Мелиса де ла Круз
Синя кръв (22)

Дневникът на Катрин Карвър

20 декември 1620 г.

Плимут, Масачузетс

 

Мъжете заминаха преди няколко дни, а все още нямаме вест от тях. Уплашени сме. Трябваше да са се върнали досега с новини от колонията. Децата ми правят компания и за да минава времето, четем на глас от книгите, които успях да донеса. Само да можехме да напуснем този кораб — тук е винаги влажно и ужасно претъпкано, но къщите ни още не са готови. Мъжете могат да нощуват на брега, но ние трябва да останем тук, на това тъмно място. Страхувам се, но се утешавам с мисълта, че ако с Джон и останалите се бе случило нещо, щях да го усетя. Досега не съм получавала видения за опасност. Някои се опасяват, че не сме успели да им се измъкнем. Носят се слухове, че един от тях е тук сред нас.

Момчето на Билингтън било изчезнало, това казват. Изчезнал. Отвлечен. Друг пък казва, че може да е заминал с групата към Роноук, така че засега никой не е разтревожен. Гледаме и чакаме с притаен дъх.

К. К.