Силвия Дей
Жега (11)

Единайсета глава

Пръстите на Дарси бяха изтръпнали от силата, с която стискаше телефонната слушалка.

— Надин, как е възможно никой да не знае за Крис и Дани?

— Нямам представа, аз самата не мога да повярвам. Как е възможно да не съм разбрала? Дори не съм и подозирала.

— Господи!

— Но Крис е началник на полицията. Ако има човек, който знае как да прикрие задника си, това е той. Не би могъл да я убие, разбира се, но е държал всичко в тайна, защото е знаел, че ако разбереш, няма да има никакви шансове да се събере отново с тебе.

Дарси пое дълбоко дъх и избърса сълзите, стичащи се по бузите й. Мисълта, че Дани се е променила толкова много, й причиняваше ужасна болка. Все още не можеше да повярва в чутото, защото по никакъв начин не можеше да си я представи такава.

— Какво, по дяволите, си е мислила тя? Дали го е обичала? Сигурно… От колко време е била влюбена в него? И ако той казва истината, че връзката им е приключила много преди тя да забременее, кой е бил другият?

Надин въздъхна.

— Не знам. Може би е харесвала Крис и още навремето го е ревнувала от теб. Ревността може да доведе една жена до безумие. Или пък просто се е опитвала да разпери крила и е взела пример от теб как да го направи. Не съм психиатър, нито ясновидка, миличка. Не мога да ти дам никакви отговори. Съжалявам.

— Трябва да затварям.

— Искаш ли да дойда? Или тоя красавец, шерифът ще е с теб.

— Добре съм. Благодаря ти, Надин. Ще ти се обадя по-късно.

Тя затвори, удавена в мъка, сякаш току-що отново бе загубила Дани. След като Джим бе тръгнал за своята среща, се бе заключила в къщата. Чувстваше се твърде беззащитна, за да контактува с когото и да било, освен с Джаред — пред него вече се бе разкрила напълно.

Стиснала в ръка слушалката, тя закрачи из стаята, борейки се с желанието да му позвъни. Едва ли му беше до нейните проблеми, в момента той имаше да върши далеч по-важни неща. Освен това връзката им беше толкова отскоро, а вече се бе усложнила неимоверно. Най-малкото, което можеше да направи, беше да го остави на мира поне за известно време, за да си върши работата спокойно.

Дарси подскочи, когато телефонът звънна в ръката й. Видя, че се обажда дежурният диспечер, и стомахът й се сви.

Поредният дяволски пожар.

— Майкълс — отговори тя. — Къде е?

 

 

Сърцето й прескочи веднъж, после препусна като лудо.

Дарси видя пушека и мигащите светлини дълго преди да стигне до мястото на пожара. Тъй като Джаред беше взел беемвето, се наложи да помоли един от съседите за колата му, с която се добра до противопожарната служба, откъдето взе пикапа. Паркира на улицата и изскочи навън, а сърцето й продължаваше да блъска в гърдите.

Джаред.

Хванала здраво дръжката на куфарчето с инструменти, тя с мъка се сдържаше да не хукне и да не изглежда толкова паникьосана, колкото всъщност беше. Нямаше да бъде честно да го загуби точно сега. Твърде скоро беше. Едва бе опитала от живота с него. Съвсем малко парченце…

Забрави, че се опитва да изглежда хладнокръвна още в мига, когато го видя през отворените задни врати на линейката. Беше седнал вътре, парамедичката го преглеждаше.

Въпреки че не беше възможно да долови стъпките й сред цялата шумотевица и хаос около тях, главата му се повдигна и очите му срещнаха нейните. Той скочи на крака и каза нещо на парамедичката, без да отделя поглед от Дарси. Целият беше опушен, но жив — най-красивата гледка, която бе виждала.

Тя подаде куфарчето на един пожарникар, минаващ наблизо, промърмори някаква благодарност и хукна.

Джаред скочи от линейката и я посрещна в прегръдките си.

— Добре съм — каза дрезгаво. — Всичко е наред.

