Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър
Опасните личности (11) (Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности)

Егоцентрични

Като деца всички минаваме през фаза, в която се чувстваме център на света и имаме усещането, че всичко ни се полага по право. На практика нарцистичните личности никога не я надрастват. Тяхната инфантилна нужда непрестанно да им се обръща внимание ги кара да правят какво ли не — от абсурдното до немислимото — за да бъдат център на внимание или да постигнат своето.^[2]

Те пристигат със закъснение на бизнес срещи, празници и семейни събирания, забавят различни дейности, карат околните да чакат и дори да правят жертви заради тях. Те могат да влетят на пожар или да се появят драматично само за да привлекат вниманието на всички. Не се колебаят да ви информират, че са най-интелигентните сред всички присъстващи. Някои безсрамно ръсят имена на известни личности, небрежно споменавайки с кого се познават, с кого са обядвали и така нататък, за да ви покажат, че са близки с важни хора.

Да изглеждат добре във всеки смисъл е жизненоважно за нарцисистите. Може да забележите как се гласят пред всяко огледало. Непрестанно мислят за външността си (което може да породи мания по фитнеса или хирургичните корекции) и използват присъствието си, за да впечатлят другите, независимо дали се издокарват така, че всички да се обърнат към тях на някое парти или пък всеки да види, че имат най-доброто, най-голямото или най-скъпото от всичко.

Някои нарцистични личности се представят като много способни, но всъщност са постигнали съвсем малко. Това не ги спира да се държат високомерно и да виждат себе си като велики изобретатели, художници, музиканти, мислители, водачи или певци. Когато не стане на тяхната, обвиняват всеки друг, но не и себе си. Може би те са допускали грешки, некомпетентни са или просто не се харесват на останалите, но никога няма да чуете това от тях. Не — системата, обществото, шефът, професорът, електоратът, светът са против тях. Ние просто не успяваме да проумеем колко велики са те.

Когато другите не се отнасят към нарцисистите като към специални личности, за каквито се смятат те самите, те реагират с инфантилен гняв, градиращ от цупене през мрънкане до кипящо недоволство, а понякога и до насилие. Те могат да нападнат остро и да обвиняват с чувство за безнаказаност, да са завистливи и отмъстителни — такава е тяхната природа.

Надценяват себе си и подценяват другите

Тъй като нарцистичните личности виждат себе си като специални и уникални, смятат всички останали или за незначителни или за по-нисши от тях. Те стават експерти в това да унижават другите, за да издигнат себе си — това са тираните на света. По този начин Леона Хелмсли — бизнес дама и хотелиерка — се сдобила с прякора Кралица Гадост.^[3] Но тя не била просто гаднярка. Според всички свидетелства била истински тиранин към всеки, за когото решавала, че е по-нисш от нея — доста подобно на типа училищен тормоз, на който сме свидетели днес.

Фактът, че тормозът, изглежда, се увеличава, и че последиците от него (чести отсъствия, депресия, тревожност и самоубийства) стават все по-драматични и крайни, не е случайност. Много клинични психолози смятат, че като цяло нарцисизмът сред населението се е увеличил, а оттам и тормозът над другите, което е обичайна черта на нарцистичната личност.^[4] Изглежда непрестанният тормоз и нарцисизмът вървят ръка за ръка.

Днес нарцистичната личност дори не е нужно да бъде близо до вас, за да ви тормози. На 9 септември 2013 г. 12-годишната Ребека Седуик скочила от изоставен циментов завод в окръг Полк, Флорида, и се самоубила; според слуховете — в резултат на онлайн тормоз (кибертормоз).^[5] Това се случва понякога, когато хората непрестанно надценяват себе си и подценяват другите — обичайна черта на нарцисистите.

Нарцистичните личности имат изострена способност да усещат слабостта и несигурността у околните и да я използват, за да ги унижават или да изтъкнат себе си за тяхна сметка. Може и да е по по-незабележим начин, като например да отбележат, че имате нов часовник и после да привлекат вниманието към своя, който е много по-скъп. На гости казват неща като „Значи няма да има пържоли, а само хамбургери?“ достатъчно силно, за да ги чуят всички присъстващи. Те не се интересуват как се чувствате вие, а процъфтяват, като омаловажават другите.

