Кийра Кас
Сирената (4)

Четвърта глава

По-голямата част от вечерта посветих на Миака, която изяви желание да накъдри косата ми. Не разбирах защо сестрите ми избираха да водят такъв живот и не знаех доколко е разумно, но в крайна сметка не го бях изпробвала. И тази вечер възнамерявах да направя точно това.

— Какво ще кажеш за тази? — попита Елизабет, вдигайки поредната рокля. В общи линии всичките приличаха на къси парчета плат, различаваха се само по цвят.

— Знам ли. Не е в мой стил.

Тя наклони глава настрани.

— Там е работата. Не може да те водим на клуб, облечена като домакиня от петдесетте.

Сбърчих нос.

— Малко е… оскъдна, не смяташ ли?

Миака се изкиска, а Елизабет се ококори насреща ми.

— Да. Много. Просто я сложи, ясно? — Роклята полетя към мен и кацна в скута ми. — Отивам да се преоблека — извика Елизабет, изхвърчайки от стаята.

Аз сдържах въздишката си. Все пак се опитвах да проявя известен ентусиазъм. Може би тази вечер щеше да постави началото на нов живот за мен.

— Трябва да къдрим косата ти по-често — отбеляза Миака, което ме накара да се обърна към огледалото.

— Изглежда толкова гъста! — изумих се.

— След няколко часа танци ще спадне.

Приближих се до огледалото, изучавайки лицето си. Бях свикнала с естествената красота на сирената, но изкусната работа на Миака с очната линия и червилото я умножаваше десетократно. Вече разбирах защо момчетата се редяха на опашка за вниманието на Елизабет.

— Благодаря. Справила си се чудесно.

Тя сви рамене.

— Пак заповядай.

После се приведе към огледалото, за да гримира и своето лице.

— И какво ще правим там? — попитах. — Не знам как да се държа в помещение, пълно с хора.

— Никой не се забавлява по график, Калѐн. Сигурно ще си вземем по питие и ще оглеждаме тълпата. Елизабет несъмнено ще си търси някого, но ние с теб може просто да танцуваме заедно.

— Още преди трийсет години се отказах от опитите да разбера танците на младите. Електрическото буги беше последната капка.

— Но танците са толкова забавни!

Поклатих глава.

— Не. Джитърбъг-суингът беше забавен. Но ритмичните движения и да държиш партньора си за ръка вече се считат за демоде.

Миака дръпна четчицата на спиралата от миглите си, за да не си извади окото от смях.

— Повярвай ми, ако пробваш да тропнеш един джитърбъг тази вечер, Елизабет ще те убие.

— Нека опита — измърморих. — Както и да е, само искам да кажа, че може и да не изляза на дансинга.

Миака ме погледна в огледалото.

— Радвам се, че поне този път не отиваш в библиотеката или в парка, но ако просто си седиш на стола, все едно не си дошла с нас.

— Воала! — изчурулика Елизабет, като влетя в стаята. Беше се пременила с черна, къса рокля и обувките на ток, които наричаше „стриптийзьорски“. — Е?

Усмихнах се.

— Какво да ти кажа? На всички ще им падне ченето.

Тя се ухили доволно и потупа косата си с ръка.

— Виж какво намерих — каза после и ми подаде нещо.

Беше поредната къса рокля, но от талията й се спускаше фин слой тюл. Да, беше осеяна с пайети, но определено се доближаваше до моя стил повече от всички останали.

— Благодаря — усмихнах й се. — Тази ще е.

Елизабет ме прегърна.

— Толкова се радвам, че ще дойдеш с нас! Единственото по-хубаво от това да сме двете най-красиви момичета в клуба, е да сме трите най-красиви момичета!

Охранителят беше запленен от Елизабет още от мига, в който я видя, и имах чувството, че дори фалшивите ни лични документи да не казваха, че сме на по двайсет и една, щяхме да влезем в клуба и без хиксове на китките.

Подскочих от бумтящия бас и веднага се запитах дали не сбърках, като дойдох на такова място. Навярно усетила колебанието ми, Миака ме хвана под ръка и ме издърпа към бара. Написа поръчките ни на телефона си и понесе внимателно чашите ни през тълпата.

Това трябва да е забавно — повтарях си. — Поне опитай. Прави живота на сестрите ти по-хубав. Може да улесни и твоя.

— Не си чувам мислите тук — прошепнах на ухото на Елизабет.

Тя допря устни до моето и отвърна:

— Точно това е целта.

— Отпусни се — посъветва ме Миака. — Това е все едно да вървиш по оживена улица.

Опитах. Наистина опитах. Изпих две питиета с надеждата да поразсея напрежението. Танцувах с Миака, което беше забавно, докато не си спечелихме толкова много обожатели, решени да се блъскат в нас, че загубих интерес. Дори опитах да се съсредоточа единствено върху музиката — нещо, което трябваше да се удава на всяка сирена, — но колоните така гърмяха, че я превръщаха в несвързан шум.

