можел да плува и помолил жабата да го пренесе на другия бряг. Тя казала: „Не, ти ще ме ужилиш.“ Скорпионът отвърнал: „Няма, защото и двамата ще се удавим“ и тя се смилила, но на половината път той въпреки това я ужилил. Докато потъвали, тя казала: „Защо го направи?“ А скорпионът отвърнал: „Скорпион съм, такава ми е природата.“

— Много добре. За мен Джоунс е скорпион, но стига да е наясно, че това му е в природата, човек може да го използва, без да пострада.

Сторм се усмихна многозначително.

— Разбирам, повярвайте ми, и затова трябва да бъда честен с вас: в случая неговите интереси може би не съвпадат с вашите.

— Обяснете, моля.

— Той иска хората, които използват онова оръжие, да бъдат спрени. Това всички го искаме — започна Сторм. — Другата му цел обаче е да предостави тази технология на американската армия и макар че съм горд американски гражданин, аз не желая моята страна да е в състояние да използва лазера в бой или при каквито и да било други обстоятелства.

— Съгласна съм с вас — каза тя. — Аз съм предана на човечеството, а не на някоя държава.

— Чудесно. В такъв случай онова, което ще ви кажа, не бива да достигне до ушите на Джоунс. Съгласна ли сте?

Тя кимна.

— Разполагам с информация, която може да ни помогне да открием източника на прометий — продължи той. — Някой във вашата информаторска мрежа споменавал ли е компания на име „Ахмед трейдс метал“?

Раменете й видимо увиснаха.

— Защо питате?

— Защото разбрах, че това е източникът на прометия, който захранва лазерния лъч.

Тя бавно клатеше глава.

— Прав сте, но и грешите. Боя се, че „Ахмед трейдс метал“ не е компания, а призив към членовете на ордена „Медина“. Както когато американците казват „Спомни си Аламо“ или „Не забравяй Мейн“. Един от първите им мъченици е бил мъж на име Ахмед, някои от водачите им са си сменили имената или са нарекли децата си Ахмед, така че това име се среща доста често сред последователите им. „Търгувам с метал“ пък е жаргонен израз за бомба или самоделен експлозив, защото така сякаш си разменят метал е врага. „Ахмед трейдс метал“ всъщност означава „Хайде да взривим нещо в името на Аллах.“

Сторм усети, че и той се спихва.

— Значи всъщност не съм научил нищо полезно, така ли?

— Получили сте поредното доказателство, че зад нападението стои орденът „Медина“, но иначе се боя, че все още не разполагаме с нищо конкретно.

Точно в този момент, типично в свой стил, Джедедая Джоунс реши да се намеси в разговора и телефонът на Сторм избръмча.

— Познайте кой е — каза той.

— Ще ви оставя да поговорите — каза Ингрид. — Елате, когато приключите и ще обсъдим какво да предприемем.

Тя стана, пристъпи към вратата и спря за момент.

— Помолих Джоунс да ми прати най-добрия си агент. Доволна съм, че ми е изпратил и добър човек.

 

 

Докато принцесата воин излизаше, Сторм натисна бутона и прие обаждането на Джоунс.

— „Сторм инвестигейшънс“.

Джоунс не си направи труда да прояви любезност.

— Стигна ли донякъде?

Сторм набързо му разказа как се е озовал на борда на „Принцесата-воин“ и му предаде някои подробности от разговора си с директорката на „Карлсон лоджистикс“.

— Орденът „Медина“? — повтори Джоунс накрая.

— Не смяташ ли, че са те?

Джоунс замълча за миг и това подсказа на Сторм, че шефът му крие нещо, както обикновено.

— Не, всъщност не съм изненадан — отговори Джоунс. — Това обяснява защо почти нищо не сме чули. Ако беше някоя от другите екстремистки групировки, поне десет различни агента вече щяха да са ни пратили чертежите за оръжието. „Медина“ са костелив орех, не сме успели да внедрим никакви хора.

— Да, дори парите на Ингрид Карлсон не са били достатъчни за това — каза Сторм. — Изглежда са много внимателни, но имат и ахилесова пета.

