Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър
Опасните личности (30) (Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности)

Хищникът

Очите, втренчени в моите, не мигваха, бяха змийски и абсолютно спокойни. Докато се вглеждах в тях, дочух слабо потракване, което породи у мен чувство за опасност. Съвсем не се намирах в близост до гърмяща змия. Бях млад полицай през 70-те и се намирах в коридор, където тъкмо бях арестувал обирджия, задействал алармата. Той се подчиняваше на командите ми и успях да му сложа белезниците без проблем. Но не се срамувам да кажа, че макар и да съм висок 1.85 м и заподозреният да беше с белезници, потреперих, когато се втренчи в мен. В този поглед имаше нещо, което не бях виждал досега. Звукът, който дочух, беше от куршумите, които потракваха в служебния ми револвер, но умът и тялото ми инстинктивно осъзнаха, че се намирам в присъствието на човек хищник. Когато в офиса проверих криминалното му досие, всичко се изясни: той беше закоравял престъпник с дълъг стаж от обири и нападения, наскоро освободен от затвора.

Можеш да разказваш на хората за злото, да правиш страшни филми, да пишеш за опасни личности. Но докато наистина не попаднеш в присъствието на злото, не го познаваш истински — не и на дълбоко психологическо ниво. Точно това бях изпитал въпросния ден. Беше урок, който не забравих никога. Подсъзнанието ми ме предупреди, че това не беше просто обикновен престъпник. По-късно истински оцених този урок — той ми демонстрира ефекта, който хищниците оказват върху нас на подсъзнателно ниво.^[1]

В някакъв момент в живота си всеки, четящ тази книга, ще срещне такъв човек: някой, който не се смущава, че го арестуват или че е извършил престъпление, когото не го притеснява страданието, което причинява на другите. От всички опасни личности, хищникът причинява най-тежки вреди. Според авторитетния психолог и изследовател на психопатологията д-р Робърт Хеър, наоколо има милиони такива индивиди.^[2] Това е причината да смятам, че сте били, в момента сте или ще влезете в контакт с такъв човек в някакъв момент в живота си.

Хищниците реално имат само една цел — да експлоатират. Те правят неща, които за нас са немислими, при това редовно и с лекота. Живеят, за да плячкосват, обират, тормозят или унищожават. Докато повечето от нас поставят в центъра на живота си отношенията с другите и постиженията, към които се стремят, хищниците се съсредоточават върху възможностите да използват хората, местата и ситуациите за собствена изгода. До голяма степен поведението им се управлява от тази изначална настройка.

Те не мислят по начина, по който го правим ние. Нас ни е грижа за другите. Те или се преструват, че ги е грижа, или просто не им пука. Ние се смятаме за равни помежду си. Те ни виждат или като възможности, или като препятствия пред задоволяването на нуждите си. Ако имат нужда от кола, си открадват. Ако имат нужда от секс, ви изнасилват. Ако им трябват пари, обират банковата сметка на баба ви и дядо ви. Ако оцелеете след до̀сега с такъв индивид, част от вас все пак умира — доверието, самоуважението, достойнството или доверието ви в другите.

Нашата доверчива природа ни поставя в неизгодно положение спрямо тези личности, тъй като те са свободни от емоционални привързаности, съвест, морал, правила или етика. За тях в живота няма знаци „Стоп“. Правилата, регулациите, забраните, ключалките или оградите са просто неудобства, които трябва да бъдат преодолени. И тъй като вие и аз играем по правилата, те ни смятат за мухльовци, за загубеняци или ни презират като достойни само за унижение, присмех, малтретиране, а може би и за елиминиране.

Така че, докато ние се занимаваме с честен труд, за да постигнем успех, хищниците мерят своя успех по това доколко добре ни използват. Изключително умели в откриването на слабости, те вземат на мерника си уязвимите, наранените, страдащите, лековерните, податливите, твърде младите или тези, които не могат да се защитят. И после се нахвърлят — понякога изтънчено, а друг път с дива жестокост.

Хищникът знае кого да вземе на прицел само от начина, по който човекът се движи или изглежда. Те избират услужливия пешеходец, който може да бъде примамен до колата, за да го попитат за посоката; пазаруващия, натоварен с тежки торби; детето, твърде доверчиво към непознат възрастен; самотният тийнейджър, който минава напряко; наивната възрастна двойка; домакинята, която непредпазливо отваря вратата. Те правят всичко това, без да се замислят — подобно на програма в мозъка им, която постоянно работи някъде на заден план, търсейки възможности и слабости.

Те знаят в кои чатове да влязат, за да примамят детето ви в хватката си, без дори да проникнат в дома ви. Знаят как да преметнат здравните фондове, което ни струва милиони долари заради измамите им. Знаят кои банки е най-лесно да оберат и от кои магазини е най-лесно да откраднат. Знаят как да се крият зад престижни организации — може би болница, благотворителна организация, полицейско управление, училище, спортна програма или църква — бидейки напълно наясно с това, че легитимността на организацията предоставя едновременно достъп и прикритие за хищническите им набези.

Хищници като Тед Бънди, Джон Уейн Гейси и Джефри Дамър изпъкват поради славата си на серийни убийци, но подобни чудовища представляват само нищожна част от картината.

Всеки сериен изнасилвач, сводник, педофил, трафикант на хора и гангстер е хищник. Такива са и тези, които вземат на прицел възрастни хора или деца, за да ги малтретират. За някои сме чели, други са толкова прочути, че са обезсмъртени в книги или филми. Банковият обирджия Джеси Джеймс, Бъч Касиди, Джак Изкормвача, Джон Дилинджър, Ал Капоне, Пабло Ескобар, Иън Брейди, Джеймс Бълджър-младши (Уайти), и Хлъзгавия дон Джон Готи — всички те са хищници. Единствената разлика е в личните им предпочитания за експлоатация и криминално поведение.

