Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър
Опасните личности (5) (Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности)

Как сглобих портретите на четирите типа опасни личности

Докато работех във ФБР като профайлър, започнах да забелязвам повтарящ се модел при типовете личности, които се натрапваха на вниманието ни. Това бяха хора, които непрестанно причиняваха нещастие на другите, нарушаваха закона, позволяваха си опасно поведение, възползваха се или малтретираха околните и като цяло причиняваха болка и страдание — не веднъж, не два пъти, а постоянно.

С мои собствени усилия и под ръководството на други хора научих, че има определени личности, които винаги ще се държат отвратително, които са измамни и манипулативни, които с удоволствие се възползват от другите и които не уважават хората и законите. Те изтощават емоционално околните и могат да са жестоки, безсърдечни и използвачи. И повтарят това си поведение отново и отново, без да ги е грижа за физическите или психическите вреди, които нанасят на другите.

От разследването, ареста и разпитите на изнасилвачи, убийци, похитители, банкови обирджии, престъпници с бели якички, педофили и терористи научих, понякога по трудния начин, че опасните личности могат да бъдат много измамни. На пръв поглед може да изглеждат и да действат като нормални хора. Може дори да са интелигентни, интересни, чаровни и привлекателни. Но винаги са опасни.

През 1995 г. срещнах за пръв път Кели Терийз Уорън. Беше на 30 години и живееше в Уорнър Робинс, Джорджия, с дъщеря си и съпруга си. Кели беше служила в армията като секретарка и била уволнена с почести, след като беше прослужила мандата си в Германия. Съпругът й работеше в склад за дървен материал, а тя работеше на няколко места, включително като детегледачка и в хранителен магазин.

Кели винаги ми се усмихваше и ме посрещаше с прегръдка. Колкото и малко храна да имаха, тя с готовност я споделяше и винаги препълваше чашата ми със сладък студен чай. Едно лято разговаря с мен повече от 10–12 пъти, винаги с усмивка.

Кели ми разказа какъв е бил животът й като американски войник, разпределен в Германия, и какво е да израснеш в бедно южняшко семейство. Беше забавна и жизнерадостна и винаги отговаряше бързо на въпросите ми и разясняваше неяснотите. Близо година подаваше на мен и колегите ми информация, която ни беше нужна за преследването на престъпник — и то не просто престъпник, а шпионин на съветския блок. В продължение на година проследявахме почти всяка дума на Кели. Проверявахме всяко късче информация, което тя с ентусиазъм ни предоставяше.

Но нещо не беше наред. Нищо от това, което казваше Кели, не доведе до резултат в работата ни. Отне ни много време да го проумеем, защото повечето от следите водеха към Европа, а не към САЩ. Накрая успяхме да я притиснем с фактите. Тогава разбрахме, че не само ни беше лъгала, но и че именно тя беше поставила страната си в опасност. Именно тя, едва на двайсет и няколко години, в разгара на Студената война, беше поставила в опасност цяла Централна Европа, продавайки на съветския блок строго секретни военни планове, които беше печатала на машина. Кели, с нейната сладка усмивка и сладкия й чай, беше поредният пример как опасните личности могат да бъдат чаровни, забавни и интересни, но и могат да поставят цяла нация — или в нейния случай множество нации — в опасност. Днес Кели излежава 25-годишна присъда за шпионаж.

Тези индивиди имат дефекти не само в личността, но и в характера си — а именно в морала и етиката си. На практика не може да им се вярва, че ще ви кажат истината, че ще ги е грижа за вас и ще ви защитят или че с тях ще сте в безопасност. И точно заради тези дефекти поведението им неизменно оставя след себе си пълна разруха и човешко страдание.

С времето осъзнах, че има четири типа личности, отговорни за повечето от вредите, с които се сблъскваме. Тези четири типа опасни личности ежедневно ни излагат на риск финансово, емоционално и физически и именно това са личностите, върху които ще се съсредоточим в тази книга:

— Нарцистичната личност

— Емоционално нестабилната личност

— Параноидната личност

— Хищникът

Бележка относно терминологията

Някои читатели може да се зачудят защо в тази книга съм избрал да използвам неклинични термини като „хищник“ и „емоционално нестабилна личност“, за да опиша два типа от опасните личности. Това е разумен въпрос.

Исках да използвам термини, които всеки би разбрал моментално и които лесно преминават границите между различните култури. Би било много лесно (и може би полезно за продажбите на книгата, както предложиха някои приятели) да използвам термина „психопат“, за да опиша хищника. За съжаление терминът „психопат“ е толкова изтъркан от употреба, че някои професионалисти го използват небрежно, докато по-внимателните биха ви казали, че термините „поведенческо разстройство“, „социопатия“, „антисоциално поведенческо разстройство“ или, както предпочита Световната здравна организация, „диссоциално личностно разстройство“, биха били по-точни и прецизни.^[1]

Медицинската литература прави ясно разграничение между психопат, социопат, индивид с антисоциално личностно разстройство и индивид с поведенческо разстройство. За да сложи етикет на някого, използвайки тези конкретни термини, човек трябва да е много наясно със специфичните критерии, установени от здравната общност или от изследователи като Робърт Хеър.

Това е сложна материя за професионалистите и още по-сложна за незапознатия читател. Затова реших да използвам термина „хищник“, който съдържа идеята, че си имаме работа с хора, които ловуват други хора, възползват се от тях и не ги е грижа за правилата или за правата и неприкосновеността на другите.

По подобен начин термини като „гранична личност“, „хистрионно разстройство“, „поведенческо разстройство“ или „биполярно разстройство“ са неразбираеми за много хора, които не са запознати с пълното клинично значение на тези термини. Затова използвам наименованието „емоционално нестабилен“, за да предам същността на този тип личност, за да може да го разбере един обикновен човек, какъвто съм и аз.

Осъзнавам също и че някои психологически термини, като например „гранична личност“ или „хистрионна личност“, са толкова силно натоварени с негативно значение и конотации, че служат като стигма или се използват пейоративно, докато същевременно дават твърде малко яснота за какво става въпрос. По тези причини съм избегнал употребата им.

Използвах обаче термините „нарцистична личност“ и „параноидна личност“, защото те са добре познати на много хора поради отдавнашната им употреба в митологията и литературата.