Силвия Дей
Жега (2)

Втора глава

Щатският шериф Джаред Камерън изчака полицейския началник на Лъвския залив да спре да си поеме дъх посред една продължителна тирада и хвърли бърз поглед към партньорката си Триш Моралес, която стоеше до него. Посланието му беше съвсем ясно: „Аз не издържам вече, оправяй се сама.“ Джаред се завъртя и с умерена крачка тръгна към вратата.

Бяха прикрепили Триш към него само поради тази причина: тя имаше търпение на светец, докато той беше пълната й противоположност. Особено когато си имаха работа с местните власти на малки градчета, които още с появяването им размятаха пишките си във всички посоки, в опит да маркират териториите си.

— Още не съм приключил. Къде, по дяволите, отива той? — изръмжа полицейският началник Милър.

Идиот. Мислеше си, че може да се ебава с шерифската значка.

Джаред затвори стъклената междинна врата на кабинета на полицейския началник, за да не чува повече гласа му. Потискайки раздразнението си, той тръгна покрай помещенията за предварителен арест към изхода, когато в този момент в полицейския участък се появи едно неочаквано и нежелано усложнение. Първоначално й хвърли само бегъл поглед, но след малко забави ход и спря. Жената беше изумителна. Не във физическо отношение. Беше средна на ръст, стройна, с нормални пропорции. Лицето й не носеше и следа от козметика, а кестенявата й коса бе вързана отзад на конска опашка. Ако я беше видял на снимка, нямаше да му направи никакво впечатление. Но сега, докато гледаше как тялото й трепти пред погледа му, Джаред Камерън се почувства хванат в капан.

Тя излъчваше първична сексуална страст, обвита в най-обикновена опаковка.

Тайната й се разкриваше от чувствените движения и стаената покана, загатната в зелените й очи. Примитивният мъжкар в него моментално усети привличането, пренебрегвайки напълно указанията на мозъка, който му крещеше, че сега не е време за това. За беда синята й пожарникарска униформа ясно показваше на Джаред, че нямаше никакъв шанс да се размине с нея. Освен ако не се върнеше в кабинета на полицейския началник Милър. Чудеше се коя част от анатомията си ще може да контролира по-лесно: юмруците или члена си.

Може би, ако извадеше късмет, тя щеше да се окаже щастлива съпруга с деца, следователно едва ли би се заинтересувала да се въргаля с него в някой креват.

Беше потънала в разговор с дежурната полицайка на регистратурата, когато той ги приближи. Тя го стрелна с поглед, точно толкова бегъл, както и неговият към нея в първия момент. И тогава нещо избухна и у нея. В очите й изведнъж се появи фокус, в който го хвана на мушка, оглеждайки го от косата до одрасканите му служебни обувки и обратно. Когато погледите им се сблъскаха, дъхът й секна и тя облиза долната си устна.

По дяволите. Инстинктът му за самосъхранение настояваше да си завърти задника по най-бързия начин и да се отправи към кабинета на Милър. Евентуалният му силов сблъсък с местния полицейски началник му гарантираше далеч по-малко неприятности, отколкото контакта му с тази фурия в пожарникарска униформа.

— Ето го — обади се, без да има нужда дежурната полицайка, като го посочи.

Джаред протегна ръка и се представи. В момента, в който докосна дланта на тази поразителна жена, усети първите сладостни тръпки на ерекцията. Погледна с отчаяние лявата й ръка, проклинайки липсата на брачна халка. Един обикновен златен ринг би убил мигновено интереса му.

— Дарси Майкълс — отвърна тя. Гласът й бе достатъчно висок, за да мине за момичешки. — Аз съм инспектор към противопожарната служба на Лъвския залив.

Привлекателната дежурна полицайка му се усмихна със същата покана, която му бе отправила, когато бе прекрачил прага на полицейското управление.

— По молба на Дарси изпратихме информация за подпалвача до окръжното шерифство.

Русокосата красавица беше точно от типа жени, които той предпочиташе — достатъчно атрактивна, за да предизвика интерес, и достатъчно лесна, за да не желае нищо повече от няколко приятни часа с нея. Дарси Майкълс напротив — възбуждаше нещо много по-дълбоко, предизвиквайки у него желание да стигне по-далеч. Много по-далеч.

