Клаудия Серано
Никога вече тъй близка (30)

29.

Пристъпвай деликатно в неговите чувства. Не нарушавай тишината му. Не смятай, че си способна да пропъдиш страховете му. Не го принуждавай да се бори с тях. Не искай нищо от него, любовта не иска и не взема. Не му споделяй тежестта на очакванията си. Не го притеснявай, но му напомняй, че съществуваш. Напомняй му за съществуването си, без да го притесняваш. Бъди лека, но и съществена. Дръж се като гост в живота му, защото в чуждия живот се стъпва на пръсти. Чукай на сърцето му, но го прави рядко, с дълги паузи. Пускай му бележки под вратата, искай разрешение да влезеш. Приготви си палто и чадър и чакай. Любовта ти е огромна, но прави така, че да не го задушава. Любовта може да бъде ужасно задушаваща, тя е могъщо, направо тиранично чувство. Остави го да се чувства свободен, преструвай се и ти на свободна.

Ако той не си задава тези въпроси, ако ти казва: „Аз съм такъв, или ме вземаш, или ме оставяш“, ако мачка като слон чувствата ти, ако стотици пъти кара сърцето ти да се пръска на парчета, то ти стотици пъти събирай парчетата и не му ги показвай: нека вярва, че си все така цяла, нека не усеща болката, която ти е причинил. Събирай, поправяй, започвай отначало.

Ако си научила наизуст стихове за любовта, които започват с „Вчера те целунах“, за да му ги прошепнеш, след като сте правили любов, в топлото лице, залепена до кожата му, която още мирише на твоята кожа, ако просто искаш да му ги рецитираш в тъмното и той да те целуне и да усетиш топлия му дъх в ухото си, и да видиш усмивката му и белите му зъби в тъмнината, не го прави: остани върху него и докато прокарваш пръст по лицето му, по скулите и устните му, най-вече по устните, си ги повтаряй наум. Вчера те целунах…

Ако не успяваш да се унесеш в сън, докато той спи до теб, защото не спираш да мислиш, че никога не ти се е случвало нещо толкова хубаво, че би променила всичките си планове и това не би била случайна жертва, от което той се опасява, а най-щастливата сделка, която съдбата някога ти е предлагала, то не го буди, за да му го кажеш, не се притискай в него, не опирай глава в тила му, за да усетиш аромата на косата му, както тялото ти крещи да направиш, дори не го докосвай. Проследи с пръст във въздуха профила му, нарисувай милувката, която не се осмеляваш да дадеш. Задръж вътре в себе си преливащото чувство, което ти спира дъха, прогонва съня и пропъжда тъмнината на нощта. Преброй бенките на гърба му. Виторио има тридесет и девет. Тридесет и девет пъти потиснато „Обичам те“.