Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Опасните личности
Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности - Оригинално заглавие
- Dangerous Personalities (An FBI Profiler Shows You How to Identify and Protect Yourself from Harmful People), 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Детелина Иванова, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джо Наваро; Тони Сиара Пойнтър
Заглавие: Опасните личности
Преводач: Детелина Иванова
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Изток-Запад
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: документалистика
Националност: американска
Печатница: Изток-Запад
Излязла от печат: март 2016
Редактор: Хриска Берова
Коректор: Габриела Манова
ISBN: 978-619-152-819-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/667
История
- — Добавяне
Поведението на емоционално нестабилната личност
Поведението на личностите от този тип варира до такава степен, че често е трудно да бъдат разпознати. Някои живеят в тиха болка и отчаяние. Други редовно търсят как да се скарат или сбият с някого, особено със съпруга/та си, когото/която тормозят, понякога и физически. Към тях спада и необузданата съблазнителка, която е сексуално привлекателна, но толкова изискваща, че прилепчивостта й става отблъскваща. Както и много други разновидности между тези две крайности.
Независимо от това как се проявява нестабилността, емоционалните пикове и спадове са нейна запазена марка. Докато всички ние понякога се чувстваме унили, раздразнителни или тревожни, тези опасни личности се чувстват така прекалено често. Имат и добри дни, седмици и дори месеци. Но с времето първичният им начин да реагират на света става явен поради емоционалната им нестабилност и изблиците им на непостоянство.
Това не би било проблем, ако живееха сами в горска хижа, но последиците обикновено се стоварват върху някой, който е близо до тях: родител, брат или сестра, любим, съпруг, дете или колега. И тук започват проблемите. Вътрешната нестабилност на тази личност дестабилизира другите емоционално, психически и дори физически. Докато тийнейджърите могат да менят настроенията си и да експериментират с рисковано поведение, те в крайна сметка надрастват този етап. Емоционално нестабилната личност е постоянно нестабилна във времето и това пречи на отношенията й с другите.
Въпреки че много от тези индивиди често осъзнават болезнените фактори от миналото, които предизвикват нестабилното им поведение, те, изглежда, са безсилни да контролират емоциите и държанието си. Дори терапевтите намират работата с тях за трудна.[1] С всички сили се опитвате да им протегнете ръка, но това никога не е достатъчно. Общуването с такъв тип личности е описвано като емоционално влакче на ужасите: в един момент сте техният герой, а в следващия не сте нищо повече от изплюта дъвка, залепнала на обувката им. Много потърпевши от тяхната нестабилност са ми казвали, че чувстват едновременно неверие и отчаяние, докато се чудят: „Това пък откъде дойде?“, „Наистина ли беше нужно?“ и „Кога ще се случи отново?“.
Децата на такъв родител бързо се научават непрекъснато да преценяват настроението му. „Как е тя днес?“ — това е паролата, която е на устата на всички. Тъжно е да виждам колко рано тези деца започват да ходят като по яйчени черупки, защото знаят, че всяка божа сутрин от спалнята може да излезе или светец, или чудовище, готово да причинява болка. Когато прочетем за деца, които желаят да се откажат от родителите си (и много от тях са го направили), или да напуснат дома си по-рано от обичайното (преди 18-годишна възраст), това често е защото са достигнали до границата на способността си да се справят с този вид емоционално нестабилни личности. Тези радикални стъпки са единственото, което им е останало, за да спасят собственото си психическо здраве: дошло им е до гуша.
В службата вървим на пръсти около тези нестабилни личности, почти като малки деца: „Дали днес на шефа му е ден, или ще крещи и ще хвърля предмети като вчера?“. Хората буквално се крият в тоалетната или си вземат болничен, за да избегнат общуването с тези избухливи личности. Тяхното влияние върху организацията или бизнеса може да е деморализиращо, затова все повече фирми стават по-нетолерантни към емоционално нестабилните личности, които избухват на работното си място.[2] Някои организации са стигнали дотам, че да въведат т.нар. правило на Сътън, чрез което да установят „свободна от гадняри“ среда или зона в офиса. Както Робърт Сътън изтъква в своя бестселър (според класацията на „Ню Йорк Таймс“ и „Уолстрийт Джърнъл“) „Правилото «без гадняри»: как да изградим цивилизована работна среда и да оцелеем в нецивилизована“, тези индивиди носят повече вреда, отколкото полза, и е по-добре просто да се отървете от тях, отколкото организацията ви да пострада.