— Изплаши ме до смърт. — Дарси го притискаше към себе си с всичките си сили. — Не мога да те изпусна от поглед дори за минута.

Той я прегърна през врата. Останаха така дълго, а сърцата им биеха в синхрон. Буцата в стомаха й бавно се разтопи от топлината и силата на тялото му.

Тя се дръпна малко назад, за да го огледа.

— Как е партньорката ти?

— Достатъчно добре, за да пише предварителния доклад в офиса. Такива приключения я възбуждат. — Той прокара върховете на пръстите си по веждите й. — Да отидем до мястото на пожара. Колкото по-скоро го огледаме, толкова по-бързо ще можем да се махнем оттук.

Дарси събра сили с дълбок дъх, след това се огледа за пожарникаря, в чиито ръце беше натикала куфарчето си. Докато го взимаше, ръцете й трепереха.

Крис Милър приближи към нея.

— Къде е Джим?

— Отиде на среща. В течение е какво става. Казах му, че ще се оправя сама и ще му се обадя, ако има някакъв проблем.

Той кимна.

— По дяволите, Дарси. Пет от стаите в мотела са били заети. Половин дузина хора можеха да загинат.

— Има ли сериозно ранени?

— Някой е пуснал сълзотворен газ във вентилационната система и всички са избягали, преди да започне пожарът.

Джаред пристъпи към тях.

— Да не би сълзотворният газ да е откраднат от запасите на полицията, началник?

— Вече проучвам въпроса.

Дарси огледа двуетажната сграда, насочвайки вниманието си към областта с най-големи поражения.

— В стаята на Моралес ли започна пожарът?

Джаред положи мръсната си ръка върху рамото й и го стисна.

— Да.

— По дяволите. — Тя сложи длан върху неговата. — Някой тук силно желае смъртта ти, шерифе.

— Не е първият. — Суровият му глас я накара да потръпне.

— Нека да си свърша работата — каза тя. — И ще видим дали най-накрая ще открием нещо, което да ни насочи към извършителя.

Тя тръгна с бърза крачка към зоната, където очевидно бе започнал пожарът.

— Откакто се разделихме, изскочиха някои неща — подхвърли, когато Джаред се изравни с нея.

— О, така ли?

— Да. Ще говорим, след като се приберем.

 

 

Те успяха да се върнат едва след полунощ. Джаред виждаше добре колко е изтощена, но беше наясно, че едва ли причината е само дългият ден. Беше взел решение да не я насилва да разговарят, да я остави тя да реши кога е готова да сподели онова, за което беше споменала. В много отношения Дарси беше самотна жена. Вмъкването му в живота й щеше да отнеме време и търпение. Последното не беше сред силните му страни, но той щеше да положи всички усилия. Не че имаше голям избор, жадуваше я толкова силно.

Докато тя пишеше предварителния доклад, той се изкъпа, после приготви студени сандвичи. Когато се пъхнаха в кревата вече минаваше два. Дарси се обърна към него и го обви с ръце и крака. Скоро и двамата потънаха в дълбок сън.

Джаред се събуди. Беше сам в леглото. Погледна часовника: още нямаше шест. Стана и излезе от спалнята. Откри я във всекидневната, сгушена върху дивана под една плюшена завивка. Гледаше някакво предаване по телевизията с изключен звук, около очите й имаше тъмни кръгове. На пода до масичката за кафе стоеше отворен кашон, пълен с най-различни вещи, включително снимки на Дарси и Даниел.

— Хей — обади се той тихо. — Може ли да ти правя компания?

Тя седна на дивана, той се настани до нея и я прегърна. Прокара пръсти през косите й, отмятайки ги от челото. Близостта й му действаше успокояващо. Когато експлозията го бе изхвърлила на паркинга, първата му мисъл беше свързана с Дарси. Представи си колко нелепо щеше да бъде, ако някакъв нещастник го беше убил, преди да успее да намери най-добрия подход към нея.

