Мелиса де ла Круз
Синя кръв (35)

Глава 27

Какво ставаше с този сух лед? Започваше да я обзема паника. Никъде не можеше да намери Дилън. От цялото множество я интересуваше само един човек и него го нямаше.

Смъкна се на едно от кожените канапета и погледна към коридора, водещ към стаята за масажи. Двама души се натискаха зад ледената скулптура. Момчето й изглеждаше познато. Коженият ръкав, бялото копринено шалче… приличаше на…

— Дилън?

Мими се обърна. Мамка му, трябваше да го заведе в банята или на някое по-усамотено място. Тя бързо прибра вампирските си зъби и издокара най-милата си усмивка.

— Блис, миличка. Ето къде си била.

Дилън я погледна. Очите му бяха замъглени и разфокусирани.

— Какво правиш? — попита Блис.

— Нищо — отвърна Мими. — Просто си говорехме.

Блис издърпа Дилън от сенчестия ъгъл. Погледна врата му за белези, но такива не видя. Добре. Изгледа Мими многозначително и го отведе.

— Какво правеше с нея? — попита Блис.

Той сви рамене. Дори не беше осъзнал, че е с Мими Форс. Беше прекалено замаян, сякаш бе в плен на някаква магия. Той примига, сякаш едва сега виждаше Блис.

— Къде беше? — попита я той.

— Търсех те.

Той се усмихна.

— Хайде, искам да ти покажа стаята си — каза Блис.

Дилън изглеждаше много странно в спалнята й. Беше прекалено мъжествен, прекалено мръсен, прекалено… реален. Той се засмя на бялото й легло като на принцеса, бледозеления килим, розовите тапети, белия дървен гардероб, къщичката за кукли, тоалетката.

— Добре де, знам, че е малко в стил „Барби“ — призна тя.

— Малко? — пошегува се той.

— Не съм виновна. Майка ми го обзаведе. Тя си мисли, че съм още на дванайсет.

Дилън се ухили, затвори внимателно вратата и намали осветлението.

Изведнъж Блис се почувства нервна.

— Извини ме за секунда — каза тя и се вмъкна в банята, за да си поеме дъх.

Щеше да й бъде за първи път и малко се страхуваше. Щеше да го направи — церемония оскулор, — за да привърже Дилън завинаги. Щеше да му даде Свещената целувка, но той все още не знаеше. Церемонията караше хората да се гърчат в екстаз, после нещата се разгорещяваха и накрая се очакваше тя да се почувства по-добре от всякога.

Когато се върна, Дилън вече лежеше на леглото. Изглеждаше много секси с изкуствено скъсаната си тениска. Събу си маратонките „Найк“ и потупа мястото до себе си.

Блис видя, че якето му е закачено на таблата на леглото, и й хрумна нещо. Пъхна в джоба му ключ от стаята си.

— Какво правиш? — попита Дилън.

— Нищо, просто ти давам нещо, с което ще ни е по-лесно да се видим следващия път — отвърна Блис срамежливо.

— А сега идвай тук веднага.

— Студено ми е — каза тя и се пъхна под завивката.

Дилън се мушна при нея. Останаха така известно време, заслушани в рап музиката, която кънтеше от втория етаж.

— Наистина ти е студено — каза той.

— Но ти си топъл.

Той обви ръце около тялото й и започнаха да се целуват. Блис се зарадва, че този път не й причерня. Усети как ръцете му се плъзват под блузата й и се насочват към сутиена. Засмя се — всички момчета бяха еднакви. Той щеше да получи онова, което искаше, но не и преди тя да получи своето.

Затвори очи и се остави на усещането. Топлите му ръце разкопчаха сутиена й. Тя свали роклята си и остана само прашки. Той се надвеси над нея и тя го придърпа по-близо към себе си. Помогна му да свали тениската си. Беше толкова слаб, че ребрата му се брояха. И двамата дишаха учестено и след миг той лежеше върху нея, притиснал тялото си в нейното.

Тя погали врата му и усети издутината в панталоните му. Завъртя се върху него и се подпря на гърдите му. Той я придърпа към себе си, загали нежно гърба й и плъзна ръцете си надолу. Блис го целуна по устата, после по челюстта и надолу към врата. Вампирските й зъби се показаха. Почти усещаше аромата на гъстата му, богата кръв. Издаде челюстта си и точно тогава в стаята блесна светлина.

— Какво, по дяволите… — Дилън вдигна глава от леглото.

На прага стояха две хилещи се първокурснички и ги гледаха. Блис се обърна към тях, зъбите й все още стърчаха. Момичетата побягнаха с писък.

Блис бързо прибра зъбите си. Мамка му. От Комитета ги бяха предупредили за това — никога да не разкриват истинската си природа пред червенокръвните. Може би тези момичета щяха да решат, че им се е привидяло.

Чу се силно тупване. Дилън беше паднал от леглото и се търкаляше по пода. Блис вдигна поглед и разбра защо е скочил — на прага стоеше баща й. Откъде се беше появил? Защо са се върнали толкова рано? Блис посегна към роклята си.

— Какво става тук? — попита сенаторът. — Блис, добре ли си? — А ти кой си? — обърна се той към Дилън.

Дилън бързаше да си закопчае дънките и да си облече тениската. После грабна коженото си яке и надяна маратонките.

— Ъ-ъ, и на мен ми е приятно да се запознаем — каза, като минаваше покрай сенатора.

— Какво значи всичко това? — попита Форсирам Люелин. Блис, кое е това момче?

Със свито сърце тя чу забързаните стъпки на Дилън по стълбите.

Сега вече никога нямаше да бъде неин.

— Млада госпожице, ще ми дадеш ли някакво обяснение? Какво точно става тук? И какво се е случило с мебелите ни?