Те са от типа хора, които, усетили притеснението на човек, който ще произнася реч, казват: „Сигурно е трудно да излезеш след такъв страхотен оратор — не ми се иска да съм на твое място“. Знам това от опит, защото ми се случи точно преди да говоря пред група хора в Ню Орлиънс.

Понякога нарцисистите издават истинската си природа, като мъмрят съпрузите или децата си на публично място, на социални сбирки или на детски спортни състезания. Ако правят това пред всички, представете си какво вършат вкъщи, далеч от чужди очи.

Или пък ръсят презрителни коментари с язвително равнодушие за това колко глупав или некомпетентен е някой. Излайват по минаващия сервитьор команда да свърши нещо за тях и после се обръщат към вас с усмивка — все едно нищо не е станало. На събитие, на което присъствах преди години в Лас Вегас, един оратор се разкрещя на персонала на хотела пред около 150 присъстващи, когато микрофонът му спря да работи: „Не съм бил толкова път, за да приличам на глупак — оправете го!“. На хората им увиснаха ченетата. Подобно държание трябва да служи като издайнически знак за всеки, който е свидетел или обект на такова отношение, че се намира в присъствието на нарцистична личност.

Вместо съчувствие ще срещнете арогантност и претенции

Личност, която се има за по-важна от останалите, има ограничена способност за съчувствие. Докато повечето от нас се научават още като деца да разбират чувствата на другите и да преценяват как действията им се отразяват на околните, при тези личности състраданието или разбирането на ситуацията, в която се намирате, и на чувствата ви е ограничено или напълно липсва. Може да се намирате в кризисно положение и въпреки това някак си няма да сте в центъра на вниманието, защото нищо не бива да го отвлича от нуждите и желанията на нарцисиста. Може да трябва да се погрижите за болното си дете, но те въпреки това настояват да ги заведете на пазар в мола. Всъщност нарцистичните личности смятат признанията за чуждите нужди, болести или грешки за слабости, които потвърждават тяхното превъзходство и оправдават унизителното им поведение.

Някои нарцисисти показват арогантността и надменността си — тя се усеща в начина, по който говорят, реагират и дори се движат. Други осъзнават необходимостта поне да изглеждат състрадателни. Но състраданието им следва определен модел — като например, когато шефът ви звънне у дома, когато сте болни, за да попита как сте, но всъщност е загрижен само кога ще се върнете на работа. Може да изглежда, сякаш ги е грижа, но всъщност интересът им към живота и благосъстоянието ви е повърхностен и мимолетен — освен когато не засяга тях.

Трети пък издават свръхзавишената си самооценка само когато настъпи някаква криза. Тогава егоцентричната им перспектива за света излиза на повърхността.

На 20 април 2010 г. нефтената сонда на „Бритиш Петролиъм“ „Дийпуотър Хърайзън“ експлодира в Мексиканския залив, убива 11 работници и причинява най-големия непредумишлен морски нефтен разлив в историята на петролната индустрия (а и на целия свят). Във връзка с катастрофата и последиците й за засегнатите, на 30 май главният изпълнителен директор на „Бритиш Петролиъм“ Антъни Хейуърд-Тони каза пред един репортер: „Съжаляваме за сериозната разруха, която причинихме в живота им. Няма друг, който да иска това да приключи повече от мен. Искам си живота обратно“.^[6] Тук изразът „да ти увисне ченето“ е съвсем намясто. Говорим за природно бедствие с исторически пропорции, причинило смъртта на 11 души, а човекът „си иска живота обратно“. Понякога е необходима криза, за да разкрие нарцистичните черти, които говорят: „Най-важен съм си аз самият“.

Колкото повече разговаряте с нарцистичните личности, толкова по-ясно усещате, че не ги е грижа за вас. Те не задават много въпроси, свързани с вас. Това, което искат всъщност, е да обърнете внимание на тях и на техните нужди и желания или да изпълнявате нарежданията им. Но тъй като са много чувствителни към това как изглеждат в очите на другите, те може в някои случаи да модулират и изменят поведението си, за да контролират начина, по който ги възприемате. Може да действат така за известно време, но в крайна сметка истинските им чувства ще излязат наяве.