— Искаш ли да говорим? — попита тихо.

Тя извърна глава и притисна бузата си към гърдите му.

— Не знам дори откъде да започна.

— Започни откъдето искаш. — Той я целуна по челото, измъчван от страданието, което се излъчваше от нея и собствената му безпомощност да й помогне. — Може да говорим и по-късно.

— Джаред, колко женски глупости можеш да понесеш, преди да побегнеш с писъци?

— Никога не пищя, за бягане да не говорим. Хайде, изплюй камъчето.

С тих, колеблив глас тя му разказа за посещението на Милър и последвалия разговор с Надин.

— Знаех, че е била с мъж, когото познавам, но Крис… Не мога да повярвам, че не ми е казала нищичко. Нямаше да се ядосам, нито щях да се сърдя.

— Много хора водят потаен живот. И най-близките им са шокирани, когато истината излезе наяве. Ти нямаш никаква вина.

— Не мога да прогоня мисълта, че съм направила някаква ужасна глупост и именно заради това тя не се е решила да ми се довери.

— Звучи ми така, сякаш са били една-две случайни срещи. Може би е била смутена и объркана. Някаква моментна прищявка, за която после е съжалявала.

— Още една причина да ми каже, просто щяхме да се посмеем и да забравим. — Тя замълча за миг. — А и Крис… Цялата история просто е невероятна. Поради служебното си положение той е бил длъжен да разкрие връзката си с нея на федералните агенти. Щом няма какво да крие, защо не го е направил?

— Това определено е проблем. Но поне вече разполагаме с достатъчно информация, за да го принудим да даде ДНК проба.

— Познавам го от цяла вечност. Той беше първата ми любов в гимназията. Мислех, че го познавам. — Тя потръпна в ръцете му. — Доповръща ми се, когато каза, че е приел Дани за мой заместител. Толкова беше гадно.

— Колко далеч би стигнал, за да го скрие от теб? Особено ако той е човекът, от когото е забременяла?

Тя се извърна към него. Горещият й поглед го прониза като нож.

— Ненавиждам се за това, което си мисля сега — прошепна Дарси. — За мен той беше много важен в онзи период. Как е възможно да съм направила такава грешка в преценката си за двамата души, с които си мислех, че съм била най-близка? Онази Дани, която познавах, не понасяше случайния секс. Тя винаги първо се привързваше емоционално и едва тогава допускаше мъжа физически до себе си. А Крис… той е полицейски началник, за Бога!

Джаред я погали по бузата с връхчетата на пръстите си.

— Направо се съсипвам, като те гледам как страдаш и не мога да направя нищо.

— Ти си тук. Нищо друго не искам. — Тя се облегна в дланта му и въздъхна. — Отговорите ще дойдат по-късно. Ще ги намерим.

— Даниел имаше ли някаква тежка раздяла преди връзката си с Милър?

Погледът й омекна.

— Да, беше се запознала с някакъв неин колега, ветеринарен лекар на една конференция. Той бил готин и много мил, докато се срещали. После разбрала, че е женен и за него тя представлявала просто приятно прекарване на времето. Понесе го много тежко. Помислих си, че се е отвратила от мъжете.

— Или е решила да докаже, че не дава пет пари за тях.

Внезапно Дарси се дръпна от него, очите й искряха гневно.

— И аз съм й послужила за пример как да го направи? Това ли искаш да кажеш?

— Сестра ти е имала проблеми — рече спокойно той — и изобщо не си я познавала толкова добре. Ти обичаш мъжете. Просто още не беше срещнала човек, когото да харесаш достатъчно, за да се обвържеш сериозно.

— Докато не се появи ти.

Джаред си даде сметка колко важно е признанието й за него. И за самата нея.

Тя се изправи, величествено гола. Вълнението бликаше от нея на вълни.

— Нямаш вина за нищо, Дарси.

— Прав си. — Тя направи няколко крачки, стройните й бедра грациозно се поклащаха. — Знаеш ли, когато споменаваш „обвързване“, цялата настръхвам.