Емоционално нестабилните личности изпитват нужда романтичните срещи да са изпълнени с напрежение. Нещата могат да ескалират до гневни спорове, последвани по тяхно настояване от необуздан „секс за одобряване“. Изумително е колко бързо могат да преминат от свиреп спор към горещ секс. За емоционално нестабилната личност това не е проблем. Но на всички останали, както много хора са споделяли с мен, това влакче на ужасите скоро им омръзва и с колкото повече язвителност се сблъскват, толкова по-рядко желаят интимност и така провалът на връзката е предрешен.
Свръхчувствителни
Тези личности често не приемат добре критиката, твърде чувствителни са към реални или въображаеми обиди и могат да ви се нахвърлят, когато се почувстват засегнати. Те бързо влизат в ролята на жертви и веднага демонизират околните или ги обвиняват в нелоялност, основана на въображаеми подозрения. В един случай, който сподели с мен една от студентките ми в университета, майка отказала да общува с трите си пораснали дъщери месеци наред, защото отишли на кино без нея. Тя ги обвинила в „заговор“ да я изолират и да използват възможността да „я обсъждат злобно зад гърба й“ за начина, по който ги е отгледала. Това са типичните роли, които тези личности играят и които отразяват пиковете и спадовете в емоционалното им състояние — те или са кралицата/ кралят (желаещ да бъде обожаван от всички), или са жертвата и отхвърленият („Никой не иска да си играе с мен/ всички са против мен“).
Тези три сестри направили какво ли не, за да се сдобрят с майка си и да я уверят, че не са искали да я наранят, като отидат на кино без нея, но напразно. Тя се цупела, играела го обидена със седмици и не разговаряла с тях. Това било типично за нея: откак дъщерите й се помнели, майката била свръхчувствителна към обиди. И точно в това е проблемът. Свръхчувствителността е постоянното състояние на тези хора, и тя е изморителна, манипулативна и емоционално изтощителна.
Но не това е най-лошото. Нестабилните личности са непрестанни „колекционери на обиди“.[3] Те трупат и непрестанно подозират обиди от страна на околните, лошо отношение, случаи на неволна небрежност или нетактичност, за да изстрелят след време напомнянето за тях като стрела, с която да наранят другите. Пословични са с това, че непрекъснато вадят примери от далечното минало, понякога отпреди десетилетия, за неща, които сте направили, забравили или казали, които, основателно или не, са ги наранили по някакъв начин. И тъй като са толкова крехки, списъкът им с несправедливости може да е твърде дълъг и подробен, тъй като имат склонността никога да не прощават човешките слабости у другите. По някакъв начин те са, както добре ги определя прочутият криминолог Ленард Терито, „жертви в търсене на насилник“.
Нуждаещи се и изискващи без мярка
Да кажем за тях, че имат „трудна поддръжка“, би означавало да ги подценим. Нестабилните личности изпитват детинската нужда да се чувстват специални. Жадуват за светлината на прожекторите — независимо дали всички очи ще са впити в тях (спомнете си как се държат актрисите на червения килим), или ще изискват неотклонното ви внимание, когато са ваши клиенти, пациенти, шефове, приятели или любими. Те дори създават разделение между другите, за да могат да се промъкнат и да се доберат до вниманието ви. С хирургична прецизност разделят, за да владеят.