Нарцисистите се държат мило, за да получат своето, а не за да изразят истинска загриженост. Във филма „Добри момчета“ набиращият сила гангстер Хенри Хил (в ролята Рей Лиота) се държи внимателно, за да ухажва бъдещата си съпруга Карън, като я глези със страхотни ресторанти, места на първия ред, най-добрата храна, най-доброто вино, никакво чакане на опашки. Цялото му внимание е фокусирано върху нея. Но щом веднъж се оженват — бум, и край. Нарцисистът си е заработил и е получил това, което иска, така че какъв е проблемът, когато се прибира пиян и миришещ на други жени? Това, което иска съпругата му, няма значение; единственото, което има значение, е това, което той смята, че му принадлежи. Използвал е внимателното отношение, за да я хване в капан, но всъщност не го е грижа за нея.

В истинския живот финансистът Бърнард Мейдоф използва връзките и приятелствата си, за да впримчи доверчиви хора в своята престъпна финансова схема. Смазващата разлика между това, което те очаквали, и това, което получили, е олицетворение на ужасяващата истина за отношенията с нарцистична личност. За нарцисиста приятелите са за използване. Те служат за определена цел: да осигурят на нарцисиста нещо, което той иска или от което се нуждае.

Най-опасните нарцисисти са тези, чиято пълна липса на емпатия и огромна грандомания граничат с психопатията: способността да нанасят вреда без угризения. Те нямат съвест и експлоатират околните емоционално, финансово, а понякога и физически. Ако им вървите по свирката, сте им удобни; ако са недоволни от вас, се превръщате не само в неудобна личност — вие сте човек, когото трябва да унижат и може би да унищожат. Когато прочетем за родител, който затваря, изоставя или убива собственото си бебе, за да може той самият да си прекарва добре и да се забавлява, значи първо и преди всичко си имаме работа с нарцистична личност: човек, който надценява себе си и подценява останалите с равнодушието на влечуго.

Именно с равнодушие като на влечуго се сблъскваме в големи градове и на други места във връзка с феномена, познат като нокаут, при който нищо неподозиращи хора (включително възрастни жени) се превръщат в мишена на изключително бърз удар без никаква провокация, само с цел проверка дали ще изпаднат в нокаут от един удар (обикновено със сътресение на мозъка). За да прояви такава грубост, човек трябва да може да омаловажава другите — черта, която нарцистичната личност притежава в изобилие.

Търсят вратички, променят правилата, нарушават границите

Тъй като приемат, че всичко им принадлежи по право, нарцистичните личности може да смятат, че не са длъжни да работят толкова усърдно като останалите, че може да потърсят вратички, за да получат това, което искат, или че правилата не се отнасят за тях. Така се стига до политици, които се замесват в афери, сдобиват се с извънбрачни деца и се опитват да отрекат бащинството си (бившият сенатор на САЩ Джон Едуардс); превръщат обществени фондове в лична касичка (Джеси Джаксън-младши) или продават политически протекции на определена цена (бившият губернатор на Илинойс Род Благоевич).

Един изпълнителен директор ми каза, че наел мениджър, който се справял сравнително добре, но внезапно започнал да флиртува с колежките си. Сякаш просто не можел да се възпре да им прави сексуални намеци. Всеки от служителите бил наясно, че такова поведение е недопустимо, но когато му поставили въпроса, той изпаднал в ярост и твърдял, че поведението му по никакъв начин не нарушава условията на договора му и че просто се държи приятелски. Запомнете, нарцисистите не забелязват, че постъпват зле — те смятат, че всичко им е позволено. Просто се ядосват, когато някой изтъкне неподходящото им поведение.

Някои измислят истории за себе си, за да подхранят нуждата си от признание. Може да кажат например че са морски тюлени с военни отличия, но всъщност никога да не са служили във въоръжените сили — и, разбира се, няма как да представят убедително доказателство, защото службата им е „тайна“. Достатъчно лошо е някой да се преструва на военен герой — това е обида към всички, които наистина са служили в армията, — но когато се преструва на лекар, пилот или друг професионалист, и хората му доверяват здравето, живота или спестяванията си, това вероятно е най-голямото предателство към доверието и етиката. Подобни деяния подкопават устоите на обществото и, по мои наблюдения, най-често се извършват от нарцистични личности.