— И преди си била обвързана. Сега си уплашена, защото ще ти е за последно. — Той опря лакти на коленете си и сплете пръсти. Членът му стърчеше между краката, твърд и дебел, вдигнат жадно нагоре в знак на признание към сексапила на Дарси. — Дори и на мен ми звучи страшно.

Тя се обърна и тръгна към него. Джаред видя как бавно пое въздух, гърдите й се надигнаха, а очите й потъмняха едновременно от мъката и желанието, стаени в тях. Хаосът в душата й беше очевиден. Неспособен да го понесе, той се изправи на крака. Дарси сключи ръце около врата му и притисна уста в неговата. Зъбите й захапаха долната му устна и острият метален вкус на кръвта извика животинското в него.

Бърза като мълния, страстта отново ги завладя. Водени от невъздържаната си сексуалност, и двамата бяха решили, че привличането им се дължи единствено на похотта. Но тя не беше всичко. Похотта можеше да бъде умилостивена. Задоволена. Онова, което усещаха в душите си, беше далеч по-дълбоко.

Устните на Джаред се вкопчиха в нейните, главата му се наклони, за да намери най-добрия ъгъл. Докосването на езика й беше толкова възбуждащо, сякаш целуваше члена му.

Тя се пресегна надолу и постави ръце на задника му, мекият й корем нежно се притисна в пениса му.

— Чукай ме!

— Дарси…

Нямаше нищо на света, което да иска да направи повече от това, но внезапната промяна в настроението й го накара да спре за миг. Не можеше да си позволи да обърка нещо. В момента тя бе толкова крехка и един енергичен секс можеше да й дойде твърде много.

— Искам те в мен, Джаред.

Той хвана лицето й в ръце.

— Нека аз определя темпото. Знам как да ти дам онова, от което се нуждаеш… когато се нуждаеш.

Ноктите й се забиха в плътта му.

— Нуждая се веднага.

Тя застана на колене и го пое в устата си. Влажната топлина, обгръщаща пениса му, едва не го накара да свърши веднага. Езикът на Дарси вибрираше около главичката му, бузите й ритмично хлътваха при всяко засмукване.

Джаред я улови под мишниците и рязко я дръпна нагоре. Ако не успееше да я овладее, тя скоро щеше да го възбуди дотолкова, че отново да я обладае на дивана като разгонено животно. Друг ден това не би било проблем, но не и днес. Днес и двамата имаха необходимост от нещо далеч по-сериозно от необуздан бърз оргазъм.

— Да оставим това за леглото — изръмжа той, вдигна я от пода и я понесе към спалнята.

Дарси обви крака около бедрата му, хвана го за раменете и изтегли тялото си нагоре. Успя да се намести, помогна си с ръка и коприненонежните устни на вагината й се плъзнаха около главичката на пениса му. След това наведе глава и засмука устните му. Коленете на Джаред се подкосиха, той изруга и се облегна на стената, за да остане на крака.

— Дръж се прилично, по дяволите! Преди да съм те съборил и заковал на пода.

— Да… направи го.

Той изруга отново и залитна в спалнята, където я пусна върху леглото. Измъкна служебните си белезници от нощното шкафче и преди тя да разбере какво става, изви ръцете й зад гърба. След това внимателно вкара китките й в халките и ги щракна.

Тя застина, легнала по очи. Дишането й бе плитко и бързо.

— Какво правите, шерифе?

— Умиротворявам и двама ни, госпожо инспектор.

Джаред щеше да я дари с любовта и нежността, от които тя се нуждаеше. По всеки възможен начин.

— Не.

— Не ли? — Той прокара показалеца си по дължина на гръбнака й. Гледката на белезниците върху голата й бяла плът беше най-еротичното нещо, което беше виждал през живота си.

— Желая те сега. — Гласът й, по-задъхан от обичайното, стопяваше и последните остатъци от контрол у него.

— Ще получиш всичко, което искаш, скъпа. Дори повече.