Толкова много се нуждаят от другите, че любезничат или инфантилно ви идеализират, наричайки ви „най-великолепният любовник“, „най-добрият лекар“, „най-талантливият“ професионалист или „най-добрият приятел на света“. Но ако ги разочаровате по някакъв начин, ако загубите интерес или разсеете вниманието си, или пък те се изморят от вас, ще се обърнат срещу вас и веднага ще ви демонизират. Забележително е колко бързо могат да станат студени и безразлични, игнорирайки всичко положително, което се е случило в миналото, и да се съсредоточат само върху нуждите си, върху единственото ви провинение или предполагаема обида, колкото и незначителна да е тя.
Те често отблъскват именно хората, към които се стремят, като прекрачват правилата и границите, държейки се по твърде любопитен, твърде изискващ, твърде фамилиарен, твърде прилепващ или твърде нуждаещ се начин. У дома или в службата, ако им се поддадете, те ще ви се качат на главата и винаги ще изискват все повече от вашето време, специалното ви отношение, вниманието ви или да правите компромиси с правилата. Откажете да им угодите и ще ви обвинят, че не сте загрижен, че сте лош или нелоялен. Донякъде реакциите им са сходни с реакциите на малките деца, които, когато не стане на тяхната, внезапно заявяват: „Не те обичам повече!“.
За тези хора действително няма граници или обществени условности. Тъй като се страхуват да не бъдат изоставени, когато имат нужда от вас, те изискват да откликнете веднага. Очаквайте обаждания, имейли или есемеси, без да се съобразяват с програмата ви, удобството ви, желанията ви или бизнес правилата. Бог да ви е на помощ, ако се доберат до номера на мобилния ви телефон или до директната линия в службата ви.
Лекарите споделят с мен, че такива хора се появяват, без да са си записали час, и изискват да бъдат приети веднага. Когато им се каже, че редът е друг, те са възмутени и се нахвърлят върху лекаря и персонала. Разказаха ми случай, в който един такъв пациент блъснал вратата толкова силно, че картините изпопадали от стените пред погледа на шокираните пациенти. Прескачането в миг от обожание към изгаряща омраза е обичайно поведение за емоционално нестабилната личност.
Известно е, че някои от тях следят, наблюдават, четат кореспонденция, подслушват разговори и се изтърсват неочаквано, за да проверят лоялността и верността не само на любовниците и съпрузите си, но също и на собствените си деца. В някои случаи изминават огромни разстояния, за да последват бивш любовник, който се е изнесъл, или проследяват възлюбения си до и от работа с плашещо и упорито усърдие. На практика те се превръщат в преследвачи, но могат да станат също и саботьори.
Емоционално нестабилните личности понякога извършват вандалски нападения над коли и домове, при които могат да причинят щети за хиляди долари. Понякога нахълтват в офиси, за да се разправят с бивши любовници, или оставят нараняващи, язвителни съобщения на офисните табла или на гласовата поща. Сега, с наличието на социалните медии, те могат да бъдат още по-деструктивни и необуздани. Когато такава личност е разгневена, може да се случи всичко. Дори законите са без значение.
През април 2000 г. от едно полицейско управление в Гълф Коуст, Флорида, ме помолиха да им помогна при един странен случай. Жена, която ще нарека Шийла, твърдяла, че е била изнасилена три пъти за пет години, при това всеки път — от напълно непознат човек, докато влизала в колата си. Детективът, на когото беше възложено разследването, ме помоли да разгледам целия случай и да направя профил на жертвата, тъй като три изнасилвания за пет години, които се случват на една и съща жена, изглеждаха невероятни в град, където според статистиката изнасилванията не бяха много.
Първият въпрос, който ми зададоха и на който нямаше как да отговоря веднага, беше: „Тя лъже ли?“. Както казах на детектива, много е трудно лъжата да бъде открита, но има някои въпроси, които можем да зададем, за да си помогнем при разкриването на истината.
След като разгледах трите случая, забелязах, че обвиненията в изнасилване всеки път датираха или от края на юли, или от началото на август. Всеки път лекарите от спешните отделения не успявали да открият семенна течност за изследване. Тя описвала подробно отличителните белези на нападателя и всеки път била издавана заповед за проверка и арест до американските и канадските власти, като в резултат били проверявани безброй хора, отговарящи на описанието, и били спирани множество коли като тази, каквато се смятало, че кара нападателят. Всичко това — без резултат.
