Мелиса де ла Круз
Синя кръв (2)

Дневникът на Катрин Карвър

21 ноември 1620 г.

Мейфлауър

 

Зимата беше сурова. Морето се бунтуваше и през цялото време ми беше студено. Може би ще намерим покой в тази нова земя, макар много от нас да смятат, че не сме загърбили опасността. От прозореца си виждам бряг, който ми напомня за Саутхемптън, за което съм много благодарна.

Домът винаги ще ми липсва, но за нас там вече не е безопасно. Самата аз не вярвам на слуховете, но трябва да постъпим така, както ни казаха. Това е наше задължение.

Двамата с Джон предприехме това пътуване като съпруг и съпруга, скоро смятаме да се венчаем.

Останахме много малко, а ще се наложи да се умножим, ако искаме да оцелеем. Може би положението ще се промени. Може би съдбата ще бъде благосклонна към нас и нещата ще потръгнат. Корабът пусна котва. Вече сме на сушата. Новият свят ни очаква.

К. К.