Нийл Геймън
Скандинавска митология (9)

Необичайната сватба на Фрея

Тор, бог на гръмотевиците, най-великият сред всички аси, най-силният, най-смелият, най-храбрият в битка, все още не се бил събудил напълно, но имал чувството, че нещо не е наред. Протегнал ръка към чука си, който винаги бил до него, докато спял.

Той потърсил наоколо със затворени очи. Заопипвал, опитвайки се да намери познатата и успокояваща дръжка на чука си.

Нямало го.

Тор отворил очи. Седнал. Изправил се. Разходил се из стаята.

Чукът не се виждал никъде. Чукът му бил изчезнал.

Името на този чук било Мьолнир. Направили го за Тор джуджетата Брок и Ейтри. Бил едно от съкровищата на боговете. Унищожавал всичко, което Тор ударел с него. Ако хвърлел чука по нещо, той никога не пропускал целта си и винаги политал обратно във въздуха и се връщал в ръката му. Можел да го смали и да го скрие в ризата си, а след това можел да го накара отново да порасне. Чукът бил идеален във всяко отношение с едно изключение — дръжката му била малко къса, което означавало, че Тор трябвало да го хвърля с една ръка.

Чукът защитавал боговете на Асгард от всякакви опасности, които заплашвали тях и света. Ледените великани, огърите, троловете и всякакви чудовища се страхували от чука на Тор.

Тор обичал своя чук. А сега просто го нямало.

Когато нещо се обърквало, Тор правел няколко неща. Първото било да се запита дали случилото се е по вина на Локи. Замислил се. Не вярвал, че дори и Локи ще посмее да открадне чука му. Затова направил следващото, което правел, когато нещо се обърквало, и отишъл да потърси съвет от Локи.

Локи бил хитър. Локи щял да му каже какво трябва да направи.

— Не казвай на никого — предупредил той Локи, — но чукът на боговете е откраднат.

— Това е лоша новина — направил физиономия Локи. — Ще видя какво мога да разбера.

Локи отишъл в покоите на Фрея. Тя била най-красивата от всички богове. Златната й коса се спускала по раменете й и блестяла на утринната светлина. Двете котки на Фрея пристъпвали из стаята, обзети от нетърпение да теглят каляската й. На шията й, златна и блестяща като косата й, сияела огърлицата на Бризингите, изработена за нея от джуджетата дълбоко под земята.

— Ще ми дадеш ли наметалото си от пера? — попитал Локи. — Онова, с което можеш да летиш.

— В никакъв случай — отговорила Фрея. — То е най-ценното нещо, което притежавам. По-ценно е от злато. Няма да позволя да си го сложиш и да създаваш неприятности.

— Откраднали са чука на Тор — отговорил Локи. — Трябва да го намеря.

— Ще ти донеса наметалото — казала Фрея.

Локи си сложил наметалото от пера, приел образа на сокол и се издигнал във въздуха. Полетял отвъд Асгард. Стигнал навътре в земите на великаните, търсейки нещо необичайно. Докато летял, видял огромна надгробна могила, на която седял и плетял кучешки нашийник най-огромният и най-грозният огър, който някога бил виждал. Когато огърът забелязал Локи сокола, той се ухилил, показвайки острите си зъби, и му помахал.

— Какво става с асите, Локи? Някакви новини от елфите? И защо си дошъл сам в земите на великаните?

Локи кацнал до огъра.

— Има само лоши новини от Асгард и само лоши новини от елфите.

— Така ли? — учудил се огърът и се засмял на себе си, сякаш бил безкрайно доволен от нещо, което е направил, и смятал, че е изключително умен. Локи разпознал този смях. Понякога самият той се смеел така.

— Изчезнал е чукът на Тор — казал Локи. — Знаеш ли нещо за това?

Огърът се почесал под мишницата и отново се засмял.

— Може и да знам — признал той. След това попитал: — Как е Фрея? Дали е толкова красива, колкото казват?

— Ако харесваш подобни неща — отговорил Локи.

— О, да — отговорил огърът. — Харесвам.

Последвало още едно неудобно мълчание. Огърът оставил кучешката каишка на една купчина каишки и започнал да плете друга.

