Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (82)

81.

Илейн и Алисън не можеха да повярват на ушите си. Не бяха свикнали да слушат Нора да им говори за друг мъж — не и откакто съпругът й, Том, внезапно бе починал.

Но точно това правеше тяхната най-добра приятелка, докато вечеряха сред голите тухлени стени на „Мърсър“ в Сохо. Всъщност думата „разговор“ не беше точното описание. По-скоро можеше да се определи като възторжено словоизлияние. Толкова нетипично за Нора.

— От него струи невероятна енергия, скрита под повърхността му. Както и онази негова дарба да те предразполага към доверие, без да се натрапва, което толкова ми допада. Той е съвсем земен, ала въпреки това е специален.

— Брей! Кой да знае, че момчетата по застраховките били толкова секси! — пошегува се Илейн.

— Със сигурност не и аз — призна Нора. — Но Крейг не би трябвало да бъде застрахователен агент.

— По-важно е как се облича — намеси се Алисън, моден редактор до мозъка на костите си.

— Хубави костюми, но нищо старомодно. Обича да носи разтворени яки. Досега не съм го виждала с вратовръзка.

— Добре, нека да го разнищим най-подробно — предложи Илейн и махна с ръка. — Как е в леглото?

Алисън завъртя очи:

— Илейн!

— Какво? Нали всичко си споделяме?

— Да, но те току-що са се запознали. Как е възможно да са правили секс? — Алисън се обърна към Нора с лукава усмивка.

— Правихме секс.

Илейн и Алисън се приведоха напред и се подпряха на масата с лакти.

— И? — възкликнаха двете почти едновременно. Нора, напълно контролираща положението в момента, бавно отпи от своя „Космополитен“.

— Ами сексът беше добър… Не, шегувам се. Беше направо невероятен.

Трите се закискаха като тийнейджърки.

— Толкова ти завиждам… — призна си Илейн.

Нора внезапно стана сериозна и това изненада дори и самата нея.

— Не се чувствам самотна, когато съм с него. Отдавна не съм се чувствала по този начин. Мисля… мисля, че имаме много общи неща.

Илейн се извърна към Алисън.

— Може би търсим не там, където трябва. В един град с милиони ергени тя успяла да срещне господин Невероятен някъде там, в предградията.

— Само не ни каза къде се засякохте — припомни Алисън.

— Имах клиент в Брайърклиф Манър — обясни Нора. — Бях в Чапакуа, в един антикварен магазин, а там беше и той, търсел старинни въдици. Колекционирал ги.

— А останалото е история — додаде Алисън.

— Тя го е забърсала още там — довърши Илейн. — Повтарям: толкова ти завиждам!

Всъщност въобще не завиждаше и Нора много добре го знаеше. Единственото, което изпитваше Илейн, бе щастие — тя искрено се радваше за приятелката си, която доскоро, изглежда, не можеше да преодолее смъртта на съпруга си, но сега явно най-после бе срещнала подходящия мъж. И Алисън също се радваше за Нора.

— И кога ще ни запознаеш с този твой Крейг? — попита тя.

— Да — въздъхна Илейн. — Кога ще можем да зърнем господин Невероятен?