Затворите са пълни с такива индивиди, но много повече се разхождат по улиците. Не е нужно да бъдете изнасилени или убити, за да пострадате сериозно от хищници. Те пребиват брачните си партньори, злоупотребяват с пациенти, тероризират служителите си, присвояват пари, превръщат доверчивите в плячка, корумпират обществени служители или в ролята си на държавни глави унищожават собствения си народ. Разнасят куфарчета, лаптопи, раници, библии, футболни топки и бебета. Но носят също и ножове, пистолети, мачете, шила за лед, отрова и въжета. Може да са ви шефове, религиозни водачи, колеги, финансови съветници, отговорници в лагера на децата ви, болногледачи на родителите ви, бавачки, следващите партньори, които ще допуснете в спалнята си, или обитателите на съседната къща.

Джордж Дж. Трепъл, член на дружеството на хората с висок коефициент на интелигентност „Менса“ и химик по образование, не харесвал съседката си Пеги Кар и децата й, които като повечето деца вдигали шум, докато играели на двора. Затова през 1988 г. с абсолютна студенина и безразличие той отровил Пеги и почти убил децата й, като сложил талий в бутилките им с кока-кола, докато ги нямало. Очевидно за един хищник това е съвсем приемливо и бързо решение на проблема.

През 1978 г. близо до Куартзайт, Аризона, Джон Лайънс спрял семейната кола, за да помогне на закъсалите мотористи Гари Тисън и Ранди Грийнуолт. Те наградили самарянската му щедрост, като убили него и семейството му. Защо? И на тях, както и на Трепъл, им било нужно бързо и ефективно решение на проблема им — в крайна сметка тъкмо били избягали от затвора и не искали да ги хванат.

Пациентите на д-р Харолд Шипман в Хайд, Великобритания, смятали, че са в безопасност в болницата — най-доброто място за човек, ако е тежко болен — но не и ако е пациент на д-р Шипман. Между 1971 и 1998 г. той убил над 200 свои пациенти, обогатявайки се чрез кражбата на бижутата и парите им или упоменавайки себе си чрез измама в завещанията им.

В продължение на двадесет години хората смятали, че Тим и Уанета Хойт са нещастна двойка, чиито деца умирали от Синдрома на внезапната детска смърт — докато следователите не се вгледали по-отблизо и не установили, че Уанета умишлено ги убива едно по едно.^[3] Тези деца, подобно на пациентите на д-р Шипман, били на безопасно място, но не и с безопасна личност — те се намирали в присъствието на хищник. Простили се с живота си само защото тя не искала да търпи плача им, затова ги удушавала, едно по едно, обикновено до месеци след раждането им.

Както виждаме, не местонахождението ни (квартал, магистрала, болница или дом) определя дали сме на сигурно място, а това дали наблизо не дебне хищник. Точно присъствието на такива индивиди, достъпът им до вас и присъщото им коравосърдечие увеличава риска да се превърнете в жертва. Изходът — дали някой ще бъде измъчван или превърнат в жертва, дали ще живее или ще умре — зависи от тях.

Това бил урокът, който научила авторката на книги за престъпления по истински истории Ан Рул, която работела на кризисна гореща линия през 70-те и по-късно написала изключително интересна книга за това какво е да работиш до човек, който, както се оказало, бил хищник — и то не просто хищник, а пословичният сериен убиец Тед Бънди. Единствената причина, поради която тя оцеляла, за да напише „Непознатият до мен“, била, че той не й бил вдигнал мерника.

Когато мислите за хищниците, представете си ураган или торнадо — мощна сила, която може да остави зад себе си огромна разруха и човешко страдание. Покрай всеки, когото тази личност наранява пряко, много други биват наранявани непряко — всеки роднина, съпруг/а, дете и приятел на жертвите страда. Децата, тормозени от хищник, може да пораснат като травматизирани възрастни или самите те да започнат да злоупотребяват с другите и може да ги последват още поколения. Семейството и приятелите на хищника може да страдат от общественото порицание, срам или финансови лишения. Съпругата на Бърнард Мейдоф е понасяла подигравки, заплювали са я и са я изолирали в резултат на неговата присъда за измама на инвеститори с милиарди долари. Две години след ареста на Мейдоф синът му Марк се обеси — не можа да живее с „мъчението“ от постъпката на баща си и от това, че смятаха и него за замесен.^[4]

Помислете колко хора са изгубили вяра в католическата църква заради огромния скандал със сексуалните хищници, облечени в расо. Кварталите, в които дебнат хищници, се превръщат в опасни зони, където хората трябва да се барикадират в собствените си домове заради нападения, грабежи и обири. Днес Ню Йорк е значително по-безопасен, отколкото когато бях разпределен там в началото на 80-те, тъй като кметът Рудолф Джулиани и нюйоркското полицейско управление вдигнаха мерника на хищниците на всяко равнище. Веднъж щом хищниците бяха премахнати — дори и тези, замесени в престъпления срещу качеството на живот, като например агресивна просия или рисуване на графити — честните граждани отново се върнаха по улиците.

Иска ми се да кажа, че в момента или в бъдеще около вас няма или няма да има хищник, но по всяка вероятност или има, или ще се появи. Но с малко познания имате по-голям шанс да идентифицирате тези опасни личности, които безсърдечно предрешават бъдещето ни без наше съгласие. Казвам това не за да ви сплаша, а за да изостря вниманието ви, защото вие със сигурност сте попаднали във фокуса на тяхното. Да оцелеете означава да знаете какво представляват те и как се държат, за да ги избягвате.