— Чукът на Тор е при мен — рекъл огърът. — Скрил съм го толкова дълбоко под земята, че никой няма да го намери, нито дори и Один. Само аз мога да го извадя. И ще го върна на Тор, ако ми донесеш каквото искам.

— Мога да откупя чука — отговорил Локи. — Мога да ти донеса злато и кехлибар, мога да ти донеса безмерни съкровища…

— Не ги искам — казал великанът. — Искам да се оженя за Фрея. Доведи я тук след осем дни. В деня на сватбата си с Фрея ще върна чука като подарък за булката.

— Кой си ти? — попитал Локи.

— Ами, Локи, сине на Лойфей, аз съм Трим, властелинът на огърите — ухилил се огърът, показвайки кривите си зъби.

— Не се съмнявам, че ще се споразумеем, велики Трим — казал Локи. Загърнал се с наметалото от пера на Фрея, протегнал ръце и се издигнал в небето.

Под него светът изглеждал много малък — гледал дърветата и планините, миниатюрни като детски играчки, и проблемите на боговете също му изглеждали така малки.

Тор го чакал в двора на боговете и преди още Локи да успее да кацне, той го сграбчил с огромните си ръце.

— Е? Разбрал си нещо. Виждам го по лицето ти. Кажи какво си научил, и то веднага. Нямам ти доверие, Локи, и искам да знам какво си научил още в този миг, преди да си имал възможност да кроиш планове и да правиш интриги.

Локи, който заговорничел и интригантствал така лесно, както другите хора дишат и издишват, се усмихвал на гнева и наивността на Тор.

— Чукът ти е откраднат от Трим, властелина на всички огъри — казал той. — Убедих го да ти го върне, но иска откуп.

— Добре — отговорил Тор. — Какъв е откупът?

— Ръката на Фрея.

— Само ръката й? — попитал обнадеждено Тор. Фрея все пак имала две ръце и може би щяла да се съгласи да пожертва едната, без много да се съпротивлява. Тир го направил, нали така.

— Не, цялата — отговорил Локи. — Иска да се ожени за нея.

— А — рекъл Тор. — Това няма да й хареса. Е, ти й кажи новината. Ти си по-добър в убеждаването на хората да правят разни неща, отколкото съм аз, когато не държа чука си.

Двамата отишли заедно в двора на Фрея.

— Връщам ти наметалото от пера — казал Локи.

— Благодаря — отговорила Фрея. — Разбра ли кой е откраднал чука на Тор?

— Трим, властелинът на огърите.

— Чувала съм за него. Неприятно създание. Какво иска в замяна на чука?

— Теб — отговорил Локи. — Иска да се ожени за теб.

Фрея кимнала.

Тор бил доволен, че тя, изглежда, приела идеята толкова лесно.

— Сложи си булчинската корона, Фрея, и си приготви нещата — казал той. — Двамата с Локи отивате в земите на великаните. Трябва да се ожениш за Трим, преди да е променил решението си. Искам да ми върне чука.

Фрея не казала нищо.

Тор забелязал, че земята трепери, а също и стените. Котките на Фрея започнали да мяучат и да съскат, скрили се под един скрин с кожи и не искали да излязат.

Ръцете на Фрея били стиснати силно в юмруци. Огърлицата на Бризингите паднала от шията й на пода. Тя, изглежда, не забелязала. Гледала втренчено Тор и Локи, сякаш били най-нищожните и най-неприятните същества, които някога е виждала.

Тор почти изпитал облекчение, когато Фрея заговорила.

— Вие за каква ме мислите? — попитала ги тя много тихо. — Да не си въобразявате, че съм толкова глупава? Толкова ненужна? Че съм някой, който наистина ще се ожени за огър само за да ви избави от неприятности? Ако вие двамата смятате, че ще отида в земята на великаните, че ще си сложа булчинска корона и було и ще се оставя да ме докосва и ще търпя… ще търпя похотта на онзи огър… че ще се оженя за него… ами… — Тя замълчала. Стените отново затреперили и Тор се притеснил, че цялата сграда може да рухне върху тях.

— Махайте се — казала Фрея. — Вие за каква ме мислите?