Проклинайки се наум, Джаред докосна лакътя на инспекторката и я насочи към изхода.

— Да вървим.

Едва бяха излезли навън, когато тя каза:

— Много бързо пристигнахте, шерифе.

Направи му впечатление гласът й — представляваше кръстоска между Мерилин Монро и Дженифър Тили. Ако някой го бе запитал тази сутрин какво мисли за жени с момичешки гласове, би отговорил, че му се повдига от тях, но Дарси Майкълс се оказа изключение. Всеки път, когато си отвореше устата, разумът му мигновено изчезваше.

По-силно, Джаред. По-дълбоко…

Господи! Зъбите му изскърцаха.

— Трябва да действаме бързо — изтърси той, в опит да се концентрира. — Ако тоя тип се придържа към схемата си, още преди края на седмицата ще нанесе поредния удар.

Тя посочи надолу по улицата към тухлената фасада на противопожарната служба.

— Офисът ми се намира там. Имате ли вече заподозрян? Дойдохте, защото разпознахте начина на действие, нали?

— Да, сходен е с този на един вече известен подпалвач.

— Къде е бил заподозреният през последния месец?

— Нямам представа.

Тя свъси вежди и продължи с въпросите:

— Значи между пожарите в Лъвския залив и предишните има интервал, така ли? Колко продължителен?

— Двайсет години. Приблизително.

Тя заби токчетата си в асфалта.

— Не ме ли будалкате?

— От къде на къде ще ви будалкам?

— Да не би да е пуснат скоро под гаранция?

— Беглец е — поясни той. — Преди седемнайсет години е подпалил една тоалетна в залата на съда по време на изслушванията по делото му и е успял да се измъкне при последвалия хаос. От онзи момент досега никой нито го е виждал, нито го е чувал. Обаче надзорният шериф в Сиатъл, помогнала за залавянето на Меркерсън, разпозна схемата му.

Лицето на Дарси се изпъна.

— Меркерсън. Точно така! Подвизавал се е доста преди да навляза в професията, но в школата го изучавахме. С какво, по дяволите се е занимавал през всичките тези години? Как е успял да остане неоткрит?

— Сигурно е живял под фалшиво име или се е намирал извън страната. Възможно е и да е обучил някой млад задник, който да го следва в идиотските му деяния. Това няма значение. Ще спипаме копелето. — Той отново я хвана за лакътя и двамата продължиха към противопожарната служба.

— Как така няма значение! Само за три седмици той разпердушини града ни.

Джаред долови яростта в гласа й и отбеляза това наум. Там, където имаше засегнати лични интереси, гневът се отразяваше върху точността на оценката. Една от многото причини, поради които не трябваше да остава и миг повече с нея. Въздействието й вече беше съвсем очевидно. Докато мозъкът му се опитваше да се съсредоточи върху случая, тялото му се стремеше към нея, пламнало и изгарящо от желание.

Миг преди да прекосят улицата, за да стигнат до противопожарната служба, той спря и импулсивно посочи към едно ресторантче на близкия ъгъл.

— Не успях да обядвам — обясни, надявайки се, че ниската му захар, а не хормоните бяха причината за промените в поведението му. Ако беше първото, щеше да е доста по-добре.

— Току-що ядох. Но може да си поръчам един шейк.

Поредната точка в нейна полза, отбеляза той. Жена, която не брои дяволските калории, които слага в устата си.

Джаред почти простена когато наводненият му с тестостерон мозък си представи какви други неща може да направи тя с устата си. Ако някога се бе нуждаел от доказателство, че се е отдал прекалено много на работата за сметка на развлеченията, от това по-добро здраве му кажи. Трябваше да приеме офертата на русокосата дежурна полицайка и сега нямаше да е в това състояние.

Джаред избра едно сепаре до прозореца и двамата се настаниха там. Менюто предлагаше сандвичи и пържени картофи плюс няколко салати, добавени единствено за побърканите на тема „калории“.

Сервитьорка с униформа, модел от 50-те и името „Джини“, избродирано върху джобчето, ги приближи с готов бележник и усмивка.

— Здрасти, Дарси. Гледам, че си довела федералните с теб. Обзалагам се, че Милър пикае газ. Знам какво му става, когато дойдат външни лица.

