Нийл Геймън
Скандинавска митология (5)

Главата на Мимир и окото на Один

В Йотунхейм, където живеят великаните, се намира изворът на Мимир. Той идва от дълбините на земята и храни Игдрасил, дървото на живота. Мимир, мъдрият, пазителят на паметта, знае много неща. Неговият извор е мъдростта и в началото на света той пиел от него всяка сутрин, като потапял рога на име Гялерхорн във водата и го пресушавал.

Много, много отдавна, когато световете били в началото си, Один си сложил шапката и дългото наметало и предрешен като пътешественик, с риск за живота си преминал през земята на великаните, за да стигне до Мимир и да търси мъдрост.

— Една глътка вода от извора ти, чичо Мимир — казал Один. — Само това искам.

Мимир поклатил глава. Никой, освен него самия не пиел от извора. Не казал нищо — онези, които мълчат, рядко правят грешки.

— Аз съм ти племенник — настоял Один. — Майка ми Бестла е твоята сестра.

— Това не е достатъчно — отговорил Мимир.

— Само една глътка. Ако пия от твоята вода, Мимир, ще стана мъдър. Кажи какво искаш в замяна.

— Искам окото ти — отговорил Мимир. — Окото ти в езерото.

Один не попитал дали се шегува. Пътуването през страната на великаните, за да стигне до извора на Мимир, било дълго и опасно. Съгласен бил да рискува живота си, за да стигне до него. Готов бил да направи много повече от това заради мъдростта, която търсел.

Изражението му било непоколебимо. Казал само:

— Дай ми нож.

След като направил каквото трябвало, той сложил внимателно окото си в езерото. То се втренчило в него от водата. Один напълнил Гялерхорн с вода от извора на Мимир и го вдигнал към устните си. Водата била студена. Изпил я цялата. Изпълнила го мъдрост. Само с едното си око вече виждал по-далече и по-ясно, отколкото с две.

От тук нататък на Один давали и други имена — наричали го Блиндер, Слепия бог, и Хоар, Едноокия, и Балиг — Онзи с пламналото око.

Окото на Один останало в извора на Мимир, запазено от водата, която храни ясеновото дърво на живота, без да вижда нищо и виждайки всичко.

Минало време. Когато дошъл краят на войната между асите и ваните и те си разменяли бойци и водачи, Один изпратил Мимир на ваните като съветник на бога на асите Хьонир, който станал новият водач на ваните.

Хьонир бил висок и красив, с кралска осанка. Когато Мимир бил с него, за да го съветва, Хьонир говорел като крал и взимал мъдри решения. Но когато Мимир не бил с него, той сякаш не можел да вземе решение и това скоро омръзнало на ваните. Те си отмъстили не на Хьонир, а на Мимир — отрязали главата му и я изпратили на Один.

Один не се разгневил. Той намазал главата на Мимир с билки, за да не се разложи, и изрекъл заклинания и магически слова над нея, защото не искал мъдростта на Мимир да бъде изгубена.

Мимир скоро отворил очи и проговорил. И съветите му били така добри, както и по-рано.

Один върнал главата на Мимир при извора под дървото на живота и я оставил там, до окото, във водите на знанието за бъдещето и за миналото.

Один дал Гялерхорн на Хеймдал, пазителя на боговете. В деня, когато надуе Гялерхорн, всички богове ще се събудят независимо къде са и колко дълбоко са заспали.

Хеймдал ще надуе Гялерхорн само веднъж, когато настъпи краят на всичко, Рагнарьок.