— Но. Чукът ми — обадил се Тор.

— Млъквай, Тор — предупредил го Локи.

Тор млъкнал. Двамата си тръгнали.

— Много е красива, когато се ядоса — казал Тор. — Вижда се защо този огър иска да се ожени за нея.

— Млъкни, Тор — повторил Локи.

Извикали всички богове да се съберат в голямата зала. Дошли всички, нямало я само Фрея, която отказала да излезе от къщата си.

Цял ден говорили, разисквали, спорили. Нямало съмнение, че трябвало да си върнат Мьолнир, но как? Всеки бог и богиня дали предложение и всяко предложение било отхвърлено от Локи.

Накрая само един бог не бил предложил нищо. Хеймдал, далновидният, който бди над света. Нямало нещо, което се случва, и Хеймдал да не го види, а понякога виждал събития, които предстояло да се случат в света.

— Е? — попитал Локи. — А ти, Хеймдал? Ти имаш ли някакво предложение?

— Имам, но няма да ви хареса — отговорил Хеймдал.

Тор ударил с юмрук по масата.

— Няма значение дали ще ни хареса, или не — казал той. — Ние сме богове! Няма нещо, което всеки от събраните тук не би направил, за да си върнем Мьолнир, чука на боговете. Кажи каква е идеята ти и ако е добра, ще я харесаме.

— Няма да я харесате — повторил Хеймдал.

— Ще я харесаме! — отговорил Тор.

— Ами, според мен трябва да облечем Тор като булка — започнал Хеймдал. — Да му дадем огърлицата на Бризингите. Да му сложим булчинска корона. Да натъпчем дрехата му така, че да прилича на жена. Да забулим лицето му. Ще носи също и подрънкващи ключове, както правят жените, ще го накичим с бижута…

— Не ми харесва! — извикал Тор. — Хората ще си помислят… ами, като начало ще си помислят, че се обличам с женски дрехи. Абсолютно невъзможно. Не ми харесва. Определено няма да си слагам було. Нито един от нас не харесва идеята, нали? Ужасна, ужасна идея. Аз имам брада. Не мога да обръсна брадата си.

— Млъкни, Тор — казал Локи, синът на Лойфей. — Идеята е чудесна. Ако не искаш великаните да нападнат Асгард, ще си сложиш було, което ще скрие лицето ти — и брадата ти.

Один, най-могъщият, казал:

— Наистина чудесна идея. Браво, Хеймдал. Трябва да си върнем чука и това е най-добрият начин. Богини, подгответе Тор за сватбената му вечер.

Богините му донесли дрехи, с които да се облече. Фриг, Фула, Сиф, Идун и дори Скади, мащехата на Фрея, дошли да помогнат с приготвянето му. Облекли го в най-фини дрехи, такива, каквито благородна богиня би носила на сватбата си. Фриг отишла при Фрея и се върнала с огърлицата на Бризингите, която сложила на шията на Тор.

Сиф, жената на Тор, окачила ключовете си на кръста му.

Идун донесла всичките си бижута, с които окичила Тор така, че те проблясвали и греели на светлината на свещите. Донесла и сто пръстена от червено и бяло злато за пръстите на Тор.

Покрили лицето му с воал, така че да се виждат само очите му, а Вар, богинята на брака, сложила бляскава булчинска корона на главата му — висока, широка и прекрасна.

— Не съм сигурна за очите — казала Вар. — Не изглеждат много женствени.

— Надявам се, че не — промърморил Тор.

Вар го погледнала.

— Ако дръпна надолу булчинската корона, тя ще ги скрие, но той все пак трябва да вижда.

— Направи каквото можеш — казал Локи и добавил: — Аз ще съм твоята прислужница и ще отида с теб в земите на великаните.

Локи се преобразил и вече бил — в гласа и външния си вид — една красива млада прислужница.

— Готово. Как изглеждам?

Тор измърморил нещо под носа си, но вероятно било добре, че никой не го чул.

Локи и Тор се качили в колесницата на Тор и Тангриснир и Тангньостър, козлите, които я теглели, скочили към небето, нетърпеливи да потеглят. Планини се разцепвали на две, докато те минавали, а земята под тях избухвала в пламъци.

