Силвия Дей
Жега (6)

Шеста глава

Слънцето едва се бе издигнало над хоризонта, когато Джаред завърши работата си по файловете, предоставени му от Дарси. Беше се измъчил с малкото екранче на мобилния си телефон и реши да се възползва от нейния компютър. Включи го, като се молеше да не му поиска парола. Не искаше да я буди, даваше си сметка колко й е необходим сънят след изтощителната вечер.

Компютърният екран оживя, на екрана се появи снимка на Дарси и сестра й като деца, дори още преди тийнейджърска възраст. Косите им бяха сплетени на плитчици и двете бяха облечени в еднакви бледорозови трика. Гърбовете им се отразяваха в стена с огледала зад тях, по цялата дължина на която минаваше бяла балетна греда.

Той записа изображението на флашката си при останалите сведения, които бе събрал за нея, и продължи работата си. Отвори папката с файловете по делото „Меркерсън“ и започна да сравнява информацията с тази, която току-що бе получил от файловете на Дарси.

Сходствата бяха неопровержими, в действителност на пръв поглед всичко съвпадаше.

Единствената аномалия, която забеляза, беше честотата на използване на запалителните устройства. Меркерсън бе започнал с по-малки устройства, поставени в алуминиеви кутии за безалкохолни напитки, и бе действал с по-големи прекъсвания в началото. Между палежите бяха изминавали месеци, но с времето бе напреднал и когато бе усвоил използването на запалителни устройства с размер на кофа, нанасяше удари на всеки седем дни. Болестта му беше прогресирала до такава степен, че в един момент бе решил да подпали целия свят. Огънят му беше станал фиксидея. Сега явно се връщаше към по-малки устройства и не беше ясно дали тази комбинация между ранната и по-късната му практика, характерна с кратки периоди между палежите беше развитие, връщане назад или случайност. И всеки един от тези варианти оставяше широко поле за размисъл.

Джаред нахвърли бърз доклад до началника си, излагайки в кратко резюме фактите и впечатленията си.

Поиска също да се възобнови издирването на човека, който бе предупредил властите за втория палеж. Милър бе установил, че анонимното обаждане на номер 911 е направено от Сиатъл. Въпреки че шансът за откриване на лицето беше малък, полицейският началник не бе предприел никакви действия по този въпрос, оставяйки го недоизяснен. Защо?

Джаред изключи компютъра на Дарси и погледна часовника. Седем и трийсет.

Насочи се обратно към спалнята, спря до нощното шкафче и провери алармата на електронния будилник. Беше настроена за осем, което му осигуряваше достатъчно време. Дарси лежеше по гръб, едната й ръка беше свита под главата, другата отпусната встрани от тялото. Леко отметнатата завивка разкриваше част от гърдите й и коляното.

Той хвана края на завивката с пръсти и бавно го задърпа, голото й тяло постепенно започна да се разкрива пред погледа му. Тя продължи да спи, съблазнявайки го, без да знае.

Събуди се с чувството, че по кожата й пълзи вълна от разтопен метал. Докато съзнанието й се отърсваше от съня, друго горещо усещане връхлетя вагината й, което я накара да простене и инстинктивно да събере краката си.

Обаче не успя. Нечии силни ръце ги държаха и разтваряха за следващото нежно облизване. Сърцето й се разтуптя от изненада и страх. Рязко отвори очи, а ръката й се стрелна към интимните части, но пръстите й потънаха в бурните кичури на гъста коса.

Отдолу се чу дрезгав звук на одобрение.

Бързите движения на нечий език върху вагината й я разбудиха напълно, тя изви гърба си в дъга, а от гърлото й се изтръгна стон. Съзнанието й още не разбираше какво става, но тялото й вече беше напълно събудено, зърната й се оформяха твърди и плътни, а вагината й се свиваше от желание за още внимание.

— Добро утро, слънчице.

— Джаред?…

— Някой друг ли очакваше? — Той повдигна единия й крак над мускулестото си рамо и натисна другия настрани и надолу, за да я разкрие напълно. — Остани така, ще видиш колко бързо ще те накарам да свършиш.

Дарси отвори уста да отговори, но едно бавно, чувствено движение на езика му върху клитора й я накара отново да простене и тя повдигна бедрата си към него.

