Силвия Дей
Жега (3)

Трета глава

Дарси се намести зад кормилото и вкара ключа в стартера със замаяна от мисли глава. Не можеше да остави Джаред Камерън да води играта. При най-малката проява на слабост от нейна страна той щеше да я прегази като товарен влак. А пък алтернативата — да изпусне такъв мъж — изобщо не беше вариант, който заслужава повече от секунда внимание. Тя го желаеше. До невъзможност. Направо обезумяваше, ако трябваше да бъде честна пред себе си. Така че колкото и да беше арогантен и дразнещ, тя беше склонна да се примири с поведението му на социопат, ако това беше достатъчно, за да легне с него.

Докато стигнат до останките от танцовия клуб на Флоринда, и двамата мълчаха. Погледът на Джаред се стрелкаше вляво и вдясно през предния прозорец, поглъщайки градския пейзаж. Успяваше да фокусира детайлите с някаква напрегнатост, която рязко го отличаваше от останалите служители на закона, с които тя се бе срещала. Беше свръхактивен и попиваше всичко. Когато ходеше, се движеше с походка на хищник, с максимално икономични движения и лека стъпка. И никога не сваляше гарда.

Перфектният мъж ловец. Точно това беше той. Някой беше похарчил много пари, за да го обучи до такова съвършенство. Армията, най-вероятно.

Тя паркира на улицата пред студиото и излезе от колата. На паркинга вече имаше булдозери и огромни камиони за отпадъци, които събираха отломките. Стомахът й се сви от мъка, но пое дълбоко дъх и застана до Джаред на бордюра. Той бавно се завъртя, оглеждайки района.

Дарси събра сили и навлезе в останалите без покрив развалини, опитвайки се да си припомни как бе изглеждало мястото навремето. Бе обзета от тъга. Не бе идвала тук от детските си години. Избледнелите й спомени бяха слаби отблясъци от отдавна отминали времена, когато двете с Даниел се бяха съревновавали тук една с друга и бяха споделяли мечтите си да станат балерини.

— За възрастни или за деца? — попита Джаред, прекъсвайки унеса й.

— Не те разбрах? — Тя го изгледа.

Очите му се присвиха.

— Как си? Не ми изглеждаш много добре.

— Нищо ми няма.

— Стегни се малко. Струваш ми се… — той се навъси — тъжна.

— И за възрастни, и за деца — отвърна тя, пренебрегвайки поканата за интимен разговор. Съвземаше се с всяка изминала секунда. Благодарение на него и аурата на сила и сигурност, която го заобикаляше. — И за всички стилове, от балет до хип-хоп.

— Танцувала си тук.

Това не беше въпрос. Тя въздъхна, осъзнала, че не може да скрие нищо от вниманието му.

— Много отдавна.

Джаред кимна. Дланите му се отпуснаха върху бедрата, докато оглеждаше руините на сградата.

— Като имам предвид мащабите на градчето ви, предполагам, че групите не са били големи.

— От пет до петнайсет души. Собствениците са били професионални танцьори навремето. Идваха желаещи от цялата страна. — Тя посочи към старомодния мотел от другата страна на улицата. — Правеха резервации за хората извън града, които идваха да се записват за курсовете.

— Ще трябва да се поразровим малко сред тия бивши курсисти.

— Полицейският началник работи по въпроса.

Джаред кимна.

— Значи и Моралес се занимава с това. — След въпросителния й поглед поясни: — Моята партньорка.

Тя наблюдаваше как той обхожда с поглед обгорелите тухлени стени, а студените му очи попиват всяка подробност. Сърцето й се свиваше от тази нежелана среща с миналото, но успяваше да се владее и отговаряше на въпросите му.

Близо час по-късно той погледна часовника си и каза:

— Шест без петнайсет.

В тона му се долавяше обещание за нещо интригуващо, потвърждаваше го и топлината в очите му.

Дарси кимна. Този мъж щеше да смекчи болката й поне за малко.

— Да вървим.

 

 

Отбиха се в офиса, където тя взе папките с материалите по случая и смени служебната кола с едно беемве с гюрук, което не изглеждаше съвсем на място сред това градче, пълно с други пикапи и малолитражни автомобили.

— При теб или при мен? — попита Дарси, без да показва и най-малък признак на притеснение.

— Може би първо да хапнем? — предложи той, защото все пак не искаше да прилича на някакъв съвсем примитивен неандерталец.

Добре де… такъв беше. Обаче ако с показването на малко внимание можеше да си осигури още едно чукане и на следващия ден…

— Вечерята по-късно.

Аха.

— Тогава при теб. Стените в мотелската ми стая са като направени от картон.

— Ясно.

