Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър
Опасните личности (26) (Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности)

Взаимоотношения с параноидната личност

Тъй като според тях наоколо има толкова много опасности, не очаквайте нежност и интимност от параноидните личности. По свой си начин тях може и да ги е грижа за вас, но са твърде тревожни, за да се замислят кой знае колко за чувствата на другите, и са твърде резервирани, за да се отдадат без задръжки в отношенията с партньорите и приятелите си. Разговорите сякаш следват предопределена траектория и всеки път се връщат към предпочитаната от тях тема (или теми). Те нямат никакви истински интереси отвъд тези, върху които са се фиксирали в момента. В резултат се получават ограничени, едноизмерни взаимоотношения.

Те смятат всеки конфликт за атака и затова не могат да се справят с нормалните възходи и спадове в отношенията. Така че, ако нямате желание непрестанно да спорите с тях, ставате отстъпчиви. Всъщност брачните партньори на силно параноидните личности заприличват на съпругата на полковник Фитс от „Американски прелести“: автоматизирани, изпразнени от емоции, живеещи в непрестанен страх от избухливостта на партньора им.

Когато започват да се срещат с параноидна личност, повечето хора не осъзнават, че тя преценява тяхната податливост и готовност да приемат идеите й. Тази личност бързо ще продължи нататък, няма да губи време да се опитва да убеди някого със скептична настройка и най-вероятно ще избира партньори, които са податливи, не съдят и не задават въпроси. Проблемът е, че много от нас не осъзнават това още в началото, защото никой не ни е предупредил за параноидната личност и веднъж щом се обвържем с нея, вече може да е твърде късно.

Съпругата или приятелката на параноидната личност често се оплаква, че партньорът й постоянно я ревнува без абсолютно никаква причина, като често й се обажда или се появява на работното й място или в офиса, без да се обади — не защото е загрижен за нея, а за да я провери. Тази личност може да преглежда календара ви, списъка ви с контакти, телефонните ви разпечатки или имейла ви за признаци на нелоялност или за дейности, които не одобрява. На един семинар, който водих за връзките с параноидни личности, една жена ми каза, че е открила доказателства, че съпругът й е платил на детективски екип да я следи, а тя просто отивала на гости на приятелка в друг град.

Параноидните личности ще настояват да ви поставят в социална изолация, така че в крайна сметка да загубите контакт със семейството и приятелите си. Защо? Защото не може да се има вяра на никого. Дори и техните собствени роднини ще се отдръпнат, уморени от подозренията и язвителността им. Най-вероятно не бихте искали да прекарвате време и с никого от приятелите им, тъй като имат склонност да привличат други странни, ексцентрични личности, които се обличат, държат се и гледат на света също като тях — т.е. други „истински вярващи“.

Животът на цялото семейство постепенно се вписва в ограничения свят на параноидната личност, която наблюдава или контролира комуникацията — например не позволява на членовете на семейството да притежават мобилни телефони или други устройства, или следи какво пишете на клавиатурата на компютъра чрез специален софтуер, за да види какво мислите или възнамерявате в действителност, или пък за да ви опази от лошото влияние на външния свят. Срещите може да са забранени; а излизането до късно, танците и дори носенето на грим може да предизвика гнева на моралистичната параноидна личност.

Една жена дойде във ФБР, за да попита как да постъпи предвид факта, че съпругът й не желае децата да посещават повече обществено училище. Той дори бележел с тебешир гумите на колата, за да се увери, че не е използвана, докато е навън по бизнес дела. Какво бихте казали за това? Такъв е животът с параноидната личност.

Параноята може да бъде насадена и у децата, както и у възрастните. Джо-Ан Макгъкин и съпругът й се преместили със седемте си деца в провинциалната част на Айдахо, за да се изолират от света. След смъртта на съпруга на Джо-Ан тяхната най-голяма дъщеря, 19-годишната Ерина, осъзнала, че нещата в дома им не са наред — храната била оскъдна, нямало течаща вода и отопление — затова се обърнала към властите. Вследствие на това през юни 2001 г. Джо-Ан била арестувана по множество обвинения за пренебрегване и лишения на деца.^[1]

Когато по-късно полицията се върнала, за да вземе останалите деца и да ги сложи под попечителство, те, вместо да са благодарни, че ще ги спасят от лишенията и мизерията, заели отбранителна позиция, типична за параноидните личности. Пуснали над 20 кучета по полицаите, крещейки: „Грабвайте пушките!“. После въоръжените деца се барикадирали от полицията в продължение на седмица.^[2] Джо-Ан и съпругът й били научили децата си на параноя — да нямат доверие на никого. Събития като това причиняват на роднините и близките огромен стрес и мъка, да не споменаваме за разходите на града и окръга за мобилизиране на полиция, спешни служби, пожарна, медицинска помощ и други ресурси в продължение на дни наред.

Точно същото се случило и в Уако, в лагера на „Клонка Давилова“, когато полицаите се опитали да арестуват Дейвид Кореш.

Този опит се превърнал в заплаха срещу хората, които вярвали в светостта на Кореш. Когато правителствените агенти се опитали да спасят децата в лагера, самите последователи на Кореш запалили постройките, жертвайки себе си, за да не позволят разпадането на групата. Обсадата продължила 51 дни и загинали 76 души, включително много невинни деца.^[3] Параноята отново надделяла над родителските чувства, също както в Джоунстаун.^[4]