— М-м-м… — Той потърка устните си в най-нежните й части. — Имаш най-меката и най-сочна вагина.

Главата й се притисна силно във възглавницата, докато той проследяваше фините гънки с втвърдения връх на езика си, а желанието извираше на вълни от тялото й.

— Моля те… — Бедрата на Дарси горяха. — Чукай ме с езика си.

— О, да. — Джаред направи лек кръг около вагината, след това се съсредоточи върху клитора й. — Ще те чукам навсякъде по всеки възможен начин.

Повдигна краката й нагоре и назад, като я разкри още повече. Бедрата й висяха във въздуха, а той, привел глава ближеше по цялата дължина деликатната й цепка. Пълната уязвимост на тялото й усилваше още повече пълзящата през плътта й треска. Ръцете му сграбчиха задната част на бедрата й и палците му я задържаха отворена за възбуждащите докосвания на лъкатушещия му език. Наболата брада на Джаред беше допълнителна стимулация, а косата му галеше чувствителната кожа от вътрешната част на бедрата й.

И тя имаше възможност да наблюдава всичко — движенията на устата му върху вагината й, когато езикът му проникваше навътре с груба, но еротична френска целувка; начина, по който очите му потъмняваха, когато тя пъшкаше и стискаше до скъсване долния чаршаф; притварянето на клепачите му, когато издаваше стон, съпровождащ всяко нейно движение.

Палецът му бавно се плъзна назад и започна с леки въртеливи движения да масажира нежните гънки на ануса й. Сладострастието прониза Дарси като мълния и тя зашеметена се отдаде на това неизпитвано досега удоволствие.

Джаред вдигна глава.

— Искаш ме тук, нали?

— Искам те навсякъде.

Тя се чувстваше сякаш вече не се побира в кожата си, сякаш се опитваше да изпълзи от нея. Страстта й продължаваше да нараства, кипеше във вените й, открадваше и последните частици от разума й.

Палецът на Джаред започна да потъва в нея с лек натиск, анусът й се разтвори и тя прие ласката му. Новото усещане я разтърси. Много отдавна не бе позволявала на мъж да проникне там, но дори и тогава връзката й не беше толкова първична и смела. Безсрамната похот на Джаред сваляше всичките й задръжки, взривяваше чувствителността й, откриваше я за всякакви експерименти.

Стиснала чувствителните си до болка гърди, тя се сви около пръста му.

— Яж ме, докато свърша. След това можеш да ме чукаш отзад, докато се изпразниш.

— Господи! Полудявам с теб! Искам те цялата. Да те притежавам напълно… Да те обладавам…

— Да!

— Помоли ме, Дарси. Помоли ме да направя всичко това. Всичко, за което жадувам.

— Веднага. Всичко.

Той се гмурна върху измокрената плът между бедрата й, ненаситно и страстно. Езикът му се стрелкаше като луд сред гърчещата се вагина, а главата му се бе извила така, че да прониква колкото може по-надълбоко. Палецът му хлътваше и излизаше от ануса й, и двойното проникване я докарваше до екстаз.

Тя започна да го моли, както бе поискал. Да продължава… да не спира… да я накара да свърши…

Моментът, в който устните му се сключиха около клитора й, оргазмът я връхлетя, и тя изви гърба си в дъга, а пред очите й падна мрак. Удоволствието я заливаше вълна подир вълна, докато накрая изпита чувството, че губи съзнание. После всичко постепенно отшумя, енергията изчезна, отнесла дъха й със себе си. Тя се разтопи в леглото, едва осъзнаваща нежността, с която Джаред я бе любил.

— Дарси.

Дишането й отекваше на пресекулки в полуздрача на спалнята. Отвори очи с усилие, Джаред бе коленичил между краката й, смъкнал боксерките си надолу, за да освободи щръкналия си член. Тестисите му бяха твърди и напрегнати. Също както под душа, той ги бе поставил да легнат в едната си длан, а с другата мастурбираше. Дарси гледаше с пресъхнала уста как той търка мощния си пенис и главичката му с бясна скорост изскача и се прибира между пръстите му. Тази примитивна демонстрация на невъздържаност я доведе до успокояващата мисъл, че не само тя бе полудяла от похот.