Тя включи на скорост и елегантната спортна кола измърка на излизане от паркинга.

— Трябва да минем през дрогерията. — Погледите им се срещнаха. — Не съм дошъл подготвен за това.

Стигнаха бързо, но Дарси отказа да го придружи вътре.

— Мълвата ще плъзне само след половин час из целия град, но поне не бих искала да участвам в разпространението й.

Още в мига, в който пристъпи прага на магазинчето, Джаред разбра, че тя не се бе шегувала. Жената на касата гледаше покупките му с похотлив поглед и му се усмихваше съучастнически. Ако желанието не го изгаряше толкова силно, можеше да накара Дарси да отскочат за презервативи до най-близкото градче. Както и да е, след няколко минути той отново седна на мястото си, постави торбата с логото на дрогерията на пода и беемвето направи обратен завой, преди да успее да закопчае предпазния си колан.

Отпусна глава назад върху облегалката и притвори очи, изпитващ трепет от повика на страстта. Много, много отдавна не бе имал толкова силно желание да свали бикините на някоя жена. Освен това изпитваше любопитство да зърне какво представлява отвътре къщата на Дарси и какво ще разкрие интериорът й за собственичката.

— От колко време живееш в Лъвския залив?

— Цял живот, с изключение на едно кратко прекъсване по време на колежа.

Нещо в гласа й го накара да отвори очи и да я погледне. Тя бе издърпала еластичната лента от косата си и сега кестенявите й кичури се вееха свободно във вечерния въздух. Главата й беше наклонена по начин, който можеше да бъде определен единствено като дълбоко чувствен. Търсеше милувката на вятъра, препускащ по кожата и през косата й, така както би се отдала на гальовна мъжка ръка.

Джаред си пое бавно и дълбоко дъх. Дарси очевидно беше жена, която копнееше за ласка. А той щеше да докосне всеки сантиметър от нея, до който можеше да достигне.

Колата намали пред малка стара постройка. Едноетажната къща в стил ранчо толкова противоречеше на изградената му представа за собственичката, че той реши, че са направили поредната междинна спирка. Дарси обаче придвижи беемвето под навеса и слезе.

Джаред се намръщи. Новата му позната беше съвременна, секси и разкрепостена. Беше добил това впечатление от начина, по който бе обзавела офиса си и от колата й. Къщата обаче беше ретро и повече от скучна. Зад всичко това се криеше някаква тайна, но той щеше да я изрови.

Дарси мина пред него по обикновената циментова пътека и изкачи няколкото стъпала, водещи към малка веранда. Отключи и мина през вратата, докато той я следваше бавно, удължавайки умишлено тръпката на очакването, а членът му растеше и се втвърдяваше все повече и повече с всяка измината стъпка.

Когато стигна прага на отворената врата, Джаред спря. Пое си още веднъж дълбоко въздух, после бавно го издиша. Знаеше, че им предстои вълнуващ секс, но след няколко часа ще е възвърнал способността си да мисли трезво и хладнокръвно. С разума си той разбираше какво става между тях. Беше прекарал голяма част от живота си в изучаване на човешкото поведение и намирането на най-бързия и лесен начин да нарани или убие. Беше пределно наясно, че жертвите му бяха животни в самата си същина, създания, изградени от инстинкти и движени от хормоните. Двамата с Дарси споделяха привличането си на това най-първично ниво и нито единият, нито другият беше склонен да му се противопоставя. Но всяка проява на лекомислие можеше да бъде фатална. Бе свикнал да контролира действията си и разбираше, че в момента виси на много тънко въже. И че е напълно възможно въжето всеки момент да се скъса.

Тя пристъпи пред погледа му във всекидневната, разсъбличайки се невъзмутимо. Ризата й вече бе полетяла на пода и посягаше с ръце зад гърба си, разкопчавайки ефирен черен сутиен с фина червена панделка, гушеща се между стегнатите й гърди.

— Цяла нощ ли имаш намерение да стоиш така, шерифе?

На тази жена й липсваха задръжки. Господи! Не че имаше нещо против, обаче…

Всъщност имаше. Беше прекалено възбуден, за да се задоволи само с едно чукане, след което да му посочат вратата. Изпитваше отчаяна нужда да й се насити докрай, за да може след това мозъкът му отново да вземе надмощие.

Фланелката му вече се изхлузваше през главата, когато пристъпи прага на къщата и изрита с крака си вратата назад. Хвърли торбата с покупките върху кухненската маса вдясно от него, преди да смъкне кобура си, значката и колана.

Дарси продължаваше да се съблича. С припрени движения и без особена изобретателност, но въпреки това невероятно секси. Тези нейни искрящи от страст очи… поруменели бузи… блестящи разтворени устни.