Нарцистичната личност е спец в баламосването и маменето на околните. Точно това направил Кристиан Карл Герхардсрайтер, немски имигрант, който се представял като Кларк Рокфелер, член на прочутата фамилия Рокфелер. Накрая се оженил за Сандра Бос, уважавана бизнес дама, и им се родило дете.^[7] Когато тя открила всичките му лъжи и поискала развод, той отвлякъл детето. Кой би направил такова нещо? Негодна за нищо нарцистична личност, търсеща признание — ето кой.

Спомням си една вдовица на име Сара, която дойде във ФБР с молба за помощ. Възложиха ми да разговарям с нея, тъй като имаше вероятност проблемът да е от междущатско значение и да включва измама, която е федерално престъпление. Сара тъкмо беше платила таксата на третото си дете, за да завърши колеж. Тъй като й се отворило повече свободно време, тя насочила вниманието си към един харизматичен проповедник, който наскоро се заселил в града. Била запленена от неговата отдаденост, от „познанията му за толкова много неща“ и от това колко лесно се сприятелявал с хората. Неговото внимание я накарало да подпомогне „духовните му усилия“ да построи своя църква и му дарила почти 30 000 долара, които била спестила. Но след като му дала парите, проповедникът се изпарил.

Разговарях със Сара 3 години след случилото се и тя все още страдаше от това финансово бедствие. Беше загубила по-голямата част от спестяванията си, а децата й бяха обезпокоени, че се е хванала на въдицата на този измамник, както се е случвало и с други възрастни жени. Но също толкова съсипващо беше и признанието й, че е изгубила „душата си“ и „вярата си в хората“.

Заради безмерното им чувство за собствена значимост на нарцистичните личности им липсва усещането за ясни граници. Те правят каквото си искат с хората, законите, правилата и социалните норми. Като социални кукловоди, те смятат другите за продължение на себе си и ги командват, насочват, манипулират и използват, за да изпълняват желанията им. Например на любовна среща за нарцисиста флиртът, закачките, целувките и милувките са подбуда за секс. Жената може да пожелае да спре донякъде и да не продължава, но нарцисистът смята за свое право да направи това, което му се иска, затова за него думите „не“ и „спри“ нямат значение. Тези думи са по-скоро „легнали полицаи“, а не знак „Стоп“. Това имаме предвид под израза, че нарцистичната личност не признава граници.

Всеки път, когато чуете за някой изпълнителен директор, който лъже за финансовото състояние на компанията си и излага на финансов риск служителите си, става дума за нарцистична личност в действие. Джефри Кийт Скилинг-Джеф и Кенет Лей бяха отговорни за колапса на „Енрон“ през 2001 г. — по онова време най-големият корпоративен банкрут в историята на САЩ. И двамата бяха осъдени за конспирация и измама, но това беше твърде малка утеха за излъганите акционери и за над двайсетте хиляди служители на „Енрон“, които били окуражавани да инвестират в компания на ръба на фалита. Те изгубиха работата си и всичките си спестявания. За да позволи някой да се случи такова нещо са нужни шокиращо чувство за безнаказаност и грандомания и ужасяваща липса на съчувствие — черти, които нарцистичната личност притежава в изобилие.^[8]

Когато прочетем или чуем за свещеник, ръководител в детски лагер или треньор, който злоупотребява сексуално с дете, говорим за нарцистична личност, която не зачита човешките права. Забелязвали ли сте, че когато тези хора бъдат заловени, те никога не се извиняват? Не го правят преди всичко защото смятат за свое право да насилват деца. Когато погледна Джери Сандъски, пенсиониран треньор от университета „Пен Стейт“ и осъден сериен насилник на деца, виждам нарцистична личност и окаяно човешко същество, което е използвало децата като източник на забавление. От устата му нито веднъж не се чу извинение. Освен доживотната присъда той заслужава и порицание. Може да е бил уважаван треньор, който е вършел и добри неща, но не е бил добър човек — това е част от нарцистичната патология.