— Кажи ми нещо мръсно — гласът на Джаред прозвуча задъхано над нея.

— Добре, слушай. Представям си как си се вмъкнал в мен, навлязъл си дълбоко, пенисът ти е огромен и съвсем скоро ще се изпразниш. Изпълваш ме толкова силно, че удоволствието става направо болезнено. Не знам как ще го понеса, когато ми го вкараш отзад, но знам, че ще е страхотно. Аз ще…

— О, Боже! — Спермата избликна от члена му в силна струя и се изля на корема й. Юмрукът му продължи да се движи, помпайки кремавата течност на тласъци, които вече достигаха до зърната на гърдите й. Атлетичното му тяло се разтърсваше от мощни конвулсии, докато се изпразни напълно.

Но когато свърши, ерекцията му си остана все така силна, а блясъкът в очите му беше все така алчен и ненаситен, както и бе очаквала.

Резкият писък на алармата стресна и двамата. Той сложи ръка под врата й и я повдигна. Целуна я силно и бързо, а свободната му ръка галеше гърдите й.

— Спасена си — изрече дрезгаво.

Дарси проговори с устни, долепени до неговите.

— По-късно ще продължим.

— Ще броя секундите.

 

 

Докато Джаред се къпеше, Дарси сложи кафето да заври и погледна към папките с материалите за палежа, лежащи върху кухненската маса. През нощта той явно бе отишъл до колата да ги вземе. Зачуди се дали е стигнал до някакви заключения и дали има въпроси, които да обсъди с нея.

Душът внезапно спря и със замлъкването на шума от тръбите в къщата стана съвсем тихо. В настъпилия покой тя сякаш чуваше шепота на тялото си. Чувстваше се странно — едновременно възбудена и изтощена, доволна и неспокойна. За по-малко от ден Джаред бе нахлул като вихрушка в живота й и го бе преобърнал надолу с главата. Не виждаше как ще може да продължи тази опустошителна сексуална връзка, без да избегне опасността от задълбочаването й в нещо далеч по-сериозно.

Дарси вече копнееше да бъде с него. Потръпна при мисълта какво я очаква, ако той изчезне от живота й.

— Бих убил човек за едно кафе с такъв аромат. — Джаред влезе в кухнята с влажна коса, нахлузил само дънките си.

Тя опита да се пребори с изкушението да зарови пръстите си сред фините косъмчета по гърдите му. Почти изплашена осъзна, че не може да прогони от ума си представата как езикът й проследява линията от пъпа до пениса му по-долу. Устата й се изпълваше със слюнка от желание да го ближе и смуче, докато получи оргазъм, да събере в една голяма глътка всичко, когато се изпразни.

— Спри да ме гледаш така — изрече остро той. — Пак започна да ми става.

— А ти спри да ми навираш тялото си под носа — отвърна тя, уплашена от собствените си думи, доказващи, че е необратимо обсебена от него. — Какво би казал ако ходя гола до кръста през цялото време?

— Нямам нищо против, но ни чака и друга работа, освен да се чукаме до посиняване. Трябва да ми дадеш малко почивка.

— Е, това вече е мъдра приказка — измърмори тя под нос. Джаред беше сприхав и избухлив, но това беше част от чара му. Приемаше го дори и когато грубостта му понякога я стъписваше.

— Как предпочиташ кафето?

— Без захар.

Дарси извади две чаши от шкафа. Усети как той приближава отзад, после притвори очи, когато почувства устните му на врата си. Ръцете му я обгърнаха и тя се напрегна, в опит да потисне надигащото се отново желание.

— Съжалявам. — Стисна раменете й още по-силно.

— Няма за какво да съжаляваш.

— Глупости. Не трябва да си го изкарвам върху теб, след като аз самият не мога да се контролирам. И двамата сме си загубили ума. Налага се да положим усилия, за да не позволяваме това да пречи на работата ни. Страшно мразя да се обличам, когато излизам от банята, но ще трябва да свиквам.

— Окей.

Зъбите му леко се забиха в мускула между рамото и шията — жест на притежание, който изпрати нежелана вълна на възбуда по тялото й.

— Харесва ми начинът, по който ме гледаш, Дарси. Харесва ми да виждам как ме изпиваш с очи. Много е хубаво, просто създава някои неудобства.