Когато дойде моят ред да говоря с нея, нямаше кой знае за какво повече да я разпитвам, така че казах: „Хайде да отидем до полицейския гараж, където да ми покажете как точно се случи нападението, като използваме вашата собствена кола“. Именно оттук нататък нещата започнаха да се разпадат. Историята й звучеше правдоподобно, когато я разказваше, но когато я попитах къде точно се е намирала спрямо заподозрения през цялото време, тя изглеждаше озадачена; подробности, за които преди беше непоколебима, започнаха да си противоречат, или пък историята звучеше нелогично. Например тя каза, че в някакъв момент заподозреният, който имал нож, я оставил и заобиколил цялата кола, за да отвори вратата от другата страна. Всичко, което е трябвало да направи, за да му избяга, било да натисне бутона за заключване.
Когато й изредихме тези неточности и неясноти, тя започна да хлипа и накрая си призна, че всичко е било лъжа — не е имало никакви изнасилвания.
Защо тогава е накарала градските власти да похарчат десетки хиляди долари за разследване и е станала причина безброй хора да бъдат спирани, претърсвани и разпитвани като потенциални заподозрени? Защото беше емоционално нестабилна личност — нещо, което впоследствие беше потвърдено, след като разговаряхме с колегите, приятелите и семейството й. В разгара на лятото, по време на лятната ваканция (тя беше учителка), явно се е нуждаела от внимание. Всеки път, когато се обаждала на 911, се отзовавали полицията и винаги загрижените парамедици. Градският адвокат на жертвите на престъпления също бил изпращан в дома й, а приятелите и семейството й се събирали около нея. В спешния кабинет тя получавала още повече внимание, а по случая бил назначаван и детектив, който да работи с нея при арест или съдебен процес. Едно-единствено телефонно обаждане й осигурявало внимание, което продължавало седмици наред.
Клиничният психолог, консултант по случая, препоръча на градската управа да не завежда дело срещу нея, ако напусне работата си в образователната система на града и се пресели другаде; в крайна сметка тя можеше да бъде съдена за фалшивите обвинения. Това е поредният пример какво се случва, когато си имате работа с емоционално нестабилна личност, която е едновременно жадна за внимание и няма навика да се придържа към истината.
Манипулативни
Тези личности ще плачат, ще се гневят, ще обвиняват, ще се правят на болни, ще съблазняват, ще менят мнението си, ще се обръщат на 180 градуса или ще се впускат в рисковано поведение, за да се сдобият с любов, внимание или за да постигнат своето. Те не приемат „Не“ за отговор — особено ако са наясно, че чрез детинска упоритост „Не“ ще стане „Може би“, а накрая — и „Да“. Такава личност може да лъже и мами, за да получи внимание (като например да излъже приятеля си, че е бременна, в опит да спаси разпадаща се връзка, или пък да каже, че е правила секс с някой друг с извратената надежда, че ще получи повече вярност). Способността им да заблуждават и манипулират е изумителна по размах и капацитет.
А що се отнася до манипулирането на околните, можем да твърдим, че нищо не оказва по-драматичен ефект от заплахата за самоубийство. Тези личности могат да бъдат много опасни за себе си, особено когато заплашват да се самонаранят или правят реални опити за това. Такива случаи зачестяват в периоди на депресия, когато се чувстват самотни или мислят, че ще бъдат изоставени.
Винаги е обезпокояващо, когато бъдат отправени заплахи за самоубийство, но най-добрият начин да се справите с такава заплаха е да останете спокойни. Първата ви реакция трябва да е да кажете на нестабилната личност, че ще се обадите на 911 (или на полицията, пожарната и бърза помощ), а после да го направите без колебание. Независимо дали намерението за самоубийство е фалшиво или истинско, то е от компетенцията на професионалистите, а поведението на тази личност не ви оставя избор. Случаят далеч надхвърля опита на обикновения човек да се справи и трябва да бъде оставен на специално обучени хора.
