Нийл Геймън
Скандинавска митология (4)

Игдрасил и Деветте свята

Ясенът Игдрасил е огромно дърво, най-съвършеното и най-красивото от всички дървета, а също и най-голямото. Расте между деветте свята и ги съединява един с друг. То е най-високото от всички дървета и най-прекрасното. Върховете на клоните му се простират над небето.

Толкова е голямо, че корените му лежат в три свята и се хранят от три извора.

Първият и най-дълбокият корен стига до подземния свят Нифлхейм, мястото, което съществувало преди всички други. В центъра на мрачния свят е вечно бушуващият извор Хвергелмир, толкова шумен, че прилича на врящ чайник. Във водите му живее драконът Нидхог, който непрекъснато гризе корена отдолу.

Вторият корен стига до царството на ледените великани, до кладенеца, който принадлежи на Мимир.

На най-високите клони на дървото на живота чака един орел, който знае много неща, а също и ястреб, кацнал между очите на орела.

Сред клоните на дървото живее катерицата Рататоск. Тя пренася клюки и съобщения от страшния Нидхог, който яде трупове, до орела и обратно. Катерицата разказва лъжи и на двамата и се радва, когато те се гневят.

По огромните клони на дървото на живота пасат четири елена, които поглъщат и листата, и кората му. В основата на дървото има безброй змии, които гризат корените.

По дървото на живота може да се катерите. Точно на него увиснал Один, принасяйки се в жертва, като превърнал дървото в бесилка, а себе си в бога на бесилката.

Боговете не се катерят по дървото на живота. Те отиват от един към друг от световете по Бифрост, моста дъга. Само боговете могат да вървят по дъгата, а ако някой леден великан или трол се опита да се изкачи по нея, за да стигне в Асгард, тя ще изгори краката му.

Ето кои са и деветте свята:

Асгард, домът на асите. Тук е домът и на Один.

Алфхейм, където живеят светлите елфи. Те са красиви като слънцето или звездите.

Нидавелир, който понякога се нарича Сварталфхейм, където в недрата на планините живеят джуджетата (известни още като тъмните елфи) и създават своите невероятни творения.

Мидгард, който е светът на хората, мъже и жени, и където живеем ние.

Йотунхейм, където бродят и живеят ледените великани и планинските великани и където са замъците им.

Ванахейм, където живеят ваните. Асите и ваните са богове, обединени с мирни договори, и много от боговете на ваните живеят в Асгард с асите.

Нифлхейм, мрачният свят на мъглите.

Муспел, светът на пламъците, където чака Суртур.

А също и мястото, наречено на името на своята владетелка Хел, където отиват мъртвите, които не са загинали геройски в битка.

Последният корен на дървото стига до един извор в Асгард, дома на боговете, където живеят асите. Боговете се събират тук всеки ден и тук ще се съберат и в последните дни, преди да се отправят към последната битка, когато настъпи Рагнарьок. Изворът се нарича Урд.

Три сестри, три красиви девойки — норните, се грижат за извора и затова корените на Игдрасил винаги трябва да са покрити с влажна пръст и добре поддържани. Кладенецът принадлежи на Урд, която е съдба и участ. Тя е миналото ни. С нея е Верданди, чието име значи „който се случва“, и нейно е настоящето, както и Скулд, чието име значи „това, което е определено“, и нейното царство е бъдещето.

Норните решават какво ще се случи в живота ни. Има и други, не само тези три. Норни великани и норни елфи, норни джуджета и норни вани, добри и лоши норни и те решават каква ще е съдбата на всекиго. Някои норни дават на хората добър живот, а други ни дават труден или кратък, или живот с неочаквани обрати.

Те определят живота ни там, до кладенеца на Урд.