Винс Флин, Кайл Милс
Роден да оцелява (26)

25.

Швейцария

— Хвърли оръжието, Мич. И не доближавай ръце до микрофона на гърлото си.

Чарли Уикър се премести напред с укритието под формата на дървесен ствол и се прицели през оптическия мерник. Рап беше нагласил радиостанцията си да предава постоянно на честотата, с която приемникът на Гоулд нямаше връзка. Съвсем основателно, както се оказа.

До този момент Уикър споделяше мнението на Колман за тази операция. Гоулд бе наранил Мич Рап по най-тежкия възможен начин, а все още дишаше. Ако беше на мястото на французина, Уикър щеше да падне на колене, да благодари на Бога и да бяга на другия край на света, в случай че Рап размисли. Но този психар просто не вдяваше.

— Засичам движение — каза Уикър по радиостанцията.

Имаше конкретна причина да се откажат от позицията на върха на хълма и да се набутат в дупката, където се намираха сега. Всеки, който планира нападение срещу имението на Обрехт, би искал да се възползва от възвишението, но настояванията на Гоулд да се разположат именно там, събудиха подозренията на Рап. Той очакваше предателство и точно това се получи.

В долната част на мерника се показа ръка, боядисана с камуфлажни цветове, и пак изчезна.

— Потвърждавам. Един човек се приближава към предишната ни позиция. Предполагам, че има още, които не се виждат.

— Можеш ли да го улучиш? — попита Колман.

Ако Уикър имаше „Барет“, нямаше да бъде проблем. Такава тежка артилерия обаче нямаше как да се използва при толкова маскировка. Затова разполагаше само с М39. Отлично оръжие, но непригодено за такива разстояния.

— Вероятността е много малка, Скот.

Колман погледна нагоре, но не видя бойния си другар на дървото. Когато Уикър кажеше „малка вероятност“, това означаваше „на практика невъзможно за най-добрите стрелци на планетата“. През всички години, откакто работеха заедно, дребният бивш тюлен рядко бе пропускал цел.

— Ти си единственият ми провал, Мич. Мислех, че с времето ще забравя, но става по-лошо.

Колман се опита да не слуша Гоулд по радиостанцията и пак включи микрофона.

— При теб как са нещата, Бруно?

— Пазачите се преструват на спокойни, но се скриха зад оградата. Нямам цели.

— Стан. Идваш точно навреме, за да бъдеш черешката на моята торта.

Колман получи потвърждение на наблюденията на Макгро от картината от безмоторния самолет. Нямаше време да се мотаят.

— Уик, пробвай изстрел. Даже да не го улучиш, цели се достатъчно близо, за да напълни гащите.

Когато наемниците стигнеха върха на хълма и не ги завареха там, бързо щяха да намерят следите им и да слязат тук. От друга страна, ако изгубеха предимството на изненадата и се окажеха мишена на невидим снайперист, можеше да се оттеглят. На платените войници дотам им стига куражът. Трудно е да осребриш чека за възнаграждението си, ако половината ти глава липсва.

Отгоре се чу познатото изпуфкване на заглушителя на Уикър и Колман отново безрезултатно се вгледа в дървото.

— Докладвай.

— Мисля, че го раних. — Уикър звучеше искрено изненадан. — Да. Потвърждавам. Виждам кръв по тревата. Но все още се движи. Искаш ли да го довърша?

— Не. Остави го да кърви.

Раненият войник в почти всички случаи нанася повече вреда, отколкото ако е убит. Ако раната е тежка, може да изпадне в паника и да закрещи от болка — и двете могат бързо да сломят духа дори на най-добре тренираното подразделение. Ако остане с бойните си другари, те ще трябва да преценят сериозността на раната, за да знаят дали да го оставят, или да се опитат да го спасят.

— Няма други мишени, а раненият се скри — докладва Уикър. — Добри са, няма спор.

Колман кимна мълчаливо. Точно така би реагирал и неговият отряд. Да се скрият, да оценят ситуацията и да се опитат да открият снайпериста.

— Ако се появи друга възможна цел, стреляй. Рани го тежко, но се опитай да не го убиваш. Нека да им създадем малко работа.

— Разбрано.

— Бруно?

— Все още нищо.

Колман се върна при раницата си и откачи отстрани малък гранатомет SMAW. Специално този беше пригоден да изстрелва експериментален термобаричен снаряд, който бе адски тежък за носене, но създаваше гарантиран ефект. Когато попитаха създателя му в „Рейтион“ дали може да премине през стена от бетонни тухли, човекът се разсмя.

Гоулд още говореше, но Колман изключи тази честота и отново активира микрофона си.

— Мич, Стан. Ако ме чувате, бъдете готови. Работата ще стане дебела.