Моят опит показва, че когато се обадите на полицията или на спешните служби, тези личности може да променят поведението си. А може да установите, че когато започнете да набирате номера, те оттеглят заплахата си. Не се подвеждайте — заплахите за самоубийство или самонараняване трябва винаги да се приемат сериозно. Вие не сте психолог, затова е по-добре да оставите ситуацията в ръцете на професионалист, тъй като тези нестабилни индивиди могат да се самонаранят и в някои случаи наистина го правят. Обаждайки се за помощ на специалните служби, вие постъпвате правилно в етично отношение, а също и не позволявате да ви манипулират. Не сте кукла на конци и не заслужавате да ви манипулират, независимо колко болен или страдащ може да е някой.
Един мъж, с когото разговарях на конференция, каза, че съпругата му го заплашвала със самоубийство или самонараняване почти всеки път, когато имали „голяма разправия“ и нещата не ставали както й се ще. Според него тя била заплашвала със самоубийство поне 25 пъти или повече по време на мъчителния им брак. Той нито веднъж не се замислил да повика спешните служби, всеки път смятал, че това ще е последният случай или пък не искал да привлича внимание върху себе си и семейството си. Изненадани ли сте? Не би трябвало. Хората правят онова, което им позволявате, и ако се хванете на въдицата или сте твърде меки и наивно толерантни, какъвто бил той, емоционално нестабилните личности ще използват тези лостове, за да ви контролират. Защо? Защото могат; защото за тях това е много лесно; защото нямат никакви задръжки и само квалифицирани специалисти могат да им помогнат — но само ако те желаят да им се помогне.
Ако не успеят да получат каквото искат и са изчерпали възможностите си за манипулация, някои биха убили това, което не могат да притежават. Помнете — поведението на тези хора се простира между двете крайности на спектъра. Някои са просто неприятни за съжителство, но други могат да бъдат брутални и при определени обстоятелства да убият, ако не получат това, което искат. Отворете вестника на някой голям град и потърсете истории, в които постоянният, но ескалиращ тормоз в някой дом предвидимо е довел до по-сериозна нестабилност, още по-голям тормоз, насилие, а твърде често — и до смърт.
Трагичната смърт на комика Фил Хартман през 1998 г. служи като напомняне за опасността от съжителството с емоционално нестабилна личност. Съпругата му Брин го застреляла, а после се самоубила. Приятелите им от години били наясно с емоционалната й нестабилност и с проблемите, които причинявала в брака им — нещо, с което двете им оцелели деца винаги ще се борят.[4] За съжаление има множество примери като този.
Ирационално мислене тип „всичко или нищо“
Не очаквайте да повлияете на емоционално нестабилните личности чрез логика, когато са разстроени или драматизират. Те са склонни да реагират по-скоро емоционално, отколкото логично, когато са в стрес или са подложени на критика. Мисленето им се мята в крайности: всичко или нищо, добро или лошо, черно или бяло; няма междинни нюанси на сивото. Или сте с тях, или сте против тях; приятел или враг — а най-тъжното е, че се държат така и с децата.
Те публично ще проверяват лоялността ви пред други хора, задавайки въпроси като: „С мен ли си, или с нея/ него? На чия страна си?“. Тези очевидни манипулативни действия са дразнещи и притесняващи, предназначени да проверят предаността ви, сякаш сте се върнали в началното училище. Да, тези хора могат да бъдат точно толкова изискващи.
Поведението им е непредвидимо като мисленето им. Никога не можете да предположите как ще действат. Един баща ми разказа как качил семейството си в колата за тридневна екскурзия и изминал над 160 км, а съпругата му — силно емоционално нестабилна личност — през цялото време продължавала да раздухва дребен инцидент. Виждайки, че децата вземат страната на баща си, тя ги нападнала словесно. Това, което се случило после, шокирало дори и него, който бил свикнал с избухванията.
