Нийл Геймън
Скандинавска митология (17)

I

Досега ви разказвах за неща, които са се случили в миналото — неща, които са се случили преди много време.

Сега ще ви разкажа за дните, които ще дойдат. Ще ви разкажа как ще свърши всичко и как след това ще започне отначало. Ще ви разкажа за мрачни дни, мрачни дни и скрити тайни, които се отнасят за края на земята и за смъртта на боговете. Слушайте и ще научите.

Ето как ще разберем, че краят наближава. Ще се случи много след времето на боговете, във времето на хората. Ще се случи, когато всички богове спят — всеки един от тях без всевиждащия Хеймдал. Той ще наблюдава как започва всичко, но няма да може да попречи на това, което вижда, да се случи.

Всичко ще започне със зимата.

И няма да е обикновена зима. Ще започне и ще продължава и зима ще следва зима. Няма да има нито пролет, нито топлина. Хората ще са гладни, ще им е студено и ще са гневни. В целия свят ще започнат велики битки.

Братя ще се бият с братя, бащи ще убиват синовете си. Майки и дъщери ще се настроят едни срещу други. Сестри ще паднат в битка със сестрите си и ще гледат как децата им на свой ред се избиват едни други.

Това ще е време на сурови ветрове, време, когато хората ще станат като вълци, които се нахвърлят един срещу друг, не по-добри от диви зверове. Здрач ще се спусне над света и местата, където живеят хората, ще се превърнат в руини, ще пламнат за кратко, а после ще се сринат и ще остане пепел и опустошение.

И тогава, когато малкото оцелели хора ще живеят като животни, слънцето в небето ще изчезне, изядено от вълк, и луната също ще ни бъде отнета и вече никой няма да вижда звездите. Мрак ще изпълни въздуха като пепел, като мъгла.

Това ще е времето на ужасната зима Фимбулвинтер, която няма да свърши.

От всички посоки ще се сипе сняг, ще нахлуват свирепи ветрове и студ, по-мразовит, отколкото някога сте си представяли, че може да е студът, леден студ, толкова студен, че дробовете ще ви болят, когато дишате, толкова студен, че сълзите в очите ви ще замръзват. Няма да има пролет, която да я смени, нито лято, нито есен. Само зима, следвана от зима, следвана от зима.

След това ще дойде времето на големите земетресения. Планините ще се разтресат и ще рухнат. Дърветата ще падат и всички оцелели жилища на хората ще бъдат разрушени.

Земетресенията ще бъдат толкова силни, че всички вериги и окови ще бъдат разкъсани.

Всички.

Фенрир, могъщият вълк, ще се освободи от оковите си. Устата му ще зейне — горната му челюст ще стигне до небето, а долната ще докосне земята. Няма нещо, което той няма да може да изяде, нещо, което да не унищожи. От очите и ноздрите му ще излизат пламъци.

Там, където мине Фенрис Вълка, ще остави пожари и разруха.

Ще има и наводнения, морета ще се надигнат и ще залеят сушата. Йормунгундър, змията на Мидгард, ще се извива в гнева си все по-близо и по-близо към земята. Отровата от зъбите й ще се смеси с водата, отравяйки всичко живо в морето. Тя ще изхвърли отровата си във въздуха на тънки пръски и ще убие всички морски птици, които го дишат.

Няма да има вече живот в океаните, където се извива змията на Мидгард. Вълните ще изхвърлят разложените трупове на риби и китове, на тюлени и морски чудовища.

Всички, които видят Фенрис Вълка и змията на Мидгард, децата на Локи, ще познаят смъртта.

Това ще е началото на края.

Мъгливото небе ще се разтвори от писъците на децата и на земята ще се спуснат синовете на Муспел, водени от Суртур, огнения великан, вдигнал високо меча си, който свети толкова ярко, че нито един смъртен не може да го погледне. Ще преминат по Бифрост, дъгата мост, и докато яздят по нея, тя ще изчезне и ярките й някога цветове ще станат като въглен и пепел.

И никога вече няма да има друга дъга.

Скалите ще рухнат в морето.

Локи, който ще се измъкне от оковите си под земята, ще бъде кормчията на кораб, наречен Нагалфар. Това е най-големият от всички кораби и е направен от ноктите на мъртвите. Нагалфар се носи по разбушувалите се морета. Екипажът гледа наоколо и вижда само мъртви неща, които плават и се разлагат на повърхността на морето.

Локи е кормчията, но капитан на кораба ще бъде Хрим, предводителят на ледените великани. Останалите живи ледени великани до един следват Хрим, огромен и враждебен към хората. Те са воините му в последната битка.