— Имам лошо предчувствие за това — казал Тор.

— Не говори — отвърнал Локи в образа на девойка. — Остави аз да говоря. Ще запомниш ли? Ако говориш, може да развалиш всичко.

Тор изсумтял.

Приземили се в двора, където огромни, черни като ахат волове стояли невъзмутими. Всяко от животните било по-голямо от къща, върховете на рогата им били покрити със злато, а в двора се носела острата миризма на изпражненията им.

От огромната висока зала се чувал силен глас:

— По-бързо, глупаци! Разстелете чиста слама по пейките! Какво си мислиш, че правиш? Е, вдигни го или го покрий със слама, не го оставяй там просто да гние. Тук идва Фрея, най-красивото създание на света, дъщерята на Ньорд. Тя няма да иска да гледа нещо такова.

През двора била застлана пътека от чиста слама и след като оставили колесницата си, преоблеченият Тор и прислужницата, която била Локи, преминали по сламата, повдигайки полите си, за да не се влачат в мръсотията.

Чакала ги една огромна жена. Тя се представила като сестрата на Трим, протегнала ръка надолу и щипнала с върховете на пръстите си хубавата бузка на Локи, след това мушнала Тор с острия си нокът.

— Значи това е най-красивата жена на света? Не ми изглежда нещо особено. А когато вдигна полите си, ми се стори, че глезените й са дебели като стволовете на малки дръвчета.

— Трик на светлината. Тя е най-красивата от всички богове — казала любезно прислужницата, която била Локи. — Гарантирам, че когато свали булото си, ще бъдете поразени от красотата й. А сега къде е младоженецът й? Къде е сватбеното угощение? Тя няма търпение, едва успявах да я удържам.

Докато ги водели към голямата зала за сватбения пир, слънцето започнало да залязва.

— Ами ако поиска да седна до него? — прошепнал Тор на Локи.

— Трябва да седнеш до него. Това е мястото на булката.

— Но може да опита да сложи ръката си на крака ми — прошепнал настоятелно Тор.

— Ще седна между вас — казал Локи. — Ще му кажа, че обичаят ни е такъв.

Трим седял начело на масата и Локи седнал до него, а Тор — на следващото място на пейката.

Трим плеснал с ръце и влезли огромни слуги. Те носели пет печени вола, достатъчни да нахранят великаните, както и двадесет цели печени сьомги, като всяка от рибите била голяма колкото десетгодишно момче. Донесли и десетки подноси с малки сладкиши и десерти за жените.

Следвали ги още петима прислужници, всеки от които носел по едно буре с медовина, толкова големи, че великаните се огъвали под тежестта им.

— Това угощение е за прекрасната Фрея! — казал Трим и може би щял да каже още нещо, но Тор започнал да яде и да пие, и щяло да е грубо Трим да говори, след като бъдещата му жена вече яде.

Сложили пред Тор и Локи един поднос със сладкиши за жените. Локи внимателно взел най-малкия. Тор точно толкова внимателно събрал останалите сладкиши и те изчезнали под звуците на шумно дъвчене.

Но прекрасната Фрея дори не била започнала да яде.

Тор изял цял вол съвсем сам. Излапал цели седем сьомги, останали само костите. Всеки път, когато донасяли пред него поднос със сладкиши, той ги поглъщал всичките, оставяйки всички присъстващи жени гладни. От време на време Локи го ритал под масата, но Тор не му обръщал внимание и просто продължавал да яде.

Трим потупал Локи по рамото:

— Извинявай, но прекрасната Фрея току-що пресуши трето буре медовина.

— Вярно е — казала прислужницата, която била Локи.

— Невероятно. Никога не съм виждал жена да яде така лакомо. Никога не съм виждал жена да яде толкова много или да пие толкова медовина.

— Има очевидно обяснение за това — отговорил Локи. Той си поел дълбоко въздух и се втренчил в Тор, който погълнал още една сьомга и извадил скелета й изпод воала си. Сякаш наблюдавал някой фокусник. Зачудил се какво може да е очевидното обяснение.

— С тази стават осем сьомги — отбелязал Трим.

