Винс Флин, Кайл Милс
Роден да оцелява (57)

56.

Исламабад

Минаваше полунощ, а Ахмед Тадж още седеше прегърбен на бюрото си. Големият прозорец зад него гледаше към добре осветения комплекс на ИСИ. В този час движението по улицата извън оградата беше слабо и часовоите патрулираха както всяка нощ. Тази привидна монотонност беше илюзия. Всичко вече се бе променило. Всичко.

Целта, която беше преследвал цял живот, щеше да бъде постигната след по-малко от двайсет и четири часа и Тадж знаеше, че в последната минути трябва да се погрижи за стотици дребни подробности. Но не можеше. Очите му бяха като приковани към монитора.

Директорът на ИСИ отвори още един от файловете на Рикман и прегледа съдържанието му. Към този нямаше прикачено видео, в което Рик да дразни бившите си колеги, а съдържаше само копие на писан на ръка доклад от Украйна. По всичко личеше, че един от лидерите на проруските сепаратисти захранва швейцарската си банкова сметка с американски долари.

Едва след като очите му изгубиха способността да фокусират, Тадж най-сетне отмести поглед от монитора. Все още имаше стотина файла, които не беше прочел. Какви тайни съдържаха те? Колко тежки поражения щяха да причинят?

Аллах бе изпратил много повече блага, отколкото верният му последовател очакваше. Утре Саад Хутани щеше да умре. Последното му издихание щеше да сложи началото на неизбежното издигане на Тадж към властта над Пакистан, а после — над целия Близък изток. Тези файлове нямаше да ускорят плановете му, но щяха да ги улеснят по начини, за каквито дори не беше мечтал.

Тадж стана и закрачи напред-назад из мрачния кабинет. Едва започваше да осъзнава мащаба на това, което му предстоеше да постигне.

Гениалният Джо Рикман бе планирал тази атака от години. Беше събрал информация не само от Близкия изток, а и от Китай, Русия и безброй съюзнически на САЩ страни. Имаше злепоставящи сведения за американски политици, доклади от тайни убийства и подробни отчети за противозаконни операции, извършени от агенти на ЦРУ.

С помощта на тези файлове Тадж щеше да предизвика световен натиск за разпускане на американската шпионска мрежа и Карл Ферис щеше да бъде идеалният водач на това движение. И сега Тадж можеше да му предостави нещо повече от пари. Можеше да му даде секретна информация за много от политическите му опоненти. Комбинацията от двете бе повече от достатъчна, за да вкара Ферис в Белия дом.

С Ферис начело и с подмолната дейност на Тадж Америка за нула време щеше да се превърне от най-голямата сила на планетата в жалка развалина. В държава, подозирана от съюзниците си, сляпа за действията на враговете си и мразена от собствения си народ.

Той се върна на бюрото и пусна един видеозапис от папките с файлове, все още отворени на монитора. Беше го гледал вече, но възбудата, от която стомахът му се свиваше, го накара пак да го пусне.

Рикман носеше каубойска шапка и държеше бирена бутилка. Гледаше към камерата и очите му блестяха налудничаво.

— Здрасти, Айрини. Сега ще сменим малко тактиката. Реших да те предупредя, че се каня да публикувам доказателства, че твоето приятелче Бен Фридман от „Мосад“ е главният виновник за унищожаването на иранската лаборатория за ядрени изследвания преди няколко години. И Мич измисли фалшивата история, която разпространихте после. Като добавим факта, че Кемал Сафави вероятно вече е изпял всичко на аятолаха, мисля, че малката любовна заигравка на Алекзандър с Иран няма да се развие много добре. Бих предложил кошница с плодове. Ако съдя по личен опит, това е добър подарък за сдобряване.

Видеото свърши и Тадж избърса потта от зачервените си бузи. Изкушението да даде записа на специалистите от ИСИ беше огромно, но нямаше начин да го направи. Файловете бяха толкова важни, че не биваше никой друг да научава за тях. Трябваше лично да провери цялата информация, да я засече с базите данни на ИСИ и да измисли как да я използва най-ефикасно.

Нямаше почти никакво съмнение, че Айрини Кенеди и Мич Рап ще свършат в американски затвор. Каква ирония, че именно тези двама патриоти, толкова успешно бранили родината си, ще умрат в клетки, направени от същите онези хора, чийто живот са защитавали.

Това обаче бяха дреболии. Файловете на Рикман повдигаха далеч по-важни въпроси, които Тадж едва сега събираше смелост да си зададе. Имаше ли достатъчно информация, за да предизвика война между Америка и Русия? Или още по-катастрофална — с Китай? Можеше ли да обърне бившите страни от Съветския съюз срещу Запада? Можеше ли да си осигури достатъчно влияние върху нефтопроизводителите в Близкия изток, за да спре кранчето и да предизвика разрушаване на американската икономика?

Тадж затвори файловете и ги премести на външен диск със сигурна защита, до който само той имаше достъп. Погледна иконката, показваща с каква скорост върви прехвърлянето, но не изпита чувството за сигурност, което очакваше. Причината беше повече от ясна. Кабир Гадаи.

Асистентът му беше лоялен и много способен, но и амбициозен. Дали бе запазил копия от файловете и кода? Дали планираше да ги използва за собствени цели?

Едва ли, но съществуваше такава вероятност и тя криеше твърде голям риск. След като вземе властта в Пакистан с негова помощ, Тадж трябваше тихомълком да се отърве от него.

Евентуални обвинения в измяна и корупция можеха да навредят на едва прохождащата администрация на Тадж и затова не бяха вариант. Не, по-добре да режисира нещастен случай или дори мъченическа смърт. Гадаи можеше да се превърне в герой — символ на възраждането на Пакистан. Бляскав пример за мнозина други, докато родината им се издига на полагащото й се място като първа мюсюлманска велика сила.