— Откъде разбра? — Дарси не успя да скрие изненадата си. — Аз самата едва преди пет минути открих, че окръжното шерифство е изпратило свои хора при нас.

Джини повдигна рамене.

— Ние сме местната новинарска агенция. Добре дошъл в Лъвския залив, шерифе.

— Благодаря. — Той насочи вниманието си отново върху менюто.

— Как я караш, Джини? — попита Дарси.

— По-добре. Тая сутрин инсталираха нова противопожарна алармена система. Улавя повишаването на температурата и сигнализира във фирмата, която я поддържа. Преди два дни ги извиках да проверят съществуващите системи, за да се уверя, че всички са изправни. — Джини посочи с палец зад гърба си към дебелак с готварска шапка, очевидно собственикът, който се виждаше в дъното на кухненския проход. — Тим даже се пошегува, че ако заведението изгори, поне ще се пенсионира със застраховката. Но все пак снощи е спал тук на кушетката.

— О, по дяволите, съжалявам. Аз…

Джаред се намеси в разговора, преди тя да изтърси още нещо.

— Това са проактивни и разумни мерки, Джини. Добра работа. Ако бургерите ти са поне наполовина толкова добри, колкото грижите за сигурност, ще си поръчам двойна порция.

Сервитьорката се ухили при похвалата.

— Разбира се, за такъв едър мъжага като тебе…

— Какво ще ни предложиш?

— Чийзбургерите са много хубави.

— Един двоен с бекон и люти чушки плюс пържени картофи. Опаковай ги, ще ги вземем с нас.

— С всичко допълнително към него ли да бъде?

— Да. И два шейка от любимия на инспектор Майкълс.

Джаред плати, отблъсквайки раздразнено петдоларовата банкнота, която Дарси извади от джоба си. Джини затвори касовия апарат и отиде да приготви шейковете.

— И така — започна той, — колко пъти до този момент Лъвския залив е викал федералните на помощ?

Лявата й вежда се изви в дъга и тя го измери с поглед. Предизвикателството в очите й накара сърцето му да забие по-силно. По дяволите, много отдавна не му се бе случвало да проявява такъв интерес към жена.

Беше добре, че кръвта й е гореща. Когато тялото й се озовеше под неговото, той нямаше никакво намерение да бъде кротък…

О, стига. Накъде се отплесваше отново? В съвсем погрешната посока.

— Само веднъж — отговори тя.

— Кога?

— Преди три години.

— Защо?

Тя се забави за секунда, преди да отговори, и той забеляза колебанието й.

— При убийството на една местна жена.

— И кое всъщност правеше случая важен?

Устните й се свиха и очите й придобиха твърдост, която го стресна.

— Не ме гледай така, Дарси. Въпросът наистина е сериозен. Федералните имат да разрешават далеч по-големи проблеми, отколкото някакво убийство в малко градче. Коя е причината, на която се дължеше този интерес у тях?

Тя издиша рязко.

— Почеркът на убиеца съответстваше на този на един сериен убиец, когото търсеха.

Още в мига, в който Дарси бе зърнала Джаред Камерън да прекрачва прага на полицейското управление, тя бе разбрала, че той щеше да нахлуе в живота й като ураган.

Външният му вид я бе поразил веднага щом го видя. Бе положила огромни усилия да не допусне да й проличи. Той въплъщаваше описанието „висок, мургав и опасен“. Когато я бе повел през вратата, докосването му бе накарало цялото й тяло да настръхне. А сега седеше срещу него от другата страна на масата, лице в лице с тази сладка опасност. Майка й би го нарекла „глътка студена вода“, но не и Дарси. При всяко срещане на погледа му устата й пресъхваше. Въпреки чисто професионалния им разговор, магнетичните му сини очи я пронизваха с животинско желание.

Дявол да го вземе, и тя го искаше точно по същия начин. Именно тази първична реакция Дарси не успяваше да потисне. Обноските му бяха груби и недодялани, това най-вероятно означаваше, че ще бъде буен и необуздан в леглото. Осъзна, че се е предала пред бясната енергия, която струеше от погледа му. Една нощ без всякакви задръжки беше всичко онова, от което се нуждаеше, за да се върне към живота.