Наблюдавах странния начин, по който мъжете се приближаваха към Елизабет, сякаш беше магнит на дансинга. Нищо чудно, че беше способна да омае човек без нито една дума. Наистина бяхме най-красивите момичета в клуба и насочеше ли Елизабет цялото си внимание към някое момче, то просто нямаше шанс. Първо си избра едно, чиито приятели скоро го повлякоха към друг бар. Дори без да му запее, той оказа известна съпротива, докато не го извлякоха през вратата. Вторият й избраник пийна повечко и припадна на масата им.

Но след два мъчителни часа се появи с тъмнокос, видимо пиян младеж.

— Не ме чакайте — предупреди ни и изчезна през вратата.

Обърнах умолителен поглед към Миака. Тя кимна ухилено и тръгнахме към къщи.

— Поне опита — похвали ме, докато вървяхме по улицата. — Очаквах да се откажеш, още преди да сме влезли.

— За малко — признах си. — Вече знам със сигурност: нощният живот не е за мен.

— А би ли дошла с нас на колежанско парти? Получаваме доста покани, ако минем през кампуса в правилния момент.

Поколебах се.

— Да не изпреварваме нещата.

Докато минавахме покрай редицата нощни клубове, наоколо ехтяха подсвирквания и закачливи възгласи. Несъзнателно прикрих с ръка деколтето си, което не помогна особено. Миака се усмихваше доволно и крачеше с гордо вдигната брадичка, а аз се питах дали една част от очарованието на този живот не е да те виждат. През повечето време страняхме от хората, а докато пеехме, рисувахме съвсем лъжовна картина. Поне така някой ни виждаше на живо. Макар че аз имах чувството, че по-скоро ни разглеждаха.

Като се прибрахме, дори не си направих труда да съблека роклята на Елизабет, преди да изтърча през задната врата и да скоча във водата.

Калѐн!

Океана се раздвижи около мен, приветлива и успокояваща.

Няма да повярваш каква нощ преживях.

Разкажи ми.

Представих си Я как отпуска брадичка върху ръката Си и ме слуша захласнато.

Миака и Елизабет обичат да ходят по нощни клубове. Това са местата, където хората пият алкохол и танцуват. От доста време ме увещават да изляза с тях, затова този път се съгласих.

Не мога да си те представя в такава среда.

Аз също не можех. Затова и се чувствах зле през цялото време. Толкова се радвам, че се върнах. Действаш ми успокояващо.

Водите й се люшнаха в нещо като смях.

Не е нужно да говорим, ако не ти е до това. Доволна съм и само да те прегръщам.

Потънах блажено до пясъчното й дъно и полегнах, кръстосала крака и ръце. По повърхността й се разливаха следи от лодки, а наоколо плуваха пасажи риба, необезпокоени от момичето на дъното.

Е, около шест месеца, значи? — попитах със свит корем.

Да, като изключим природните бедствия или корабокрушенията по човешка грешка. Не мога да предвиждам подобни неща.

Знам.

Рано е да се тревожиш за това. Усещам, че още страдаш заради последния път.

Тя ме прегърна състрадателно с водите Си.

Вдигнах ръце като да Я погаля, защото миниатюрното ми тяло не можеше да прегърне Нейното.

Като че ли никога нямам достатъчно време да се възстановя от пеенето, преди да дойде време за следващото. Измъчват ме кошмари и съм кълбо от нерви седмици преди това. — Усещах гърдите си изпразнени от тъгата. — Боя се, че никога няма да забравя какво е усещането.

Няма. Никоя освободена сирена досега не Ме е молила да й върна спомените.

Поддържаш ли връзка с тях?

Не умишлено. Просто усещам хората, когато се потапят в Мен. Така Си намирам нови момичета. Така чувам, ако някой заподозре какви са истинските Ми нужди. Когато някогашна сирена влезе в Мен да поплува или потопи крака във водите Ми, успявам да надникна в живота й. А още никоя не си Ме е спомнила.

Аз ще Те помня — обещах.

Усетих как ме прегръща.

Няма да те забравя цяла вечност. Обичам те.

И аз Те обичам.

Ако искаш, може да спиш тук тази нощ. Никой няма да те намери.

Не може ли да остана тук завинаги? Не искам да се тревожа, че ще нараня някого неволно. Или че ще разочаровам сестрите си. Не може ли и аз като Ейслинг да си построя колиба, само че тук, долу, от плавеи?

Тя ме погали по гърба с топло течение.

Спи. На сутринта ще се чувстваш по-добре. Сестрите ти са загубени без теб. Повярвай ми и те го знаят.

Наистина ли?

Наистина.

Благодаря ти.

Почини си. В безопасност си.