— Каква е тя?

— Прометият. Невероятно рядък е и са успели да разработят оръжието единствено защото са намерили голям запас, но тъй като елементът се разпада толкова бързо, непрекъснато имат нужда от още, така че се нуждаят от постоянен достъп до източника. Предлагам да се съсредоточим върху прометия, той ще ни отведе до ордена „Медина“.

— Интересно, че го каза — отвърна Джоунс, — защото и ние тук стигнахме до същия извод, малко или много. Отнесохме оръжието, което ти откри, в лабораторията, и проучихме всяка дребна подробност. Самото то не е особено сложно, мощността му се дължи на прометия, така че химиците го огледаха много отблизо. Оказва се, че в самия него има заложена следа.

— Сподели, ако обичаш.

— Както знаеш, прометият е метал и като всички метали има магнитни свойства. От начина, по който си взаимодейства с магнитното поле на планетата, следва, че самият той съхранява определена информация. Ако го сложиш под достатъчно мощен микроскоп, подредбата на ядрата подсказва къде се е намирал, когато е приел настоящата си форма.

— Джипиесът на майката Природа — отбеляза Сторм.

— Нещо такова. Така или иначе, една от техниците е факир в тази област. Тя успя да определи точните координати на мястото, където е възникнал прометият в нашия лазер: 25.77392 север, 31.84365 изток, възможно отклонение плюс-минус 2,89 километра.

Сторм бързо си записа.

— И какво открихте, когато въведохте координатите в сателита?

— Нищо, пясък. При радиус от 2,89 километра говорим за площ от шестнадесет квадратни километра. Огледахме я много внимателно, но може да сме пропуснали нещо. Става дума за участък от Сахара, недалеч от река Нил в Египет. Естествено, точно там най-отгоре има пясък, докато повечето редки метали са във вътрешността на земята.

— Което значи, че ти трябва някой като мен, за да отиде и да разкопае малко.

— Именно. Клара Страйк вече е на път.

Щом Сторм чу това име, мозъкът му сякаш хлъцна. Миналото им е Клара Страйк беше доста… сложно, като между два воюващи клана, чиито членове не спират да се женят помежду си. Понякога правеха любов, друг път — воина. Единствената константа беше страстта, нужна и за двете.

— Страйк, а? — бе единственото, което успя да каже.

— Само не ми казвай, че двамата пак сте се сдърпали.

— Не съм сигурен какво е положението в момента — призна Сторм. — Както и да е, защо не ми пратиш един хеликоптер? Ще предупредя хората на Ингрид да не го свалят.

— Хубав план. Казах на Страйк, че тази вечер ще я чакаш в Луксор, най-близкият до координатите град. Тя ще ти предаде останалите подробности за операцията.

Сторм приключи разговора и отиде при Ингрид Карлсон, която седеше на предната палуба и наблюдаваше как носът на великолепния й кораб пори водите на Средиземно море.

— Египет е подходящо място за вас — каза му тя, щом Сторм й обясни къде отива. — По всичко личи, че орденът „Медина“ се възползва от политическата нестабилност там, за да заздрави влиянието си. Ще продължа да пращам пари на информаторите ми и ще ви съобщя, ако науча някакви новини. А ако вие се нуждаете от нещо, каквото и да е то, просто ми кажете.

— Разбира се. Оценявам желанието ви да помогнете.

Карлсон го изненада, като взе ръцете му в своите. Сиво-сините й очи се заковаха върху неговите и тя го погледна със същата воля, с която бе превърнала една най-обикновена шведска компания в многонационален конгломерат.

— Често негодувам срещу хората, които се отдават на по-дивашките си инстинкти и въпреки това… жадувам да си отмъстя — каза тя. — Не мога дори да обясня каква утеха очаквам да ми донесе това, но онзи, който причини смъртта на Бригите, трябва да си плати.

— Ще направя всичко по силите си.

Тя стисна ръцете му още по-здраво.

— Пазете се от Джоунс. Не забравяйте каква е природата му.