Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1965 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Далечен (Дълбок) Космос
- Далечно бъдеще
- Друга планета
- Извънземен (разум)
- Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.)
- Оценка
- 5 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- debora (2022)
Издание:
Автор: Васил Райков; Георги Данаилов
Заглавие: Заключената планета
Издание: първо (не е указано)
Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Град на издателя: София
Година на издаване: 1965
Тип: повест
Националност: българска
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Дим. Благоев“, София
Излязла от печат: 18.XI.1965 година
Редактор: Светозар Златаров
Художествен редактор: Иван Стоилов
Технически редактор: Лазар Христов
Художник: Иван Кирков
Коректор: Елена Иванова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17790
История
- — Добавяне
2
Чичо Андри излезе на пръсти от стаята и веднага се отправи към горния етаж, където се намираше кабинетът на баща му. Отвори решително вратата, намери пипнешком ключа за осветлението и го завъртя. Светлината го накара да притвори за миг очи.
В дъното на голямата работна стая се виждаше черната каса. Чичо Андри отиде при нея и я огледа от всички страни. Каса от лъскав чер метал. Никаква дръжка, никаква ключалка, никакъв проводник или копче. Единственото нещо, което спираше вниманието, беше зеленото стъклено око по средата на предната стена.
Чичо Андри стоя дълго пред това тайнствено око. Извади кърпичка и го покри, като долепи ухо до касата. Нищо. Отстрани се на няколко крачки и огледа зорко стените на кабинета. Хрумна му да опита с осветлението и започна да пали и да гаси една след друга лампите. Пак нищо.
Макар и ядосан вече, чичо Андри не помисли да се откаже. Приятелите му твърдяха, че по тази черта от характера си той не отстъпва на прочутите индиански катъри от Андите. Освен това бе събудено и любопитството му. Как ли се отваряше проклетата каса?…
Изведнъж биологът се върна при бюрото на баща си, запали настолната лампа и загаси другото осветление. Отново долепи ухо до касата и недоволно изсумтя. Нищо. След това започна да претърсва чекмеджетата на бюрото. По едно време потри радостно ръце, беше измъкнал от някаква кутийка малка електрическа крушка от зелено стъкло. Постави я на настолната лампа и нервно натисна бутончето. Касата продължаваше невъзмутимо да го гледа със зеленото си око. Чичо Андри я тупна с юмрук и изтърси няколко избрани южноамерикански проклятия.
Обезсърчен, той се отпусна в креслото на баща си. Как ли се отваряше това черно лъскаво чудовище?… И както блуждаеше разсеяно из стаята, погледът му се спря на отворената врата. Та той бе забравил да я затвори! Сигурно светлината от коридора… Чичо Андри скочи и блъсна вратата. В същия миг зад гърба му се разнесе тихо изщракване. Металната стена на касата се беше изместила. Тържествуващ, младият мъж се запъти към загадката…