Всичко в нея крещеше думичката „секс“. Малко остана да се спъне, изритвайки обувките си, и се наложи да застане неподвижен, докато разкопчаваше ципа на дънките си. Изпита неописуемо облекчение когато най-сетне освободи набъбналия си член от менгемето на панталоните и простена, а след малко още по-силно, когато тя изрита бикините си и сложи ръце върху бедрата си. Готова. Очакваща. Гола.

Джаред бръкна в торбата, сграбчи една от двете кутии с кондоми и рязко я отвори, изваждайки върволица от обвити с фолио пакетчета с опитните си пръсти. Отдели едно от тях, разкъса го и сръчно нахлузи презерватива върху члена си, като едновременно скъсяваше дистанцията между себе си и нея.

Тя отстъпи назад с широко отворени очи. Гърдите й се повдигаха от рязкото и пресекливо дишане, езикът й се стрелкаше в опит да овлажни пресъхналите й устни. Той я притисна към дивана, задната част на краката й се блъсна във възглавниците и тя се просна върху тях.

Изблъска с крак настрани масичката за кафе, без да откъсва погледа си от Дарси, усещайки копнежа, който струеше на вълни от нея. Тя се втренчи в члена му с нетърпение, от което топките му се свиха. Надвеси се над нея, хвана задната част на дивана с лявата си ръка, а с дясната я сграбчи между краката.

— О-о! — изстена тя с високия си момичешки глас, който го подлудяваше.

— Чудесно — изръмжа той, с пръсти вече проникващи в нея. — Вече си влажна и гореща. Готова за чукане.

Вратът й се изви на дъга назад, когато той разтвори устните на вагината й и започна да масажира клитора й.

— Да. Направи го.

Привел глава, почти без да съзнава какво прави, Джаред улови вдигнатите й устни със своите. Целуването не беше акт, на който държеше много. Или поне така бе смятал до този момент. Сега обаче разумът му не работеше, бе изключил напълно в някакъв миг между разкопчаването на сутиена и смъкването на бикините й. Той заръфа стръвно устата й, сякаш можеше да задоволи глада си по този начин, буквално я изяждаше, заравяше се в копринената мекота на устните й с алчност, която не беше в състояние да контролира.

Глухите й стонове само възбуждаха животинската му страст. Засмука езика й, вмъкнал се дълбоко в устата му, рисуващ кръгове около неговия, наслаждавайки се на начина, по който тя тръпнеше, а ръката му, масажираща вагината й, се овлажняваше все повече.

С полупритворени от желание очи, Джаред вдигна глава и я загледа, докато пъхаше двата си пръста в нея, следейки начина, по който тя реагира. Проникваше бавно, без да откъсва поглед от очите й, така че да чувства и нейното наслаждение. Напъха пръстите си докрай, след това ги издърпа, захапал долната си устна, усещайки колко тясна и мека е тя отвътре. Колко хлъзгава и гореща!

— М-м-м — простена той, а членът му запулсира болезнено, изгарящ от желание най-накрая да се вмъкне в нея. — Разтвори си широко краката, Дарси. Позволи ми да вляза в теб.

Стройните й бедра се разтвориха грациозно, петите й се вдигнаха нагоре, а коленете й се изтеглиха настрани до тялото й. Пред гледката на тази розова и обезкосмена вагина, Джаред почувства, че и оскъдният контрол му се изплъзва. Започна да вкарва и изкарва пръстите си още по-дълбоко и по-бързо в сочното й влагалище, докато Дарси извиваше бедрата си и ги търкаше в ръката му, издавайки слаби стонове. Тя захлупи гърди с шепите си, а пръстите й затъркаха втвърдените й малки зърна; дъхът й излизаше накъсано през устните й в стонове, напомнящи котешки мяукания.

През цялото време Джаред държеше възбудения си член достатъчно далеч от нея, за да не й позволи да го поеме с дълбоката френска целувка, за която и двамата жадуваха. В този момент това щеше да е прекалено — тогава той щеше да загуби окончателно разума си. Трябваше да й помогне тя да стигне първа до оргазъм, да облекчи напрегнатата си вагина. Защото влезеше ли веднъж в нея, всички задръжки щяха да отпаднат.

— Да — простена тя, тялото й блестеше от потта. — Да, всеки момент ще свърша… О, Господи…

Дарси изпадна в оргазъм с жестоко мятане на цялото си тяло, а вагината й се сви като менгеме около неуморните му пръсти със сила, от която дъхът му секна. Той зарови глава между краката й, извади пръстите си и езикът му проникна в нежната влага. Обладаваше я като някакъв луд, прокарваше език по копринената мекота, смучеше устните й, докато тя отново свърши. И отново. Късите й нокти деряха по дивана, докато тя крещеше думи, които той не чуваше. Не можеше да й се насити. Нуждаеше се още повече от вкуса, който излъчваше удоволствието й, пълната й отдаденост.