Изпитват нужда да контролират

Хората понякога се шегуват, че са „маниаци на тема контрол“, но ако някога сте имали контролиращ шеф или партньор, значи знаете, че това не е шега. Жена на име Матилда се влюбила в красив латиноамериканец, също като нея. Тя си останала вкъщи, докато той работел, и той винаги ръководел семейните финанси. В началото нямало проблем, но след известно време контролът му станал задушаващ. Тя се изморила да го моли непрекъснато за пари за храна, за нови дрехи и за коледни подаръци. Когато повдигнела въпроса, той казвал: „Не се ли грижа за теб? Не съм ли ти осигурил всичко? Не бива да се тревожиш за тези неща“.

Наскоро той я напуснал заради друга жена. Мъжът, който в началото изглеждал така щедър, до такава степен контролирал Матилда, че тя нямала представа колко пари имат в банката и дори къде са въпросните пари. Днес, на петдесет и няколко години, тя работи на няколко места. Няма банков влог, няма кредит, няма пенсионни спестявания, а той не отговаря на молбите й.

Самочувствието й е оскъдно като финансите й. Тя ми казва през сълзи: „Нямам нищо, а му дадох всичко“. Ето една жена, която се е доверила на човек, който е откраднал свободата и достойнството й. Как се е стигнало дотам? Както в повечето такива случаи: стъпка по стъпка към бездната на живота с нарцисист.

Думи, които описват нарцисиста

С годините съм събрал думите на хора, които са живели, работили или са станали жертви на опасни личности. Това са думите на тези, чиито показания съм вземал, или са се обадили на ФБР и лично на мен за съдействие. Когато бъдат помолени да опишат тези опасни индивиди, повечето хора не са политически коректни или пък не познават клиничните или медицинските термини, но говорят искрено заради травмата, болката или страха си. Това са техните нецензурирани думи, не моите. Може би някои от тях ще ви се сторят познати и описват някого, когото познавате. Сами по себе си тези думи са поучителни и отправят предупредителен сигнал относно тези индивиди:

— злоупотребяващ, играещ роля, агресивен, неморален, арогантен, красноречив, измамен, баламосващ, тормозител, пресметлив, коравосърдечен, хамелеон, харизматичен, чаровен, лъжлив, хитър, студен, мошеник, заговорник, надменен, контролиращ, престъпен, жесток, лукав, опасен, неверен, заблуждаващ, дехуманизиращ, жалък, нечестен, неискрен, разрушителен, обезумял, доминиращ, егоцентричен, зъл, експлоататор, безразсъден, фалшификатор, измамник, повърхностен, грандоман, без чувство за вина, враждебен, самозванец, неделикатен, безразличен, нелоялен, безчувствен, лицемерен, напрегнат, интересен, застрашителен, неприятен, безотговорен, раздразнителен, вбесяващ, смятащ се за велик, престъпник, лъжец, мислещ се за Господ, омразен, безскрупулен, манипулативен, подъл, хипнотизиращ, нарцистичен, фашист, вреден, напаст, паразит, надут паун, педофил, играч, хищник, превзет, престорен, развратник, със силно излъчване, гърмяща змия, рисков играч, правещ се на шеф, саркастичен, съблазнителен, егоцентричен, плитък, шоумен, мазен, хлъзгав, змия, змийски, плитък, мошеник, нетактичен, неуравновесен, отровен, двуличен, тиранин, безпардонен, непукист, незаинтересован, ненадежден, безпринципен, бездушен, отвратителен, отмъстителен, хитър.

Нарцисистите често търсят позиции, от които да могат да контролират другите. Затова голяма част от тях могат да бъдат открити в поприща като правото, медицината и политиката или пък на високи управленски позиции, където могат да използват ранга или статута си, за да извлекат полза за себе си. Спомням си как кандидат за работа във ФБР ми каза: „Щом веднъж получа значката, никой повече няма да се бъзика с мен“. Няма нужда да казвам, че кандидатурата му беше отхвърлена в мига, в който излезе от стаята. За нарцисистите не е необичайно да търсят работни места, където да упражняват властта и пълномощията си, за да контролират другите, вместо да им помагат.

В крайна сметка няма значение колко висока или ниска е позицията или титлата — тя ще бъде използвана за лична изгода от нарцистичната личност. Когато прочетете, че някой член на клуб, организация или асоциация е себичен тиранин или е присвоявал пари с години, спомнете си първо и преди всичко за нарцисиста — той постъпва точно така.