— Какъв сериен убиец? — попита той с онзи суров глас, който извикваше в представите й отлежало малцово уиски в кристална гарафа. После небрежно отмести назад един кичур мастиленочерна коса от челото си и тя забеляза вените върху мощните му предмишници и бицепси. Отговаряше напълно на представите й за съвършен мъж — строен, изваян, без никаква следа от тлъстина.

— Някакъв от Средния запад, който изрязва символи на маите върху труповете на жертвите си.

— Пророка. — Джаред кимна и се отпусна върху облегалката на сепарето, но небрежната му поза не му придаде по-смирен вид. — Онзи, който отброяваше дните до деня на страшния съд. Тотален откачалник.

Дарси повдигна вежди.

— Това ли е професионалното ти мнение?

— Професионалното ми мнение е, че той е абсолютен психар. Също и тоя тип, дето пали града ви.

Тя с усилие сподави усмивката си. Джаред Камерън очевидно беше грубиян, в това нямаше никакво съмнение, но присъствието му я караше да се чувства далеч по-добре. Тя не можеше да си представи, че друг мъж, може да наложи волята си над него.

— Слушай. — Върховете на пръстите му забарабаниха върху масата. — Не можеш да се чувстваш виновна и отговорна за тези палежи.

— Не се чувствам.

— Глупости. Сервитьорката ти каза, че предприема стъпки да защити бизнеса си и ти веднага започна да се извиняваш, сякаш това е по твоя вина.

Дарси се наежи.

— Това е малко градче, шерифе. Хората тук не се къпят в пари. Тя е похарчила…

— Името ми е Джаред.

— Казвали ли са ти, че си много чаровен?

— Чарът ми не те интересува, сега говорим по случая.

— Откъде знаеш какво ме интересува?

— Защото и аз искам същото. — Той се приведе напред и понижи глас, а сините му очи пламнаха като адски въглени. — При това толкова много, че имам ерекция от момента, в който те зърнах.

Връхлетялата я страст накара лицето й да поруменее. Никой мъж до този момент не бе разговарял по толкова груб начин с нея, затова нямаше откъде да знае до каква степен ще я възбуди това. Без да иска си зададе въпроса дали той щеше да издава някакви звуци в леглото. Само мисълта как ще пъшка похотливо и ще говори безсрамни неща, докато я люби, я влудяваше. Положи усилие да се овладее и реши да продължи още малко играта.

— И какво е онова, което и двамата искаме, шерифе?

За момент по лицето му не помръдна и мускул. След това устните му се изкривиха в порочна усмивка. Очите му заблестяха бясно, излъчващи сурова похот.

— На теб ти трябва едно здраво, страстно чукане, а аз искам да ти го вкарвам, докато не изцедиш и последната капка от мен.

Дарси рухна обратно върху облегалката, вдигайки ръка към гърлото си и тихо простена.

Вагината й пулсираше жадно, а нежните й гънки се овлажняваха от нарастващото желание. Познаваше мъжа едва от двайсет минути, но внезапно се бе почувствала решена да го опознае още по-добре. Е, най-малко тялото му.

— Става. Работният ми ден свършва в шест.

Ноздрите на шериф Камерън се разшириха. Предчувствието за онова, което предстоеше, очерта още по-ясно скулите му, а бръчките от двете страни на красивата му уста се задълбочиха. Тя с чиста съвест можеше да заяви, че той е най-привлекателният мъж, когото някога е срещала.

— Ще съжалявам за това — изръмжа той навъсено.

По някакъв странен начин проявената от него току-що неохота само разпали още повече желанието й да го притежава. Джаред я привличаше — до такава степен, че Дарси не можеше да се овладее, дори и да се опитваше. И тя реагира по начина, по който всяка пълнокръвна жена би реагирала спрямо свирепата сексуална нужда на един удивително красив, потентен мъж — провокира го.

Привеждайки се напред, прошепна:

— Не, няма да съжаляваш. Когато приключа с теб, ще се чувстваш на небето.

— Господи! — Той направи гримаса и раздалечи бедрата си в опит да освободи натиска в слабините.