— Осем дни и осем нощи! — казал внезапно Локи. — Не е яла осем дни и осем нощи, толкова много искаше да дойде в земята на великаните и да се люби със съпруга си. И сега, когато най-после е при тебе, тя отново може да яде. — Девойката се обърнала към Тор и казала: — Толкова се радвам, че те виждам отново да ядеш, скъпа моя!

Тор изгледал гневно Локи изпод воала.

— Трябва да я целуна — казал Трим.

— Не те съветвам. Не още — отвърнал Локи, но Трим вече се бил навел и издавал звуци, сякаш целувал някого. Едната му огромна ръка посегнала към воала на Тор. Девойката, която била Локи, протегнала своята ръка да го спре, но било прекалено късно. Трим престанал да издава звуци на целуване и се отдръпнал стреснато назад.

Трим потупал по рамото девойката, която била Локи:

— Може ли да говоря с тебе?

— Разбира се.

Двамата станали и прекосили залата.

— Защо очите на Фрея са толкова… толкова страшни? — попитал Трим. — Изглеждаха, като че ли в тях гори огън. Това не са очите на красива жена.

— Разбира се, че не са — отговорил убедително Локи. — Човек не може да очаква да са. Не е спала осем дни и осем нощи, могъщи Трим. Така беше погълната от любовта си към теб, че не смееше да заспи, толкова обезумяла беше от желание да изпита любовта ти. Цялата изгаря отвътре за теб! Това виждаш в очите й. Пламтяща страст.

— А — казал Трим. — Разбирам. — Той се усмихнал и облизал устните си с език, по-голям от човешка възглавница. Добре тогава.

Върнали се на масата. Сестрата на Трим била седнала на мястото на Локи до Тор и потупвала ръката му с ноктите си.

— Ако знаеш какво е добре за теб, ще ми дадеш пръстените си — казала тя. — Колко много красиви златни пръстени. Ти си чужда в този замък. Ще ти трябва някой, който да се грижи за теб, иначе нещата ще станат доста неприятни толкова далече от дома. Имаш много пръстени. Дай ми няколко като подарък от булката. Толкова са хубави, целите червени и златни…

— Не е ли време за сватбата? — попитал Локи.

— Време е! — отговорил Трим. Той извикал колкото му глас държи: — Донесете чука за освещаването на булката! Искам да видя Мьолнир в скута на прекрасната Фрея. Нека Вар, богинята на клетвите между мъжете и жените, да благослови и освети нашата любов.

Трябвали четирима великани, за да донесат чука на Тор. Изнесли го някъде от дълбините на крепостта. Той греел с матов отблясък на светлината на огъня. Поставили го с усилие в скута на Тор.

— Така — започнал Трим. — Сега нека чуя прекрасния ти глас, любов моя, моя гълъбице, сладка моя. Кажи, че ме обичаш. Кажи ми, че ще бъдеш моя жена. Кажи, че се обричаш на мен, както жените са се обричали на мъжете, а мъжете на жените от началото на света. Какво ще кажеш?

Тор хванал дръжката на чука с покритата си със златни пръстени ръка. Стиснал я и това го успокоило. Чувствал я позната и удобна в дланта си. И тогава започнал да се смее силно и гръмогласно.

— Ще кажа, че не трябваше да крадеш чука ми — извикал Тор с глас като гръмотевица.

Ударил Трим с чука си само веднъж, но и веднъж било достатъчно. Огърът се строполил на покрития със слама под и повече не станал.

Всички великани и огъри паднали под чука на Тор — всички гости на несъстоялата се сватба. Дори и сестрата на Трим, която получила дар от булката, какъвто не очаквала.

И когато в залата настъпила тишина, Тор извикал:

— Локи?

Локи се измъкнал изпод масата в обичайния си вид и огледал касапницата.

— Е, изглежда, че си разрешил проблема — казал той.

Тор вече с облекчение свалял женските дрехи. Стоял, облечен само с една риза, в стая, пълна с мъртви великани.

— О, не беше толкова лошо, колкото си представях — изрекъл весело. — Върнах си чука. И добре похапнах. Да си вървим у дома.