Воините на Локи са легионите на Хел. Те са неспокойните мъртви, онези, които са умрели с позорна смърт и които ще се върнат на земята, за да се бият още веднъж като ходещи трупове, решени да унищожат всичко, което все още живее и обича горе на земята.

Всички те — великаните и мъртвите, и огнените синове на Муспел ще отидат на бойното поле, наречено Вигрид. То е огромно, триста мили от единия до другия край. Натам отива и Фенрис Вълка, а змията на Мидгард ще плува през надигналите се морета, докато стигне съвсем близо до Вигрид, и тогава ще започне да се извива по пясъка и ще стигне до брега — само главата и първите няколко мили от тялото й. По-голямата й част ще остане в морето.

Ще се подредят в боен ред — Суртур и синовете на Муспел ще бъдат там, лумнали в пламъци, воините на Хел и Локи ще дойдат от дълбините на земята, там ще са и ледените великани, воините на Хрим, и калта ще замръзва около тях. Ще дойде и Фенрир, а също и змията на Мидгард. Най-злите врагове, които можете да си представите, ще са там в този ден.

И Хеймдал ще е видял всичко това, докато се случва. Все пак той вижда всичко — той е пазителят на боговете. И едва сега ще действа.

Хеймдал ще надуе Гялерхорн, рога, който някога бил на Мимир, и ще го надуе с всичките си сили. Асгард ще се разтърси от рева му и тогава спящите богове ще се събудят, ще вземат оръжието си и ще се съберат под Игдрасил край извора на Урд, за да получат благословията и съвета на норните.

Один ще язди коня Слейпнир до извора на Мимир, за да пита главата на Мимир за съвет за себе си и за боговете. Главата на Мимир ще прошепне на Один това, което знае за бъдещето, точно както аз го казвам на вас.

Прошепнатото от Мимир на Один ще даде на бащата на всички надежда дори и когато всичко изглежда мрачно.

Огромното ясеново дърво Игдрасил, дървото на живота, ще затрепери като лист на вятъра и асите, а с тях и Ейнхерджар, всички воини, които, паднали славно в битка, ще облекат доспехите си и заедно ще тръгнат към Вигрид, мястото на последната битка.

Один ще язди начело на всички. Доспехите му светят, а на главата му има златен шлем. До него ще язди Тор с Мьолнир в ръка.

Ще стигнат до бойното поле и последната битка ще започне.

Один се насочва право към Фенрис Вълка, сега станал по-голям, отколкото въображението може да го нарисува. Бащата на всички стиска в ръка копието си Гунгнир.

Тор ще види, че Один се насочва към огромния вълк, и ще се усмихне, ще удари с камшик козлите си, за да побързат, и ще тръгне право към змията на Мидгард, хванал чука си с желязна ръкавица.

Фрей тръгва към огромния, пламтящ Суртур. Огненият меч на Суртур е огромен и изгаря дори и когато пропусне целта. Фрей се бие храбро и добре, но ще е първият от асите, който ще падне — неговият меч и бронята му не могат да се мерят с огнения меч на Суртур. Фрей ще умре, съжалявайки за меча, който много отдавна дал на Скирнир заради любовта на Герд. Този меч сега щеше да спаси живота му.

Шумът от битката ще е жесток — Ейнхерджар, благородните воини на Один и злите мъртви, отрядите на Локи, ще се вкопчат в равностоен бой.

Гарм, кучето чудовище, изръмжава. То е по-малко от Фенрир, но въпреки това е най-силното и най-опасното от всички кучета. То също е избягало от оковите си под земята и се е върнало да прегризва гърлата на воините на земята.

Тир ще го спре, едноръкият Тир, и двамата ще се бият — човекът и кучето звяр. Тир се бие храбро, но и двамата ще загинат в битката. Гарм умира, впил зъби в шията на Тир.

Тор най-после ще убие змията на Мидгард, нещо, което толкова отдавна е искал да направи.

Тор ще разбие главата на огромната змия с чука си. Главата на морската змия ще се търкулне на бойното поле и Тор ще отскочи назад.

Тор е на цели девет фута от нея, когато главата й пада на земята, но това не е достатъчно далече. Макар да умира, змията ще изстреля отровата си към бога на гръмотевиците в гъста черна струя.

Тор ще изстене от болка и ще падне безжизнен на земята, отровен от създанието, което е убил.