Тя бутна чашите настрани.

— Ще направя всичко възможно от сега нататък да гледам в друга посока. Обещавам.

Ръцете на Джаред я пуснаха. Двамата останаха безмълвни цяла минута, после той произнесе сподавено проклятие и излезе от кухнята. Дарси се подпря на масата и наведе глава, потънала в самообвинения. Съзнаваше, че липсата на каквато и да е дистанция между тях може да ги унищожи. Не се бяха откъсвали един от друг от първия миг на срещата им, ако това продължеше, не се знаеше до къде ще стигнат.

Джаред се върна, мина покрай нея и си наля кафе.

— Да не си посмяла да излезеш — предупреди я той с глас, прекалено равен, за да бъде изтълкуван като нещо друго, освен заплаха.

— Това е моята къща.

— А ако гостоприемството ти се е изчерпало, просто ме погледни в очите и ми го кажи.

Застанала до кухненската маса, Дарси отбеляза наум, че решението да облече униформата си, преди да дойде в кухнята, се беше оказало правилно. Сега тя и даваше увереност, че е в състояние да постави нещата под контрол, макар силно да се съмняваше в това.

Джаред си бе сложил ризата. Облегна се на стената срещу нея с чашата в ръка и скръсти глезени. Небрежната му поза обаче не я заблуди дори и за секунда. Той беше истински врящ котел. Наблюдателен. Готов да изригне във всеки един миг.

— Тази сутрин се чувствам крехка като стъкло — опита да успокои топката тя.

Той отпи глътка кафе и кимна.

— Аз самият съм малко замаян.

Признанието му я накара да се почувства по-добре, дори извика лека усмивка на устните й.

— Мислех си, че може би не е лоша идея днес да поработиш с Джим. Аз ще видя дали партньорката ти и Милър имат нужда от мен. Можем да спим известно време отделно, за да оставим малко на мира хормоните… феромоните… или каквото и да е там, и да видим как ще изглеждат нещата утре.

След думите й се проточи дълга тишина, докато накрая той не я наруши:

— Съгласен съм. Но ще е най-добре за всички, ако изобщо си нямаме работа с Ралстън.

— Той е дяволски добър в работата си. Всичко, което знам, дължа на него.

— Може и да е най-великият шибан противопожарен инспектор в страната, това обаче няма да ме спре да го нокаутирам, ако още един път опита идиотските си номера.

— Няма как да разбере за нашите отношения — запротестира тя. — Просто се опитва да бъде добрия приятел, какъвто е бил за мен през последните две години.

Джаред отпи още една глътка от кафето.

— Аз съм обучен да наблюдавам и не изпускам и най-дребната подробност, Дарси. Бившето ти гадже също. Той е наясно, че аз навлизам в територията му, и направи опит да ме избута, да ме върне на мястото ми. Обаче опита ли още веднъж тоя номер лошо му се пише.

— Нямам нужда от това точно сега — гневът в гласа й се долавяше съвсем ясно. — Съжалявам, че нещата започнаха да се объркват. От теб се очакваше да бъдеш само вибратор, който няма нужда от батерии.

Очите му бяха придобили твърдостта и красотата на сапфири.

— А ти трябваше да бъдеш само един хубав задник. Вместо това кашата стана невъзможна. Но се налага да го приемем. Желая те и не мога да избягам от това. А и не искам. Нека опитаме да стоим на разстояние, както предлагаш, но ще видиш, че съвсем скоро въпреки усилията ни отново ще се вкопчим като удавници един за друг.

— Няма да стане както си мислиш.

— Изчакай малко и сама ще се убедиш. — Той допи кафето и напълни отново чашата си. — Трябва да облека чисти дрехи и да си взема някои неща от мотела. След това искам да отидем на другите две места. Предпочитам ти да ме закараш дотам, но ако имаш нещо против, все ще измисля нещо.

— Против? — Дарси се изсмя мрачно. — О, ако можех да ти се противопоставя!

— В една и съща лодка сме и двамата. Потъне ли, потъваме заедно.

— Искаш ли да хапнеш нещо?

— Още не съм гладен.

— Добре тогава. Когато си готов, тръгваме.