Майкъл Конъли
Късното шоу (45)

44

Балард стигна до водата късно сутринта, защото трябваше да шофира по крайбрежието, за да вземе кучето си. Когато най-после успя да издигне палатката си на Венис Бийч и тръгна към вълните с дъската за сърф под едната ръка, сутрешната мъгла бе закрила слънцето почти изцяло и имаше много ниска видимост. Качи се на сърфа невъзмутимо. Бе минало твърде много време, откакто за последен път бе влизала в океана.

Зае стойката на сърфа, с леко подвити колене. Започна да гребе и в първия момент мускулите й изпаднаха в шок от усилието.

Едно… две… три… плъзгане… Едно… две… три… плъзгане…

Насочи се право към мъглата и скоро се изгуби в нея. Плътният въздух изолираше всички звуци от сушата. Беше сама.

Мислеше за Частин и за ходовете, които бе предприел. Беше действал благородно. Реши, че може би това е неговото изкупление. За баща му. За нея. Беше тъжна и не можеше да прогони от главата си последната им среща. Съжаляваше, че не бяха успели да уредят отношенията си.

Скоро мускулите на раменете й пламнаха, усети крампи в гърба. Спря да гребе и застана изправена. С помощта на веслото смени посоката. Осъзна, че не вижда хоризонт, а течението беше в онзи момент на затишие, преди да се обърне. Водата не се движеше нито навън, нито навътре и тя не знаеше накъде да се насочи.

Отново започна да гребе плавно, като не преставаше да се ослушва и да търси с очи сушата. Не чуваше обаче нито прибой, нито човешки гласове. Мъглата беше твърде гъста.

Извади веслото от водата и го обърна с лопатата нагоре. Чукна с долния край по дъската. Фибростъклото издаде плътен звук, който със сигурност щеше да преодолее мъглата.

Чу лая на Лола и се ориентира за посоката. Загреба усилено и се плъзна по тъмната вода към лая на кучето си.

Когато стигна до брега, видя, че Лола тича по пясъка, изплашена и несигурна за нещата, които не беше в състояние да разбере, да не говорим да контролира. Напомняше на Балард за едно четиринайсетгодишно момиче, което бе направило същото на друг бряг преди много години.

Загреба по-усилено. Искаше да слезе от дъската, да падне на колене на пясъка, да прегърне Лола.