Один ще се бие храбро с Фенрир, но вълкът е по-огромен и по-опасен от всичко, което съществува на света. По-голям е от слънцето, по-голям е и от луната. Один забива копието си в устата му, но едно щракване на челюстите на Фенрир и копието вече го няма. Още едно захапване, хрускане и преглъщане и Один, бащата на всички, най-великият и най-мъдрият сред боговете също изчезва, за да не се върне никога вече.

Синът на Один, Видар, мълчаливият бог, този, на когото се уповават, ще гледа как баща му умира. Той ще пристъпи напред, докато Фенрир злорадства заради смъртта на Один, и ще забие крака си в долната му челюст.

Двата крака на Видар са различни. Единият от тях е обут с обикновен ботуш. Другият е с ботуш, който се прави още от зората на дните. Той е ушит от парченца кожа, която хората отрязват от пръстите на краката и петите, когато правят ботуши за себе си, и ги изхвърлят.

(Ако искате да помогнете на асите в последната им битка, трябва да изхвърляте остатъците от кожата, които няма да използвате. Всички изхвърлени парченца и изрезки от ботуши ще станат част от ботуша на Видар.)

Този ботуш ще притисне долната челюст на огромния вълк надолу, така че да не може да се движи. Тогава с едната си ръка Видар ще се протегне нагоре, ще сграбчи горната част от челюстта на Фенрир и ще разкъса устата му на две. Така Фенрир ще умре и Видар ще отмъсти за смъртта на баща си.

На мястото на сражението, наречено Вигрид, боговете ще падат в битка с ледените великани, а ледените великани ще падат в битката с боговете. Немъртвите войски от Хел ще осеят земята в последната си смърт, а благородните Ейнхерджар ще лежат редом с тях на замръзналата земя, всичките мъртви за последен път под безжизненото, мъгливо небе, и никога вече няма да се вдигнат, и никога вече няма да се бият.

От легионите на Локи само той самият все още ще стои изправен, окървавен и с обезумял поглед, а покритите му с белези от рани устни ще се разтегнат в доволна усмивка.

Хеймдал, наблюдателят на моста, пазителят на боговете, също няма да е паднал. Той ще стои на бойното поле, а мечът му Хофуд ще е мокър и окървавен в ръката му.

Те тръгват един към друг през Вигрид, стъпвайки по трупове, газят през кръв и пламъци, за да стигнат един до друг.

— А — ще каже Локи. — Пазителят на боговете с кал по гърба. Прекалено късно събуди боговете, Хеймдал. Не беше ли възхитително да ги гледаме как умират един по един?

Локи ще наблюдава лицето на Хеймдал, търсейки слабост, търсейки чувство, но Хеймдал ще остане невъзмутим.

— Нямаш ли какво да кажеш, Хеймдал с деветте майки? Когато бях окован под земята, завързан с червата на собствения си син, и отровата на змията капеше върху лицето ми, а горката Сигюн стоеше до мен и се опитваше да събира колкото може от нея в купа, единственото, което ме държеше да не полудея, беше мисълта за този момент. Репетирах го в ума си, представях си времето, когато аз и прекрасните ми деца ще сложим край и на ерата на боговете и на света.

Хеймдал пак няма да отговори нищо, но ще замахне, и то силно, мечът му ще се стовари върху бронята на Локи, а Локи ще отговори на удара и ще нападне ожесточено, умело и с радост.

Докато се бият, двамата ще си спомнят времето, не много отдавна, когато светът бил по-простичък. Тогава те се били в образа на животни — превърнали се в тюлени, двамата се борили за огърлицата на Бризингите. Локи я откраднал от Фрея по заповед на Один, а Хеймдал я върнал.

Локи никога не забравя обида.

И те ще се бият и ще се удрят, и ще се пронизват, и ще се посичат един друг.

Ще се бият и ще паднат Хеймдал и Локи. Ще паднат един до друг, и двамата смъртно ранени.

— Свърши се — прошепва Локи, умирайки на бойното поле. — Аз победих.

Но Хеймдал ще се ухили в смъртта си, ще се ухили през златните си зъби, покрити със слюнка и кръв.

— Аз виждам по-далече от тебе — ще каже той на Локи. — Видар, синът на Один, уби твоя син Фенрир, а Видар ще оживее, също и неговият брат Вали. Тор е мъртъв, но неговите деца Магни и Моди са живи. Те взеха Мьолнир от студената ръка на баща си. Двамата са достатъчно силни и достатъчно благородни, за да се бият с него.

— Всичко това няма значение. Светът е в пламъци — ще отговори Локи. — Смъртните са мъртви. Мидгард е разрушен. Аз победих.