Влажната й длан се притисна към хлъзгавото му от пот чело, отблъсквайки го настрани.

— Джаред… Господи… Има опасност да припадна, преди да влезеш в мен.

О, стига. Щеше да смуче още и да си играе с вагината й по-късно, когато тя бъдеше прекалено изтощена, за да спори и членът му спреше да пулсира като някакъв полудял кучи син. Проклет да бъдеше, ако я оставеше да припадне, преди да й го вкара.

Той обърса уста във вътрешната част на бедрото й, изправи се, хвана я за крака и го преметна през рамото си. Издърпа го нагоре и настрани, разкривайки я напълно.

Тя простена под ръцете му, погледът й не се откъсваше от неговия, докато го наместваше на входа на влагалището си, плъзгайки главичката му в себе си, за да го настани максимално удобно.

— Господи, Дарси! Това ще бъде неземно.

Щеше да помни дълго първия тласък, с който влезе в нея. Докато членът му потъваше в пружиниращото й влагалище, дъхът му излизаше със съскане, отразявайки агонизиращото удоволствие, което изпитваше. Никога до този момент членът му или тялото му не бяха изпадали в такова напрегнато състояние.

Тя скимтеше и се гърчеше под него.

— Джаред!

Когато чу името си, изречено със задъхан момичешки глас, сякаш го удари ток. Той заби пети в пода и хлътна докрай в нея, пронизвайки я в някакъв безумен порив. Гърбът й се огъна в дъга и тя притисна твърдите си гърди в неговите, а вагината й трептеше около члена му, масажираше го нежно, отнемайки му всяка възможност да вземе нещата в свои ръце.

— Прекрасна си… толкова тясна и кадифена… — простена той.

Дарси заби зъби в рамото му, а ръцете й го стиснаха с всички сили през кръста. Болката от ухапването го извади от вцепенението на почти непоносимата наслада.

Той пъхна ръце под нея, повдигна я и я притисна силно към себе си. Вече беше напълно в негово владение, с разтворени докрай бедра и тяло обгърнато от железните му ръце. Джаред направи плавен тласък, дръпна се, после отново влезе в нея.

Тя пусна рамото му и главата й отново се люшна върху облегалката на дивана.

— Направи го пак — простена.

— Ще го правя цяла нощ — обеща той с дрезгав глас, влизайки отново с неумолим тласък, без да откъсва поглед от зелените пламъци в очите й, които се разпалваха всяка секунда. — След малко няма и да си спомняш какво е било, преди да ти го вкарам.

Вагината й се сви около члена му и Джаред окончателно се отдаде на инстинкта си. Дръпна се назад и я връхлетя мощно и неумолимо. Темпото му се усилваше, движеше се все по-бързо и по-бързо, докато накрая буквално започна да я приковава в дивана като някакъв безмилостен чук.

В някаква много далечна част на съзнанието му една почти недоловима сигнална лампичка му подсказваше, че я обладава прекалено грубо, но тя приемаше всичко, което й даваше, и дори не й стигаше.

— По-силно! — простена тя и го стисна за миг с бедрата си. — По-дълбоко! А-ах… Толкова си голям…

Това надхвърляше всякакви граници. Тя буквално го разкъсваше — с ноктите си, забити в гърба му, с петите от задната страна на бедрата му, с които сякаш го пришпорваше, докато копринените й фини гънки се диплеха около члена му, а стоновете излизаха от устата й в ритъма на шляпането на тежките му тестиси върху влажната й плът.

— Ти направо ме подлудяваш — изръмжа той, неспособен да забави ритъма, изгарящ от желание да проникне колкото е възможно по-дълбоко. Врязваше се докрай в нея и точно когато си помисли, че ще се изпразни, усети, че тялото на Дарси започва да се напряга.

— О-о-о! — Тя потрепери неудържимо. — Ще свърша отново.

— Направи го!

Джаред усети приближаването на оргазма, преди да чуе сподавения й вик. Деликатните тъкани, обгръщащи като с кадифено менгеме члена му, започнаха да пулсират в ритмични спазми. Той прикова раменете й към дивана и я задържа така, после започна да се движи бързо в нея, докато собственият му оргазъм не потече като разтопен метал през него, вливайки се в тестисите му.

Главата му се отметна назад в накъсан стон, а тялото му се изви в дъга, когато удоволствието на двамата се сля в общ пожар и спермата му започна да се излива с мощни струи в гърчещата се под него Дарси.