Силвия Дей
Жега (15)

Епилог

Шумът от затварянето на тежката ролетна врата на каросерията отекна гръмко в иначе тихия следобед. Дарси и Джаред проследиха с поглед отдалечаващия се камион, натоварен с всичките й вещи.

Той я прегърна.

— Остана ли нещо вътре?

— Не, качихме всичко. — Тя погледна дома, в който бе преминало детството й. Отпред на малката морава вече имаше забита табела с надпис „Продава се“, поставена от един местен агент на недвижими имоти. — Радвам се, че си тръгвам, но изпитвам и тъга. Толкова спомени ме свързват с тази къща.

— И мен — измърмори той, притиснал устни в бузата й.

Тя тихо се засмя. После, когато той я стисна в прегръдките си, подскочи леко и остана в силните му ръце със свити колене и вдигнати във въздуха стъпала като малко момиченце.

— Толкова се радвам, когато те слушам да се смееш, мила.

— Завръщам се при себе си.

— И двамата се завръщаме при себе си. — Той зарови пръсти в косата й. Сините му очи бяха ясни, изпълнени с нежна топлина, която докосваше душата й всеки път, когато го погледнеше. — По-добре да тръгваме. След няколко часа трябва да бъдем в къщата на родителите ти.

Дарси подсвирна към Коломбо. Кучето доближи и весело размаха опашка.