— Аз виждам по-далече от теб, Локи. Виждам чак до дървото на живота — ще му каже Хеймдал с последния си дъх. — Огънят на Суртур не може да докосне дървото на живота и в дънера на Игдрасил двама души са се скрили и са в безопасност. Жената се нарича Лиф, а мъжът — Лифтразир. Техните наследници ще населят земята. Това не е краят. Край няма. Това е просто краят на старото време, Локи, и началото на новото време. След смъртта винаги идва прераждането. Ти не успя.

Локи ще каже нещо, нещо язвително, умно и злобно, но животът му ще си е отишъл, както и цялата му хитрост и цялата му жестокост, и той никога вече няма да проговори. Ще лежи неподвижен и студен до Хеймдал на замръзналото бойно поле.

Сега Суртур, огненият великан, който бил там преди началото на всичко, поглежда към широката равнина на смъртта и вдига пламтящия си меч към небето. Ще се чуе шум, сякаш хиляда гори лумват в пламъци и самият въздух ще започне да гори.

Огънят на Суртур ще изгори целия свят. От прииждащите океани ще започне да се вдига пара. Последните огньове бушуват и потрепват, а след това угасват. От небето като сняг ще завали черна пепел.

В здрача там, където някога лежали телата на Локи и Хеймдал, не може да се види нищо, освен две купчини сива пепел върху почернялата земя и димът се смесва с утринната мъгла. Нищо няма да остане от войските на живите и на мъртвите, от мечтите на боговете и от смелостта на техните воини, нищо, освен пепел.

Скоро след това надигналият се океан ще погълне пепелта, разливайки се по земята, и всичко живо ще бъде забравено под небе, останало без слънце.

Така ще свършат световете — в пепел и потоп, в тъмнина и лед. Това е съдбата на боговете.

II

Това е краят. Но съществува и онова, което ще дойде след края.

От сивите води на океана земята ще оживее още веднъж.

Слънцето ще е изядено, но неговата дъщеря ще грее вместо него и новото слънце ще грее още по-ярко и от старото, ще грее и с нова, и със стара светлина.

Жената и мъжът — Лиф и Лифтразир, ще излязат от ясеновото дърво, което свързва световете. Те ще пият от росата по зелената трева и ще се любят, и от тяхната любов ще се родят хората.

Асгард ще си е отишъл, но на мястото му ще се появи Идавол, бляскав и вечен.

Видар и Вали, синовете на Один, ще пристигнат в Идавол. След тях ще дойдат Моди и Магни, синовете на Тор. Те ще донесат Мьолнир, защото сега, когато Тор го няма, трябват двама души, за да го носят. Балдур и Хьод ще се завърнат от подземния свят и шестимата ще седнат на светлината на новото слънце и спомняйки си загадъчни събития, ще си говорят и ще се чудят дали е можело да се постъпи по различен начин и дали изходът от играта е неизбежен.

Ще говорят за Фенрис Вълка, който изял света, и за змията на Мидгард, ще си спомнят Локи, който бил един от боговете и все пак не бил един от тях, който спасявал боговете и въпреки това щял да ги унищожи.

И тогава Балдур ще каже:

— Ей. Ей, какво е това?

— Кое? — ще попита Магни.

— Ето там. Проблясва във високата трева. Виждате ли го? И там. Вижте, още нещо.

И тогава боговете ще застанат на колене като деца сред високата трева.

Магни, синът на Тор, пръв ще намери едно от онези неща във високата трева, а когато го намери, вече ще знае какво е. Това ще е златна шахматна фигура като онези, с които играели боговете, докато все още били живи. Това ще е миниатюрна златна фигурка на Один, бащата на всички, седнал на високия си трон, царят.

Намират и още. Ето го Тор, хванал своя чук. Също и Хеймдал, вдигнал рог до устните си. Фриг, жената на Один, е царицата.

Балдур вдига малка златна фигура.

— Тази прилича на теб — казва Моди.

— Това съм аз — отговаря Балдур. — Аз преди много време, преди да умра, когато бях един от асите.

Ще открият и други фигури в тревата, някои красиви, други не толкова. Тук, наполовина заровени в черната пръст, са Локи и ужасните му деца. Има и леден великан. Тук е Суртур с пламтящото лице.

Скоро ще открият, че вече са намерили всички фигури, от които имат нужда, за да направят пълен комплект за шах. Нареждат фигурите и на шахматната дъска боговете на Асгард се изправят срещу вечните си врагове. Новата слънчева светлина се отразява в златните фигури в този идеален следобед.

Балдур ще се усмихне, сякаш слънцето огрява, ще протегне ръка и ще премести първата си фигура.

 

 

И играта ще започне отново.