— Да се върнем към служебния разговор — рече тя, усмихвайки се вътрешно с женски триумф и изпълнено с нетърпение очакване. — Джини е похарчила пари, като взема предпазни мерки, които няма да й свършат абсолютно никаква работа. Знаеш как работи Меркерсън. Реши ли да подпали ресторантчето, ще сложи запалителното устройство посред бял ден точно под носа й. И по-късно, след като заведението затвори и улиците опустеят, то ще избухне и цялата сграда ще пламне само след секунди.

— Нали я чу какво каза — отвърна предизвикателно Джаред. — Така се чувства по-добре. И без значение дали мерките, които взема, действително са необходими, те са разумни.

— Моята работа се състои в това, да я накарам да се чувства в безопасност, а тя очевидно не изпитва такова чувство.

— Точно така. — Шерифът втренчи поглед в нея. — И хората трябва да спят на отворени врати, защото полицейският началник и другите ченгета бдят над тях.

— Не си прав. Местните жители бяха ужасени при първия пожар, но имаха доверие в полицията и вярваха, че Милър ще открие бързо виновника. Вторият палеж усложни малко нещата, но въпреки всичко те бяха убедени, че арестът е въпрос само на дни. При третия хората вече не смятаха, че властите са близо до залавяне на подпалвача и започнаха да мислят как да се предпазят.

— Стига глупости, Дарси. Освен ако тотално не си прецакала събирането на доказателствата и анализа, ти си свършила твоята работата. Давай напред и се опитай да помогнеш на разследването, вместо да се занимаваш с глупости.

— Не съм сигурна дали те харесвам или не.

— Не ме харесвай, така няма да усложним нещата.

Тя кимна без колебание. В края на краищата нали точно това беше и нейната идея — да прекара няколко приятни часа с него. Всичко извън секса в този момент на живота й оставаше на заден план.

— Идеално ме устройва.

Той се изправи на крака още докато Джини вървеше към масата им, носеща хартиен плик с обяда му и шейковете, поставени в картонена кутийка.

— Да тръгваме, госпожо инспектор. До шест часа имаме да свършим доста работа.

Джаред постави плика и кутийката с напитките върху бюрото в офиса на Дарси и огледа тясното помещение с бърз опитен поглед. Докато изваждаше храната, той се замисли как да го направи. Можеше да я качи върху дългата метър и осемдесет сгъваема маса под прозореца, който гледаше към задръстения с противопожарна техника двор. За нещастие крехката конструкция вероятно нямаше да издържи, а и със сигурност не би било професионално, макар че един бърз секс щеше да свърши добра работа за възстановяване на концентрацията му. Нямаше доверие също така и на бюрото й с модерен стъклен плот, изкусно балансиран върху сложна мрежа от хромови тръби.

— Между другото, Милър е куче, което лае, но не хапе. — Дарси се пресегна покрай него за шейка си и в ноздрите му нахлу аромата на топло и чисто женско тяло.

Полицейският началник беше на около трийсет и пет и очевидно прекарваше доста време във фитнеса, но не представляваше никаква опасност. Джаред беше служил шест години в Делта Форс, преди да започне работа в групата за специални операции към окръжното шерифство. Нямаше човек, когото да не е способен да осакати или убие.

— Моята партньорка ще се оправи с Милър. Дори и да я засърбят ръцете да го удуши, ще успее да се сдържи. — Той захапа бургера си, седна в един от двата стола пред бюрото й и възкликна с пълна уста: — О, Боже!

Устните й се извиха около сламката, потопена в шейка.

— Страхотен бургер, нали?

— Невероятен.

Леката й усмивка правеше желанието му почти болезнено. „Когато приключа с теб, ще се чувстваш на небето.“ По дяволите, Джаред вече беше склонен да й повярва. Тя го побъркваше, без да полага каквито и да било специални усилия. А какво ли щеше да стане, ако се постараеше?

Дарси заобиколи бюрото и издърпа горното чекмедже на шкафа за документи. Той погледна към стената, върху която бяха закрепени лавици за книги от стъкло и хром. Или градът инвестираше много в осигуряване на удобства на своите служители, или тя отделяше от заплатата си, за да украсява по такъв начин работното си пространство. Джаред беше склонен да мисли, че обикновената сгъваема маса от сив метал и столове бяха осигурени от града. Стандартният шкаф за папки също. А модулът за книгите и бюрото в същия стил си бяха нейна инвестиция — красива гледка и много секси. Отношението й към интериора означаваше, че прекарва много време тук… или че иска да се чувства като у дома си в офиса.

