Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (90)

89.

Прегръщаха се и се целуваха като двойка разгорещени тийнейджъри в преддверието на къщата в Бак Бей. Нора току-що бе пристигнала.

— Каква наслада — въздъхна Джефри, докато я обгръщаше плътно с ръце и галеше косите й. — Ще те имам до себе си през целия дълъг уикенд. Представи си само.

— Не ставай саркастичен точно сега. Чувствам се виновна, че те отнемам от новия ти роман — каза тя. — Зная колко малко ти остава да го завършиш.

— Ако искаш да знаеш, нямам какво да завършвам.

Тя го изгледа смутено, а той се ухили дяволито.

— Нима си го свършил?

— Вчера, след едно маратонско писане през цялата нощ. По някакъв начин трябваше да преодолея раздразнението, което ме обзе, след като не те открих по телефона.

— Така ли? — учуди се тя и закачливо го тупна по гърдите. — Тогава трябва по-често да те оставям да висиш на телефона, без да можеш да се свържеш с мен.

— Забавно е, че го казваш.

— Какво искаш да кажеш?

— Това за висенето. Промених края на романа. Точно по този начин умира главният ми герой, увиснал на въжето.

— Наистина ли? Дай ми да го прочета!

— Ще ти го дам, разбира се, но първо искам да ти покажа нещо. Ела с мен.

— Да, господарю мой. Навсякъде ще те последвам.

Той улови ръката й и я поведе нагоре по стълбите. Отминаха библиотеката и се насочиха право към голямата спалня.

— Ако си решил да ми покажеш това, за което си мисля, че искаш да ми покажеш, искам да ти напомня, че вече съм го виждала, скъпи — подразни го тя.

Той се засмя.

— Само за това си мислиш!

Оставаха няколко крачки до вратата на спалнята, когато Джефри спря и се обърна към нея.

— А сега затвори очи — прошепна той.

Нора се подчини и той я въведе вътре.

— Добре, сега вече можеш да си отвориш очите — разреши й домакинът.

Нора още веднъж се подчини на заповедта му. И веднага възкликна смаяно:

— Боже мой!

Погледна към Джефри и после обратно към стената над камината. Приближи се плахо, съвсем бавно. Насреща я гледаше картина с маслени бои — нейният портрет.

— Е, какво ще кажеш за картината?

— Красива е — промълви Нора, преди да съобрази как би могло да прозвучи това на Джефри, след като на портрета бе изобразена именно тя. — Искам да кажа…

— Не, права си, наистина е много красива, не мога да го отрека. — Той я обгърна с ръце, както бе застанал зад нея, и отпусна глава на рамото й. — Не би могло да бъде иначе, нали?

Тя продължаваше да се взира безмълвно в картината, докато накрая очите й се наляха със сълзи. Той наистина много я обичаше. Нямаше място за съмнение. Портретът красноречиво изразяваше това, което изпитва към нея, как я възприема.

Джефри я притисна още по-плътно към себе си.

— Виждаш ли, не те доведох тук, за да ти покажа леглото, а само това платно. — Той погледна през рамо към четирите махагонови колони на леглото. — Разбира се, след като вече сме тук…

Нора се извърна с лице към него.

— Ти наистина знаеш как да вкараш едно момиче в леглото си, нали?

Лицето му светна в самодоволна усмивка.

— Каквото и да ми струва това.

— Обичам те.

— И аз те обичам.

Те се целуваха, докато се събличаха, като в същото време бавно напредваха към леглото. Той нежно я повдигна — стори му се лека като перце в силните му ръце. Положи я на леглото и за миг се спря, загледан в тялото й, преди да легне до нея. Не смееше дори да мигне, защото искаше да се наслади докрай на гледката. И Нора му позволи. Той заслужаваше да се любува на голотата й. Нали беше толкова добър с нея.

Започнаха да се любят много бавно и нежно. Но после продължиха в трескав ритъм, неподвластни на никакви задръжки. Ръцете и краката им се сплитаха като запалени фитили. Докато най-после експлодираха. Или поне Джефри, докато Нора разиграваше перфектно своята роля, също като Мег Райън в Когато Хари срещна Сали, само че без комичен ефект.

Измина минута в прегръдки, без никой да промълви дума. Джефри въздъхна дълбоко и с нежелание се превъртя на една страна.

— Гладен съм — каза той. — А ти?

Нора надигна глава от възглавницата. Нямаше начин да не погледне към портрета на стената и за миг се взря в собствените си очи. Запита се дали има друга жена в света, която да прилича на нея.

— Да — най-после тихо промълви Нора. — И аз съм гладна.