Майкъл Конъли
Късното шоу (27)

26

Балард отвори очи и опита да надигне глава. Някъде зад нея имаше слаба светлина. Опита да се ориентира и инстинктивно усети, че е била дрогирана. Когато понечи да се обърне настрани, всичко пред очите й се залюля като вода в кофа; после се успокои и застана неподвижно. Тя затвори очи, после ги отвори. Нещата останаха по местата си.

Даде си сметка, че е гола и усеща болка на няколко места по тялото. Устата й беше запушена с плат, който беше стегнат здраво на тила и минаваше между зъбите. Не можеше да мърда. Седеше на дървен стол с права облегалка, китките й бяха прибрани до бедрата, лактите бяха вързани за вертикалните опори на облегалката толкова стегнато, че не усещаше пръстите на ръцете си. Торсът й бе пристегнат с колан за облегалката, а глезените — за краката на стола.

Опита да си спомни какво се бе случило. Ударил ли я беше? Изнасилил ли я беше? Беше й трудно да овладее тревогата си и колкото по-усилено опитваше да диша през превръзката на устата си, толкова повече се надигаше гръдният й кош и толкова повече коланът се врязваше в ребрата под гърдите й.

Огледа помещението. Вляво видя собственото си неясно отражение в голямо стенно огледало. Китките и глезените й бяха вързани с черни пластмасови връзки.

Вляво имаше малка масичка, на която видя само ключ. В дъното на стаята видя спусната завеса, около която проникваше светлина, но не можеше да се определи дали е слънчева, лунна или изкуствена. Видя дрехите си струпани на куп на пода недалеч от завесата. Изглеждаха сякаш бяха разкъсани или срязани, за да ги свалят.

Даде си сметка къде е. Долната стая в обърнатата къща на Томас Трент. Сега я виждаше от другата страна на стъклото. Тази кошмарна мисъл и ситуацията, в която се намираше, я изпълниха с ужас. Напрегна мускули, за да разхлаби връзките, но не можеше да помръдне.

Започна да диша през носа. Там нямаше препятствия и тя се застави да прави дълги, дълбоки вдишвания. Колкото повече кислород влизаше в кръвта й, толкова по-бързо отровата — това, с което я бе упоил — щеше да си отиде. Опита да си спомни какво се бе случило. Спомни си повърхността на сърфа, гаража. Онзи я бе хванал отзад. Спомни си как се задушаваше и изпита физическо отвращение.

Туту. Баба й също ли беше доведена тук, пострадала ли беше? Как така Трент беше научил за Вентура?

Спомни си как бе говорила с Трент за колата, докато пътуваше. Той й се обади, тя отказа поканата му да отиде в автокъщата. Дали не бе искал да я примами? Следил ли я беше? Как беше разбрал, че е ченге?

Всички тези въпроси имаха само един отговор и той отново изпълни гърдите й с ужас.

Беатрис.

Балард осъзна, че се е заблудила с бившата му жена. Изглежда, Беатрис беше разказала на Трент за нея.

Това обаче все още не обясняваше как се бе добрал до Вентура, връзката между клиентката на име Стела и Балард. Балард не бе казала нищо на Беатрис за автокъщата и че всъщност е разговаряла с Трент.

След това си спомни обаждането, докато беше на магистралата, и как каза на Трент, че не е в града. Той спомена сърфисткия ван. Чрез него ли я бе проследил? Отново напрегна мускули, за да изпробва връзките, но пак не успя да мръдне.

Тогава чу глас, който я смрази.

— Не си прави труд, Рене. Не можеш да ги скъсаш.

Балард погледна в огледалото, но не го видя никъде в стаята. Миг след това той излезе от една ниша и застана до нея. Обърна се и я погледна. С две ръце дръпна грубо превръзката на устата й и я пусна да виси на шията й.

— Къде е баба ми? — попита Балард със свито от страх гърло. — Какво направи с нея?

Трент я изгледа продължително — видимо се наслаждаваше на ужаса й.