Погледът му спря на поставена в сребърна рамка снимка върху рафта. На нея се виждаше Дарси, далеч по-млада, с униформа на мажоретка и застанала до нея девойка — нейна двойничка, прегърнала я през рамо.

— Ти имаш сестра близначка.

Тя затвори чекмеджето и се върна до бюрото, слагайки три кафяви папки върху стъклената повърхност.

— Да.

Джаред се зачуди дали двете имат еднакъв характер. Може би Дарси беше по-невъздържаната сестра. Мисълта за това накара членът му отново да се оживи.

— Да започнем с първия пожар? — предложи тя, като се придвижи от дясната му страна.

Той продължи да яде и кимна, леко раздразнен от желанието й да преминат на професионална тема. Съзнаваше, че това е глупава реакция от негова страна. Да не усложняват нещата означаваше да не задълбават излишно и трябваше да се радва, че тя споделя неговото мнение.

Дарси измъкна най-долната папка, отвори я и започна внимателно да подрежда снимките върху плота. С изключение на една чудновата стъклена стойка за моливи и неголяма червена кутия за инструменти, нищо друго не нарушаваше девствената повърхност на бюрото.

Джаред загледа внимателно снимките от местопрестъплението. Тя започна да обяснява какво означава всяка от тях.

— Пожарът започва приблизително в десет часа вечерта. Собственикът е заключил в осем. Започнал е ето тук — тя посочи третата снимка — в коридора пред тоалетните.

— Фасадата на сградата тухлена ли е била? — попита той.

— Да. Танцовият клуб на Флоринда се нанесе в сградата на старата пожарна, след като общината премести всички граждански служби в този район. — Дарси издърпа поредната фотография от папката, която представляваше фотоувеличение с поместена отдолу мерителна линия и я постави пред него. — Виждаш ли тези сбръчкани алуминиеви стърготини? Тестът е показал следи от бял фосфор. По всяка вероятност запалителното устройство е било замаскирано в алуминиев кен от безалкохолна напитка, пуснат в кошче за отпадъци.

— Интересно.

— Знаеш ли кое си мисля, че е интересното? — Тя сложи длани върху бюрото и се приведе напред. — Този подпалвач си избира да запали тухлена постройка. Лъвският залив изобилства с красиви старомодни дървени сгради, обковани с летви, готови да пламнат като кибритени клечки, в райони, където всички останали наоколо миг след тях също ще избухнат в пламъци.

— Съществува ли някаква вероятност да се окаже, че това са палежи с цел получаване на застраховки?

— С няколко допълнителни пожара като маскировка ли? Запалителното устройство е прекалено сложно за дилетант. Нашият човек действа професионално.

— Точно така. Продължавай.

— Сграда номер две представлява стар приют за животни, изграден основно от бетонни блокове. — Дарси подреди снимките от първия пожар на купчина и ги бутна настрани, преди да отвори втората папка. Тя внимателно разпростря върху бюрото новите фотографии.

— Това място е доста далеч от пътя, но пък има много растителност. Нещата можеха съвсем да се влошат, ако преди това в продължение на няколко дни не бяха валели проливни дъждове.

Джаред придърпа една от фотографиите.

— За този пожар сте получили анонимно обаждане, нали така?

— Да.

След като той разгледа фотографиите, Дарси ги отмести настрани и му показа последния доклад за имуществени щети.

— Какво е било това място? — Той се втренчи в обгорелите безформени останки, лежащи върху пода покрай стените.

— Сладкарница. А тези изкривени гротески представляваха навремето пластмасови стелажи, върху които държаха сладкишите. Сладкарницата е в съседство с един магазин за украшения. За късмет модерната им противопожарна алармена инсталация мигновено е реагирала. Магазинът пострада съвсем малко.

Джарет се изправи и отиде до закрепената на стената карта, на която бяха залепени три стикера.

— Това ли са местата, където са станали пожарите?

— Да.

Той я чу как връща обратно папките на местата им, докато изучаваше случайните наглед места на палежите. Съвсем различни части на града, съвсем различни видове сгради. Допи шейка и каза:

— Да тръгваме към танцовото студио.

