Мелиса де ла Круз
Синя кръв (27)

Глава 21

След срещата Блис трепереше от вълнение заради всичко, което току-що научи. Беше вампир или както бе по-правилно да се каже — „вам-пир“, което на древния език на синьокръвните значело огнен ангел. Тя бе безсмъртна. Е, това обясняваше спомените, кошмарите, гласовете в главата й. Беше странно да мисли за кръвта си като за нещо живо, но те така казаха — че всички са живели много, много отдавна и че ги призовават, когато се налага. Един ден щяха да контролират всичките си спомени и да се научат как да ги използват.

Блис почувства как я залива вълна на облекчение. Значи не беше луда. Не си губеше ума. Причерняването в музея, точно преди да целуне Дилън, беше част от процеса. Това е имала предвид д-р Пат. Значи все пак беше нормална. Предполагаше се да се чувства замаяна, да й прилошава. В крайна сметка тялото й се променяше, кръвта й се променяше. Може би сега, след като знаеше защо ги сънува, кошмарите й нямаше да я плашат толкова.

След срещата Мими беше широко усмихната.

— Добре ли си? — попита меко тя.

Знаеше, че е нужно време да се свикне с всичко това. Но да откриеш, че си една от синьокръвните, беше все едно да получиш награда. Когато това се случи с Мими и Джак, родителите им организираха в тяхна чест парти изненада.

Блис кимна.

— Хайде да идем да си хапнем по стек тартар.

Повървяха малко до „Ла Гулю“ и седнаха на една маса отвън. Беше късен следобед, но все още достатъчно слънчево и топло. Избраха си от менюто и бързо поръчаха.

— Чакай да си изясня нещо. Значи не можем да бъдем убити? — попита Блис, като придърпа стола си по-близо, за да не може никой да дочуе разговора им.

— Не, ние живеем вечно — отвърна Мими безгрижно.

— Вечно ли? — Блис така и не успяваше да си представи подобно нещо.

Как така щеше да живее вечно? Значи нямаше да се сбръчка и така нататък?

— Да, вечно.

— Дори ако ни пронижат в сърцето със сребърен кинжал?

— Само ако е от „Тифани“ — изкиска се Мими.

Тя отпи от чашата си с минерална вода „Сан Пелегрино“.

— Не, сериозно, гледала си твърде много „Бъфи, убийцата на вампири“. Няма нищо, което може да ни нарани. Но знаеш как е в Холивуд. Трябвало е да измислят начини да ни убиват. Не знам как сме си спечелили тази кофти репутация — каза тя със сладка усмивка. Истинско красиво чудовище. — Всичко това са измислици на Конспирацията, за да заблудят червенокръвните.

Блис усети, че главата й се замайва. Все още не разбираше.

— Но след сто години все пак умираме, нали?

— Само физическата ни обвивка, и то ако поискаш. Спомените ти са вечни, така че на практика никога не умираш. — Мими отпи още една глътка.

— Ами това с пиенето на кръв?

— Много е забавно — каза Мими със замечтан поглед, спомняйки си за италианеца. — По-хубаво е от секс.

Блис се изчерви.

— Не се дръж като пуританка. Имала съм стотици червенокръвни.

— Ти си един вид вампирска курва — пошегува се Блис.

Лицето на Мими помръкна, но след миг тя усети хумора в думите на Блис.

— Да, такава съм. Истинска жена вамп.

Храната им пристигна — розови парчета сурова риба тон за Мими и стек тартар със сурово яйце за Блис.

Блис беше много благодарна на този, който е направил яденето на сурово месо не само приемливо, но и модерно. Запита се как ли би се почувствал Дилън, ако реши да го превърне в свой донор.

Масите около тях започнаха бързо да се заемат, предимно от жени, със скъпи кожени якета и дънки, понесли торби с покупки от магазините по Мадисън Авеню, уморени от цял ден обикаляне и мерене на дрехи. Блис се огледа. Почти на всяка маса имаше ястия от сурово месо. Колко ли от тях бяха синьокръвни? Може би всички?

— Ами слънцето? То не може да ни убие, нали? — попита тя между две хапки. Стекът направо се топеше в устата й.

— В момента да не би да се гърчиш и да умираш? — ухили се Мими. — В крайна сметка всички ходим в Палм Бийч за Коледа.

Е, за умиране не умираше, но пък имаше сърбеж и сподели това с Мими.

— Трябва да кажеш на д-р Пат. Ако си алергична, ще ти даде хапче. При някои алергията е генетично заложена. За късмет хапчето помага и при акне. Не е ли супер?

Мими остави вилицата и избърса устата си със салфетка, после извади една пила и започна да остри вампирските си зъби с нея.

— Полезно е — каза между другото.

Блис сякаш изгуби връзка с реалността. В един момент на мястото на Мими видя друга жена, която някога бе познавала.

— Случи ти се, нали?

— Кое?

— Видя ме — някое от превъплъщенията ми в минал живот.

— Това ли беше?

— Коя бях? — попита Мими с любопитство.

— Не знаеш ли?

Мими въздъхна.

— Не съвсем. Можеш да се подложиш на медитация и да научиш всичко за предишните си съществувания, но това причинява болка. Наистина не ти трябва да го правиш.

— Канеше се да се омъжваш — каза Блис. — Носеше корона.

— Ммммм. Чудя се кога ли е било това? Не помня такъв случай. Омъжвала съм се в Бостън, в Нюпорт и в Саутхемптън, Англия. Всъщност ние сме от там. Помня кога се установихме в Плимут. Това е най-далечният ми спомен до момента.

Блис не й каза, че във видението тя страстно целуваше годеника си и този годеник приличаше досущ на брат й Джак. Беше толкова зловещо. Сигурно си имаше обяснение, но засега предпочете да запази смущаващия спомен за себе си.