— Предполагам, все още спи в къщата си — отговори накрая. — Би трябвало повече да се тревожиш за себе си.

— Какво ми даде? Упоил си ме.

— Само малко кетамин. Пазя го за специални случаи. Трябваше да си управляема по пътя дотук.

Балард веднага калкулира добрата новина. Знаеше какво е кетаминът. През годините старателно беше чела и изучавала всички служебни бюлетини за използваните при изнасилване вещества, станали модерни и после попаднали като доказателства в делата за сексуално посегателство. Основно кетаминът се използваше за анестезия. Знаеше обаче и че ефектът от него трае кратко. Вече усещаше как се отървава от подобната на транс летаргия, с която се бе събудила преди няколко минути. Скоро щеше да е напълно на себе си. Това беше грешка на Трент, а където имаше грешки имаше и надежда.

— Върви по дяволите, Трент — каза му. — Мислиш, че това ще ти се размине безнаказано? Никакъв шанс. Доста хора вече знаят за теб. Влязъл си в докладите. Имам партньор. Имам шеф. Това е краят. Твоят край — каквото и да направиш с мен.

Той се смръщи и поклати глава.

— Мисля, че грешиш, Рене. Ще открият вана ти на брега, много далече оттук, а от теб няма да има и следа. Знаят, че си имала проблеми, дори баба ти вероятно ще обясни, че си изглеждала разсеяна и някак потисната.

Балард се зачуди дали не е бил в къщата на баба й през цялото време, докато и тя беше там. Дали не бе слушал разговора им — доколкото имаше такъв — с Туту на вечеря?

— Може и да дойдат да говорят с мен, но какво ще открият? Нищо. Няма да открият нищо. А аз имам свидетели, които чуха как ти се обадих и ти казах, че колата е дошла. Ще потвърдят, че те молих да дойдеш в автокъщата, но ти си отказала, обяснила си, че вече не искаш колата.

Направи пауза за по-голям ефект.

— Ти си детективът — каза накрая. — Какво означава всичко това? Няма труп, няма доказателства, няма обвинения.

Тя не отговори. Той се наведе напред и се опря с една ръка на облегалката на стола до лявото й ухо. После плъзна другата си ръка по бедрата й и между тях. Тя изтръпна.

— Сега си моя — прошепна той.

Тя извърна лице и опита да се отдръпне, но нямаше накъде. Трент вдигна ръка и стисна бицепса на дясната й ръка, за да отнеме силата й.

— Харесва ми да се съпротивляваш. Знаех си, още като те видях за първи път, че си борбена натура. Ще ми доставиш удоволствие.

След това погали дясната й гърда и се изправи с усмивка.

— И още нещо ми харесва — добави. — Нямаш разлика от бански. Огледах те когато дойде в автокъщата. Тази гладка шоколадова кожа… каква си? Полинезийка? Може би наполовина? Може би малко мексиканска кръв?

— Върви по дяволите — каза тя. — Аз съм тази, която ще те ликвидира.

Той се засмя.

— Ще видим, Рене. Ще поговорим за всичко това по-късно. Сега имам друг важен въпрос за теб.

Протегна ръка към масичката и взе ключа. Вдигна го пред лицето й. Балард го позна — беше ключът, който й беше дала Беатрис. Беше го пуснала в джоба на джинсите си.

— Откъде взе това? — попита Трент.

— За какво говориш? — отвърна Балард. — Това не е мой ключ.

— О, знам, че не е твой, защото е от моята къща. Опитах го на входната врата. Беше в твоя джоб обаче и искам да знам откъде си го взела.

— Казах ти, че…

Лявата ръка на Трент изведнъж излетя нагоре и я стисна за гърлото. Той се наведе напред и притисна главата й към облегалката на стола с тежестта си. Балард усети топлия му дъх по лицето си.

— Не ме лъжи!

Тя не можеше да отговори. Дланта му притискаше дихателните й пътища. Усети, че скоро тъмнината ще се спусне отново, но Трент все пак отпусна хватката си.