— От тогава са минали три седмици. Не са останали никакви следи.

— Не става въпрос за доказателства. — Джаред посрещна погледа й, докато тя се изправяше. — Нашият човек е видял нещо в тези цели, което ние не сме успели. Ако искаме да предскажем следващите му ходове, ще се наложи да проумеем какво е привлякло вниманието му.

— Гледах и изследвах всичко. Не видях абсолютно нищо, освен някакъв произволен хаос.

— Една нова гледна точка няма да навреди.

Изведнъж той проумя, че Дарси няма желание да се върне на мястото на пожара. Зачуди се каква ли е причината, надяваше се реакцията й на място да му подскаже някакво възможно обяснение.

— Привет.

Джаред се обърна към отворената врата. Облегнат небрежно на касата, стоеше мъж в униформа, състояща се от бяла риза с къс ръкав и морскосини панталони — същата като тази на Дарси, с изключение на няколко допълнителни нашивки върху ръкавите.

— Привет, Джим. — Тя бързо ги представи един на друг.

Джеймс Ралстън, главен инспектор в противопожарната служба на Лъвския залив се изпъна и стисна ръката на шерифа, премервайки го с поглед.

— Току-що чух, че Дарси е извикала тежката артилерия. Надяваме се да ни помогнете да пипнем това копеле.

— Работим по въпроса.

— Защо не отидете двамата? — обърна се Дарси към шефа си. — Шериф Камерън иска да огледа танцовия клуб. Ти ще му бъдеш в по-голяма помощ от мен.

— По-добре да отидеш ти. — Очите на Ралстън омекнаха, както винаги когато я гледаше. — Аз и без това нямам време. Кметът ме накара да направя повторен щателен преглед на всички обществени сгради, като част от планираната проверка на противопожарните системи.

— Паниката плъзва — измърмори тя, докато изваждаше връзка ключове от джоба си. — Не им позволявай да те държат цяла нощ там.

— Няма, но може и да закъснея. Влизай вътре, ако още не съм се прибрал.

Тя поклати глава.

— Благодаря ти. Няма нужда.

Ралстън се навъси и попита:

— Сигурна ли си?

— Не се тревожи за мен, няма проблем.

— Добре тогава. Довиждане до утре.

Мъжът излезе, но челюстите на Джаред продължаваха да бъдат стиснати.

— Малко е стар за теб, не намираш ли?

Дарси спря за миг, докато заобикаляше бюрото.

— Извинявай, не разбрах?

— На колко е? Четирийсет? Четирийсет и пет?

— Това не ти влиза в работата. — Тя го подмина и тръгна към вратата.

По дяволите, тази стоманена нотка в гласа й го възбуждаше още повече. Тъкмо бе успял да се съсредоточи върху работата, вместо да обръща внимание на сексуалното й излъчване, когато тоя Джим Ралстън цъфна и всичко отиде на кино с тъпите му игри на маркиране на територията.

Джаред тръгна след нея.

— Колко време мина, откакто се разделихте?

— Достатъчно.

— За теб може би. Но не и за него.

— На съвсем грешен път си. — Тя прекрачи прага на отворената врата и се озова на паркинга, поемайки към един пикап с емблемата на градската община върху вратата. — Джим бе плътно до мен по време на един много труден период от живота ми. Връзката ни не беше сериозна и всичко приключи преди почти две години — не че това ти влиза в работата.

— Не ми влиза, по дяволите — изстреля той в отговор, докато заобикаляше колата. — Но ако бившият ти приятел ще ми създава неприятности, имам право да знам още сега.

— Той не е проблем. Забрави го — отвърна Дарси, отвори вратата на пикапа и се настани на шофьорското място.

— Намекът му да нощуваш при него беше адски жалък — рече той, когато седна до нея.

— Извинявай, но нямаш абсолютно никакво право да ме разпитваш за личния ми живот. Както и да се месиш в него. Ти си само едно възможно приятно прекарване на няколко часа от времето ми, нищо повече. А дори и това все още не е ясно в момента.

— О, така ли? — Джаред погледна часовника си, после затръшна вратата. — Да вървим тогава, чака ни още работа.

Беше четири и половина.