С яд и гняв, изписани на лицето й, тя излаяла: „Обръщай скапаната кола, или ще скоча от нея!“. При тези думи тя отворила вратата на колата и се наклонила навън. Децата се разпищели ужасено, тъй като се движели по магистралата I-95 в посока към Орландо с над 100 км/ч. Поредната провалена ваканция, разтреперани и облени в сълзи деца, неустойки в хотела — и всичкото това, защото той бил забравил да вземе „любимия й лосион против слънце“. Няма извинение за такова поведение. Той и децата години си спомняли тази травмираща случка. Хората нямат бутони за изтриване на спомени и когато деца станат свидетели на нещо такова, те плащат висока цена.
Някои нестабилни личности може да бъдат лековерни и податливи на моди. Много от тях търсят гурута или водачи, които да им предоставят строга система от вярвания. Култовете са привлекателни за нестабилните личности заради вниманието, което им обръщат зарибените, заради безусловното приемане, на което се радват, заради сплотеността в групата, която е често явление и заради установената структура, в каквато не могат да живеят в нормалното общество. Тази податливост на култове и шарлатани обаче ги прави уязвими за злоупотреби и често води до пререкания със семейството и любимите им хора, които оспорват възприетия от тях начин на живот, виждайки, че пропиляват времето, парите и възможностите си. Помислете за типа хора, които е привличал водачът на комуна, закоравял престъпник и осъден убиец Чарлс Менсън, и ще схванете картинката: емоционално нестабилни личности, които смятат, че Чарлс Менсън си е напълно наред.[5] „Наивни“ и „лековерни“ е най-слабото определение за тях.
Думи, описващи емоционално нестабилната личност
Това са нецензурираните думи, с които жертвите описват емоционално нестабилната личност:
— ненормален, съблазнителен, надменен, гневен, задник, тъпанар, гневлив, измамен, объркващ, кучка, злобен, краен, бедствие, катастрофален, хамелеон, хаотичен, прилепчив, студен, мрънкало, сложен, конфликтен, объркващ, подъл, ужасен, контролиращ, кокетен, луд, страшен, критичен, жесток, хитър, опасен, лъжлив, унижаващ, обезсърчен, страдащ от делюзии, изискващ, мачкащ, депресиращ, депресивен, отчаян, унил, разрушителен, изолиран, безнадежден, неорганизиран, обезпокоителен, дръпнат, примадона, изтощаващ, драматичен, дисфункционален, емоционален, празен, завистлив, хаотичен, вбесяващ, вълнуващ, изтощителен, избухлив, страхлив, сваляч, флиртаджия, странен, плашещ, отчаян, отчайващ, истеричен, ужасяващ, ужасен, неуравновесен, невъзможен, импулсивен, неадекватен, дефектен, непоследователен, напрегнат, сложен, нелогичен, безотговорен, гневен, вбесяващ, похотлив, развратен, смъртоносен, лъжец, лъжи, буен, луд, сладострастен, злонамерен, зъл, мазохист, подъл, изменчив, нещастен, на настроения, нездрав, противен, негативен, пренебрежителен, невротичен, откачалка, нимфоманка, странен, затормозяващ, притесняващ, жалък, никаквец, проблематичен, психо, позьор, гняв, безмилостен, злопаметен, опасен, садистичен, саркастичен, плашещ, интригант, прелъстителен, съблазнител, непостоянен, гневен, сексуален, секси, с къс фитил, откачен, отвратителен, специален, преследвач, ураган, задушаващ, самоубийствен, на пристъпи, темпераментен, буреносен, напрегнат, заплашителен, изморителен, измъчен, тормозител, разкъсван от гняв, торнадо, развалина, превъзбуден, необуздан, неблагодарен, разюздан, незаинтересован, на който не може да се разчита, безмилостен, нещастен, смахнат, непредвидим, безразсъден, ненадежден, нестабилен, недоверчив, непреклонен, отмъстителен, жертва, жесток, лисица, опасен, странен, вихрушка, злонамерен.