Балард опита да говори, но имаше чувството, че с гърлото й се е случило нещо.

— Казах ти, този ключ не е мой.

— Намерих го в дрехите ти! Претърсих дрехите ти и намерих ключ за собствената ми…

Изведнъж млъкна. Вгледа се в ключа и Балард видя сянката на проумяването да пробягва по лицето му.

— Тази кучка! — процеди той през зъби. — Тя ти го е дала. Говорила си с онази пачавра, бившата ми жена, нали?

— Не, Трент — възрази Балард. — Дори не знам за кого говориш.

Той размаха ключа на сантиметри пред лицето й.

— Лъжеш! Тя ти го е дала. Запазила го е и ти го е дала. За да можеш да влезеш в къщата ми. Тази шибана кучка!

Отдръпна се и вдигна юмруци до слепоочията си. Балард виждаше гнева в очите му. След това той рязко се обърна към нея.

— Добре. Знаеш ли какво? Ще организирам малка среща между нея, мен и теб, Рене. Ще е забавно.

— Трент, почакай — каза Балард. — Не е нужно да постъпваш така. Ако й направиш нещо, ще доведеш полицията право до вратата си. Бившите съпрузи са първите заподозрени, ако бъде убита жена. С мен имаш минимален шанс да се измъкнеш. С нея — никакъв. Не я замесвай в това.

Трент хвърли ключа на масата и застана пред Балард. Наведе се напред и опря юмруци на бедрата си.

— Колко благородно от твоя страна да искаш да я спасиш! Какво ще стане обаче, ако съпругата, както и сърфистката, изчезне без следа?

— Същото, Трент. Ще дойдат направо тук.

— Не мисля. Не и ако съпругата е садо-мазо порно кралица. Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че ще си кажат: „Добре че се отървахме“.

— Трент, не го прави. Тя няма нищо об…

Не успя да довърши. Той грабна превръзката за уста от шията й с две ръце и я натика между зъбите й. После бръкна в задния си джоб и извади черен калъф за очила. Отвори го и тя видя спринцовка и няколко шишенца с етикети. Даде си сметка, че е кетамин и че той се кани да я упои отново.

— Налага се да те извадя от играта за малко — каза Трент. — Когато се върна, ще си направим парти с красивата булка.

Балард напрегна мускули срещу връзките за пореден път, но това беше загубена кауза. Опита да говори въпреки превръзката, но не успя да изрече нищо членоразделно. Той заби иглата на спринцовката през гумената капачка на шишенцето и изтегли малко бистра течност.

— Използват го на кучета и котки — каза й, — но върши чудесна работа и при хората.

Остави шишенцето и калъфа за очила върху масата, после изправи иглата нагоре, натисна буталото и изкара въздуха от спринцовката.

— Не искаме мехурчета, нали?

Балард усети как очите й се пълнят със сълзи. Можеше единствено да го наблюдава. Той се наведе и пак се опря с едната ръка на облегалката на стола. Заби рязко иглата в лявото й бедро. Балард трепна, но можеше да направи само толкова. Трент натисна бавно буталото с палец и тя почувства как съдържанието на спринцовката прониква в тялото й.

— Ще подейства доста бързо — увери я Трент. — Най-много две минути.

Отдръпна се и прибра спринцовката и шишенцето в калъфа за очила.

— Може да ми потрябва за кучката — каза. — Тя знае как да се съпротивлява.

Балард го наблюдаваше от разстояние, като през тунел. Вече усещаше как кетаминът се движи в организма й и изпълнява предназначението си. Опита да напрегне мускули и да опита връзките още веднъж, но сега не успя дори това. Беше безпомощна. Трент разбра какво прави и я погледна, след като затвори калъфката за очила. Усмихна се.

— Чувството е приятно, нали?

Балард се вторачи в него. Усещаше, че потъва. Скоро тунелът се срути и се превърна в светла точка. После изчезна и тя.